Робин Йънг
Бунт (16)

13

— Знаеше ли за това, лорд Стюарт?

Въпросът на графа на Ментийт се извиси над глъчката. Един по един мъжете седнаха около масата и вторачиха очи в Джеймс Стюарт, към когото беше отправен въпросът.

Главният стюард срещна изпитателния поглед на графа.

— Не, Уолтър. И за мен беше също такава голяма изненада, каквато и за теб.

— А ти, сър Робърт? — Ментийт насочи вниманието си към лорда на Анандейл. — Ти беше в Солсбъри за подписването на договора. Графът на Съри или епископ Бек не ти ли споменаха нещо за това? Или пък вие, Ваше преосвещенство? — обърна се той към епископа на Глазгоу, който стоеше замислен, с издадена напред брадичка, подпряна на ръцете му.

— Никой не знаеше за това — рече твърдо Джеймс.

— Някой тук вярва ли, че лорд Александър е направил подобно предложение на Едуард? — попита млад мъж с къдрава черна коса и напрегнато изражение на лицето. — Защото не мога да си представя, че той би предложил кралски брак, без да го обсъди с двора си.

— Да не искаш да кажеш, че англичаните лъжат, Джон?

Младият мъж седна обратно на мястото си и предизвикателно сви рамене.

— Може би.

В отговор се обадиха няколко гласа, но Робърт, който седеше с брат си в края на подиума в залата, продължи да наблюдава къдрокосия мъж, който беше говорил преди това. Беше се запознал със сър Джон преди година, малко след като младият мъж наследи графството Атъл. Графът, който беше и шериф на Абърдийн, имаше славата на луда глава, но за Робърт откритото му и честно държане беше приятна промяна в сравнение с предпазливото поведение на другите лордове, които познаваше. Джон беше женен за дъщерята на един от най-близките приятели на дядо му, здравеняка Доналд, граф на Мар.

Сега тъкмо той се обърна към зет си и извисявайки глас над другите, каза:

— Внимавай, Джон, не отправяй такива смели обвинения без доказателства. Лорд Александър беше разтревожен, а това беше естествено, от смъртта на последния си син. Дори след като накара мъжете в кралството да се закълнат във вярност на Маргарет, вниманието му беше съсредоточено върху перспективата да намери по-подходящ наследник и затова си търсеше съпруга. Не можем да знаем какво може да е предложил и на кого, докато се е чувствал несигурен.

Робърт усети, че Едуард се наведе към него и му зашепна на ухото:

— Изглежда, че кралете на Шотландия обещават много неща.

Робърт предположи, че брат му има предвид обещанието на бащата на Александър, посочил дядо им за негов вероятен наследник. Погледна към стария лорд, който седеше дълбоко замислен. Робърт отпи глътка бира от чашата, която му бяха дали слугите на сър Патрик. Бяха ги въвели в хола на графа заедно с останалите мъже при завръщането им от Бъргхам. На пейките около масата нямаше достатъчно място и затова братята бяха седнали на подиума. Робърт очакваше баща му да им нареди да напуснат, но графът и останалите бяха толкова заети, че не забелязваха присъствието им. Затова те седяха в мълчание и слушаха, докато мъжете спореха през целия влажен следобед.

— Каквото и да е обещал лорд Александър, то не оправдава факта, че Едуард се е допитал до папата по въпроса за тази женитба зад гърба ни — обади се отново Джон от Атъл. — Това е още един пример за желанието на крал Едуард да разшири границите си. Не забравяйте какво направи той в Уелс. Войната там приключи само преди седем години с поробването на неговия народ и смъртта на принц Луелин. Може би възнамерява да направи същото тук, само че чрез оковите на брака, а не с железни вериги.

— Говориш за неща, които не са ти много ясни — прекъсна го грубо граф Карик.

Робърт погледна баща си, който беше служил в армията на Едуард при завладяването на Уелс от краля. Робърт беше на осем години, когато графът замина с хората си, само двама от които се завърнаха у дома. Спомни си промяната у баща си при завръщането му в Карик — неговото безсъние, това, че започна много да пие, грубото му поведение. Беше участвал в едни от най-тежките битки по време на кампанията, едни от многото, които от време на време се бяха водили в продължение на десетилетия между принцовете на Уелс и кралете на Англия.

— Моите уважения, сър Робърт — продължи Джон от Атъл, — но мисля, че вярната ти служба за крал Едуард влияе върху мнението ти по този въпрос.

Графът на Карик присви очи.

— Надявам се да служа вярно на всеки човек, когото уважавам.

— Верността като васал е едно нещо — отвърна Джон, извисявайки глас над Джеймс Стюарт, който се беше опитал да се намеси в спора, — но близостта ти с краля на Англия е добре известна. Дори кръсти втория си син на негово име. — Той посочи Едуард, седнал до Робърт на подиума — Едва третият ти син получи името Александър.

Робърт погледна брат си, който седеше, без да помръдва.

— Не знаех, че има някакво правило как човек да си кръсти децата — изръмжа графът.

— Това не ни води доникъде — намеси се рязко Джеймс Стюарт. — Джон де Варен и епископ Бек очакват отговора ни до два дни. Трябва да вземем решение.

— Ти не говориш от името на всички настойници, лорд Стюарт — предупреди го Доналд, графът на Мар — Каквото и решение да вземем тук, то трябва да бъде одобрено от Комън и другите.

— Остави епископ Уишарт и аз да се тревожим за това, Доналд — отвърна Джеймс. — Засега нека престанем да спорим, за да стигнем до някакво решение. — Той се обърна към лорда на Анандейл, който стоеше с наведена глава и мълчеше. — Не казваш нищо, приятелю. Бих искал да знам какво мислиш.

Няколко от останалите закимаха с глави.

Настъпи тишина. Джон от Атъл се размърда неспокойно на мястото си, когато мълчанието продължи. Робърт не мислеше, че дядо му ще отговори.

Накрая старият лорд вдигна величествената си глава.

— Според мен има два въпроса, на които трябва да бъде отговорено, преди да стигнем до окончателно решение. Първият е какво ще спечелим, като приемем предложението. А вторият — какво можем да загубим, като го отхвърлим. Вторият въпрос може сполучливо да бъде сведен до това какво е дадено от крал Едуард на повечето от нас. Тук сред нас малцина не притежават земи в Англия. Моето семейство е много облагодетелствано от покровителството на нейните крале през годините. Мисля, че е много вероятно тези дарения да ни бъдат отнети, ако отхвърлим предложението за женитбата. Винаги съм бил в добри отношения с крал Едуард, но знам много добре, че той може бързо да наказва.

Бащата на Робърт кимаше необичайно енергично в знак на съгласие с лорда. Изражението на лицето му беше сурово, докато оглеждаше останалите, готов да спори с всеки от тях. Никой обаче не се обади.

— Само че има нещо, което ме безпокои дори повече от загубата на собственото ми богатство — продължи след кратка пауза лордът. — И то е цената, която ще плати кралството ни. Маргарет е млада. Прекарала е детството си в чужд двор и ще бъде първата жена, която ще седне на Камъка на съдбата. Ще й е нужен регент или съвет, който да управлява от нейно име в продължение на много години. Добре си спомням, когато Александър се възкачи на трона на осем години. Бях свидетел на боричкането за власт на Комъните и на откритите им опити да го контролират и дори да го затворят против волята му и да го държат като пленник. Александър прекара юношеството си като пионка, беше използван и победен. Едва когато стана мъж, успя да наложи волята си на тези, които се опитваха да го контролират. Маргарет никога няма да може да направи това. Нейното положение може да бъде осигурено само чрез брак. Един ден, ако Бог пожелае, тя ще роди син и чрез него силата ни ще се възвърне.

— Ами тогава нека се омъжи за шотландец — обади се Джон от Атъл. — Ако Маргарет се омъжи за сина на Едуард, той ще стане крал по право заради брака си с нея и ние ще загубим свободите си. Когато Едуард от Карнарвън бъде качен на трона от баща си, Шотландия ще се превърне в още един крайник на разпрострялото се тяло на Англия, а той ще я оглавява. Сър Джеймс — обърна се умолително Джон към стюарда, — искаш ли големият ти пост да бъде зает от англичанин? А вие, Ваше преосвещенство — той посочи към Уишарт, който се беше намръщил, — искате ли шотландската църква да бъде подчинена на епархиите в Йорк и Кентърбъри? А останалите от вас? Искате ли да бъдете облагани с данъци до такава степен, че да умирате от глад като уелсците?

— Разбирам страховете ти, Джон — каза лордът на Анандейл, срещайки с властния си поглед този на разпаления млад човек. — Обаче това не може да се сравнява със станалото в Уелс. Англичаните са тук, за да преговарят, а не да водят война. Ние можем да решим при какви условия ще стане женитбата. — Старият Брус се наведе напред, постави големите си ръце върху масата и огледа останалите. — Можем да решим бъдещето си.

Джон Комън навлезе с коня си в лагера, когато слънцето залязваше зад издигналата се преграда от червени облаци. Следобед беше задухал вятър от запад и краищата на шатрите плющяха непрекъснато в колчетата и въжетата. Големите дървета на Селкъркската гора се накланяха насам-натам, а старите им клони скърцаха. Идваше буря.

Като остави коня на оръженосците си, лордът на Баденох закрачи срещу вятъра в спускащия се здрач към най-голямата шатра, стъпквайки посипалите се борови шишарки с ботушите си. Отметна завесата на входа й и влезе вътре.

Джон Балиол се надигна бързо от ниския, покрит с кожи диван, в чийто край беше седнал. Когато се вгледа в Комън, изражението му се промени.

— Оставете ме — каза той на пажовете си, но преди слугите да излязат от шатрата, Балиол се приближи към Комън: — Направиха го, нали? Познавам по лицето ти. — Дори докато го казваше, в гласа му се прокрадна надежда, че може да е изтълкувал погрешно изражението на шурея си.

Комън отхвърли тази възможност с кимване на главата.

— Събрах по-малко гласове.

Балиол се свлече на дивана.

Комън заговори:

— Другите се срещнаха с англичаните този следобед, за да дадат съгласието си за женитбата.

Балиол го погледна съкрушен.

— Не мога да повярвам, че лорд Анандейл се е съгласил.

— Защо? Така получава това, за което е настоявал през цялото време. Момата от Норвегия ще вземе трона, каквото беше намерението на Александър.

— Но с тази женитба Брус и останалите предават нашия суверенитет!

— Настойниците се съгласиха с женитбата само ако бъдат изпълнени конкретни условия. — Комън монотонно ги изреди. — Свободите и обичаите на Шотландия да се запазят. Постовете в кралството да се заемат само от шотландци. Данъците да се събират само за нашето кралство. Никой шотландец няма да се подчинява на закони извън нашите граници и никой друг парламент няма да се занимава с нашите работи. Нашите кралства, макар и обединени с брак, ще останат независими, управлявани отделно от кралица и от крал.

Когато Комън свърши, настъпи мълчание, нарушавано само от вятъра, който се блъскаше в стените на шатрата.

— Стоя тук от много часове, страхувайки се от най-лошото — каза Балиол накрая. — Обаче през това време ме озари лъч на надежда. — Той се изправи. — Хайде да отидем при свекъра ми. Да помолим сър Джон де Варен да говори с крал Едуард, да накараме графа да се опита да разубеди краля и той да се откаже от предложението си.

— Ти не видя ли папската вула, която показа Бек? Тя е отпреди четири години. Едуард е планирал това още когато е научил за смъртта на Александър. Нищо не може да го отклони от този замисъл.

Балиол се ядоса.

— Така значи? — рече той и се вгледа в черните очи на шурея си. — Няма дори да се опиташ?

— Няма смисъл. Тази работа е в ход.

Балиол пристъпи към него с протегнати ръце, като че ли се канеше да стисне Комън за гърлото.

— Отказах се от всичко заради тази възможност! Възможност, от която ти ме убеди да се възползвам! Постъпвайки по този начин, станах уязвим за нападки от страна на враговете ми и почерних доброто си име сред благородниците в това кралство. След нападението срещу Буитъл майка ми отиде в гроба. Сигурен съм, че щеше да живее по-дълго, ако това не се беше случило. Сега очакваш от мен да се оттегля и да живея във… във… — Балиол рязко извърна глава, търсейки думата, но се обърна и я изрече в лицето на Комън. — В уединение! Нито като крал, нито като уважаван в двореца лорд. — Сипаничавите му бузи се зачервиха като от треска. — Е, мога да те уверя, братко, че при каквито и условия настойниците да са се съгласили с англичаните, на дългата служба на твоята фамилия зад трона ще бъде сложен край. — Лицето му се изкриви от злоба. — Може да съм разорен, но няма да бъда сам в мрака, защото заедно с мен ще паднат и могъщите Комъни!

Въпреки гнева на Балиол Комън запази спокойствие.

— Смятам, че нито твоята, нито моята фамилия трябва да бъде разорена.

— И какво би могъл да направиш, за да го предотвратиш? — просъска Балиол. — Какво? Ще отвлечеш ли младата си кралица, както фамилията ти постъпи някога с Александър? Ще я държиш ли като заложница, докато условията ти не бъдат приети? — Той поклати глава. — Това отвличане в крайна сметка не се разви добре за Червените Комъни. Кланът Брус се погрижи за това. Съмнявам се, че сега ще имаш възможност да предприемеш такова действие.

— Ако утре започне борба за трона, нашата позиция ще бъде различна от тази преди четири години. Крепостите ни бяха върнати и значително подсилени. През това време не бездействах. Не бездействаха и Черните Комъни, а и Комъните от Килбрайд. Всички ние сключвахме съюзи, укрепвахме позициите си и териториите си.

Балиол изпусна въздишка на досада.

— Защо продължаваш да говориш за борба? Момата ще отплава за Шотландия, за да се омъжи за наследника на Англия. Всичко свърши, казвам ти!

Комън се извърна, когато краищата на шатрата заплющяха и се издуха. Навън се чуваше шумът от лагера. Обърна се и срещна погледа на Балиол.

— Не и ако момичето така и не стигне нашия бряг.

Балиол се опита да каже нещо, да излее още от гнева си върху Комън. Обаче спря, изражението му се промени, осъзнал по-ясно казаното току-що.

— Надявам се, че нямаш предвид това, за което си мисля.

— Това е единственият начин кралството да оцелее, независимо какво говорят настойниците, независимо какви условия поставят за женитбата. За Бога, Едуард от Карнарвън е на шест години! Няма да има нищо общо с управлението на това кралство години наред, а докато това време настъпи, баща му ще ни е обвързал с толкова стегнати правни възли, че никога няма да можем да се освободим от тях. Не се заблуждавай, крал Едуард възнамерява да поеме контрола над Шотландия чрез сина си.

Балиол пристъпи към него.

— Ти говориш за детеубийство, не за цареубийство! Няма да участвам в такова злодеяние.

— Злодеяние ли е да пазиш кралството си и свободите си? Защото аз тук правя това. Момичето ще стане жертва на война. Необходима жертва. Един живот за бъдещето на кралството ни. Цената, която ще се плати за това, е малка.

— Малка? Това ли е цената за влизане в ада?

— Настойниците са наредили ескорт от шотландски рицари да отплава за Норвегия и да се завърне с детето. Ще се погрижа един от хората ни да отиде с ескорта.

— Чуй се какви щуротии говориш! — Балиол мина покрай Комън и се отправи към изхода на шатрата.

— Не, ти слушай, Джон — каза с железен глас Комън след отдалечаващия се Балиол. — Ако това дете стъпи на шотландския бряг, ти никога няма да седнеш на Камъка на съдбата. Кажи ми: искаш ли да се откажеш от единствената си възможност да станеш крал?

Балиол хвана краищата на шатрата, наведе глава между протегнатите си напред ръце и силуетът му се очерта на фона на червените отблясъци от лагерните огньове.