Лусинда Райли
Сестра на бурята (28) (Историята на Али)

26.

Три дни преди „Пер Гинт“ да открие новия сезон в Кристианския театър тежката процедура по събирането на оркестъра и актьорския състав на едно място започна наново. Но този път Анна не споделяше стая с Руде и другите деца. Този път я настаниха в някогашната гримьорна на мадам Хансон с гигантското й огледало и шезлонг с кадифена тапицерия, където да почива, ако се умореше.

— Много е хубаво тук, нали, Анна? — коментира Руде, като дойде да огледа новата й стая. — Бих казал, че някои от нас са се издигнали през последните месеци. Имаш ли нещо против от време на време да идвам, за да ти правя компания? Или вече си прекалено изтънчена за срещи с такъв като мен?

Анна хвана пухкавите му бузи между дланите си и се изкиска.

— Може и да не ми остава време за игри на карти, но винаги си добре дошъл тук.

В нощта на премиерата завари гримьорната си пълна с цветя и картички с благопожелания. Имаше дори от родителите й и Кнут, придружени с писмо, в което несъмнено споменаваха за разваления годеж с Ларс. Остави го за по-късно. Докато Ингеборг, гримьорката, подготвяше лицето й, Анна прочете останалите картички, благодарна за милите думи на хората. Една от тях, закачена за самотна червена роза, изпълни тялото й с трепет.

Тази вечер ще съм тук и ще гледам как се издигаш към звездите. И ще чувствам всеки удар на сърцето ти.

Пей, красив мой славей. Пей!

Й.

Когато извикаха първите актьори на сцената, Анна се помоли.

— Господи, не ми позволявай да посрамя себе си и семейството си тази вечер. Амин.

После стана и тръгна към сцената.

 

 

Някои моменти от онази вечер щяха да останат запечатани в паметта й завинаги. Например кошмарът, който изживя, излизайки на сцената за второ действие, когато мигновено забрави всичките си реплики. Сведе отчаян поглед към оркестрината и Йенс й подсказа думите. Надяваше се, че е успяла да се вземе в ръце достатъчно бързо, че публиката да не забележи, но случката все пак вися като дамоклев меч над главата й през цялото представление. Чак по време на „Приспивна песен“ в самия му край, докато главата на Пер лежеше върху коленете й и двамата останаха сами на сцената, успя да си възвърне увереността, освобождавайки гласа и емоциите си.

Когато и последният акорд отекна в залата, публиката извика неколкократно всички актьори на сцената и затрупа с букети двете им с Мари, актрисата, изиграла майката на Пер, Озе. След последното спускане на завесата, Анна слезе от сцената и избухна в шумни вопли на рамото на господин Йосефсон.

— Моля те, скъпа, не плачи — опита да я утеши режисьорът.

— Ужасно се изложих! Сигурна съм!

— Напротив, Анна. Не разбираш ли, че естествената ти неувереност всъщност подчерта уязвимостта на Солвейг? До края на представлението гостите те гледаха… като омагьосани. Ролята сякаш е била написана за теб и съм убеден, че ако те бяха гледали тази вечер, господата Ибсен и Григ щяха да останат много доволни. И както винаги, пя приказно. А сега — той избърса с пръст една сълза от бузата й, — върви да отпразнуваш успеха си.

Намери гримьорната си пълна с хора, дошли да я поздравят и да присъстват на короноването на новата принцеса, издигната от собствената им родина, и Анна се постара да отвърне подобаващо на благопожеланията им. После господин Хенум дойде да изгони всички от стаята й.

— Анна, за мен беше удоволствие да дирижирам оркестъра и да гледам сценичния ти дебют тази вечер. Вярно, не изигра съвършено ролята си, но актьорството ти ще се подобрява с трупането на увереност, което несъмнено ще се случи. Моля те, опитай да се порадваш на хвалебствията на цяла Кристиания, защото наистина ги заслужаваш. Господин Йосефсон ще дойде след петнайсетина минути да те съпроводи до традиционното следпремиерно тържество във фоайето.

Господин Хенум й се поклони и я остави да си почине.

Докато Анна се преобличаше, на вратата се почука плахо и тя покани Руде.

— Извинявай, госпожице Анна, но ти нося послание. — Той й даде плика с хитра усмивка. — И нека да добавя, че си много красива тази вечер. А ще попиташ ли майка ми дали мога да дойда на тържеството? Може и да ме пусне, ако ти я помолиш.

— Знаеш, че не бива, Руде, но щом така и така си дошъл, ще бъдеш ли така добър да закопчаеш роклята ми?

Когато Анна влезе във фоайето, придружавана от господин Йосефсон, гостите я посрещнаха с аплодисменти. Йенс я наблюдаваше от разстояние, замислен, че никога не я бе обичал повече, което й бе споделил в бележката, изпратена по Руде след представлението. Гледаше я как се усмихва и разговаря вежливо със случайни гости, удивен от висините, в които се бе издигнала пойната птица пред него от първия път, когато я бе чул да пее.

Тогава сърцето му се сви, като видя позната фигура да върви към нея. Големият, извит нагоре мустак на по-възрастния мъж почти настръхна от радост, когато всички наоколо отстъпиха, за да му направят път.

— Анна! Скъпо момиче, дори тежкото състояние на майка ми не ме възпря да присъствам на звездната ти вечер. Беше превъзходна, хере, наистина превъзходна.

Йенс забеляза как лицето на Анна се поотпусна леко, но тя бързо се окопити и поздрави топло господин Байер. А Йенс си тръгна, отчаян, че заради появата на ментора й няма да успее да й каже лично колко се гордее с нея.

Разбира се, мислеше си той, давейки тъгата си в „Енгебрет“, за разлика от самата Анна виждаше съвсем ясно накъде духа вятърът. Може и да се беше отървала от провинциалния си ухажор, но беше повече от очевидно, че господин Байер е влюбен в нея. А професорът можеше да й даде всичко, от което се нуждаеше. Преди няколко месеца и той щеше да е способен на същото.

И за пръв път се зачуди дали не беше допуснал жестока грешка.

 

 

Госпожица Ландвик може и да не внася професионалната увереност на мадам Хансон в ролята на Солвейг, но компенсира с невинност, младост и великолепно изпълнение на песните.

— А в ранното издание на „Дагбладет“ критикът отново възхвалява красотата ти, младостта ти и…

Анна спря да слуша господин Байер. Радваше се, че е успяла да преодолее първото представление, но мисълта да повтори всичко на следващата вечер беше невъобразима.

— Виж, Анна, за жалост мога да остана в Кристиания само до сутринта, тъй като трябва да се върна при майка ми възможно най-скоро — обясни господин Байер, затваряйки вестника.

— Как е тя?

— Все така — въздъхна професорът. — Майка ми винаги е притежавала несъкрушим дух и сега само той я държи жива. Аз самият не мога да направя нищо, освен да бъда с нея до края. Но стига сме говорили за това. Тази вечер, Анна, бих искал да те поканя на празнична вечеря, по време на която ще можеш да ми разкажеш какво ти се е случвало от последната ни среща насам.

— С голямо удоволствие, но съм малко уморена. Щом ще вечеряме заедно, имате ли нещо против да си почина сега?

— Разбира се, че не, скъпо момиче. И отново приеми поздравленията ми.

Франц Байер изпрати Анна с поглед, възхитен от всичко, което бе постигнала през последната година. И дори откакто я бе видял за последно. Още от самото начало знаеше, че е розова пъпка пред цъфтеж, но сега се беше превърнала в разкошно цвете, а красотата й се допълваше от новата й грация, възпитана от самия него.

Макар и да твърдеше, че е уморена обаче, той забелязваше нов, необясним блясък в нея. Надяваше се да няма нищо общо с онзи цигулар, по когото видимо се бе увлякла на соарето през юни. Миналата вечер господин Йосефсон се беше пошегувал доста подло с него, че се връщал точно навреме, защото негови приятели неведнъж виждали протежето на Франц да пие чай в „Енгебрет“ с въпросния младеж.

До този момент бе изчаквал подходящия момент, тъй като не искаше да я уплаши. Но след предупреждението на господин Йосефсон започваше да си мисли, че е крайно време да й разкрие намеренията си.

 

 

— Скъпо момиче, изглеждаш ослепително тази вечер! — възкликна господин Байер, когато Анна влезе в трапезарията с вечерната си рокля в цвят на топаз.

Но колкото и да възхваляваха красотата й хората — особено мъжете, помисли си иронично тя — покажеше ли им се без магическата пудра за лице, щяха да видят луничките й и да се уверят, че всъщност видът й е доста скромен.

В знак на благодарност за галантния комплимент на господин Байер, на Анна й хрумна единствено да се възхити на новото му шалче с кичозен индийски десен, надявайки се да не долови колебанието в гласа й.

— В добро здраве ли завари скъпото си семейство, когато се завърна у дома през лятото? — поинтересува се той.

— Да, всички са добре, благодаря ви. Сватбата беше прекрасна.

— Госпожица Олсдатер ми сподели, че за жалост с младия ти ухажор сте отменили годежа.

— Да. Ларс реши, че не може да ме чака повече.

— Това натъжава ли те, Анна?

— Мисля, че е за доброто и на двама ни — отвърна дипломатично Анна, пъхвайки хапка риба в устата си.

Искаше единствено да си легне рано и да сънува Йенс.

След като пиха кафе в гостната, госпожица Олсдатер донесе обичайното бренди за професора и, за ужас на Анна, бутилка шампанско в кофа с лед. Струваше й се твърде късно за алкохол и се зачуди дали господин Байер не очаква гости.

— Затвори вратата след себе си, ако обичаш — провикна се той на госпожица Олсдатер и икономката се подчини.

— А сега, скъпа Анна, искам да ти кажа нещо. — Господин Байер се прокашля. — Навярно си усетила колко се привързах към теб с времето. Надявам се оценяваш усилията, които вложих в развитието на кариерата ти.

— Разбира се, господин Байер. Не знам как да ви се отблагодаря.

— Да оставим официалностите. Моля те, Анна, наричай ме Франц. Вече ме познаваш достатъчно добре…

Професорът потъна във внезапно мълчание. За пръв път, откакто Анна го познаваше, като че ли думите му се губеха. Накрая се съвзе и продължи:

— Анна, правя го не само за да усъвършенствам таланта ти, но и защото… защото неусетно се влюбих в теб. Разбира се, джентълменът в мен не ми позволи да ти го призная, докато беше обещана на друг, но сега, когато си свободна жена… Докато бяхме разделени това лято, осъзнах колко дълбоки са чувствата ми към теб. Знам, че трябва да те оставя отново, за да се върна при майка си и нямам представа колко време ще отсъствам този път. Затова реших, че е най-добре да ти разкрия чувствата си още сега. — Той спря за миг и вдиша дълбоко. — Анна, ще ми направиш ли честта да се омъжиш за мен?

Тя продължи да го гледа в безмълвен шок, неспособна да прикрие ужаса си.

Моментално забелязал изражението й, господин Байер се прокашля отново.

— Разбирам, че предложението ми те изненадва. Но Анна, не виждаш ли какво можем да постигнем заедно? Помагах ти да развиеш кариерата си и вече достигна големи висини в Кристиания. Но Норвегия е малка страна, прекалено малка за талант като твоя. Вече писах на няколко музикални продуценти и комисии по културата в Дания, Германия и Париж, за да ги запозная с дарбата ти. Пък и след снощното ти представление несъмнено ще чуят за теб. Ако се оженим, ще мога да те придружавам в Европа, докато пееш в най-известните концертни зали. Ще мога да те защитавам, да се грижа за теб… От години търся талант като твоя. А и да не забравяме — побърза да добави той, — че плени сърцето ми.

— Разбирам.

Анна преглътна, съзнавайки, че от нея се очаква отговор.

— Ти не изпитваш ли чувства към мен?

— Да, много съм ви… благодарна.

— Вярвам, че ни свързва добро партньорство и на сцената, и извън нея. Все пак живееш под покрива ми почти година и познаваш всичките ми лоши навици — изкиска се той. — И някои от добрите, надявам се. Затова бракът ни няма да е толкова голяма стъпка, колкото ти се струва сега. Почти всичко ще си остане същото.

Анна изтръпна вътрешно при мисълта за нещата, които господин Байер очакваше да се променят.

— Мълчиш, скъпа Анна. Виждам, че те изненадах. Докато аз самият си представях тази крачка като естественото продължение на познанството ни, ти навярно не си имала смелостта да си го помислиш.

„И още как!“, отвърна му наум Анна.

— Не — каза на глас.

— Може би шампанското ти се струва леко самонадеян ход от моя страна. Виждам, че ти е нужно време да асимилираш предложението ми. Но нали ще си помислиш, Анна?

— Разбира се, господин Байер… Франц. Трогната съм от вниманието ти — скалъпи тя.

— Ще отсъствам поне две седмици, вероятно повече, и се надявам, че това ще ти даде възможност да обмислиш идеята. Моля се отговорът ти да е положителен. Присъствието ти в дома ми ме накара да осъзная колко съм самотен, откакто жена ми почина.

Обгърна го такава тъга, че на Анна й се прииска да го утеши, както би утешила собствения си баща. Прогони бързо мисълта и стана, тъй като не беше останало нищо за казване.

— Обещавам да обмисля сериозно предложението ти… Франц. Като се върнеш, ще ти дам отговора си. А сега лека нощ.

Анна едвам се сдържа да не изтърчи от гостната, но още щом излезе на коридора, ускори крачка. Като стигна стаята си, затвори вратата и я заключи. После седна тежко на леглото и отпусна глава в ръцете си, все още неспособна да проумее случилото се. Претърси трескаво паметта си за случаи, в които неволно да бе подвела професора. Но винаги бе спазвала благоприличие. Нито веднъж не бе флиртувала с него, нито му беше „хвърляла погледи“, както се изразяваха хористките от „Пер Гинт“.

И все пак Анна не можеше да отрече, че родителите й му бяха позволили да я вземе в дома си и да я храни, да я облича и да й осигурява възможности, за каквито иначе не можеше и да си мечтае. Да не говорим колко пари беше платил на баща й. Затова нямаше нищо странно, че след всичко, което бе направил за нея, смяташе, че наградата за усилията му може да е единствено трайният им съюз.

— О, боже, няма да го понеса… — простена тя.

Последиците от предложението на господин Байер бяха съдбовни. Ако му откажеше, нямаше как да продължи да живее под покрива му. И къде щеше да отиде тогава?

В този миг Анна осъзна колко е зависима от него. И колко много млади момичета и дори по-възрастни жени като госпожица Олсдатер с радост биха се възползвали от възможността да встъпят в брак с него. Професорът беше заможен, образован и признат в най-високите ешелони на кристианското общество. Освен това беше мил, почтителен човек. Но и почти три пъти по-възрастен от нея.

Пък и… Анна не беше забравила клетвата към самата себе си. Не обичаше господин Байер. Обичаше Йенс Халворсен.