Робин Йънг
Бунт (62)

59

Три часа по-късно, когато се стъмни още повече, Робърт и хората му бяха въведени в лагера на бунтовниците. Стрелците, стъпващи безшумно, ги бяха водили уверено сред спускащия се здрач. Минаха покрай още бели ориентири. След като прехвърлиха реката, срещнаха още пет въоръжени патрула. Групите разговаряха шепнешком със стрелците, като не сваляха очи от Робърт и хората му.

Отпред сред дърветата се чуха гласове на много хора, примесени с кучешки лай и цвилене на коне. Въздухът беше изпълнен с дим от горящи дърва. Между дърветата се виждаха насядали около огньовете мъже, които разговаряха помежду си, други ходеха насам-натам, натоварени с някакви задачи. Бяха облечени във всевъзможни дрехи — от наметала и селски обувки с дървени подметки до къси поли до бедрата, каквито носят планинците, и рицарски ризници. Някои прекъсваха работата си, за да наблюдават отряда на Робърт, докато минаваше покрай тях.

Клони, подпрени на дърветата, или платнища, опънати между стволовете, образуваха навеси, а под тях върху мъхестата земя бяха постлани одеяла. На тях почиваха хора, някои от които бяха ранени. Робърт видя свещеник, навел обръснатата си на темето глава, да коленичи до мъж, чийто крак, отрязан под коляното, бе увит с изцапана с кръв кърпа. Докато следваха ескорта покрай широка река, където жени перяха дрехи и деца играеха по чакълестия бряг, Робърт забеляза два големи кръга от хора с дълги, вдигнати нагоре копия. Те като че ли упражняваха някаква маневра. По дадена команда първите редици заставаха на колене с насочени напред пики. По-нататък следваше обширна поляна, пълна с шатри.

Заобиколиха копиеносците и навлязоха в поляната. На местата където бяха отсечени дървета, за да има повече място, се виждаха дънери на дъбове и елши. По средата на поляната гореше голям огън, около който бяха издигнати двадесетина шатри, а до тях имаше каруци, натоварени догоре с провизии. В една от тях се виждаха да лъщят най-различни сребърни чинии, свещници, кожи и сандъци — може би плячка от набезите на Уолъс в Северна Англия. Колкото и да се държеше настрана от бунтовниците, Робърт беше чул слуховете за разбойническите им подвизи, които се носеха из цялото кралство.

След битката при Стърлинг хората навсякъде говореха с възторг за героя, повел една селска армия към победа срещу английски рицари, отървал ги от омразния ковчежник Кресингам и преследвал могъщия граф на Съри през целия път до границата. Към овчарите, търговците на добитък и ловците, от които беше съставена бандата на Уолъс, скоро се присъединиха много свободни хора — граждани, рицари, оръженосци и дори лордове. След смъртта на Андрю Мъри, починал скоро след сражението, Уолъс стана едноличен водач на бунта и докато хората му бяха все още опиянени от пролятата кръв при Стърлинг, безстрашният млад шотландец навлезе с армията си в Англия.

В началото на есента преминаха границата и навлязоха в Нортъмбърланд, хвърляйки в ужас хората на север. Оставяха съсипана реколта, изклан добитък, избити мъже и жени. Някои казваха, че насилието стигало до такива крайности, че Уолъс и командирите му били принудени да обесят някои от собствените си хора за прекалени изстъпления, които не можели да минат ненаказани. Каквато и да беше истината, хората от Нортъмбърланд бягаха на юг с хиляди, изоставяйки домове и църкви, училища и пасбища, които горяха на хоризонта. Едва по средата на зимата, когато падна сняг, мародерите прекосиха обратно река Туийд. През това време Уолъс вече се беше сдобил с ново име: Уилям Завоевателя.

Когато Робърт слезе от коня на поляната, забеляза бунтовническия водач до каруцата с плячката. Уолъс се извисяваше с глава и рамене над хората около него, които, ако се съди по облеклото, бяха благородници. С простата си вълнена туника, която носеше върху ризницата, той като че ли изглеждаше не на място сред техните фини плащове, украсените ножници на мечовете и лъскавите им брони. Групата разговаряше оживено, но когато един от стрелците отиде при Уолъс, погледите на хората се насочиха към Робърт. Уолъс продължително го изгледа със студено изражение на лицето, след това кимна на стрелеца и се обърна към един плешив мъж, в когото Робърт разпозна братовчед му Адам. Обзе го гняв, когато Уолъс се отдалечи, без изобщо да го поздрави, но в този миг от тълпата се показа позната фигура.

Джеймс Стюарт се приближи към него.

— Сър Робърт!

Робърт поздрави разсеяно лорд-стюарда, като продължаваше да не сваля очи от Уолъс.

Когато хората на Робърт започнаха да слизат от конете, Джеймс му даде знак да се отдалечат, за да не могат да бъдат чути.

— Опасявам се, че се разделихме при Ървин в недотам добри отношения. Надявам се знаеш, че никога не бих се съгласил с предложението на Хенри Пърси да вземе дъщеря ти за заложница.

Робърт разбра по изражението на лорд-стюарда, че казва истината.

— И аз от своя страна съжалявам за начина, по който се развиха нещата.

— Това е минало. Радвам се, че дойде, Робърт. — Джеймс понечи да каже още нещо, когато бяха прекъснати от един едър мъж. Беше епископът на Глазгоу.

— Сър Робърт! — поздрави го сдържано Уишарт.

— Чух, че сте били в затвора, Ваше преосвещенство — каза Робърт, изненадан и стреснат от появата му.

— Бях за известно време, но се помолих на архиепископ Уинчилси да ме освободи и, слава на Бога, той го стори. Съмнявам се, че щях да имам този късмет, ако Едуард не отсъстваше, но кралят беше във Фландрия и в двора цареше безредие. Според архиепископа на Кентърбъри изпращането ми в затвора беше нарушение на свободите на църквата.

— А лорд Дъглас?

Лорд-стюардът и епископът се спогледаха.

— Лорд Дъглас беше под арест в Тауър — каза Уишарт. — Преди да напусна Лондон, чух, че умрял там. След това този слух се оказа верен. Земите му са дадени на Робърт Клифорд.

Робърт се замисли за лейди Дъглас и храбрия им малък син Джеймс.

— Още един паднал Божи воин — продължи мрачно Уишарт. — Но въпреки загубата ни бунтът продължава. Чухме за успехите ви на запад — за освобождаването на Еър и Ървин.

Това прозвуча като похвала, макар че беше трудно да се каже от резкия тон на епископа.

— Беше малка победа в сравнение с постиженията на Уолъс — каза Робърт.

— Да, наистина — съгласи се Уишарт, — мастър Уолъс е причината да се съберем тук. Той напълно заслужава званието, което ще му бъде дадено утре.

— Звание? — попита учуден Робърт и погледна към Джеймс.

— Избирането му за пазител на Шотландия — отвърна епископът.

Робърт го погледна изненадан.

— Докато тронът бъде зает отново — обади се Джеймс.

— Шотландия се нуждае повече от защитник, отколкото от крал — отвърна Уишарт, поглеждайки многозначително Джеймс. — Утре Уилям Уолъс ще бъде обявен за пазител на кралството и с Божията помощ ще ни поведе към победа. Известно е, че крал Едуард събира огромна армия. Скоро за всички нас ще настъпи Денят на Страшния съд.

След потвърждението на слуховете за наближаващата война мислите на Робърт се насочиха към въпроса какво ще означава избирането на Уолъс за намеренията му. Преди да реши каквото и да било, появи се брат му.

— Имаме компания — каза троснато Едуард и кимна към дърветата.

Робърт се обърна и видя в поляната да навлиза друга група. Веднага позна двамата мъже отпред. Единият беше в средата на петдесетте с твърда, прошарена коса, а другият беше по-близо до неговата възраст. И двамата имаха слаби, бледи лица и бяха облечени в черно, а червените им щитове бяха украсени с по три бели житни класа. Робърт се вгледа в тях и дългогодишната омраза се изписа на лицето му.

— Казаха ми, че Червеният Комън и синът му били пленени при Дънбар — рече тихо той.

— Крал Едуард ги освободи с условието, че ще помогнат за потушаване на бунта — отвърна Уишарт. — При Стърлинг бяха с войската на Джон де Варен, но след победата на Уолъс напуснали компанията на графа по време на бягството му към границата и преминаха на наша страна.

— Уолъс доверява ли им се?

— Те се бият за същата кауза — отвърна рязко Уишарт.

Робърт видя как епископът прекоси поляната, за да поздрави новодошлите. Утре Уилям Уолъс щеше да стане най-могъщият човек в кралството. Уишарт беше прав — водачът на бунтовниците се биеше за същото, което искаха и Комъните — връщането на Джон Балиол. Тъкмо то щеше да провали плановете му.

— Нареди на хората да построят лагер — каза той на брат си, без да сваля очи от лорда на Баденох.

Когато Едуард кимна и се отдалечи, лорд-стюардът застана пред Робърт.

— Трябва да поговорим.

Надолу по течението реката минаваше през поредица от скалисти плата, преди да се излее в дълбоко, гладко езеро.

Робърт и лорд-стюардът застанаха върху една скала, надвиснала над него, а шумът на падащата вода заглушаваше разговора им и никой, минаващ по брега, не би го чул. Навсякъде между дърветата около трепкащите огньове се виждаха сенките на хора.

— Исках да говоря с теб още в Ървин — каза стюардът. Беше застанал в края на скалата срещу Робърт с лице, осветено от факлите. — Но събитията ни попречиха. Епископ Уишарт е прав. Постиженията на Уилям Уолъс са много по-големи от това, което е очаквал всеки от нас. Няма съмнение, че той заслужава титлата, с която ще го удостои утрешният съвет.

Робърт не отговори.

— Ала ние трябва да погледнем напред отвъд сегашните победи, когато стабилността на кралството ще може да бъде поддържана без сражения и кръвопролитие. — Джеймс явно подбираше внимателно думите си. — Разбирам ентусиазма на Уишарт, но през последните месеци се вглеждах дълго в бъдещето и тъкмо това ме безпокои повече от сегашните стратегии за войната и почитането на героите. Нашето бъдеще може да бъде осигурено само с крал на трона и наличие на негови наследници. — Той снижи още повече глас и Робърт трябваше да напряга слуха си, за да го чуе сред шума от падащата вода. — Никак не е сигурно, че крал Джон ще се върне някога на трона, колкото и Уилям и хората му да настояват пред Едуард и колкото и битки да спечелят. Като лорд-стюард на това кралство върху мен пада отговорността да предвидя тази възможност. — Той замълча за миг и изгледа Робърт. — Много хора, между които и аз, считаха дядо ти за най-подходящия кандидат. Предполагам, че Едуард също го е разбрал и се е уплашил, че той няма да бъде така отстъпчив като Балиол.

Робърт кимна.

Черните очи на Джеймс се вторачиха напрегнато в Робърт.

— Като се вглеждам в бъдещето, Робърт, виждам теб като човека, който може да запълни празнината, оставена от Балиол. Ти имаш кръвното право, а според мен и нужните добродетели.

След тези тържествени думи Робърт почувства, че го обзема облекчение. Въпреки онова, което беше свършил през последните месеци за осъществяване на амбицията си, той не можеше да заглуши гласовете на съмнението. Те продължаваха да звучат с резкия тон на баща му, който му казваше, че за него, един предател, е невъзможно да получи трона, че народът на Шотландия няма да го приеме и че най-вече той няма нито куража, нито волята да се изправи срещу крал Едуард. Щом като един толкова мъдър и опитен човек като Джеймс, чийто род бе служил на редица шотландски крале с престижния пост на лорд-стюард, вярваше в него, тогава това със сигурност беше възможно. Сред шума на падащата вода и сенките на дърветата, ограждащи ги от всички страни, почти чу гласа на дядо си да му казва, че това е възможно.

Робърт каза на стюарда за решението, което беше взел в Ървин.

— Знам, че ми предстои дълъг път — завърши той. — Камъкът на съдбата се държи в Уестминстър и не знам как да спечеля доверието на хората. — Той се поколеба. — А сега, когато Уолъс ще бъде посочен за пазител, опасявам се, че малките победи, които успях да извоювам на запад, няма кой знае колко да ми помогнат. Не мога да застана до Уолъс и да очаквам хората в кралството да ме уважават като него, независимо колко основателни са претенциите ми за трона.

Джеймс кимна, но вместо да се обезкуражи от голямото предизвикателство, той каза:

— Съгласен съм, че няма да е лесно. Не мога да видя пътя отпред, но имам идея как можем да започнем. На утрешния съвет можеш да направиш нещо, което ще накара всички присъстващи да забележат теб и верността ти към кралството.