Мариус Габриел
Маската на времето (48)

Сицилия

Чакаше седнала на пясъка, обгърнала колене с ръце. Небето се бе заоблачило. На хоризонта тъмнееше огромно петно и въздухът трепереше, сякаш всеки миг ще удари гръм. Вече не плачеше. Изплака всичките си сълзи и сега я изпълваше само празнота — огромна празна дупка, която открай време чакаше случай да зейне.

Като чу гласа на момчето, нетърпеливо се изправи и се обърна да го посрещне. Бе слязъл по пътеката и я викаше. Беше с кърпена риза и джинси, а на главата му се мъдреше избеляло таке. Спря, въпросително наклонил глава на една страна.

— Какво правиш тук?

— Готова съм — отвърна тя.

Тъмните очи на Сантино се ококориха.

— Готова за какво?

— Да се любим.

Той бе смаян. После погледна небето и рече:

— Ще има буря.

— Пет пари не давам. — Беше обтегната като струна, а ръцете й — отпуснати от двете страни на тялото, бяха свити в юмруци. — Готова съм.

— Но, Катарина…

Момчето изглежда се уплаши от нея и нервно заоблизва устни.

Тя избухна и гневно закрещя:

— Значи всичко е било само приказки? Да не би да не си мъж?

Лицето му стана безизразно.

— Да, мъж съм.

— Хайде, тогава.

Тя се обърна и без да погледне дали той я следва, или не, се запъти към мястото, което бе избрала — то се намираше сред острите скали, толкова близо до водата, че малката пясъчна ивица беше влажна и гладка. Застанала там, тя изхлузи роклята през глава и съвсем гола се обърна към него.

— Събличай си дрехите — властно му нареди тя.

Той се подчини бавно, сякаш с неохота, без да отделя поглед от нея. Под мътната светлина тялото му хвърляше медени отблясъци. Слабините му бяха покрити с рошави черни косми. Тя погледна инструмента на мъжествеността му и се сети за рибата, която Сантино й донесе онази сутрин — изпълнена с мъжество и жизненост, създадена да се плъзга по теченията без никакво съпротивление. После седна върху дрехите си, които бе постлала на земята, и протегна ръце към него.

Когато се доближи до нея, той се разтрепери и задиша тежко. Прегърна я и започна да я целува, но не по лицето, а по шията, по раменете, по изпъкналите гърди, изпълнен с преклонение и страст.

— Обичам те — пошепна той. — Обичам те, Катарина. Знаех си, че някой ден ще бъдеш моя.

На Катарина й се струваше, че в тялото й има наковалня, а в гърдите й има чук, който се удря по нажежено до алено желязо. Топлината се разливаше по тялото й като в пещ. Опитите му да я възбуди я правеха нетърпелива. Пръстите му галеха бедрата й, а устните му се впиваха в зърната й; но тя не искаше да се възбужда, нямаше нужда от нежност. Искаше нещо диво като яростта си, като свирепия железен чук, който пулсираше в пламналото й тяло. Заби нокти в гладките му мускулести рамене.

— Сега съм твоя. Не чакай. Направи го сега — заповяда му тя.

Продължаваше да изглежда несигурен. Притисна отворените си устни към трапчинката между ключиците й и зашепна нежни думи. Разярена, тя посегна към слабините му и сграбчи пениса му. Пламнал и твърд, той изпълни ръката й. Тя протегна другата си ръка и зарови пръсти в гъстата му коса; после привлече тялото му върху себе си, както беше виждала фермерите да водят бика към кравата, и насочи члена му към тялото си. Изпълваше я свирепа сила, а ожесточението й надделя над опитите му да бъде нежен. Като усети, че е уцелила мястото, дръпна ръка, погледна го в очите и изкомандва:

— Хайде, давай сега!

Подтикван от сляпа сила, той се вряза в нея. Тя усети как девствената ципа се разкъсва и последва пронизваща болка, причинена от влизането му в нейното тяло, където никой досега не бе влизал. Гърбът й се изви и тя нададе писък към ниско надвисналото небе — неистов писък на мъка и триумф. Дълго остана така, извита като лък в ръцете му, а невиждащите й очи се взираха в тъмнината над главите им. После потръпна и захлипа. Направи го. Вече е свършено.

Той не забеляза, че Катарина плаче, но дори и да беше забелязал, постигането на собственото му удоволствие поглъщаше цялото му внимание. Чувстваше как той влиза и излиза от нея, как се слива с нея, а долната част на тялото й се обливаше в неясна болка. Изчака го да свърши, прилепила длани към гладкия му гръб, който пулсираше и се мяташе като риба на сухо. Не очакваше да изпита удоволствие и не се излъга. Но не ставаше дума за удоволствието.

Той изричаше името й, но след това застена и думите се изгубиха сред въздишките. Притискаше устни до слепоочието й и дъхът му пареше кожата й. После тялото му потръпна като в агония — стигна докрай. Притискаше го с все сила, а тялото й усещаше последните тласъци на неговото. Сетне вратът му увисна като пречупена сламка и тялото му застина.

Заваля. По лицето й се разплискваха едри тежки капки, които размиваха солените сълзи по страните и устните й.