Робин Йънг
Бунт (34)

31

Като се върна в стаята си, Робърт си изми ръцете в легена до прозореца. Наведе се да наплиска лицето си, а после опря длани в дървения перваз и погледна навън към крепостните стени.

Почти се беше стъмнило и над кулите на замъка се носеха ниско надвиснали облаци. В стаята, в която имаше само сламеник, цареше полумрак въпреки мъждукащия остатък от свещ. До Робърт стигаха гласовете на брат му и на другите му хора, които вечеряха. Светлината на огнището се процеждаше през дъските на пода. Едуард разказваше някаква история и гласът му се извисяваше над избухналия смях. Обикновено Робърт отиваше при тях, но сега нямаше желание за компания.

На вратата се почука. Той прекоси стаята, отвори и видя пред себе си Хъмфри с лице, полуосветено от свещта. Не се усмихваше.

— Какво има? — попита Робърт, като предположи от сериозното изражение на приятеля си, че са дошли новини от съгледвачите за местоположението на противника.

— Вземи си меча.

Нареждането като че ли потвърди предположението му, ала в мрачното поведение на Хъмфри се долавяше нещо, което го накара да се усъмни. Въпреки това отиде да вземе меча.

— Забелязали ли са врага? — попита той, докато запасваше колана с окачената на него ножница. — Да не би да ни нападат?

Когато Робърт посегна към ризницата си, Хъмфри махна с ръка.

— Остави я — каза рязко той. — Вземи само меча. — Излезе в коридора, очаквайки Робърт да го последва.

След кратко колебание Робърт тръгна след него.

— Какво се е случило, Хъмфри?

Хъмфри не отговори, а направи няколко крачки и стигна до една врата, която се отваряше към крепостните стени.

Робърт се намръщи, когато излезе навън сред студения въздух. Беше само по трикото и бяла ленена риза, отворена на врата. Ситният дъжд, носен от ледения вятър, навлажни лицето му. Когато Хъмфри тръгна към североизточните кули, Робърт се огледа за признаци за предстоящо нападение, но крепостта беше спокойна. Във вътрешните дворове горяха факли, осветяващи събрали се на групи стражи. Отвъд стените улиците на Конуи бяха потънали в мрак. След като Хъмфри продължи да върви, без да казва нищо, той не издържа. Спря и приятелят му се обърна.

— Хайде!

— Не и докато не ми кажеш къде отиваме. Та ти дори не носиш меча си!

Мрачното лице на Хъмфри почервеня от гняв. Приближи се към Робърт и го погледна право в лицето.

— Защо го направи? Предупредих те да не го правиш!

— За какво говориш? — попита Робърт, който все още недоумяваше и също се ядоса.

— Хелина.

Робърт млъкна изненадан.

— Как разбра? — попита с дрезгав глас.

— Еймър — каза гневно Хъмфри. — Видял я да излиза от кулата.

— Тя ли му е казала? — попита все още невярващ Робърт. Ако я хванеха, Хелина щеше да има също толкова неприятности, колкото и той.

— Еймър предположил, че има нещо, когато ви видял двамата. Накарал я да си признае пред него.

— Накарал я? — попита рязко Робърт.

— Заплашил я, че ще я издаде на баща й, ако тя не му каже истината. Това някаква безумна игра ли е, Робърт, като онези, които играе брат ти? Така ли стават нещата в семейството ви? В Шотландия?

Робърт го изгледа. През всичките месеци, откакто познаваше Хъмфри, не беше доловил нищо в тона му, което да показва пренебрежение към родината му, каквато показваха някои от другите. Настръхна въпреки изненадата.

Хъмфри, изглежда, разбра, че е отишъл твърде далеч, защото с малко по-спокоен тон каза:

— Не ти ли мина през ума, че могат да те хванат?

— Еймър казал ли е на баща й? — След като първоначалният потрес от изненадата започна да преминава, Робърт започна да си дава реална сметка за последиците. Графът на Уорик беше довереник на краля. Можеше сериозно да застраши положението си тук, и то сега, когато току-що се беше наложил с приемането му в ордена. Тревогата му не беше нещо ново за него. Съпътстваше го още от първата му пламенна среща с Хелина, но след посвещаването му беше започнал да се чувства непобедим и си мислеше, че никой не може да разкрие тайната му. Значи беше вярно това, което казваха поетите и свещениците: една жена може да погуби мъжа по-сигурно от който и да било меч. Спомни си за Ева и ябълката, и за баща си, оженил се за майка му без разрешението на краля — страстта за малко да го лиши от земите му.

— Не — отвърна Хъмфри, вече по-спокойно. — Казал е на брат й.

Почувствал тежестта на меча върху бедрото си, Робърт разбра къде го водеше Хъмфри.

— Не можах да го предотвратя — каза рицарят, разбрал какво мисли от промененото изражение на Робърт. — Опитах се, но другите… — Той пое дълбоко въздух. — Гай е част от нашия кръг вече четири години, а баща му е член на Кръглата маса. Той настоява за справедливост, която същевременно няма да съсипе репутацията на сестра му.

Робърт почувства стягане в гърдите, но стисна дръжката на меча и решително закрачи напред. Да, това беше негово дело. Но нямаше намерение да заплати за него с живота си. Не и доброволно.

Хъмфри продължи да ги води напред. Минаха през ъгловата кула и излязоха навън в градината, оформена на една тераса между вътрешната и външната стена на крепостта. Външната стена се издигаше над скалите, надвиснали над реката. Минаха покрай четирима стражи, единият от които кимна едва забележимо на Хъмфри, и излязоха през портата на камениста пътека, която се виеше между скалите до дървения кей. За малко Робърт си помисли, че Хъмфри възнамерява да се качат на лодка, но когато завиха зад една каменна колона, видя на кея запалени факли и група мъже. В средата един от тях размахваше меч. Робърт погледна през рамо и установи, че като се изключат караулното помещение при портата, където бяха четиримата стражи, и малка част от алеята далеч горе, кеят не се виждаше от другаде. Обикновено дуелите не ставаха така, без арбитър, който да следи за правилата.

Вятърът гонеше бели зайчета по водата на реката. Робърт започна да си духа на ръцете, за да стопли вкочанените си пръсти. Гай вече беше имал време да загрее, но неговите мускули бяха още схванати. Хъмфри ги поведе по кея. Звукът от трополенето на ботушите му по дървото отекваше в напрегнатата тишина, нарушавана само от плясъка на водата в скалите. Накрая на кея една празна лодка се поклащаше насам-натам и остъргваше гредите. Мъжете се обърнаха към тях. Гай спря да размахва меча си и застана неподвижен, а червеникавата му коса, като на сестра му, огрявана от запалените факли на кея, пламтеше. Рицарят гледаше мрачно, сдържаше гнева си в очакване да го освободи в боя. Там бяха Томас и Хенри заедно с Ралф и другите. Погледът на Робърт се спря на Еймър де Валънс. Като видя суровото му лице, Робърт усети да го обзема силна ненавист. Еймър като че ли нямаше търпение боят да започне.

Хъмфри излезе отпред и закри погледа му.

— Сър Гай, готов ли сте?

Гай кимна, без да сваля очи от Робърт. Беше облечен в черна риза, която му стигаше до бедрата, а под нея носеше вълнено трико и високи кожени ботуши. Коланът, на който висеше ножницата му, беше обкован със сребро и обхващаше два пъти кръста му, а на ръцете беше с кожени ръкавици.

Хъмфри погледна двамата мъже.

— Ще се биете до първо пускане на кръв. — Говореше високо, за да го чуят всички от групата. — Победителят ще реши условията, при които противникът да се предаде. — Смъкна ръкавиците и сниши глас: — Вземи — рече той и ги подаде на Робърт. — Ще са ти от помощ.

Рицарят от кралската свита Робърт Клифорд пристъпи напред с два малки, кръгли щита, докато Робърт надяваше ръкавиците, затоплени от ръцете на Хъмфри. Взе един от щитовете, които му подаде Клифорд, и стисна дръжката по средата на диска. Робърт не беше използвал такъв щит от времето, когато се обучаваше с Йотър. В сравнение с големия, заострен в единия край щит, който носеше, седнал на коня, този му се стори невероятно малък, оставящ по-голямата част от тялото му открита за удар.

Спомни си как Йотър му се караше на морския бряг в Търнбери, след като беше съборен по гръб, а малкият щит лежеше до него. Свадливият човек крещеше, че една от сестрите му би държала по-добре щита. Колко пъти учителят беше успявал да пробие защитата му? Робърт пропъди тази мисъл, когато се изправи срещу Гай. Ситният дъждец започна да става по-силен и да мокри дрехите им. Дъждовните капки съскаха, попадайки в пламъка на факлите.

Робърт изтегли меча си. Дължината на оръжието се уравновесяваше от бронзова топка под дръжката, излъскана от употреба, а самата дръжка беше от кост и обвита с кожа, която се беше протрила. Оръжието, подарено от дядо му при посвещаването му за рицар, беше носено от него в битки в Светите земи. Стоманата беше от Дамаск, най-здравата в света, а дядо му беше казал, че мечът получил бойното си кръщение със сарацинска кръв. Мечът на Гай изглеждаше по-нов, острието му — по-дълго, и за компенсация балансьорът под дръжката във формата на сълза беше по-голям. Дръжката беше увита в червена и жълта връв, цветовете на герба на фамилията Бочам. Оръжието изглеждаше удобно в дясната му ръка, а малкият щит покриваше лявата. Робърт размаха няколко пъти меча си, като използваше палеца, за да го насочва. Замахна първо на една страна, а после на друга, като държеше китката си отпусната. Опита две мушвания, пристъпвайки напред, за да изпита колко стабилен се чувства на дъските на кея и да раздвижи мускулите на бедрата си. После отстъпи назад и застана неподвижен, вперил поглед в Гай.

Чу се гласът на Хъмфри:

— Дуелът може да започне.

Гай не изчака, а се хвърли напред, замахна с всичка сила, прицелил се във врата на Робърт. Той вдигна бързо меча си, за да посрещне удара, и оръжията издрънчаха едно в друго. Натисна напред с меча, за да отблъсне оръжието на Гай и да заеме предишното си положение. Рицарят беше изтласкан няколко крачки назад, но веднага отговори, без да даде възможност на Робърт да възстанови позицията си. Оръжията им отново се сблъскаха, когато Гай се опита да нанесе удар по рамото му.

Продължиха да се бият така няколко минути. Гай нападаше, гневен и бърз, а Робърт усилено се защитаваше. Факлите осветяваха лицата на наблюдаващите ги мъже и Еймър показа белите си зъби, когато се усмихна доволен от яростната атака на Гай. Робърт и Гай не ги виждаха. Цялото им внимание беше съсредоточено един в друг, докато нанасяха и посрещаха удари, а дъждът се лееше върху лицата им. Хъмфри беше казал само до първо пускане на кръв, но при мощните удари на Гай всяко евентуално попадение щеше да навреди много повече.

Робърт отметна кичура коса, от който в очите му капеше дъждовна вода. Усети, че дъските на кея бяха станали хлъзгави под краката му. Гай посегна да го мушне в гърдите, но Робърт удари меча му с щита си и той силно изтрещя. В същия миг почувства как кръвта му кипва, прогонвайки напълно всякакво стаено усещане, че се бие по принуда, а с това изчезна и намерението му да спазва указанията на Хъмфри. Беше изпитвал подобно усещане и преди, по време на обучението — отприщване на някакво освирепяване в него, желание да победи. Тук бяха поставени на карта гордостта му, репутацията, а може би и животът му. Гай беше ядосан, това го разпалваше, но гневът правеше мъжа безразсъден. В битка като тази човек може да използва такъв гняв до известно време. Той щеше да го накара бързо да се умори. С всеки удар се изразходваше повече енергия, отколкото беше необходимо. Ако Робърт се възползваше от него, би могъл да го победи. Можеше да спечели.

Съвзел се бързо от удара, на свой ред и той се впусна в атака, принуждавайки Гай да контрира. Червенокосият рицар изръмжа през стиснати зъби, докато отбиваше удара. Устните на Робърт се изтеглиха назад в усмивка, която ядоса още повече противника му, и той започна да сипе ругатни, когато се сблъскаха. От нагорещените от жестокия сблъсък мечове се разлетяха искри. Робърт чу Хъмфри да им вика, обаче не обърна внимание на рязкото напомняне на рицаря за правилата. Беше изпълнен с бодрост и решителност, които го караха да желае силно тази победа, дори и ако трябваше да убие човека пред себе си, за да я постигне.

Направи лъжливо движение наляво, Гай се наклони в същата посока, но в този миг Робърт рязко се извърна обратно и атакува. Тропна с крак, когато посегна с меча напред, но ботушът му се плъзна по мокрите дъски и той загуби за момент равновесие по средата на атаката. Съзрял открилата се възможност, Гай замахна рязко с меча към него. Оръжията им се срещнаха, чу се стържене на метал. Като използва тежестта на тялото си, Гай натисна с меча, за да наведе надолу оръжието на Робърт, и в същото време замахна да го удари с щита. Робърт имаше само миг да види как стоманеният диск лети към лицето му. Отскочи встрани и същевременно замахна с щита си, за да удари Гай по ръката. Ръбът на диска попадна в китката на Гай, ръката му отхвръкна встрани и той извика от болка. Завъртя се около себе си, принуждавайки някои от наблюдаващите боя мъже да отскочат рязко назад. Вдигнал отново щита и меча си, той се хвърли напред с намерение да събори Робърт на земята.

Робърт вдигна меча си, за да парира един саблен удар, целящ да му отсече главата. Оръжията се кръстосаха във въздуха. Гай изръмжа, натискайки с всичка сила надолу. Робърт внезапно отскочи встрани изпод падащия рязко надолу меч на Гай и стовари щита си в корема му. Гай се преви на две от удара. Останал без въздух, падна на колене върху мокрия кей и изпусна меча си. Вдигна рязко нагоре щита, очаквайки удар по главата, но Робърт не го нанесе. Вместо това отстъпи назад, облиза солта от устните си и отметна мократа си коса от очите. Наблюдаващите мъже притихнаха. Хъмфри пристъпи напред, явно готов да прекрати боя, но Хенри Пърси хвана ръката му. След миг Гай грабна меча си и с мъка се изправи на крака, а лицето му се изкриви в гримаса от усилието. И двамата мъже бяха мокри до кости. Водата и потта се стичаха по лицата им.

Дишайки тежко, Гай пристъпи напред, без да издава никакъв звук. Нанесе яростно три бързи удара, имащи за цел да пробият защитата на Робърт. Обаче Робърт беше готов. С мъчителните упражнения по пясъците на Търнбери и Йотър, а и дядо му го бяха подготвили добре. Можеше да види поражението в очите на противника си, ужасната умора, непоносимата болка в ръката и в рамото от тежестта на меча. Робърт също чувстваше тези неща, но не беше изразходвал толкова много енергия при първите атаки като Гай. По-бавните и по-премерени удари му бяха оставили достатъчно сили, за да завърши боя. При четвъртия удар успя да приклещи меча на Гай между своя и щита си, а после се дръпна рязко на една страна, повличайки рицаря със себе си. Както бяха наведени и двамата, нанесе му един ритник над коляното. Кракът на Гай се огъна и поддаде и той се просна върху дъските. Този път Робърт стъпи върху меча му, притискайки пръстите на Гай под него. Насочи рязко меча си на сантиметри от гърлото на Гай и по него започнаха да се стичат дъждовни капки. Застанал на колене, Гай погледна по дължината на меча към гневните сини очи на Робърт и затвори очи, признавайки поражението си.

Робърт отстъпи назад, вдигна глава към небето и пое дълбоко въздух.

— Всичко свърши — каза Хъмфри. Гласът му беше напрегнат, но в очите му съвсем ясно се виждаше, че е респектиран, когато срещна погледа на Робърт. — Сър Робърт е победителят. Сега трябва да решиш условията, при които трябва да стане капитулацията на сър Гай.

Като продължаваше да диша тежко, Робърт поклати глава:

— Не искам нищо от него.

Някои от рицарите са намръщиха, изненадани. Гай дишаше през зъби и продължаваше да гледа втренчено Робърт. Като че ли не искаше нищо повече, освен да продължи да се бие, дори и след като едва се държеше на крака.

— Ти спечели дуела, Робърт — рече Хъмфри. — Имаш това право.

— Той не ми дължи нищо, но тази работа е приключена — добави той, обръщайки се към Гай. Имаше предвид спора, както и срещите с Хелина.

Гай го изгледа. След малко кимна, явно разбрал за какво става дума. Еймър де Валънс отиде при него и го погледна сърдито, но Гай го отблъсна ядосан и се изправи, подавайки щита си на Клифорд. Когато Еймър го погледна, Робърт разбра, че дуелът е бил негова идея. Срещнал злобния поглед на рицаря, той се усмихна студено и тържествуващо.