Даниъл Силва
Английското момиче (41)

41.
Мейфеър, Лондон

Централата на „Виктор Орлов Инвестмънтс“ заемаше четири етажа в луксозна офис сграда в квартала Мейфеър, недалеч от американското посолство. Когато Никълъс Аведон пристигна там рано на следващата сутрин, целият ръководен персонал на фирмата го чакаше в главната конферентна зала, за да го приветства. Орлов направи няколко кратки забележки, последвани от представянето набързо на всеки от присъстващите, което бе излишно, защото Михаил бе запомнил имената и лицата на управленския екип на Орлов по време на подготовката си в обезопасената къща в Съри.

Ако те бяха очаквали да навлезе в работата бавно, дълбоко се лъжеха. Защото само час след като се настани в новия си ъглов кабинет с изглед към площад „Хановер“, той бе започнал пълен преглед на рентабилните инвестиции на ВОИ в областта на енергетиката. Нямаше значение, че Михаил вече бе направил този преглед между стените на обезопасената къща или че неговите проницателни констатации вече му бяха написани от Виктор Орлов. Прегледът изпрати сигнал към останалата част от персонала, че Никълъс Аведон не е човек, който може да се приема несериозно. Той бе доведен във „Виктор Орлов Инвестмънтс“ да върши работа. И Бог да е на помощ на глупака, който се опита да застане на пътя му.

Дните му бързо потекоха по строго определен ред. Михаил пристигаше в кабинета си рано, след като бе прочел сутрешните бизнес вестници и бе проверил азиатските пазари, после прекарваше час или два с електронните си таблици и диаграми, преди да се присъедини към сутрешната оперативка на ръководния персонал, която винаги се провеждаше в просторния кабинет на Орлов. Той имаше склонност да мълчи по време на големи събрания, но когато решеше да вземе думата, забележките му установиха нови стандарти за стегнат изказ. Повечето дни Михаил обядваше сам. След това работеше в кабинета си до седем-осем вечерта, когато се прибираше в просторния апартамент, който Габриел бе наел за него в Мейда Вейл. От интендантството на Службата бяха наели и един по-малък апартамент в сградата от другата страна на улицата. Когато Михаил беше в дома си, някой член на екипа го охраняваше. А когато беше на работа, те продължаваха да бдят над него чрез видеокамера с висока разделителна способност и обезопасен предавател.

Както се оказа, от „Волгатек“ също го наблюдаваха. Габриел и екипът знаеха това, защото от Отдел 1400 най-сетне бяха успели да проникнат в компютърната мрежа на компанията и сега четяха електронната поща на топмениджърите на „Волгатек“ почти в реално време. Името Никълъс Аведон заемаше видно място в няколко имейла, включително в един, изпратен от Генадий Лазарев до Павел Жиров — безликия началник на охраната на „Волгатек“, в който се искаше да бъде извършена проверка на произхода му. Сега Никълъс Аведон беше мигаща светлина на радарния екран на „Волгатек“. Габриел каза, че е време да я накарат да засвети малко по-ярко.

На следващата сутрин Никълъс Аведон представи заключенията от прегледа си на Виктор Орлов и целия екип на ВОИ. Орлов ги обяви за блестящи, което не бе никак изненадващо, тъй като самият той ги беше формулирал и написал. През следващите няколко дни Виктор предприе серия от смели пазарни ходове — всичките отдавна планирани, — които коренно промениха позициите на ВОИ в световния енергиен сектор. В последвалите множество интервюта, взети от електронни и печатни медии, Орлов ги нарече „енергиен план за XXII век и по-далечно бъдеще“ и винаги, когато бе възможно, подчертаваше заслугата на фиктивния архитект на този план: Никълъс Аведон. Финансистите от Лондонското сити харесаха показаното от младото протеже на Орлов. Същото, изглежда, се отнасяше и за „КГБ — нефт и газ“.

* * *

Те бяха демонстрирали компетентността на Никълъс Аведон. Сега беше време да разкрият степента, до която Виктор Орлов бе станал зависим от него. „Пазарни анализатори и мениджъри от средно ниво — каза Габриел — с лопата да ги ринеш.“ Генадий Лазарев щеше да се опита да привлече Никълъс Аведон по една-единствена причина: за да прецака бившия си наставник и бизнес партньор.

И така започна това, което екипът нарече „щуротиите на Виктор и Никълъс“. През следващите две седмици те бяха неразделни. Обядваха заедно, вечеряха заедно и където и да отидеше Виктор в обществото, Никълъс бе до него. На няколко пъти той бе видян да напуска късно вечерта дома на Орлов на Чейни Уок, прекара един уикенд, отпочивайки си в обширното имение на Виктор в Бъркшър — привилегия, която не бе имал нито един друг служител на фирмата. Докато отношенията им ставаха все по-близки, напрежението в централата на „Виктор Орлов Инвестмънтс“ в Мейфеър взе да се покачва. Другите началници на отдели на Орлов не харесваха факта, че Никълъс Аведон започна да присъства на срещи, които обичайно бяха разговори на четири очи с шефа, или че често го виждаха да прошепва съвет на наострилия слух Виктор. Няколко души от другия персонал му обявиха открито война, но повечето се примириха с обстоятелствата. Аведон бе затрупан с покани за по едно питие след работа и за работни вечери. Той отказа на всички, като обясни, че Виктор се нуждае от цялото му внимание.

След това двамата щураци отидоха на обиколка в Стария континент. Имаше бизнес форум в Париж, където те бяха ослепителни. Събрание на швейцарските банкери в Женева, където не направиха нито една грешна стъпка. И доста напрегната среща в Мадрид с изпълнителния директор на притежавана от Орлов газопроводна компания, на когото бе даден срок от шест месеца да постигне печалба или той самият щеше да си търси друга работа заедно с останалата част от населението на Испания.

Накрая те отлетяха до Будапеща за среща на правителствени и бизнес лидери от така наречените „развиващи се пазари“ в Източна Европа. Руският газов гигант „Газпром“ изпрати представител, който да увери присъстващите, че няма защо да се страхуват от прекомерната си зависимост от руските енергийни доставки, че Кремъл никога не би си и помислил да затвори кранчето като средство за налагане на волята си върху изгубените територии на бившата му империя. Същата вечер, на коктейла, който се проведе на брега на река Дунав, човекът от „Газпром“ се представи на Никълъс Аведон и за своя голяма изненада установи, че той говори свободно руски език. Очевидно директорът на „Газпром“ бе очарован от това, което чу, защото няколко минути след срещата на електронната поща на Генадий Лазарев пристигна имейл. Габриел и екипът го прочетоха още преди Лазарев да успее да го отвори. Изглежда, Никълъс Аведон вече бе в играта. „Наемете го — пишеше мъжът от «Газпром». — Ако не го направите вие, ще го направим ние.“

Но как да съберат заедно двете страни, така че връзката да може да се осъществи? Никога необичащ да чака, Алон искаше да форсира събитията, като постави Михаил и Лазарев в непосредствена близост, на място, където те можеха да разполагат с две-три минути за личен разговор. Той видя тази възможност, когато от Отдел 1400 прихванаха имейл, изпратен на Лазарев от секретарката му. Темата беше пътуването на Генадий за предстоящия Световен енергиен форум — събранието на така наречената Международна асоциация на производителите на петрол, което се провеждаше на всеки две години. Като го прочете, Габриел се усмихна. Щураците щяха да ходят в Копенхаген. И Службата щеше да отиде с тях.