Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The English Girl, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- danchog (2015 г.)
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Английското момиче
Преводач: Иван Атанасов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1402-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1898
История
- — Добавяне
5.
Хотел „Цар Давид“, Йерусалим
Продължителността на видеозаписа бе седем минути и дванайсет секунди. През цялото време погледът на Маделин бе прикован в някаква точка малко вляво от камерата, сякаш отговаряше на въпроси, задавани от телевизионен репортер. Тя изглеждаше уплашена и уморена, докато неохотно описваше как се е запознала с министър-председателя по време на едно от неговите посещения в централата на партията в Милбанк. Ланкастър изразил възхищението си от работата й и на два пъти я поканил на Даунинг стрийт лично да го информира. В края на второто й посещение й признал, че интересът му към нея е повече от професионален. Първият им сексуален контакт се случил набързо в една хотелска стая в Манчестър. След това Маделин била водена тайно в резиденцията на Даунинг стрийт от един стар приятел на премиера винаги, когато госпожа Ланкастър отсъствала от Лондон.
— И сега — каза мрачно Сиймор, когато екранът на лаптопа потъмня — министър-председателят на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия е наказван за неговите прегрешения с нескопосан опит за изнудване.
— В него няма нищо нескопосано, Греъм. Които и да стоят зад това, са знаели, че премиерът е замесен в извънбрачна афера. След това са се погрижили любовницата му да изчезне безследно от Корсика. Те очевидно са изключително опитни.
Сиймор извади диска от лаптопа, но не каза нищо.
— Кой друг знае?
Греъм обясни как трите предмета: снимката, бележката и дискът, са били оставени предния ден сутринта на прага на Саймън Хюит. И как Саймън ги е занесъл на Даунинг стрийт, където ги е показал на Джеръми Фалън. След това Хюит и Фалън се срещнали с премиера в резиденцията му на №10. Габриел, който неотдавна бе пребивавал в Обединеното кралство, познаваше добре действащите лица. Хюит, Фалън и Ланкастър: светата троица на британската политика. Хюит беше публицистът пропагандатор, Фалън — умелият интригант и стратег, а Ланкастър — самородният политически талант.
— Защо Ланкастър е избрал теб?
— Бащите ни работеха заедно в разузнавателната служба.
— Сигурно има и нещо повече от това.
— Има — съгласи се Сиймор. — Името му е Сидик Хюсеин.
— Опасявам се, че не ми говори нищо.
— Това не е никак изненадващо — каза Греъм. — Защото благодарение на мен преди няколко години Сидик изчезна в една „черна дупка“[1], така че никой повече да не го чуе и види.
— Кой беше той?
— Сидик Хюсеин, пакистанец по произход, беше жител на Тауър Хамлетс, Източен Лондон. Той се появи в обсега на нашето наблюдение след бомбения атентат през 2007 година, когато най-сетне се вразумихме и започнахме да прочистваме улиците си от радикални ислямисти. Спомняш си онези дни — каза с горчивина Сиймор. — Дните, когато левите и медиите настояваха да направим нещо срещу терористите сред нас.
— Продължавай, Греъм.
— Сидик се мотаеше с известни екстремисти в джамията на Източен Лондон, а номерът на мобилния му телефон постоянно се появяваше на най-неподходящите места. Дадох копие от досието му на Скотланд Ярд, но от командването на службата за борба с тероризма казаха, че няма достатъчно доказателства, за да предприемат мерки срещу него. След това Сидик извърши нещо, което ми даде възможност сам да се погрижа за проблема.
— И какво беше то?
— Запази си билет за полет до Пакистан.
— Голяма грешка.
— Всъщност направо фатална — вметна мрачно Сиймор.
— Какво стана?
— Проследихме го до летище Хийтроу и се уверихме, че се е качил на самолета за Карачи. След това се обадих тайно на един стар приятел в Лангли, Вирджиния. Мисля, че добре го познаваш.
— Ейдриън Картър.
Сиймор кимна утвърдително. Ейдриън Картър беше директор на Националната тайна служба към ЦРУ. Той ръководеше глобалната борба на Управлението срещу тероризма, включително и неговите някога секретни програми за задържане и разпит на особено важни терористи.
— Екип на Картър наблюдава Сидик в Карачи в продължение на три дни — продължи Сиймор. — След това нахлузиха една торба на главата му и го качиха на първия самолет, напуснал тайно страната.
— Къде го отведоха?
— В Кабул.
— В Солт Пит[2]?
Греъм бавно кимна.
— Колко време издържа?
— Зависи кого питаш. Според разказа на Управлението за събитията, Сидик е бил открит мъртъв в килията си на десетия ден след пристигането си в Кабул. По време на заведеното съдебно дело семейството му твърдеше, че той е починал, докато е бил измъчван.
— Какво общо има това с премиера?
— Когато адвокатите, представляващи семейството на Сидик, поискаха от МИ5 всички документи, свързани с неговия случай, правителството на Ланкастър отказа да ги предостави под предлог, че това ще навреди на британската национална сигурност. Той спаси кариерата ми.
— И сега ти ще плащаш този дълг, като се опиташ да спасиш кожата му? — Когато Сиймор не отговори, Габриел каза: — Това ще свърши зле, Греъм. И когато това стане, името ти ще фигурира на видно място в неизбежното следствие.
— Дадох ясно да се разбере, че ако това се случи, ще повлека всички с мен, включително и Ланкастър.
— Никога не съм те считал за наивен човек, Греъм.
— Аз съм всичко друго, но не и наивник.
— Тогава си върви. Върни се в Лондон и кажи на твоя министър-председател да излезе пред камерите заедно със съпругата си и да направи публично обръщение към похитителите да освободят момичето.
— Вече е твърде късно за подобно нещо. Освен това — добави Сиймор, — може и да съм малко старомоден, но не ми харесва, когато някои хора се опитват да изнудват премиера на моята страна.
— Премиерът на твоята страна знае ли, че си в Йерусалим?
— Сигурно се шегуваш.
— Защо аз?
— Защото, ако МИ5 или разузнавателната служба се опита да я намери, информацията ще изтече точно както изтече информацията за Сидик Хюсеин. Пък и ти си дяволски добър в откриването на разни неща — добави тихо Сиймор. — Древни колони, откраднати картини на Рембранд, тайни ирански съоръжения за обогатяване на уран.
— Съжалявам, Греъм, но…
— И защото ти също си задължен на Ланкастър — прекъсна го Сиймор.
— Аз ли?
— Кой, мислиш, ти позволи да намериш убежище в Корнуол под фалшиво име, когато никоя друга страна не би го направила? И кой, мислиш, ти позволи да вербуваш британски журналист, когато имаше нужда да проникнеш в системата за доставка на ядрени материали на Иран?
— Не знаех, че водим сметка, Греъм.
— Не го правим — възрази Сиймор. — Но ако го правехме, ти със сигурност щеше да бъдеш назад в резултата.
Двамата мъже потънаха в неловко мълчание, сякаш смутени от тона на разговора. Сиймор погледна към тавана, а Габриел се взря в написаната бележка.
Имате седем дни, иначе момичето ще умре.
— Доста е неясна, не мислиш ли?
— Но е много ефективна — каза Греъм. — И със сигурност привлече вниманието на Ланкастър.
— Няма ли някакви искания?
Сиймор поклати отрицателно глава.
— Очевидно смятат да назоват цената в последния момент. Освен това искат премиерът толкова отчаяно да желае да спаси политическата си кариера, че да се съгласи да я плати.
— Колко струва твоят премиер тези дни?
— Последния път, когато надзърнах в банковите му сметки — отвърна шеговито Сиймор, — имаше над сто милиона.
— Лири?
Греъм кимна утвърдително.
— Джонатан Ланкастър спечели милиони в Сити, наследи милиони от семейството си и се ожени за милиони под формата на Даяна Болдуин. Той е идеалната мишена — човек с повече пари, отколкото са му нужни, и много за губене. Даяна и децата живеят в рамките на охраняваната зона на Номер 10, което означава, че е почти невъзможно да бъдат похитени. Но метресата на премиера… — Гласът на Сиймор заглъхна. След това той добави: — Една любовница е съвсем друго нещо.
— Предполагам, че Ланкастър не е споменал нищо за това на жена си.
Сиймор разпери ръце, за да покаже, че не е посветен във вътрешните дела от брака на премиера.
— Някога работил ли си по случай с отвличане, Греъм?
— Не и след Северна Ирландия. А и те всичките бяха свързани с ИРА.
— Политическите отвличания се различават от тези с криминален характер — каза Габриел. — Вашият средностатистически политически похитител е рационален човек. Той иска негови другари да бъдат освободени от затвора или някакви политически промени, така че отвлича някой важен политик или пълен с ученици автобус и ги държи като заложници, докато не бъдат изпълнени исканията му. А пък престъпникът иска само пари. Ако му платиш, иска още. И така продължава да иска, докато не реши, че вече не са ти останали никакви пари.
— Тогава, предполагам, ни остава само една възможност.
— И каква е тя?
— Да намерим момичето.
Габриел отиде до прозореца и се загледа над долината към Храмовия хълм; за миг се озова обратно в тайната пещера на петдесет метра под повърхността, държейки Ели Лавон, докато кръвта му изтичаше в недрата на Свещената планина. През дългите нощи, които бе прекарал до болничното легло на Лавон, се беше заклел никога повече да не участва в тайни операции. Но сега един стар приятел бе изникнал от дълбините на заплетеното му минало, за да поиска услуга. И Алон се мъчеше да намери думи, за да го отпрати с празни ръце. Като единствено дете на оцелели от холокоста, не беше в природата му да разочарова другите. Той правеше компромиси за тях, но рядко им отказваше.
— Дори и да успея да я намеря — каза след малко, — похитителите ще разполагат с видеозаписа с нейното признание за любовната й връзка с министър-председателя.
— Но този запис ще има доста по-различно въздействие, ако Английската роза[3] е в безопасност на английска земя.
— Освен ако Английската роза не реши да каже истината.
— Тя е лоялна към партията. Няма да посмее да го направи.
— Нямаш представа какво са й сторили — отговори Габриел. — Сега може да е съвсем различен човек.
— Така е — каза Сиймор, — но ние малко изпреварваме събитията. Този разговор е безсмислен, ако ти и твоята служба не предприемете действия, за да намерите Маделин Харт заради мен.
— Аз нямам правомощията да поставя моята служба на твое разположение, Греъм. Узи трябва да вземе това решение, не аз.
— Навот вече даде одобрението си — заяви категорично Сиймор. — Същото направи и Шамрон.
Габриел го изгледа неодобрително, но не каза нищо.
— Наистина ли смяташ, че Ари Шамрон щеше да ме пусне дори на километър от теб, без да знае защо съм в града? — попита Греъм. — Той страшно много те покровителства.
— Показва го по доста странен начин. Но се опасявам, че в Израел има един човек, който е по-силен от Шамрон, поне когато става въпрос за мен.
— Съпругата ти?
Алон кимна утвърдително.
— Имаме седем дни или девойката умира.
— Шест дни — поправи го Габриел. — Тя може да е навсякъде по света, а ние не разполагаме с никаква следа.
— Това не е съвсем вярно.
Сиймор бръкна в куфарчето си и извади две снимки от Интерпол на мъжа, с когото Маделин Харт бе обядвала в деня на нейното изчезване. Мъжа, чиито обувки не бяха оставили следи. Забравения човек.
— Кой е той? — попита Габриел.
— Добър въпрос — каза Греъм. — Но ако успееш да го намериш, подозирам, че ще откриеш и Маделин Харт.