Сюзън Хил
Смъртта е моята крепост (34)

Двадесет и девет

Той искаше да разбере какво става. Имаше съобщения по радиото и в местния вестник, които бяха цитирани, макар и отчасти, в националните медии. Градът гъмжеше от приказки. Догадки.

Щеше да е опасно да пътува с вана.

Прекара предишната вечер с Деби Паркър. Написа доклада от аутопсията, закопча го в папка и сега трябваше тя да бъде възстановена, органите да се върнат на място, разрезите да се зашият. Харесваше му мисълта, че е свършил безупречно работата си и че е бил почтителен, винаги беше почтителен. Те го бяха научили на това. В моргата и по време на аутопсии често имаше груби шеги, особено когато присъстваха полицаи — това беше техният начин да се справят и да държат ужаса надалеч. Но той никога не беше одобрявал това и никога не се присъединяваше към тях и сега, когато беше сам, работеше мълчаливо, понякога на фона на музика. За Деби пусна Вивалди.

Когато свърши, я покри и плъзна носилката с тялото й в хладилната камера при другите. Всяко отделение имаше етикет, но имената не бяха собствените им, бяха избрани от него и всяко бе внимателно обмислено.

Ахил.

Медуза.

Беше написал четливо „Цирцея“ с черно мастило. Постави етикета на вратата на отделението с Деби Паркър. След това разкопча зеления си лабораторен костюм, свали го и го пъхна в пералнята. Облече своите дрехи, заключи крилото — всяка секция с отделен катинар, и излезе през страничната врата, която смъкна до долу и заключи към бетонния под.

Остави вана на паркинга пред едно заведение и тръгна към Хълма в приятната пролетна вечер.

Хълмът все още беше отцепен с полицейска лента и имаше предупредителни знаци по всички пътеки нагоре. Наоколо нямаше никой. Полицията си беше отишла.

Мина по обиколната пътека, гледайки към пустите склонове, гъсталаците, камъните Уерн, короната от дъбове на върха. Нямаше указание докога полицията ще го държи затворен, но дори Хълмът отново да станеше достъпен, щеше да мине много време, преди хората да започнат отново да идват тук. Щяха да се страхуват, никой нямаше да се чувства в безопасност, всеки щеше да бъде забелязан и полицията щеше да патрулира редовно и явно.

Той се отдалечи и се върна по обиколен път обратно при вана. Винаги трябва да си бдителен, винаги нащрек.

Влезе в бара, който беше празен, поръча си червено вино и спагети и взе вечерния вестник от барплота. Помещението беше широко, безлично, хан за транзитно преминаващи пътници. Сервираха му, без да му обърнат внимание, и сигурно нямаше да го запомнят. Две групи мъже влязоха, без изобщо да го погледнат.

В „Ехото на Лафертън“ имаше още една статия за Медуза и Цирцея. Спагетите бяха много вкусни. Късното слънце падаше на рубинени ромбове върху вестника. Чувстваше се доволен.