Даниъл Силва
Английското момиче (40)

40.
Грейсууд, Съри

Обучението на Михаил Абрамов — бъдещ служител на руската държавна енергийна компания, известна като „Волгатек — нефт и газ“, започна в девет часа на следващата сутрин. Първият му учител бе не друг, а Виктор Орлов. Въпреки възраженията на Габриел, Орлов настоя да пътува до Съри със своята лимузина „Мерцедес Майбах“, следвана от пълния с телохранители „Ленд Роувър“. Малкият кортеж предизвика известно вълнение в Грейсууд и през по-голямата част от деня из селото се носеше слух, че пътникът в лимузината е бил самият министър-председател. Но Джонатан Ланкастър бе далеч от Съри — тази сутрин той водеше предизборна кампания в Шефилд. Последните социологически проучвания му даваха внушителна преднина пред кандидата на опозицията. Най-известният британски политически анализатор предсказваше съкрушителна изборна победа.

Орлов дойде в тайната квартира на следващата сутрин, както и на по-следващата. Неговите лекции бяха отражение на уникалната му личност: изключително талантлив, високомерен, упорит, снизходителен. Той говореше на Михаил предимно на английски език, като от време на време преминаваше на руски, който само Ели Лавон можеше да разбере. А понякога смесваше двата езика в странен език, който екипът нарече „русглиш“. Виктор бе неуморим, досаден, но не можеше да не го обикнеш. Той бе сила, с която трябваше да се съобразяваш. Беше Орлов, изпълняващ мисия.

Той започна своите лекции с урок по история: животът по време на съветския комунизъм, рухването на една империя, царящото беззаконие в периода на олигарсите. За голяма изненада на всички, Виктор призна, че той и другите финансови магнати са посели семената на собственото си унищожение, като са станали твърде богати, и то твърде бързо. По този начин, добави той, те са допринесли за създаването на обстоятелствата, довели до връщане на авторитаризма. Сегашният президент на Русия беше човек без идеология или нравствена система, различна от упражняването на силова власт.

— Той е фашист във всичко, освен по име — каза Орлов. — И аз го създадох.

Следващата фаза от ускореното обучение на Михаил започна на четвъртия ден, когато той се зае с това, което Ели Лавон определи като „най-кратката магистърска програма по бизнес администрация в историята“. Неговият преподавател бе от Тел Авив, но бе посещавал бизнес училището „Уортън“ и бе работил за кратко за „Ексон Мобил“^[1], преди да се върне в Израел. В продължение на седем дълги дни и нощи той преподава на Михаил основите на бизнес администрацията: счетоводство, статистика, маркетинг, корпоративни финанси, управление на риска. Михаил се оказа много възприемчив ученик, което не бе никак изненадващо, тъй като родителите му бяха видни съветски учени. В края на курса преподавателят му предначерта светло бъдеще, въпреки че нямаше представа какво би могло да съдържа това бъдеще. След това с радост подписа декларацията за конфиденциалност, дадена му от Габриел, и се качи на самолета за дома си в Израел.

Докато Михаил усилено се обучаваше, останалите от екипа се трудеха усърдно върху създаването на идентичността, която щеше да му служи за прикритие, като започнеше работа на терен. Те я изграждаха, както романистът изгражда своя персонаж: родословие и образование, любовни успехи и разочарования, победи и провали. Дни наред името му им убягваше, защото то трябваше да подхожда на човек, който с единия крак бе в Запада, но все още бе здраво свързан с Изтока. Габриел бе този, който най-накрая избра името Никълъс Аведон — английско изопачаване на Николай Авдонин. С благословията на Греъм Сиймор те му изфабрикуваха британски паспорт на пътувал много човек и му написаха дълга и подробна автобиография, която да съответства на това. След като Михаил завърши обучението си, те го заведоха на обиколка на живот, който никога не бе живял. Видя къща в потънало в зеленина лондонско предградие, в която никога не бе влизал, колежа в Оксфорд, където никога не бе отварял учебник, и офиса на неизвестна сондажна фирма в Абърдийн, откъдето никога не бе вземал заплата. Те дори отидоха със самолет до Америка, за да си спомни какво е да се разхождаш по улиците на Кеймбридж в хладен есенен следобед, въпреки че той никога не бе пребивавал в Кеймбридж през есента или по което и да е друго време на годината.

Накрая остана въпросът с външността на Михаил. Тя трябваше да се промени кардинално. В противен случай приятелите на „Волгатек“ в СВР щяха да си спомнят за него от миналите операции. Пластичната хирургия не беше приемлив вариант: времето за заздравяване бе прекалено дълго, а и Михаил категорично отказа някой да докосва със скалпел лицето му. Всъщност на Киара й хрумна възможното решение, което тя демонстрира на Габриел на един от компютрите. На екрана бе снимката, която бе направила на Михаил за фалшивия му британски паспорт. Тя натисна един бутон и снимката се появи отново с една съществена промяна.

— Аз едва го познах — каза Алон.

— Но дали ще се съгласи?

— Ще му покажа ясно, че няма друг избор.

Същата вечер, в присъствието на целия екип, Михаил си обръсна главата. В знак на солидарност Яков, Одед и Мордекай обръснаха и техните, но Габриел отказа да ги последва. По думите му неговият ангажимент за сплотеността на екипа не стигал дотам. На следващата сутрин жените заведоха Михаил в Лондон на покупки, които накараха доста хора в счетоводния отдел на булевард „Цар Саул“ да повдигнат вежди. При завръщането си в Грейсууд те завариха Виктор Орлов да ги чака, за да проведе заключителния изпит на Михаил, който той издържа блестящо. За да го отпразнуват, Виктор отвори няколко бутилки от любимото си вино „Шато Петрюс“. Когато вдигна чашата си в чест на своя ученик, от градината долетя приглушен изстрел от берета.

— Какво беше това? — попита Орлов.

— Мисля, че ще ядем риба за вечеря — отговори Михаил.

— Някой трябваше да ми каже — рече Виктор. — Щях да донеса хубав „Сансер“ вместо „Петрюс“.

* * *

Малко след като бе получил британския си паспорт, Виктор Орлов бе купил контролния пакет акции на западащия, но уважаван лондонски вестник „Файненшъл Джърнъл“ като средство за повишаване на имиджа си сред интелектуалния елит на града. Неколцина души от персонала, в това число и известната разследваща журналистка Зоуи Рийд, си бяха подали оставката в знак на протест, но повечето бяха останали, отчасти защото нямаше къде другаде да отидат. Съгласно условията на договора за собственост, Орлов се бе съгласил да не се меси в определянето на редакционното съдържание на вестника. Той бе успял някак си да спази това обещание — въпреки желанието си да използва вестника като тояга, с която да нанася удари на враговете си в Кремъл.

Това обаче не означаваше, че Виктор не бе склонен да се обади на редакторите си за някоя извънредна новина, особено когато тя касаеше неговия собствен бизнес. И така след три дни на една от вътрешните страници на вестника се появи кратка бележка за ново попълнение в персонала на „Виктор Орлов Инвестмънтс“. По-късно същата сутрин Орлов потвърди назначението с прессъобщение, което гласеше, че тридесет и пет годишният изпълнителен директор Никълъс Аведон ще поеме управлението на енергийния портфейл на ВОИ, заедно с нейното бюро за търговия с петролни фючърси. Само след няколко минути в интернет загъмжа от слухове, че Орлов си е избрал наследник и се подготвя постепенно да се оттегли от ежедневните операции на компанията. До вечерта слуховете станаха толкова интензивни, че Виктор бе принуден да се появи по Си Ен Би Си, което рядко се случваше, за да ги отрече. Представянето му не бе твърде убедително. Един виден коментатор даже каза, че след него въпросите са много повече, отколкото получените отговори.

Никой в лондонските финансови кръгове никога нямаше да разбере, че слуховете за предстоящото оттегляне на Орлов са лансирани от екип мъже и жени, които работеха в една изолирана къща в Съри. Нито пък щяха да узнаят, че същите слухове бяха инжектирани в кръвта на московската бизнес общност или че те достигнаха до висшето ръководство на държавната енергийна компания „Волгатек — нефт и газ“. Габриел и неговият екип бяха наясно с това, защото прочетоха за него в един язвителен имейл, изпратен от Алексей Воронин — шефа на европейските операции на „Волгатек“, до началника на офиса в Гданск. Ели Лавон представи разпечатката на имейла на Алон по време на вечерята заедно с превода — дори и на частите, които не бяха за ушите на изискана компания. В отговор Габриел отвори останалата бутилка „Шато Петрюс“ и наля по чаша вино на всички членове на екипа. Като цяло, това бе едно благоприятно начало. Сега Михаил бе предполагаемият наследник на Виктор Орлов. И от „КГБ — нефт и газ“ щяха да го наблюдават.