Робин Йънг
Бунт (53)

50

Макар и неохотно, Робърт последва лорд-стюарда в шатрата. Вътре беше топло, имаше легло, маси и няколко столчета. Подът беше застлан с избелели килими и светеха фенери. Имаше двама слуги и лорд-стюардът нареди на по-възрастния да налее вино.

Вбесен от думите на Уолъс, малко оставаше Робърт да откаже, но спокойното изражение на застаналия в очакване срещу него стюард го накара да потисне гнева си, а освен това беше жаден. Взе един бокал и пи, но когато Джеймс го подкани с ръка да седне, се възпротиви.

— Защо позволяваш на Уолъс да ти нарежда? Син е на един от васалите ти. Дори не е рицар! Нещо по-лошо, той е дивак. Видял ли си какво носи на врата си?

Джеймс отпи от чашата и изчака Робърт да свърши.

— Въпросът е деликатен. Да, моето положение, както и твоето, е много по-високо от това на Уилям. Обаче за много хора, които сега го следват, той се е превърнал в нещо като спасител. Слушат само него, а тази армия се състои най-вече от хора като тях. — Джеймс посочи към лагера, част от който се виждаше през входа на шатрата като червен триъгълник, изпълнен със сенки и пушек. — Това е положението.

— Чувал съм за някои от нещата, които е направил — каза Робърт, решен да изрази мнението си. — Мъчения, убийства. Това действия на достоен човек ли са?

— Не. Това са действия на отчаян човек в ужасно време. Не извинявам методите му. Обаче… — Джеймс замълча за момент — мога да си ги обясня. — Лорд-стюардът седна на едно столче и жълтата му мантия се надипли около него. — За Уилям войната започна преди шест години, още по време на изслушването, което трябваше да реши кой ще заеме трона. Когато благородниците бяха принудени да се закълнат във вярност на крал Едуард като наш сюзерен, бащата на Уилям, който беше един от васалите ми, отказа. Уолъс е добър човек, но проявява гордост и непреклонност. Реакцията на краля беше бърза. За назидание на другите Уолъс беше обявен извън закона и принуден да напусне семейството си. Скоро след това имаше сблъсък между група мъже от Еършър с английски войници, които вероятно са били там, за да пазят спокойствието на краля. Уолъс излязъл от скривалището си, за да се присъедини към тази банда, отговорна за смъртта на петима войници. Английските рицари я преследвали чак до хълма Лаудън.

Робърт си спомни, че дядо му беше споменавал по време на изслушването за битка, водена там.

— Повалили бащата на Уилям и му отрязали краката. Бил оставен на склона на хълма да му изтече кръвта. Това е ужасна смърт. Скоро след това жена му почина в нищета, а синовете му разделиха. По времето, когато Балиол се възкачи на трона, Уилям живееше при чичо си, шерифа на Еър. Вече е изпитвал омраза към английските войници, които е смятал отговорни за смъртта на родителите му. Когато миналата година избухна войната, тя стана за него възможността, която очакваше, но надеждите му за отмъщение рухнаха при поражението ни при Дънбар. Английските чиновници плъзнаха из градовете ни, измествайки нашите хора. Един от тях беше Хесилриг — новият шериф на Ланарк. — Джеймс замълча и отпи нова глътка. — Спомням си, че в началото на окупацията чух за един английски войник, професионален борец, който предизвиквал мъжете на пазара в Ланарк, като им вземал по четири сребърни пенса, за да видят дали могат да строшат един кол от гърба му. Уилям приел поканата и платил четирите пенса, но вместо да строши кола, пречупил гръбнака на глупака. Другарите на мъжа се нахвърлили срещу него и той набил и тримата. Обявили го извън закона, ограбили чичо му, а приятелите му пребили за отмъщение. Отрязали дори опашката на коня му. Нещата излезли извън контрол и синът на един английски рицар бил убит — Уилям го пробол със собствения му нож.

Той бил заловен и хвърлен в затвора, но след седмици мъчения успял да избяга. След това се укривал заедно с приятелите, които го защитавали. Но дори и след като за главата му била обявена награда, той отишъл предрешен в Ланарк, излагайки се на опасност заради необикновения си ръст. Там имал млада жена, наследница на богат мъж от Ланарк, влюбил се в нея и се оженили предишната година. Сега Уилям не говори за Марион, другарите му също, но аз знам, че през пролетта тя му родила дете. Един ден хората на Хесилриг го хванали, когато се осмелил да отиде в града, за да види жена си и новородената си дъщеря. Изправен пред многоброен противник, Уилям бил принуден да се барикадира в къщата на Марион. Когато Хесилриг пристигнал лично и поискал да влезе вътре, Уилям избягал, докато Марион разговаряла с шерифа, за да го забави. Разказват, че шерифът, като разбрал, че е бил измамен, затворил нея и детето й в къщата и накарал хората си да я подпалят. Независимо какво точно е станало, Марион и дъщеря й загинали в същия ден и Уилям полудял от мъка. През нощта се върнал в града и си пробил път с бой през английските стражи, за да се добере до Хесилриг. Убил шерифа, който си бил легнал. — Джеймс пресуши чашата си. — Казват, че Хесилриг не приличал на себе си, когато Уилям приключил с него. След това вече нямало връщане назад. Уилям и другарите му продължили насилието. Започнали да нападат английски отряди по пътищата и да подпалват гарнизони. Когато към тях се присъединили и други мъже, загубили имотите си заради данъците на Кресингам, започнали да нападат още повече английски служители. Скоро личният кръстоносен поход на Уилям се превърнал в масов бунт. — След кратко мълчание Джеймс се изправи и изгледа Робърт. — Той може да е разбойник и убиец, но има дарба на водач и боец и няма как да не се съобразяваме с авторитета му тук. Мъжете, които го следват, не биха последвали другиго. Уилям Уолъс е постигнал нещо, което малцина от нас биха могли да постигнат. Той обедини хора от всички краища на кралството, от просяци до лордове. Тези хора не са му задължени и той нито ги е карал насила, нито им е плащал да се присъединят към него. Те са с него, защото са му верни и защото е проливал кръвта си и е страдал като тях.

Робърт не знаеше нищо за тези борби, които мъже с по-ниско положение бяха водили по време на окупацията. Това го накара да си спомни за хората от Карик. Дали някои от тях бяха страдали като Уолъс? Почувства се виновен, напоследък това чувство му беше твърде познато. Джеймс знаеше толкова много за васалите си, той самият дори нямаше представа за трудностите, пред които са били изправени мъжете и жените от Карик, докато Афраиг не беше отишла при него. В стремежа си да остане верен на положените клетви беше нарушил много други.

— Искам да изкупя вината си — каза внезапно той. — Знам, че не мога да очаквам да ми имате доверие, но в името на дружбата ти с дядо ми те моля да ме оставите да го спечеля. Тук мога да ви бъда от полза. Ще бъда първият граф, обявил открито подкрепата си за въстанието, но има и нещо повече от това. Познавам англичаните и техния крал. Те могат да ме изслушат при евентуални преговори, които бихме могли да предложим.

Джеймс продължително го изгледа.

— Да. Мисля, че можеш да си ни от помощ. — После посочи входа на шатрата и каза: — Ела, настани се с хората си. Ще говоря с Уилям. Той може и да е водачът на тази армия, но ще послуша съвета ми. — Лорд-стюардът се спря на входа. — Независимо от всичко, Робърт, добре разбирам, че през тези години никак не ти е било лесно под командата на баща ти. Знам, че лордът на Анандейл се надяваше да получи трона, след като крал Джон беше хвърлен в затвора. Знам също, че не той има право на подобна претенция.

* * *

Когато Робърт излезе от шатрата, лорд-стюардът продължи да гледа след него. Видя облекчението по лицата на хората от свитата на младия граф, която чакаше наблизо. Не бяха докоснали дадената им храна, очаквайки завръщането на Робърт.

От мрака изплува една едра сянка и на входа застана Уишарт. Джеймс отстъпи встрани, за да може да влезе.

— Е? — каза епископът.

— Мисля, че трябва да му позволим да остане, Ваше преосвещенство — отвърна Джеймс и също влезе в топлата шатра.

— Уилям може да се окаже прав — изръмжа Уишарт. — Може да е изпратен тук като шпионин.

— Не е изключено. Но не смятам, че случаят е такъв.

— Знам, че ти, както и аз, уважаваше дядо му, Джеймс, но кръвта не прави непременно един човек достоен. Виж баща му.

Джеймс притвори замислен очи.

— Обаче Робърт е прав, нали? — рече тихо той. — Ние подкрепихме претенцията на дядо му срещу тази на Балиол. — Той погледна Уишарт, когато епископът не отговори. — А сега се бием в името на крал, който никога не сме искали.

— Каквито и да са личните ни резерви, ти и аз сме се заклели пред Бога да бъдем верни на Балиол.

Джеймс като че ли искаше да каже още нещо, но не го направи. Не беше време за такива спорове. Вместо това предложи вино на епископа.

— Ще подкрепиш ли решението ми да му бъде позволено да остане?

Епископът прие чашата, предложена му от слугата на лорд-стюарда.

— При едно условие — каза той, като отпи глътка. — Няма да му казваме за плана ни.

— Ако му кажем, би могъл да ни бъде от по-голяма полза.

Уишарт беше непреклонен.

— Не. Не и докато не се убедим, че може да му се има доверие. — Епископът вирна назад глава и пресуши чашата. — Скоро ще узнаем това. Съгледвачите ни казват, че англичаните идват откъм долината Нитсдейл. Пърси и Клифорд ще пристигнат всеки момент.