Клайв Къслър
Възкръсналите (54)

52.

— Джон Милтън Хей е казал: „Най-щастлив е онзи, който знае точно кога да стане и си тръгне“ — цитира Джими Флет, когато една ракета, изстреляна от „Монгол инвейдър“, мина на косъм от подводната командна кабина и се взриви във водата на по-малко от три метра зад кърмата. — Може би няма да е лошо да се вслушаме в съвета му.

— Те ни атакуват — отбеляза Пит.

— Сигурно са полудели, когато са разбрали, че ние сме тези, които потрошихме кораба им — подметна Джордино.

— Танкерът изглежда като мъртъв.

— Ако екипажът му от плъхове напуска кораба — продължи Джордино, когато водата се надигна над челното стъкло, — защо не виждам да се спускат спасителни лодки.

В мига, когато водата се затвори над покрива на кабината и „Корал уондърър“ се скри от погледите на онези на борда на танкера, Флет пое с пълен напред и направи остър завой надясно. И не закъсня дори със секунда. Чу се ясен шум и луксозната подводница се разтресе, когато друга ракета се удари във водата и избухна точно там, където щяха да се намират, ако Флет не беше извършил бързата маневра.

Той се изправи и насочи носа на прав курс към левия борд на осакатения танкер. Още една ракета избухна, но много по-далече от подводната лодка. Вайпърите пропуснаха възможността да разбият неприятеля си. Сега „Уондърър“ беше забулен от водата и невидим за мъжете на борда на танкера. И най-малкия килватер, който оставяха гребните й винтове, почти се стопи за времето, за което тя стигна до повърхността.

Пит се върна на мястото си зад наблюдателния илюминатор на носа и застана отново на пост. Сега, когато грамадният кораб дрейфуваше, атаката срещу него нямаше да е сложна или рискована както първата. Сигурно вайпърите се готвят да избягат, помисли си той. Но къде? Те не бяха спуснали лодки. Не можеха да се измъкнат с плуване. И тогава нещо, което му бе минало през ума по-рано, вече се оформи по-ясно.

Сега не беше време да обмисля варианти. Трябваше да съсредоточи всяка клетка от мозъка си, да фокусира погледа си и да бъде готов да предупреди отново Флет… и в този миг гигантският корпус изскочи пред илюминатора. Този път беше по-лесно, Флет не скъси разстоянието между двата плавателни съда с пълна скорост както преди; подводницата приближаваше неподвижен кораб и не беше нужно да се пази от винтовете му.

Една минута, две и Пит видя корпусът да изпълва илюминатора.

— До него сме, Джими!

Флет сръчно реверсира двигателите, за да намали скоростта, и се извъртя успоредно на корпуса. Като проява на мореплавателско умение той доближи подводницата на не повече от метър и осемдесет от борда на танкера. После увеличи скоростта, движейки се към кърмовата секция, където се намираше машинното отделение.

В командната кабина Джордино наблюдаваше напрегнато екрана на компютризираната подводна радиолокаторна система. Той бавно вдигна ръка, после я размаха.

— Още девет метра и стигаме.

Флет покорно направи завой, като използва реверсивните механизми, за да насочи носа на лодката и заряда в края на металния прът в корпусните листове на „Инвейдър“ срещу уязвимото машинно отделение.

Магнитният заряд издрънча в корпуса и луксозният подводен съд мигом се изтегли назад. Когато стигна безопасна зона, Джордино подметна захилен:

— Още веднъж с най-топли чувства — и натисна детонаторния бутон. Пореден глух гръм проехтя през водата, докато „Уондърър“ се отърсваше от вълната на налягането.

— Това се казва смъртоносен взрив — отбеляза Флет. — С този високо усъвършенстван взривен материал, който сте донесли, в корпуса му трябва да е зейнала дупка, по-голяма от всяка друга, която военноморско торпедо би отворило.

Пит влезе в командната кабина.

— Джими, предполагам, че имаш безопасна аварийна камера.

Флет кимна.

— Разбира се. Международното морско право изисква от всички пътнически подводни съдове да имат такава.

— А имаш ли водолазна екипировка на борда си?

— Имам — потвърди Флет, — и то четири комплекта за пътниците, които искат да се гмуркат от лодката.

Пит погледна Джордино.

— Ал, какво ще кажеш, ако двамата с теб се понамокрим?

— Тъкмо щях да ти предложа същото — отвърна Джордино така, сякаш само това чакаше. — По-добре да презаредим металния прът под водата, отколкото да рискуваме да си натрапим някоя ракета.

Двамата не загубиха време в обличане на мокрите водолазни костюми. Решиха, че всяка минута им е разчетена и че ще могат да издържат на студената вода само по къси панталони за времето, необходимо да поставят третия взривен заряд в края на пръта. Минавайки през шлюза, който беше достатъчно широк, за да побере двама души, те закрепиха заряда с взривно вещество и се върнаха на борда за по-малко от седем минути с вкочанени от ледената вода тела.

Още щом влязоха в шлюза, Флет предприе последен удар с „Корал уондърър“. Преди Пит и Джордино да се появят в командната кабина, шкиперът беше забил заряда в корпуса и се оттегляше назад.

Пит постави ръка на рамото му.

— Добре се справи, Джими.

Флет се усмихна.

— Не съм от хората, които се разтакават.

Джордино разтърка мокрото си тяло с хавлиена кърпа и седна на един стол, както беше по късите си панталони. После, преди да се преоблече, взе устройството за далечно командване и след команда на Флет натисна лостчето, което детонира заряда и взриви нова голяма дупка в кърмовия корпус на „Монгол инвейдър“.

— Дали да се подадем на повърхността, за да видим резултата от работата си? — обърна се Флет към Пит.

— Не още. Първо искам да проуча нещо.

 

 

Палубата на ходовата рубка се наклони, когато вторият заряд избухна и причини второ зейнало пространство в корпуса на танкера. Взривът като че ли стана точно под краката на Канай. Кърмовата надстройка потрепери. Всички, които наблюдаваха танкера от брега, от плавателните съдове и от моста, видяха ясно как носовата му част започна да се вирва нагоре от водата.

Канай си беше помислил, че те ще могат да оцелеят след първия взрив и по някакъв начин щяха да насочат кораба обратно към пролива. Но това беше само пожелателна мисъл. Следващата експлозия предопредели съдбата на танкера. „Монгол инвейдър“ отиваше на дъното на долния залив, дълбок шейсет метра. Канай седна на стол на мостика и попи с хавлиена кърпа кръвта, която се стичаше в очите му от челото, където парче стъкло от ветроотбойника бе отнесло кожата до костта му.

Шумът от двигателите беше спрял преди минути. Той можеше само да се пита дали главният му механик е избягал от машинното, преди двата взрива да отприщят тонове вода вътре. Огледа мостика, който изглеждаше така, сякаш през него бе минало стадо полудели говеда. Притискайки кърпата в челото си, той стана, отиде до един шкаф, отвори го и започна да оглежда таблото с превключватели. Нагласи таймера за двайсет минути със замъглено съзнание, без да взима предвид вероятността, че корабът може да потъне, преди зарядите под огромните танкове с газ пропан да се взривят. После премести ключа за детонаторите на положение ВКЛЮЧЕНО.

Хармън Кери слезе от задбордната стълба. От пет-шест рани по тялото му струеше кръв, но това като че ли не му правеше впечатление. Очите му бяха изцъклени и той с мъка се опитваше да си поеме въздух, сякаш се бе преуморил. Подпря се на една преграда, за да успокои дишането си.

— Защо не взе асансьора? — попита го Канай, сякаш не виждаше безредието наоколо.

— Той се повреди и излезе от строя — отвърна задъхан Кери. — Трябваше да изкача десет реда стъпала. Кабел беше излязъл от една задвижваща ролка, но аз го поправих. Мисля, че ще може да ни свали до долната палуба, ако се спуснем бавно.

— Трябваше да идеш направо в аварийната подводница.

— Няма да напусна кораба без тебе.

— Признателен съм за лоялността ти.

— Постави ли зарядите?

— Да, и ги нагласих за след двайсет минути.

— Ще бъдем късметлии, ако успеем да се отдалечим на безопасно разстояние — каза Кери, забелязвайки тревогата от поражението в профила на Канай. Той приличаше на човек, който е бил измамен на покер. — Време е да се махаме оттук.

В този момент почувстваха разклащане и палубата се наклони назад.

— Хората измъкнаха ли се? — попита Канай.

— Доколкото знам, всички напуснаха постовете си и се отправиха към подводницата.

— Тук няма какво повече да правим.

Канай хвърли още един последен поглед към жертвите. Сред тях имаше един ранен, който още дишаше, но Канай набързо го отписа и прескачайки го, се запъти към асансьора. Когато влезе вътре, хвърли последен поглед и на таблото с таймера за зарядите. Червените цифри на дигиталния часовник отброяваха в низходящ ред времето за детонация. Поне мисията нямаше да бъде изцяло провалена. Няколко жертви и щети бяха повече, отколкото нищо, помисли си той извратено.

Кери натисна бутона за най-долната палуба, след като вратата на асансьора се затвори, и се надяваше на най-доброто. Асансьорът потрепери и подскочи, но започна да се спуска бавно и спря в най-широката дънна част, точно над кила.

Докато вървяха към отворения люк на спасителната подводница, която стърчеше от водно уплътнение в корпуса, нахлуващата вода стигна до коленете им, а освен това трябваше да се приведат напред, за да компенсират все по-стръмния наклон на потъващия кораб.

Главният механик ги чакаше, плувнал в пот и машинно масло.

— Хайде, побързайте, иначе подводницата ще се наводни. Корабът потъва, и то много бързо.

Канай последен се спусна през люка в главната пътническа кабина. Шестима мъже, трима от които ранени, седяха един срещу друг — единствените останали от цялата група вайпъри.

След като затвори люка, Канай влезе в командната кабина заедно с главния механик, който седна до него и включи батерийните комутатори.

Над тях се чуваше как „Монгол инвейдър“ стене и вие под натиска на огромното налягане, докато носът му се повдигаше във въздуха. Минути му оставаха, преди да се плъзне към дъното с кърмата надолу.

Канай тъкмо понечи да включи двигателите, когато погледът му улови през балонообразното челно стъкло странен на вид плавателен съд, който се приближаваше откъм мътната вода пред тях. Отначало предположи, че това е частна яхта, попаднала в битката и сега потъва, но после разпозна в нея същия съд, който бе видял по-рано да се спуска под вълните. Докато съдът се приближаваше, Канай видя дълъг метален прът, който стърчеше от носа и сочеше нагоре към корпуса на танкера. Твърде късно той разкри целта на загадъчната подводна лодка.

Тя се стрелна напред и металният прът се заби в механизма, който закрепваше спасителната подводница за дъното на корпуса, като сполучливо откърти приспособлението му за освобождаване от танкера. Лицето на Канай се втвърди като гипсова маска на смъртта. Той бързо натисна ръчката на приспособлението. Но тя не помръдна и не отдели подводницата от люлката, окачена за дъното на корпуса.

— Защо не се спускаме? — изкрещя главният механик на ръба на ужаса. — За бога, човече, побързай, преди корабът да е потънал върху главите ни!

Докато Канай се преборваше с всички сили с ръчката на освобождаващия механизъм, той не сваляше поглед от зеленото водно пространство, където подводницата беше увиснала, точно оттатък заобления ръб на корпуса. За негов нарастващ ужас той разпозна мъжа, седнал зад големия носов илюминатор на подводния съд. Тъй като през илюминатора водата увеличаваше лицето му, той различи зелените очи, черната коса и сатанинската му усмивка.

— Пит?! — ахна от изумление Канай.

 

 

Пит гледаше Канай с мрачно любопитство. Силен грохот се разнесе, когато кърмата на потъващия танкер за ВПГ се удари в дъното под остър ъгъл и вдигна огромен облак дънна утайка. Останалата част от корпуса също започна бавно да се спуска и само след няколко метра спасителната подводница щеше да бъде забита в тинята от колосалната тежест над нея.

Ужасът по лицето на Канай изведнъж премина в силен гняв. Той размаха юмруци към Пит, когато големият корпус започна да притиска спасителната подводница в дънната утайка. Пит трябваше да се оттегли, преди да е станало късно. Той се усмихна до уши, разкривайки всичките си зъби, и помаха за сбогом, когато Джими Флет измести „Корал уондърър“ назад, за да не бъде погребана и тя под утайката.

После спасителната подводница, заедно с неколцината оцелели вайпъри, изчезна във водовъртеж от кална вода и бе заровена завинаги под разбития „Монгол инвейдър“.

Канай умря, премазан от ужаса на пълния мрак, без изобщо да разбере, че зарядите с взривно вещество под огромните танкове с газ не успяха да избухнат. Той умря, без да разбере също, че един снаряд, изстрелян от едно от 25-милиметровите носови оръдия на катера на бреговата охрана „Тимоти Фърм“ в кормилната рубка на танкера, сряза главния проводник, свързан с детонаторите.

Героичната битка на моряците от бреговата охрана не беше напразна.