Робин Йънг
Бунт (17)

14

Дългият кораб се носеше през дълбокото море, драконовата глава на носа се надигаше над вълните, а от двете му страни четиридесет гребла се вдигаха и спускаха като криле. Слънчевите лъчи в късния следобед се събираха в златистите люспи на звяра и златото се отразяваше като в огледало от набраздената водна повърхност под тях, докато продължаваха пътя си на запад през Северно море.

Епископ Навр от Берген седеше приведен на кърмата и се потеше, загънат в кожи. Дори и в открито море времето беше меко за септември, макар да знаеше, че когато слънцето залезе и той бъде принуден да легне под платното заедно с останалите от екипажа, ще е доволен от кожите. Изминаха четири дни и половина, откакто бяха напуснали норвежкия бряг, но той продължаваше да чувства стомаха си неспокоен. От непрекъснатото надигане и спускане на синевата пред него главата му се въртеше, а краката му трепереха. Погледът на Навр се плъзна по дължината на кораба покрай насядалите на пейките гребци, опитвайки се да зърне капитана, за да разбере кога според него се очаква да пристигнат в Оркни. Крал Ерик му беше казал, че при попътен вятър пътуването до норвежките острови не би трябвало да отнеме повече от пет дни, но откакто бяха напуснали Берген, бризът почти не издуваше платната и през повечето време бяха принудени да разчитат на гребците.

Епископът се облегна на една страна, след като не можа да види капитана заради изпречилото се пред очите му бяло платно по средата на кораба. Не искаше да предприеме рисковано придвижване до носа, прескачайки дървените ребра и краката и щитовете на толкова много хора. Дългият кораб „Ормен Ланге“, което на езика на неговия народ означаваше „Голяма змия“, беше претъпкан и на него освен екипажа бяха шотландските и английските рицари, пристигнали преди няколко седмици поотделно в норвежкото кралство. И двете групи настояваха да съпровождат ценния товар. Епископът беше изпитал известно задоволство от категоричния отказ на крал Ерик да използват една галера, изпратена от английския крал Едуард, пълна с подаръци за момичето. Шотландците можеха да се сдобият с кралица, а англичаните — със съпруга за бъдещия им крал, но тя щеше да бъде докарана с норвежки кораб в знак на уважение към баща й и към кралството, в което беше родена. Бяха изминали само двадесет и седем години от поражението на норвежците в битката при Ларгс и двадесет и четири от подписването на договора от Пърт, съгласно който Западните острови и остров Ман бяха отстъпени на шотландците. За хора, които в продължение на векове са били господари на северните морета, това пътуване с безстрашния кораб с дракон на носа бележеше края на една епоха и едно последно, гордо предизвикателство.

Чул момичешки смях откъм дървената пристройка, построена до кърмата, Навр се огледа. Не беше по-голяма от шатра и в нея имаше място само за едно дете и един възрастен, но беше красиво изработена от тисово дърво, с малка сводеста врата и наклонен покрив. Дългият кораб нямаше палуби за подслон, а кралят искаше дъщеря му да пътува удобно. Вратата се отвори и Маргарет се показа с парче джинджифилов сладкиш в ръка. По устните й имаше трохи. Тя се усмихна на епископа, а после се покатери на една пейка, за да погледне през страничния борд към водата. Епископът направи опит да се изправи, разтревожен, че детето се е надвесило твърде много, но бавачката, която вече се беше показала от каютата, предупреди момичето. Той се облегна назад, а в този момент Маргарет се засмя и посочи към скочила над водата риба. Беше доволен, че я вижда радостна, защото плака горчиво, когато я отделиха от баща й и я докараха на кораба. Усмивката на Навр изчезна, щом си спомни към какво пътуваше това дете, което познаваше от самото му раждане. Точно в момента шотландските лордове щяха да се съберат в Скун, където открай време се извършваха коронациите. Момичето беше само на седем години, а надеждите на цяло кралство щяха да се стоварят върху плещите му.

Когато детето премина на левия борд, за да погледне отвъд водата, до епископа стигна силната миризма на джинджифил от сладкиша в ръката му. Стомахът му изкъркори.

— Не бива да й даваш повече — каза той на прислужницата. — Ще й стане лошо.

— Негово величество каза…

— Знам какво каза баща й — прекъсна я Навр. — Би казал всичко, за да е щастлива. Но това няма да стане със стомах, пълен със сладко тесто. — Епископът се отврати, като видя как момичето напъха остатъка от сладкиша в устата си. Въпреки че крал Ерик беше отпратил английския кораб, той беше приел подаръците, които шотландците бяха донесли на детето в памет на починалата му майка, дъщеря на покойния крал Александър.

— Кога ще стигнем в Оркни? — попита Маргарет, седна до него и махна трохите от роклята си.

— Скоро, дете.

Маргарет започна да тананика мелодията на една песен, която пееха гребците, а епископът отпусна назад глава и притвори очи, усетил последните слънчеви лъчи върху лицето си.

Събуди се, почувствал нечия ръка върху своята. Отвори уморено очи и видя, че бавачката го гледа. Зад нея небето беше като леко поклащащ се бял лист. След секунда си даде сметка, че платното е спуснато върху кораба за през нощта и сега той се поклащаше на котва в синкавия здрач.

— Какво има? — попита епископът и с пъшкане седна. Вратът го болеше от неудобната поза, в която беше спал.

— Моля ви, елате, Ваше преосвещенство.

Навр несигурно се изправи и последва прислужницата към пристройката. Наведе се и с мъка пропъхна едрото си тяло през тесния вход. В носа го удари миризма на повръщано и заседна в гърлото му. Маргарет се беше свила на кълбо върху застлания с кожи сламеник, а лицето й беше бледо на светлината от единствения фенер. Държеше се за стомаха. Той се наведе над нея и докосна главата й. Влажната й коса беше лепкава. По брадичката и роклята й имаше кафяви следи от повръщано. Навр се обърна към бавачката, която пристъпваше нервно от крак на крак на входа.

— Нали ти казах да не й даваш повече сладкиши? — измърмори ядосан той.

— Не съм й давала, Ваше преосвещенство — прошепна слугинята.

Навр протегна ръка и вдигна една купа от пода. Беше пълна до половината с гъста супа, която беше започнала да засъхва по стените. Помириса я.

— Яденето е прясно — каза възмутена бавачката. — Лично го сготвих. Ще трябва да е от храната на чужденците. Или пък е треска.

Момичето простена и изпъна назад глава, а лицето му болезнено се сгърчи. По кожата му се виждаха изпъкнали сини вени. Очите му се бяха присвили до тесни цепки. Епископът остави купата и се измъкна навън покрай бавачката.

Приведен почти надве под платното, той се отправи към другия край на кораба, който ту се повдигаше, ту се спускаше върху водата. Спъна се в един щит, но продължи. Удари брадичката си в една греда и се изправи, премигвайки от болка, а главата му се блъсна в опънатото платно над него. Не спря. Спъваше се в крака, докосваше нечии глави с ръце. Корабът беше повдигнат от една вълна. Някой го сграбчи за ръката, когато политна встрани.

— Внимавай!

Навр благодари тихо на скупчените сенки. Най-сетне стигна носа, където завари група мъже да пият по чаша медовина и да се смеят на история, разказвана от капитана.

Като видя епископа, капитанът веднага млъкна.

— Ваше преосвещенство?

— Колко далеч сме от сушата?

— Ако отплаваме на разсъмване, ще бъдем в Оркни по пладне.

— Трябва да стигнем по-рано. — Навр сниши глас. — Принцесата е болна.

Капитанът се намръщи, но после кимна.

— Ще събудя хората. Ще гребем през нощта. — Той посочи един от екипажа. — Свен е лечител. Ще прегледа детето.

Когато епископът и лечителят тръгнаха обратно, се чу звън на камбана и капитанът викна на екипажа да вдигнат платното. Новината бе предадена шепнешком из кораба: Принцесата е болна.

Събуден от суматохата, един от английските рицари спря епископа по пътя към кърмата.

— Какво става? — попита на латински той — език, общ и за двамата. — Казват, че момичето е болно. Можем ли да направим нещо?

— Можете да се молите — отвърна Навр и се мушна в пристройката.

Мъжете хванаха греблата и подкараха кораба в нощта. Драконът на носа проблясваше на светлината от звездите. В пристройката Маргарет се мяташе насам-натам и се потеше под кожите. Понякога проплакваше за баща си, но през повечето време понасяше безмълвно мъките си. На светлината на фенера лицето й беше мъртвешки бледо и напрегнато. Лечителят се опита да й даде солена вода, за да я накара отново да повърне и да прочисти тялото си от всякаква развалена храна, която беше яла, макар бавачката да твърдеше, че храната е била прясна. Ала Маргарет беше твърде слаба да изпие водата. Накрая се ограничи да й слага мокра кърпа на челото, за да намали треската. Навр коленичи до нея. Беше взел кръста от сандъка с вещите си и сега го държеше над главата й, за да прогони демоните, които може би витаеха над нея, като продължаваше да се моли за душата на детето.

Няколко часа по-късно на запад се появи тъмна ивица. Обсипаното със звезди небе бавно започна да светлее. Изтощени и плувнали в пот, гребците придобиха нови сили, виждайки сушата, и след известно време дългият кораб се насочи към пустата пясъчна ивица на един от островите от архипелага Оркни.

Моряците се прехвърлиха през борда и цопнаха във водата, хващайки въжетата. Заливани от вълните, хората изтеглиха широкия кораб на пясъка. Навр се наведе, за да вземе на ръце Маргарет. Тя едва дишаше и от известно време не я беше чул да плаче. Страхувайки се, че смъртта й е близо, той й зададе седемте въпроса и после тя получи последно причастие. Кожата й беше бяла като мрамор, признак, че е преминала в царството на мрака. Изнесе я навън сред настъпващото утро и хладният вятър развя косата й. Свен и бавачката се опитаха да му помогнат, но епископът отказа да пусне момичето, докато пристъпваше внимателно по опряната в борда дъска.

Мъжете притихнаха, когато епископът на Берген нагази в плитката вода, а расото му се влачеше след него. Английските и шотландските рицари вървяха подире му с напрегнати лица. Когато епископът положи момичето на сухия пясък, главата й увисна върху ръката му. Той се вгледа в нея. Очите на Маргарет бяха отворени, загледани в бледото небе.