Лусинда Райли
Сестра на бурята (42) (Историята на Али)

40.

1938 г.

Докато снегът се сипеше неспирно над Берген от януари чак до края на март и кратката светла част на деня бързо потъваше в пълен мрак, Пип прекарваше по няколко часа ежедневно в репетиции с Бергенската филхармония. Първоначално го викаха само за вечерните концерти веднъж седмично, тъй като клетият Франц, възрастният пианист, започваше да отсъства все повече и повече заради влошения си артрит, Пип постепенно се превръщаше в редовен член на оркестъра.

Свободното си време прекарваше в композиране на първия си самостоятелен концерт, без да сподели с никого резултата от усилията си. Дори с Карине. Като го завършеше, щеше да го посвети на нея. Следобед, след репетициите, често се задържаше в концертната зала. И там, обграден от призрачната атмосфера на салон без оркестър и публика, работеше по композицията си на пианото в оркестрината.

Карине пък се занимаваше с Астрид, към която междувременно се привърза най-сърдечно. Бавно усъвършенстваше норвежкия си и с усърдие се посвещаваше в изкуството на домакинската работа под добронамерените напътствия на свекърва си.

Когато Ел беше свободна, двете се срещаха в малкия й апартамент над картографското дюкянче на пристанището и обсъждаха надеждите и плановете си за бъдещето.

— Откровено казано ви завиждам, че си имате свой собствен дом — призна й на кафе една сутрин Карине. — С Пип вече сме женени, а още живеем под покрива на родителите му и спим в стаята му от детството. Което, разбира се, не предразполага към романтика. Винаги трябва да сме тихи, а толкова си мечтая за свободата да правя любов без задръжки.

Ел беше свикнала с дръзките изказвания на най-добрата си приятелка.

— И това ще стане, сигурна съм — усмихна й се тя. — Късметлии сте, че имате подкрепата на родителите му. На нас още ни е доста трудно. Лакътят на Бо се възстановява, но още не е достатъчно заздравял, за да се яви на прослушване за местния оркестър, или който и да било друг. Смазан е, задето не може да се отдаде на страстта си. Аз също.

Карине я разбираше напълно — тъй като беше затворена в домашна среда още от пристигането си в Берген, собствените й музикални умения намираха приложение единствено в развлекателните вечерни изпълнения във Фроскехусе. Но пък и съзнаваше, че нейните несгоди бледнееха на фона на трудностите, с които се сблъскваха ежедневно Ел и Бо.

— Извинявай, Ел, глезя се.

— Напротив, сестричке. Музиката е нашият живот и е трудно да съществуваме без нея. Но поне от това, че в момента Бо не може да свири, излезе и нещо хубаво. Харесва му да работи с картографа и се спусна да изучава методите за морска навигация. Поне засега е доволен. Аз също.

— Тогава се радвам за вас — отвърна Карине. — И че всички живеем в един и същи град и можем да се виждаме колкото си искаме. Не знам какво щях да правя без теб.

— Нито пък аз без теб.

 

 

В началото на май Пип съобщи на Карине, че е спестил достатъчно пари, за да наеме малка къщичка на улица „Театергатен“, намираща се в сърцето на града, само на един хвърлей от театъра и концертната зала.

Като чу, Карине избухна в сълзи.

— Прекрасен момент, chérie. Защото освен всичко останало, трябва да ти разкрия, че… Mon Dieu! Бременна съм.

— О, колко хубаво! — възкликна Пип, спусна се към жена си и я прегърна развълнувано. — Постарай се да не изглеждаш толкова ужасена — пошегува се той, вдигайки с пръсти треперещата й брадичка, за да я погледне в очите. — Точно ти, с твоите натуралистични възгледи, трябва с лекота да признаеш, че детето е чисто и просто резултат от любовта между две туптящи сърца.

— Знам, знам, но всяка сутрин ми е толкова лошо. Пък и какво ще правя, ако детето не ме хареса? Ако се окажа ужасна майка! Ами ако…

— Тихо, скъпа. Просто си уплашена. Като всяка бъдеща майка.

— Не! Всичките ми познати жени се любуват на бременността си. Седят като разклопани квачки и тупат унесено наедрелите си кореми, наслаждавайки се на хорското внимание. Аз пък имам чувството, че в мен расте извънземно, което разваля фигурата ми и изсмуква енергията ми до капка!

Карине се свлече в прегръдките му и зарида шумно. Пип потисна усмивката си, вдиша дълбоко и се постара да я успокои.

По-късно същата вечер съобщиха на Хорст и Астрид, че ще стават дядо и баба. И че двамата с Карине ще се нанесат в свой собствен дом.

Двамата ги обсипаха с поздравления, но Хорст не даде на Карине чаша, когато извадиха бутилка аквавит да полеят случая.

— Виждаш ли? — оплака се тя след това, лягайки в леглото до Пип. — Трябва да се сбогувам с всичките си удоволствия.

Пип се изкиска, придърпа я в обятията си и пъхна ръка под нощницата й, за да погали поизпъкналия й корем. В неговите очи беше като полумесец в звездно небе. Двамата го бяха сътворили заедно. И беше истинско чудо.

— Само още шест месеца, Карине. И ти обещавам, че веднага щом родиш, ще ти донеса цяла бутилка аквавит в леглото само за теб.

 

 

В началото на юни се преместиха в новата къща на „Театергатен“. Макар и малка, беше изключително живописна с дъсчената си обшивка в гълъбово синьо и дървена тераса пред кухнята. През лятото, докато Пип работеше, Карине, с помощта на Астрид и Ел, се трудеше усърдно по интериора и украси терасата със саксии петунии и лавандула. С колкото и скромен бюджет да разполагаха, домът им постепенно се превърна в уютно, спокойно кътче.

Вечерта на двайсет и втория си рожден ден през октомври, като се прибра от театъра след обичайното вечерно представление, Пип завари Карине, Ел и Бо във всекидневната.

— Честит рожден ден, chérie — каза Карине с грейнали от вълнение очи и тримата се отместиха, разкривайки пианото в ъгъла на стаята. — Знам, че не е „Стайнуей“, но все е нещо.

— Но как…? — изуми се Пип. — Нямаме пари за такова нещо.

— Това си е моя работа, а от теб се очаква само да му се радваш. Всеки композитор трябва да разполага със свой собствен инструмент, за да преследва музата си — обясни тя. — Бо го изпробва и според него звучи добре. Хайде, Пип, ела да ни посвириш.

— С удоволствие.

Пип отиде при пианото и прокара пръсти по капака над клавишите, възхищавайки се на простичката инкрустация върху златистото дърво на панела над него. Никъде не пишеше кой е производителят, но инструментът беше добре изработен, в отлично състояние и старателно полиран. Той вдигна капака, разкривайки лъскавите клавиши, и се огледа край себе си за стол.

Ел пристъпи бързо към него.

— А това е нашият подарък — обяви и сложи пред пианото тапицирано столче, скрито досега зад едно кресло. — Бо го издяла сам, а аз уших възглавничката.

Пип огледа изящно извитите борови крачета и сложната бродерия върху плата, превзет от емоции.

— Просто… не знам какво да кажа — скалъпи, сядайки на столчето. — Освен че съм ви безкрайно благодарен и на двамата.

— Това е нищо в сравнение с помощта, която ни оказахте ти и семейството ти, Пип — отвърна тихо Бо. — Честит рожден ден.

Пип сложи пръсти върху клавишите и засвири „Капричо в сол бемол“ на Чайковски. Бо имаше право — инструментът наистина звучеше красиво и Пип се замисли с вълнение как вече можеше да работи по концерта си вкъщи, и то по всяко време на денонощието.

 

 

Докато коремът на Карине растеше — терминът й настъпваше само след броени седмици — Пип седеше пред пианото си и пишеше стремглаво или експериментираше с различни акорди и хармонични вариации, съзнавайки, че щом бебето се появи, спокойствието ще напусне дома им безвъзвратно.

Феликс Менделсон Едвард Халворсен — кръстен по първо име на бащата на Карине — дойде на бял свят в чудесно здраво състояние на петнайсети ноември 1938-ма. И Карине напълно оправда очакванията му, независимо от страховете си: мигновено свикна с майчинството. Но колкото и да се радваше да я види толкова щастлива и удовлетворена, понякога Пип се чувстваше изключен от тясната връзка между майка и бебе. Цялото внимание на съпругата му беше съсредоточено върху безценния им син и Пип едновременно се любуваше и бунтуваше срещу този прелом в съвместния им живот. Най-трудно му беше да преглътне факта, че докато в миналото Карине вечно го насърчаваше да работи по композицията си, то сега седнеше ли пред пианото, тя изсъскваше:

— Пип! Бебето спи, ще го събудиш.

Но имаше и една определена причина, поради която се благодареше за майчинската нагласа на Карине — беше прекалено вглъбена в рожбата им, за да чете вестниците, които всяка седмица разкриваха нови тревожни новини за ескалиращото напрежение в Европа. След като Германия анексира Австрия през март, в края на септември се зароди искрица надежда, че войната може и да се размине: Франция, Германия, Великобритания и Италия подписаха Мюнхенското споразумение, по чиято сила Суданската област в Чехословакия се приписваше на Германия в замяна на тържествена клетва от страна на Хитлер, че страната му няма да предявява други териториални искания. Великобританският министър-председател Невил Чембърлейн дори обяви в една своя реч, че споразумението ще доведе до „мирни времена“.

Пип се молеше от все сърце господин Чембърлейн да е прав. Но с всеки следващ ден от есента слуховете в оркестрината и по бергенските улици ставаха все по-мрачни — малцина вярваха, че Мюнхенското споразумение ще удържи.

Поне коледните празненства успяха да разведрят обстановката. С Карине прекараха Коледа у Хорст и Астрид заедно с Ел и Бо. В новогодишната нощ Карине и Пип организираха скромно тържество в собствения им дом и когато в полунощ камбаните приветстваха новата 1939-а, Пип прегърна жена си и я целуна нежно.

— Любов моя, дължа всичко на теб. Никога няма да успея да ти се отблагодаря, че стана част от живота ми. И че ми дари толкова много — прошепна той. — Да пием за здравето на трима ни.

 

 

В първия ден от новата година Карине — която бяха склонили да остави Феликс на грижовните му баба и дядо — Пип, Бо и Ел се качиха на кораба „Хуртигрутен“ от бергенското пристанище и тръгнаха на морско пътешествие по живописното западно крайбрежие на Норвегия. Карине дори забрави майчинските тревоги, любувайки се на безчетните красоти по пътя им. Водопадът Седемте сестри, спускащ се грохотно от ръба на Гейрангерфиорд, я спечели най-много.

— Направо останах без дъх, chérie — възкликна до Пип на палубата, сгушена в няколко пласта вълнени дрехи заради минусовите температури.

И двамата впериха запленени погледи в невероятните ледени скулптури, оформили се при замръзването на буйните струи вода в началото на зимата.

„Хуртигрутен“ продължаваше по крайбрежието, вмъквайки се във величествени фиорди и спирайки по малки пристанища с бакалии и пощенски офиси, подпомагащи обитателите на уединените общности по крайбрежието.

Докато плаваха към най-северната точка от пътешествието си — Мехамн, разположен високо по арктическото крайбрежие на Норвегия, Пип разказа на спътниците си за явлението аврора бореалис.

— Северното сияние е нещо като небесното светлинно шоу на господ — обясни, мъчейки се, със сигурност неуспешно, да облече в думи красотата на зрелищния феномен.

— Ти виждал ли си го? — попита Карине.

— Да, но само веднъж, когато условията бяха подходящи и сиянието се видя много на юг, чак в Берген. Иначе за пръв път пътувам дотук.

— Как се получава? — поинтересува се Ел, вперила поглед в ясното звездно небе над тях.

— Сигурен съм, че си има научно обяснение — отвърна Пип, — но питаш грешния човек.

— Може би изобщо не ни е нужно — вметна Бо.

От Тромсьо нагоре, към нос Норт Кейп, плаваха по буйно море и двете жени се прибраха по каютите. Капитанът обяви, че пристигали на мястото, откъдето най-добре се виждало Северното сияние, но като знаеше колко й е зле на Карине, Пип нямаше друг избор, освен да остави Бо сам на палубата да се взира в небесата, а той да слезе в каютата им, за да се погрижи за нея.

— Предупредих те, че мразя водата — простена Карине, клекнала над хартиената торба, предвидливо оставена за страдащите от морска болест пасажери.

Призори отплаваха по спокойни води обратно на юг, към Берген. В трапезарията на закуска Бо поздрави Пип с видимо вълнение.

— Приятелю, видях го! Видях чудото! И величието му беше достатъчно да убеди дори най-ревностния противник на религиите в съществуването на висша сила. Цветовете му… зелено, жълто, синьо… цялото небе се озари! Просто… — Думите заседнаха в гърлото му и му трябваше секунда да се съвземе. Накрая, с лъснали от непролети сълзи очи, той протегна ръце и прегърна силно Пип. — Благодаря ти — промълви. — Благодаря ти.

 

 

Като се върнаха в Берген, за да не безпокои бебето Феликс, Пип отново започна да работи в празната концертна зала или в къщата на родителите си. Но чувстваше съзнанието си замъглено от дългите нощи, в които Феликс крещеше неутешимо от тежки пристъпи на колики. Въпреки че Карине ставаше да се погрижи за него и оставяше съпруга си да спи, знаейки колко работа го чака, оглушителните крясъци на Феликс отекваха между тънките като хартия стени на малката къщичка, така че и двамата не можеха да си починат.

— Дали просто да не сипя малко аквавит в шишето му и да приключим с това мъчение — каза изтощено Карине на закуска след една особено тежка нощ. — Това бебе ще ме убие — въздъхна тя. — Много съжалявам, че и ти нямаш покой, chérie. Но просто не мога да го успокоя. Явно съм лоша майка.

Пип я прегърна и изтри сълзите й с пръсти.

— Нищо подобно, любов моя. Скоро ще му мине, ще видиш.

С наближаването на лятото и двамата родители вече се уверяваха, че повече никога няма да имат спокоен сън. Затова в първата тиха нощ се събудиха машинално в два часа, когато обикновено започваше пищенето.

— Дали е добре? Защо не плаче? Mon Dieu! Ами ако е мъртъв?! — разтревожи се Карине, изскачайки от леглото, за да надникне в кошчето в единия ъгъл на малката стаичка. — Не, не, диша и май няма температура — прошепна, долепила ръка до челото на Феликс.

— Какво прави тогава? — попита Пип.

По устните на Карине изплува усмивка.

— Спи, chérie. Просто спи.

 

 

С възвръщането на спокойствието в дома им Пип продължи работа по композицията си. След дълги размисли бе решил да я нарече „Концерт за героинята“. Историята, която бе прочел за жрицата, осквернила правилата на храма, позволявайки на младия си обожател да прави любов с нея, а после, когато той се удавил, се хвърлила в морето след него, като че ли пасваше идеално на драматичната, независима природа на Карине. Пък и тя наистина беше негова „героиня“ и Пип знаеше, че ако някога я загуби, би сторил същото.

Един августовски следобед остави молива, с който пишеше нотите, и протегна доволно ръце над главата си. И последната оркестрация беше завършена, а композицията — най-сетне готова.

Следващата неделя качиха Феликс на влака, за да го заведат на гости у баба му и дядо му във Фроскехусе. Като обядваха, извади партитурите за чело, цигулка и обой и помоли Карине и Хорст да ги разучат. След бърза репетиция — и двамата умееха да свирят на прима виста — Пип седна пред пианото и малкият им оркестър засвири.

Двайсет минути по-късно Пип отпусна ръце в скута си, а като се обърна, видя, че майка му бърше сълзи от очите си.

— Синът ми е написал това… — пророни тя, вдигайки поглед към съпруга си. — Май е наследил дарбата на баща ти, Хорст.

— Определено — потвърди Хорст, също толкова развълнуван. Той плесна Пип по рамото. — Истински вдъхновена музика, момчето ми. Харалд Хейде трябва да я чуе възможно най-скоро. Сигурен съм, че ще изяви желание да организира премиерата й тук, в Берген.

 

 

— Естествено, трябва да благодариш на мен за постижението си. Все пак аз ти купих пиано — обяви ведро Карине, като седнаха във влака за обратното пътуване. — Като забогатееш, ще можеш да ми върнеш перлената огърлица, която продадох, за да го купя. — Виждайки смаяното му изражение, тя протегна шия и го целуна по бузата. — Не се безпокой, любов моя. Ти си нашата гордост и много те обичаме.

Пип събра смелост да потърси Харалд Хейде в концертната зала преди първото вечерно представление за седмицата. Като го намери зад кулисите му обясни, че е написал концерт и иска да чуе мнението му за него.

— Ами да не отлагаме. Защо не ми го изсвирите още сега? — предложи Харалд.

— О… добре, сър.

Притеснен, Пип седна пред пианото, сложи пръсти върху клавишите и изсвири целия концерт по памет. Харалд не го спря и накрая го аплодира гръмко.

— Я виж ти, наистина е много, много добър, господин Халворсен. Повтарящият се мотив е очарователно оригинален и хипнотичен. Вече си го тананикам. Прелистих набързо нотните листове и виждам, че оркестрациите ще имат нужда от малко работа, но ще мога да ви помогна с това. Питам се — додаде той, връщайки партитурата на Пип, — дали си нямаме един млад Григ? Определено долових жилка от неговия стил в творбата ви, но освен това май има по мъничко Рахманинов и Стравински.

— Надявам се, че сте чули и моя собствен стил, сър — отвърна смело Пип.

— Чух го, чух го. Поздравления, млади момко. Мисля, че можем да включим концерта ви в пролетната програма, което ще ви даде време да доизгладите оркестрациите.

След прослушването Пип си позволи да събуди спящата си съпруга.

— Няма да повярваш, хере! Случи се! Догодина по това време може да съм професионален композитор!

— Това е най-прекрасната новина! Не че съм се съмнявала дори за секунда. Ще станеш влиятелна особа — изкиска се тя. — А аз ще съм съпругата на прочутия Пип Халворсен.

— Само дето ще съм „Йенс Халворсен“ — поправи я той. — Все пак нося името на дядо.

— Който със сигурност би се гордял с теб, chérie. Също като мен.

Поляха хубавата новина с по чашка аквавит и завършиха празненството с тих прилив на интимност в леглото, внимавайки да не събудят Феликс, който спеше спокойно в кошчето си в долния му край.

 

 

„Защо щастието винаги е мимолетно?“, попита се горчиво Пип, когато на четвърти септември прочете във вестника, че след германската инвазия в Полша на първи септември, Франция и Великобритания обявили война на Германия. Като излезе от вкъщи и тръгна към концертната зала за репетиция, веднага усети мрачната атмосфера, обгърнала жителите на града.

— Норвегия съумя да остане неутрална в последната война, защо не и в тази? Ние сме нация от пацифисти и няма от какво да се боим — обяви Самуел, един от колегите на Пип, докато музикантите настройваха инструментите си в оркестрината, жужаща от напрегнат шепот.

— Да, но не забравяй, че Видкун Куислинг, предводителят на фашистката партия в Норвегия, прави всичко по силите си да събере подкрепа за Хитлеровата кауза — изтъкна мрачно Хорст, търкайки с колофон лъка на челото си. — Вече е изнесъл множество лекции за така наречения „еврейски проблем“. И ако, не дай си боже, се изкачи на власт, несъмнено ще заеме страната на германците.

След концерта Пип издърпа баща си настрана.

— Татко, наистина ли вярваш, че ще въвлекат Норвегия във войната?

— Боя се, че е напълно възможно — сви печално рамене Хорст. — И дори нацията ни да не застане на ничия страна, ме съмнява немският режим да не ни засегне.

Същата вечер Пип направи всичко възможно да утеши Карине, чиито очи отново горяха със същия онзи страх, който бе видял в Лайпциг.

— Моля те, успокой се — повтаряше й, докато Карине кръстосваше трескаво из кухнята, притиснала гърчещия се Феликс до гърдите си, сякаш очакваше нацистите да влетят през входната врата и да го изтръгнат от обятията й. — Не забравяй, че вече си кръстена лутеранка и носиш фамилията Халворсен. Дори нацистите да нахлуят в страната ни, което е малко вероятно, няма как да разберат, че си еврейка по рождение.

— О, Пип! Моля те, престани да говориш толкова наивно! Веднага щом ме погледнат, ще се усъмнят. А след малко проучване истината ще лъсне сама. Не разбираш колко са отдадени на каузата си. Няма да се спрат пред нищо, докато не ни изкоренят! Ами синът ни? И в неговите вени тече еврейска кръв! Сигурно ще вземат и него!

— Не виждам как биха открили. Пък и трябва да вярваме, че няма да стигнат дотук — рече Пип, решително изтласквайки опасенията на Хорст в дъното на съзнанието си. — Много хора ми казаха, че евреи от цяла Европа се стичали постоянно в Норвегия през Швеция, за да избягат от нацистката заплаха. Те смятат държавата ни за безопасно убежище, защо не и ти?

— Защото може да грешат, Пип… може да грешат. — Тя въздъхна внезапно и се стовари в един стол. — Цял живот ли ще ме карат да се страхувам?

— Карине, обещавам ти, че ще направя всичко по силите си да защитя двама ви с Феликс. Каквото и да е необходимо, любов моя.

Тя вдигна изтерзан, невярващ поглед към него.

— Знам, chérie, и ти благодаря, но за жалост дори ти може да не успееш да ме спасиш този път.

Както се беше случило след срутването на статуята на Менделсон в Лайпциг, напрежението се поразсея през следващия месец, тъй като всички норвежци започнаха да се примиряват със ситуацията и да реагират подобаващо. Крал Хокон и министър-председателят Йохан Нигордсволд всячески се опитваха да успокоят поданиците си, че Германия не проявява интерес към скромната им държавица. Нямало смисъл от паника, повтаряха непрестанно, макар че в същото време мобилизираха армията и флота и предприемаха необходимите предпазни мерки, за да са в готовност, ако най-лошото наистина ги сполетеше.

Междувременно Пип, ръководен от опитните грижовни ръце на Харалд, прекарваше часове в усъвършенстването на оркестрациите си. Малко преди Коледа Харалд му съобщи прекрасната новина, че „Концерт за героинята“ щял да участва в пролетната програма. Същата вечер, като се прибра след концерта, отново вдигнаха тост с аквавит.

— Първото ми представление ще е посветено на теб, любов моя.

— А аз непременно ще дойда да слушам как се ражда шедьовърът ти. Все пак ти присъства на раждането на моя — пошегува се тя, хвърляйки се опиянчено в прегръдките му.

Същата нощ правиха любов с шумна невъздържаност, тъй като бяха оставили Феликс да пренощува у баба си и дядо си.