Лусинда Райли
Сестра на бурята (30) (Историята на Али)

28.

— Когато „Пер Гинт“ слезе от сцената, заминавам за Лайпциг. Ела с мен, Анна, моля те — призова я Йенс, обгърнал финото й тяло с ръце, докато седяха в гостната на Ото. — Отказвам да те оставя тук, в лапите на господин Байер. След като отхвърлиш предложението му, едва ли ще се държи като джентълмен. — Той я целуна нежно по челото. — Нека постъпим като всички млади влюбени в романите и избягаме заедно. Казваш, че му даваш заплатите си на съхранение?

— Да, но съм сигурна, че ще ми ги върне, ако си ги поискам. — Анна прехапа долната си устна, измъчвана от колебания. — Йенс, това ще е жестоко предателство към господин Байер след всичко, което е направил за мен. А и какво ме чака в Лайпциг?

— Та Лайпциг е центърът на музикалния свят в Европа! Може да ти предложи невероятни възможности. Самият господин Григ ти е казал, че Кристиания е малка, а талантът ти заслужава по-широка публика — продължи да я придумва Йенс. — Неговата продуцентска къща е именно там и той прекарва голяма част от времето си в града. Така че най-спокойно ще можеш отново да се срещнеш с него в бъдеще. Анна, умолявам те, помисли си. Вярвам, че това е единственото решение за нас. В момента не се сещам за друго.

Анна го погледна тревожно. Цяла година бе свиквала с живота в Кристиания. Ами ако не успееше да се пригоди към друго място? Пък и с натрупването на увереност, бе обикнала ролята на Солвейг, а и щяха да й липсват госпожица Олсдатер и Руде… Но пък и опиташе ли да си представи живота в Кристиания без Йенс, сърцето й се свиваше болезнено.

— Съзнавам, че искам много от теб — добави той, прочел мислите й. — Да, би могла да останеш тук и да се превърнеш в най-известната сопранова изпълнителка в цяла Норвегия. Или да си поставиш по-висока цел: да споделиш любовта ми и да постигнеш много по-мащабен успех. Няма да е лесно, разбира се, защото ти нямаш спестени пари, а аз — съвсем малко, освен онези, които майка ми ми даде за квартира и обучение в Лайпциг. Ще живеем само с музика, любов и вярата в дарбите ни — завърши драматично той.

— Йенс, какво ще кажа на родителите ми, за бога? Господин Байер със сигурност ще им каже какво съм направила. Ще опозоря името ни. Не искам да си помислят, че… — Гласът й заглъхна и тя долепи пръсти до челото си. — Нека си помисля, трябва ми време за размисъл…

— Разбира се — съгласи се ласкаво Йенс. — Все пак ни остава още месец от този сезон на „Пер Гинт“.

— И не мога… не мога да бъда с теб, ако не се оженим. — Лицето й пламна от срам, задето й се налагаше да повдигне този въпрос. — Аз ще гния в ада, а майка ми ще се хвърли във врящия котел, ако донеса такъв позор на семейството си.

Йенс се поусмихна на цветущото й въображение.

— Но, госпожице Ландвик — подхвана той, взимайки ръцете й в своите, — да не би да си търсите трето предложение за брак?

— Не ставай смешен! Просто казвам, че…

— Анна. — Той целуна едната й малка ръка. — Знам какво казваш и напълно те разбирам. И те уверявам, че и бездруго изгарям от желание да ти поискам ръката.

— Наистина ли?

— Да, наистина. Ако се съгласиш да заминем за Лайпциг, обещавам да се оженим тайно преди това. В никакъв случай не искам да влияя на морала ти.

— Благодаря.

Анна се поотпусна при мисълта, че предложението му е сериозно, ако не друго. Че ако „избягат“ като влюбените от романите — Анна изтръпна вътрешно — ще са съпрузи поне пред очите на бог.

— Кажи ми сега, кога се връща господин Байер, нетърпелив да чуе отговора ти? — попита я той.

— Не знам, но — тя надникна към часовника на стената и като видя колко е часът, покри устата си с ръка от ужас, — знам, че трябва веднага да потегля към театъра. Искат ме там час и половина преди началото на представлението за грим.

— Разбира се. Но, Анна, моля те, проумей, че дори да не заминавах за Лайпциг, откажеш ли предложението на господин Байер, според мен ще направи всичко по силите си да вгорчи живота ни в Кристиания. Ела да ме целунеш, преди да тръгнеш. Ще се видим после в театъра, но моля те, обещай, че скоро ще ми дадеш отговор.

 

 

Анна се прибра грохнала от умора след представлението. Искаше единствено да си легне и да заспи.

— Анна, как мина? — изгледа я въпросително госпожица Олсдатер, като дойде с чаша горещо мляко и се зае да й помага с роклята.

— Добре, благодаря.

— Чудесно, радвам се за теб, хере. Исках да ти кажа, че тази вечер получих телеграма от господин Байер. Майка му е починала по-рано днес. Двамата със сестра му ще останат за погребението, а в петък се прибира в Кристиания.

„Само три дни“, втрещи се Анна.

— Съжалявам да чуя за майка му.

— Да, но поне госпожа Байер най-сетне се е отървала от болката.

— Въпреки всичко с радост ще посрещна господин Байер в петък — излъга Анна и госпожица Олсдатер напусна стаята й.

Като се настани в леглото, усети как стомахът й се свива на нервни възли при мисълта за завръщането на професора.

На сутринта, още потънала в размисли около затрудненото си положение, Анна слезе за закуска.

— Струваш ми се бледа, Анна. Не спа ли добре? — загрижи се госпожица Олсдатер.

— Имам си… грижи.

— Няма ли да ти олекне, ако споделиш? Може пък да ти помогна.

— Никой не може да ми помогне — въздъхна тя.

— Разбирам. — Икономката огледа внимателно лицето й, но не продължи да настоява. — Тук ли ще обядваш?

— Не, днес трябва да отида по-рано в театъра.

— Добре, Анна. Ще се видим на вечеря.

През следващите три дни госпожица Олсдатер и прислужницата се впуснаха в трескаво чистене. Анна започна да се упражнява как ще обясни на господин Байер защо не може да приеме предложението му.

Не знаеха точно в колко ще пристигне, но в три и половина, изнервена от напрежението в апартамента, Анна се загърна с наметалото си и обяви на госпожица Олсдатер, че отива да се разходи в парка. Икономката откликна с обичайния поглед — смесица от недоумение и хладнокръвно примирение — редовно изникващ на лицето й в последно време.

Както винаги, чистият прохладен въздух успя да ободри Анна. Съзерцавайки фиорда откъм любимата си пейка, тя се полюбува на лъскавите сребристи води под смрачаващото се небе.

„Такова е положението — заключи наум — и няма какво друго да направя, освен да постъпя с благодарност и уважение, както са ме учили.“

Тя стана от пейката и мисълта за родителите й я накара да се просълзи. Бяха й изпратили кратко, но състрадателно писмо, в което я утешаваха заради неочакваното прекъсване на годежа от страна на Ларс и още по-неочакваното му заминаване за Америка. Точно в онзи момент й се искаше повече от всичко на света господин Байер изобщо да не я беше намирал и да си живееше спокойно у дома, омъжена за Ларс.

— Господин Байер ще се прибере за вечеря — съобщи й госпожица Олсдатер още като влезе през вратата. — Напълних ваната и ти приготвих рокля.

— Благодаря.

Анна я подмина и отиде да се подготви за неизбежния сблъсък.

 

 

— Анна, min elskede^[1]! — поздрави я фамилиарно професорът, когато Анна влезе в трапезарията. Взе ръката й в голямата си лапа и я целуна, гъделичкайки я с огромните си мустаци. — Заповядай, седни.

Докато вечеряха, той й разказа за смъртта на майка си и погребението й. Анна таеше отчаяна надежда покрай скръбта си да е забравил за предложението. Но когато се преместиха в гостната за кафе с бренди, тя усети рязката промяна в атмосферата.

— Е, скъпо момиче, помисли ли по важния въпрос, който ти зададох преди да замина?

Анна отпи глътка кафе, открадвайки си момент, за да събере мислите си. Макар че всъщност бе репетирала отговора си поне сто пъти.

— Господин Байер, безкрайно съм трогната от предложението ви и ви благодаря…

— Много се радвам! — обяви той с широка усмивка.

— Да, но след сериозен размисъл, стигнах до решение да ви откажа.

Изражението по лицето му веднага се промени и той присви очи.

— Мога ли да попитам защо?

— Защото не смятам, че мога да съм ви достойна съпруга.

— Какво значи това, за бога?

— Че нямам нужния домакински нюх, нито пък образованието, необходимо за да разговарям с гостите ви, а и…

— Анна. — Думите й бяха смекчили изражението му и Анна осъзна, че е използвала грешния подход. — Отново проявяваш типичната си скромност, но разбери, че всичко това не е от значение. Талантът ти безспорно компенсира липсата на тези качества, а младостта и невинността ти са едни от причините да ми станеш толкова симпатична. Моля те, мило момиче, разбери, че нямаш повод да се чувстваш недостойна. През времето ни заедно ми стана толкова скъпа. А що се отнася до готвенето — та нали затова съм наел госпожица Олсдатер!

В последвалата тишина Анна се помъчи да измисли други причини за отказа си.

— Господин Байер…

— Анна, помолих те да ми викаш Франц.

— Добре. Франц, колкото и да съм поласкана от предложението ти, за жалост не мога да приема. Решението ми е окончателно.

— Друг ли има?

Тя потрепери неволно от внезапния остър тон в гласа му.

— Не, просто…

— Анна, преди да продължиш, трябва да знаеш, че макар да отсъствах от Кристиания в последните няколко седмици, си имам достатъчно шпиони. Ако отхвърляш предложението ми заради онзи чаровен мерзавец с цигулката, бих те посъветвал да размислиш. Не само в ролята си на влюбен в теб мъж, готов да изпълни всичките ти мечти, но и като твой ментор и водач в един свят, който още си твърде наивна да разбереш.

Анна не отвърна, макар и да съзнаваше, че смайването й несъмнено е намерило външен израз.

— Ясно! — Господин Байер плесна с ръце масивните си бедра. — Това било. Значи се съревновавам за любовта ти с онзи мизерстващ, некадърен дрънкач от оркестъра. Знаех си. — Той отметна глава назад и се изсмя шумно. — Прости ми, Анна, но тази вечер ми разкриваш пълните граници на невинността си.

— Ти ми прости, Франц, но да, наистина сме влюбени! — Фактът, че й се присмиваше, омаловажавайки чувствата между двама им с Йенс, я накара да повиши тон. — Така стоят нещата, независимо дали ти харесва, или не — заяви тя и се изправи. — Предвид обстоятелствата, май е най-добре да се изнеса. Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен. И съжалявам, ако отказът ми те е засегнал.

Тя се отправи бързо към вратата, но професорът я настигна с две големи крачки и я спря.

— Почакай, Анна, нека не се разделяме така. Моля те, седни да поговорим още малко. Досега винаги си ми се доверявала и държа да ти покажа, че грешиш. Познавам онзи мъж; разбирам защо е успял да те заплени. Не те виня по никакъв начин. Ти си невинно момиче, което вярва, че е влюбено. Това дали приемаш, или отказваш предложението ми не е важно в случая. Онзи мъж ще разбие сърцето ти, ще те унищожи, както е постъпил с много жени преди теб.

— Напротив, ти не го познаваш…

Анна закърши отчаяно ръце и по бузите й се търкулнаха сълзи на безпомощност.

— Недей така, скъпа, опитай да запазиш спокойствие. Не изпадай в истерия. Моля те, ела да поседнем, за да довършим разговора си.

Останала без капка енергия, Анна му позволи да я отведе обратно до стола.

— Скъпа моя — подхвана ласкаво господин Байер, — вероятно си наясно с предишните връзки на господин Халворсен.

— Да, наясно съм.

— Йорид Скровсет, хористката, била толкова съкрушена, че е отказала да продължи работа в театъра. Дори великата мадам Хансон потънала в такава депресия след своеволното поведение на господин Халворсен, че заминала за чужбина да се възстанови. Затова сега играеш нейната роля в Кристианския театър.

— Сър, знам от Йенс, че…

— Извинявай, Анна, но не знаеш нищо за този човек — прекъсна я той. — Разбирам, че не съм ти нито баща, нито, за жалост, твой годеник, затова нямам право да се меся в живота ти. Но тъй като си ми безкрайно скъпа, ще ти кажа, че Йенс Халворсен може да ти донесе само неприятности. Ще те срази, Анна, както е сразил всяка жена, имала злата участ да попадне в капана му. Той е пропаднал мъж и слабостта му са жените и гуляите. Най-искрено се страхувам за теб още откакто научих за… авантюрата ти.

— Кога си чул? — прошепна Анна, неспособна да вдигне поглед към него.

— Още преди седмици. И тук е моментът да те предупредя, че целият театър знае. Признавам, именно това откритие ме накара да ти предложа брак, само и само да спася теб и таланта ти. Бъди сигурна, че ако тръгнеш с него, съвсем скоро ще те изостави заради друга. А просто не мога да понеса мисълта, че ще захвърлиш всичко, което толкова време градихме заедно, заради един егоистичен Казанова.

Анна не продума, докато господин Байер си наливаше второ бренди.

— Тъй като не ми отговаряш, ще ти кажа какво е правилното решение според мен. Ако си решена да се отдадеш на онзи мъж, няма да понеса неизбежната печална развръзка, затова ще предпочета незабавно да се изнесеш от апартамента. След като приключите работа по „Пер Гинт“, вероятно ще заминеш с него за Лайпциг. — Той видя изумлението по лицето й, но продължи: — Ако решиш да постъпиш така, ще ти дам изработените в театъра заплати и ще ти пожелая всичко хубаво. Ако обаче откровените ми думи са успели да ти повлияят и предпочетеш да се откажеш от господин Халворсен и да се омъжиш за мен след общоприетия траурен период заради смъртта на майка ми, то си добре дошла да останеш тук. Не искам да те пришпорвам; трябва ми само отговорът ти. Моля те, Анна, умолявам те, обмисли внимателно решението си. Защото то ще промени живота ти за добро или лошо.

— Щом си знаел за всичко това, защо си мълчал досега? — попита го с тънък глас тя. — Несъмнено си очаквал отказа ми.

— Просто защото обвинявам себе си за случилото се. Не бях в Кристиания, за да те опазя от него. Но вече съм тук и мога да ти обещая закрилата си. Но само при положение че моментално прогониш Йенс Халворсен от живота си. Ако ме отблъскваше заради друг ухажор, навярно щях да приема. Но в този случай просто не мога, защото знам какво те очаква.

— Обичам го — повтори тя.

— Знам, че така си мислиш, и разбирам колко ще ти е трудно да приемеш условията ми. Но се надявам един ден да проумееш, че правя всичко за твое добро. А сега мисля, че е време и двамата да се оттеглим. Преживях тежки няколко седмици и силите ми са напълно изцедени. — Той взе ръката й и я целуна. — Лека нощ, Анна, приятни сънища.