Робин Йънг
Бунт (46)

43

Събралите се мъже проследиха в мълчание самотната фигура, която вървеше между двете образувани от тях редици към платформата в средата на лагера. Водите на лагуната бяха покрити със започнала да се разкъсва тук-там мъгла, а влажният утринен въздух обещаваше още един горещ ден. Небето на изток беше като разтопено злато, а лъчите на слънцето огряваха лицата на стотиците мъже, събрали се около платформата. Пред нея, под погледа на кралските рицари, имаше застанали в редица мъже. Стояха плътно един до друг, смирени и бледи. Само неколцина гледаха към самотния мъж, който се приближаваше.

Лордът на Анандейл Робърт Брус чакаше сред редиците на английските благородници и не сваляше очи от бавно приближаващия се Джон Балиол. Кралят на Шотландия имаше изтощен вид, очите му бяха хлътнали. Лицето му беше посивяло въпреки жегата, а златистата му туника с избродирания кралски герб на Шотландия беше единственото цветно петно по него.

След Дънбар Балиол беше избягал заедно с Комъните, но с неспирното настъпление на Едуард на север крепостите и градовете падаха едни след други и за крал Джон и оцелелите му хора нямаше къде да се приютят. Седмиците, прекарани в път, личаха по изпитото лице и измършавялото тяло. През юни беше писал на Едуард, че се отказва от договора с френския крал Филип и предлага безусловна капитулация. Сега, сломен от унижението и отчаянието, той вървеше с вид на обречен човек към платформата на палача.

Когато Балиол мина покрай него, Брус проточи врат, желаейки врагът му да го погледне, да види, че той стои там и наблюдава последните му мигове като крал. Но Балиол не отклони очи от платформата отпред. Тълпата затвори редиците зад него.

Балиол стигна до пленниците, подредени пред платформата, и те бяха принудени да се отдръпнат, за да му позволят да изкачи стъпалата. Един човек пристъпи напред като че ли с намерение да каже нещо на краля, но мечовете на рицарите на Едуард го принудиха да се върне назад. Брус, който наблюдаваше над главите на хората, разпозна в мъжа Джон Комън. Лордът на Баденох отстъпи назад, но продължи да не сваля очи от шурея си, който изкачваше стъпалата. С Комън беше и неговият син и наследник, съпруг на Джоан де Валънс, изпаднал в немилост заедно с Черния Комън и графовете на Атъл, Ментийт и Рос. Погледът на Брус се спря поотделно на всичките. Повечето бяха другари на баща му. Както и на него, времето им беше отминало. Миналото трябваше да остане в земята заедно с костите на мъртвите. Време беше в Шотландия да настъпи нова ера.

Чул, че синът му Едуард шепне нещо на васалите му, Брус се обърна и го изгледа строго, за да го накара да млъкне. На разсъмване, когато му казаха, че Робърт е заминал през нощта по работа на краля, Брус побесня. Разпита най-подробно Едуард, но или синът му беше по-добър лъжец, отколкото предполагаше, или наистина не знаеше защо брат му беше изчезнал без обяснение. След като се поуспокои и овладя гнева си, лордът постепенно започна да изпитва засилващо се облекчение.

От започването на войната и съюза му с английския крал Едуард той нито веднъж не беше признавал открито факта, че правото да претендира за трона принадлежи на сина му, но тази истина не му даваше покой. Измъчван от страха, че Робърт може да предяви тази претенция, той се беше отдръпнал още повече от своя и без това отчужден син. Предположи, че отсъствието на Робърт в навечерието на такъв критичен момент от кампанията на рода им е знак, че може да се откаже доброволно от борбата. Брус се надяваше да е така, защото той самият не би се отказал. Баща му беше прехвърлил правото, за да го накаже. Сега той щеше да поправи тази несправедливост. Как се надяваше, че копелето се гърчи в гроба си!

Лордът на Анандейл погледна към платформата и видя, че Балиол се е изкачил върху нея и върви към центъра, където неговият свекър Джон де Варен чака със свит на руло пергамент в ръка. Зад графа на Съри се бяха струпали английски чиновници, законници и кралски служители, между които беше и епископ Антъни Бек. Те бяха застанали от двете страни на трона, на който седеше крал Едуард. Кралят не се виждаше много добре от това разстояние, а и зрението на Брус вече не беше така добро, както преди, но беше ясно, че кралят гледа към Балиол. Графът на Съри разви пергамента и с дрезгав глас започна да чете обвиненията срещу Балиол, чиито предателски действия като васал на краля на Англия бяха довели до конфискация на именията му. Съгласно условията на капитулацията сега той трябваше да предаде кралството си и кралското си достойнство на своя сюзерен.

Когато престана да чете, Джон де Варен отстъпи назад и се загледа някъде встрани от нещастния си зет. За момент Балиол остана сам. Огледа се плахо и се сви, когато двама кралски рицари пристъпиха към него. Всеки държеше кинжал. Някои от шотландските големци долу започнаха да протестират, но хората на краля нямаха намерение да причинят телесни рани. Вместо това започнаха да режат конците на избродирания върху туниката на Балиол червен лъв, приклекнал на задни крака. Примиреното изражение на Балиол, докато те работеха, показваше, че той знае предварително какво ще последва. Когато главата на избродирания лъв изчезна, единият от кралските хора предаде кинжала на другаря си и хвана края на плата. Дръпна го силно надолу и откъсна кралския герб от туниката. От тълпата се чуха радостни викове и ръкопляскания, които бързо стихнаха. Загубил равновесие, Балиол политна напред, но рицарят го подхвана и го задържа прав пред множеството, с провиснали червени конци от туниката.

Крал Едуард беше направил Джон Балиол крал на Шотландия, а сега го беше свалил от трона. Брус не можеше да е много сигурен, но му се стори, че в слънчевото утро забеляза върху сипаничавото лице на Балиол да проблясват сълзи.

След като Балиол беше отведен надолу по стъпалата на платформата, за да бъде откаран с ескорт в лондонския Тауър заедно с останалите шотландски благородници, крал Едуард се изправи. Видял, че кралят се кани да слезе от платформата, заобиколен от свитата си, Брус решително си проби път през тълпата. Английският крал, който го беше извикал, за да стане свидетел на този момент, все още не го беше приел. Нетърпението не му даваше мира.

— Кралю!

Брус не обърна внимание на протестите на онези, които беше разбутал грубо с лакти, за да излезе напред, и продължи да вика, опитвайки се да привлече вниманието на краля. Почти стигна до Едуард, който вървеше през лагера заедно с Джон де Варен и главните му служители, когато двама кралски рицари препречиха пътя му. Като видя, че нямат намерение да го пропуснат, Брус отстъпи назад.

— Моля ви, господарю! Трябва да говоря с вас!

Едуард се обърна, забеляза Брус, застанал между двамата рицари със зачервено от борбата с тълпата лице. Заедно с него се обърнаха и приближените му, за да видят кой се осмелява да заговори краля.

— Господарю! — каза Брус, изчаквайки един миг, за да се успокои и да направи поклон. — Исках да говоря с вас по един важен въпрос. — Когато Едуард продължи да го гледа, като че ли очакваше да каже тук на място за какво става дума, Брус добави: — Насаме.

Погледът на Едуард не трепна и остана все така студен.

— Времето ми тук е ограничено. Ще се срещна с всичките си васали следващия месец в Бъруик, когато настъплението на север приключи. Там ще приема почитта на народа на Шотландия. Тогава ще можеш да разговаряш с мен, сър Робърт от Анандейл — каза кралят и се накани да продължи напред.

Като видя, че това, за което беше копнял, макар и примамливо близо, му се изплъзва, лордът на Анандейл се самозабрави.

— Настоявам, милорд! — извика силно той след краля.

При тези думи, изречени с властен тон, кралските служители погледнаха изумени, а рицарите, препречващи пътя на Брус, хванаха дръжките на мечовете си, за да ги изтеглят, ако направи още една крачка напред.

Едуард бавно се обърна, а скулите на лицето му се изостриха още повече на светлината на утринното слънце. Сивите му очи се присвиха и той прикова властно стоманения си поглед в Брус.

Лордът на Анандейл побърза да отстъпи.

— Исках да кажа, милорд, че въпросът не търпи отлагане. — И без да обръща внимание на служителите, продължи: — Сега, когато крал Джон е лишен от титлата, тронът на Шотландия остава празен. След Балиол правото да претендира за него принадлежи на баща ми, както показа организираното от вас изслушване, но след смъртта му миналата година това право се прехвърли на мен. Вие сам признахте това, когато приех да стана губернатор на Карлайл.

За момент Едуард не каза нищо. Когато заговори, тонът му беше открито язвителен:

— Да не мислите, сър Робърт, че най-голямата ми грижа е да ви печеля кралства?

Кралят продължи пътя си заедно със своите служители, а рицарите се обърнаха и го последваха, оставяйки лорда на Анандейл да стои сам като поразен от гръм сред тълпата.