Сюзън Хил
Смъртта е моята крепост (43)

Тридесет и осем

— Добро утро на всички. Направо на въпроса. Както знаете, вече имаме три изчезнали жени в Лафертън.

— Обръщам внимание върху факта, че преди изчезването на Анджела Рандъл в Лафертън има точно четири изчезнали жени за последните шест години. За една от тях впоследствие се е разбрало, че се е самоубила, една е намерена умряла от естествена смърт, друга се е свързала с близките си, след като е напуснала по своя воля, а четвъртата, възрастна жена с деменция, е била намерена скитаща и е изпратена в болница. Това, че три жени изчезват безследно в продължение на няколко седмици, трябва да ни прави особено подозрителни.

— Така. Искам да знам какви версии имаме. Имаме ли следи? Какво е общото между трите жени?

— Ами… очевидно, фактът, че са жени — каза Фрея. — Но са на различна възраст — една на двадесет години, една на петдесет и три, една на седемдесет и една.

— Две от тях са свързани с Хълма.

— Две живеят сами.

Сърейлър кимна.

— Анджела Рандъл не е омъжена и явно няма близки роднини. Госпожа Айрис Чатър е вдовица и живее сама. Няма деца.

— Да, но Деби Паркър има баща и мащеха. Знам, че не живеят тук, но тя не се вписва в схемата — каза Нейтън Коутс.

— Колкото повече се вглеждам в това, толкова повече ми се струва, че нямат нищо общо помежду си, освен че са жени — каза Фрея.

— Нещо за онова куче?

Старши инспекторът за момент погледна неразбиращо.

— Джим Уилямс, сър — каза Фрея.

— А, да, човекът, който е видял Анджела Рандъл. Кучето му е избягало. Не виждам никаква връзка. Кучетата бягат.

— Изчезнало е безследно на Хълма. Както Анджела Рандъл и, вероятно, Деби Паркър.

— Вероятно. Добре, нещо друго? Каквото и да е.

— Анджела Рандъл — каза Фрея замислено. — Намерих скъпи копчета за риза, опаковани за подарък, и красиво надписана картичка в гардероба. Когато проверих при бижутера в Бевхам, в „Дъкхам“, открих, че е купувала много скъпи подаръци — часовник, игла за вратовръзка, сребърен нож за отваряне на писма, все неща за мъж, от един и същ бижутериен магазин в разстояние на около осем месеца. Разбрахме от работодателката й в старческия дом, че очевидно е нямала близки роднини, а от съседите й — че не е имала посетители. Така че, за кого за били скъпите подаръци? На картичката беше написано „За Теб, с цялата ми любов и преданост, От Мен“.

— Ако в живота на Анджела Рандъл е имало мъж, тогава тя е единствената в този случай. Деби Паркър не е имала гадже, госпожа Чатър е изгубила мъжа си преди Коледа.

— Ще пуснем още едно съобщение по радиото, ще направим още една пресконференция. Ще пратя униформени полицаи от врата на врата в целия централен Лафертън… Направихме това на улиците, на които са живеели трите жени и в района на Хълма, но искам да разширим търсенето. Ще пратим водолази в реката, ще проверим всички пусти райони, всяко игрище, всичко. Масирано. Искам всеки в Лафертън да разбере за изчезването на трите жени.

— Националната преса, сър?

— Да. Ще говоря с шефа. Националната преса, радиото и телевизията, от тази вечер. За съжаление това съвпада с операцията с наркотиците. Получихме отлична информация, както някои от вас ще разберат, и ще работим по нея през следващите няколко дни. Разпънати сме. Аз ще ръководя операцията с наркотиците, но искам да бъда в течение на абсолютно всичко, свързано с жените. Фрея, ти ще ръководиш този случай за момента. Всички ще докладват на теб. Трябва да намерим тези жени, а все още нямаме следи — никой не ги е виждал, няма улики, няма тела, живи или мъртви. Това само по себе си е изключително необичайно.

— Извън протокола, сър, вие на какво залагате? — попита Нейтън.

Саймън Сърейлър се намръщи и за момент се замисли. После каза тихо:

— Страхувам се, Нейтън — и това е извън протокола, това е лично мнение, нали? Нямаме доказателства и това не трябва да се разчува.

— Да, сър.

— Мисля, че търсим три жени, които са били похитени, много хитро похитени, от някой, или от няколко души, които знаят как да прикрият действията си и не са оставили никакви следи.

— Значи убийство.

В стаята настъпи мъртва тишина.

— Засега не мисля за това.