Клайв Къслър
Възкръсналите (45)

43.

След като Кели слезе от самолета във Вашингтон, тя бе отведена до фургон без отличителни знаци, който я закара до градската къща на Лорън в Арлингтън. Пит и Джордино, които я бяха изпратили, се качиха в колата на НЮМА „Линкълн навигейтър“ и се отпуснаха на задната седалка, докато шофьорът ги караше към Ландровър, Мериленд. След двайсетина минути колата сви по Арина Драйв и влезе в паркинга на „Федекс фийлд“, стадиона на вашингтонския футболен отбор „Редскинс“. Построено през 1997 година, съоръжението разполагаше с широки, удобни седалки за 80 116 запалянковци. Ресторантите в крайните зони предлагаха разнообразие от етнически кухни. Двата огромни видеоекрана за повторения и четирите табла за отчитане на резултатите предоставяха възможност на запалянковците да следят всяка подробност от играта.

Линкълнът се спусна в подземния паркинг за важни личности и спря пред врата, охранявана от двама пазачи в бойно облекло и с автоматични пушки. Те сравниха лицата на Пит и Джордино със снимките, получени от охранителната служба към НЮМА, и тогава ги пропуснаха да продължат по дълъг коридор, който беше под седалките на стадиона.

— Четвъртата врата вляво, господа — упъти ги единият от пазачите.

— Не ти ли се стори, че са въоръжени като за ядрена атака? — попита Джордино приятеля си.

— Като го знам какъв е адмиралът, сигурно има основателна причина — отвърна Пит.

Те стигнаха вратата, пред която стоеше друг въоръжен охранител. Той само ги огледа набързо, после им отвори вратата и отстъпи встрани.

— Мислех, че Студената война приключи преди години — отново измърмори Джордино.

Двамата бяха леко изненадани, като видяха, че са попаднали в съблекалнята на гостуващите футболни играчи. Няколко души вече седяха в кабинета на футболното ръководство. Там беше Лорън със Сали Морс. Адмирал Сандекър, Руди Гън и Хирам Йегър представляваха НЮМА. Пит разпозна адмирал Еймос Доувър от бреговата охрана, капитан Уорън Гарнет от морската пехота и командир Майлс Джейкъбс, ветеран от операциите на военноморските „тюлени“. Той и Джордино бяха работили с всекиго от тях в миналото.

Единственият му непознат беше висок мъж с набиваща се в очите приятна външност, каквато обикновено се очакваше да има един капитан на туристически кораб. Като допълнение към образа му на мореплавател беше черната превръзка на лявото му око. На възраст мъжът изглеждаше към шейсет години.

Пит мигом избута настрани в съзнанието си непознатия, докато се поздравяваше с колегите си от НЮМА, и се ръкува с военните, които познаваше от минали съвместни операции. Доувър, огромен като мечка човек, беше работил с Пит и Джордино при една дълбоководна операция, а с Гарнет и Джейкъбс — на Антарктида, когато Пит и Джордино се бяха появили навреме със сноукруизера на адмирал Бърд и хората му, за да им помогнат в една битка, която те бяха на път да загубят. Едва след като си размени няколко шеги и закачки с всеки тях, Пит върна отново вниманието си към мъжа с черната превръзка.

— Дърк — каза Сандекър, — позволи ми да ти представя Уес Рейдър, стар приятел от военния флот. С него служихме заедно в Балтийско море, като наблюдавахме руските подводници, отправящи се към Атлантическия океан. Уес е заместник-директор в Министерството на правосъдието и ще координира всички дейности откъм законовата им страна.

Въпроси се надигнаха в задната част на съзнанието на Пит, но той изчака да дойде подходящият момент, за да ги постави. Ако беше сам, щеше да прегърне Лорън и да я целуне дръзко по устните. Но това беше делова среща, а тя беше член на Конгреса, затова той само леко й се поклони и се ръкува с нея.

— Радвам се да те видя отново, конгресмен Лорън.

— Аз също — отвърна Лорън с лукави пламъчета в очите, после се обърна към Сали. — Това е човекът, за когото ти говорих. Сали Морс, запознай се с Дърк Пит.

Сали погледна дълбоко в матовозелените очи на Пит и видя онова, което повечето жени виждаха при запознанството си с него — човек, на когото можеше да се разчита.

— Чувала съм много за вас.

След бърз поглед към Лорън Пит се усмихна на Сали.

— Надявам се източникът ви да не е преувеличил прекалено много.

— Ако нямате нищо против — прекъсна ги Сандекър, — настанете се удобно, за да се заловим за работа. — Той седна, извади една от огромните си пури, но в знак на уважение към жените не я запали. Въпреки че можеше да го направи, без някоя от тях да възрази. Жените дори може би щяха да предпочетат аромата на пура пред миризмата на пот, която все още изпълваше въздуха на съблекалнята след последния футболен мач.

— Господа, както вече всички знаете, мадам Морс е председателка на „Юкон ойл къмпъни“. Тя ще ви разкаже за огромната заплаха за националната ни сигурност и гражданите на страната ни, която засяга всички нас — каза той и се обърна към Сали. — Сцената е ваша.

— Извинявай, че те прекъсвам, адмирале — обади се Рейдър, — но не разбирам защо си играем тия игрички на безопасност. Срещата ни в съблекалня на футболен стадион ми се струва някак доста крайна мярка.

— Ще получиш отговор на въпроса си още щом мадам Морс направи изложението си — и кимна на Сали. — Моля, започвайте.

През следващите два часа Сали ги запозна подробно с грандиозния план на Къртис Мърлин Зейл да създаде петролен монопол и да се сдобие с несметно богатство, като диктува условия на американското правителство.

Когато свърши, в стаята се възцари тежка атмосфера на неверие. Най-накрая заговори Уес Рейдър.

— Сигурна ли сте, че това, което ни разказахте, е истина?

— Всяка дума — заяви категорично Сали.

Рейдър се обърна към Сандекър:

— Тази заплаха не се отнася единствено за хората, които сме тук. Трябва незабавно да уведомим и другите. Като начало — президента, лидерите на партиите в Конгреса, Комитета на началник-щабовете, моя шеф на правосъдното министерство…

— Не можем да го направим — отвърна Сандекър и раздаде копия, съдържащи имената на членовете на Конгреса, служители в управленията, хора от Министерството на правосъдието и близки помощници на президента в Белия дом. — И ето причината за тези мерки за безопасност — обърна се той към Рейдър. — Имената на хората, които държиш в ръцете си, са били подкупени от „Цербер“ и Къртис Мърлин Зейл.

— Невъзможно! — възкликна Рейдър, докато четеше списъка. — Това не може да не е документирано.

— Парите са изплащани чрез презокеански компании, притежавани от други компании, собственост на „Цербер“ — поясни Сали. — Всички суми са в офшорни банкови сметки и на Министерството на правосъдието ще са му нужни години, за да ги проследи.

— Как е възможно един човек да поквари цяла система?

Лорън отговори вместо Сали:

— Членовете на Конгреса, които не могат да устоят на подкупите от Зейл, не са от богатите хора. Те може и да не продават идеалите и етиката си за милион долара, но десет-двайсет милиона им са предостатъчни. Онези, които падат в капана на Зейл, нямат представа докъде се простира неговата мрежа. Засега, благодарение на Сали, ние сме единствените извън кръга на „Цербер“, които знаем за огромното влияние на Зейл сред правителството.

— Не забравяйте и уважаваните журналисти от медиите — добави Сали. — Онези, които са изцяло под влиянието му, могат да преиначават новините в негова полза. Ако не го направят, той ги заплашва, че ще ги разкрие и след като доверието в тях изчезне, те ще бъдат изритани на улицата.

Рейдър поклати глава.

— Все още не мога да повярвам, че е възможно само един-единствен мъж да е отговорен, колкото и богат да е той.

— Той не действа сам. Зад Зейл стоят най-могъщите петролни барони в Съединените щати и Канада. Не всички пари идват от „Цербер“.

— „Юкон ойл“ също ли?

— „Юкон ойл“ също — призна Сали. — Аз съм не по-малко виновна от другите, че се поддадох на магията на Зейл.

— Ти изкупи вината си, като дойде при нас — отбеляза Лорън, стискайки ръката на Сали.

— Защо аз съм тук? — попита Рейдър. — Аз съм едва третият по важност в правосъдното министерство.

— Както видя, името ти не е в списъка, а преките ти началници са в него — отговори Сандекър. — Познавам теб и жена ти от години. Знам, че си почтен човек, който не може да бъде купен.

— Сигурно са правили опити — подметна Лорън.

Рейдър вдигна поглед към тавана, опитвайки да си спомни. После кимна.

— Да, преди две години. Разхождах кокер шпаньола си близо до дома си, когато една непозната жена… да, беше жена… тръгна до мен и ме заговори.

Сали се усмихна.

— С пепеляворуса коса, сини очи, около метър и седемдесет и пет висока, на килограми около шейсет. Хубава жена, с непринудено държание.

— Съвсем точно описание.

— Казва се Сандра Делейдж. Тя е главната администраторка на Зейл.

— Направо ли ти предложи пари? — попита Сандекър.

— О, не, не беше чак толкова груба — отвърна Рейдър. — Доколкото си спомням, започна със заобикалки. Какво съм щял да направя, ако спечеля от лотария, дали ми харесвала работата ми, дали били оценявани усилията ми. Ако съм можел да живея другаде освен във Вашингтон, кое място съм щял да избера. Очевидно пропаднах на изпита. Тя ме изостави на едно кръстовище и се качи в една минаваща кола, която спря за нея. Повече никой не ми е задавал подобни въпроси.

— От теб зависи да засилиш топката. Зейл и неговите приятелчета в картела на „Цербер“ трябва да бъдат спрени и предадени на правосъдието — каза Сандекър. — Ние сме изправени пред национален скандал с неизмерими пропорции.

— Откъде да почнем? — попита Рейдър. — Ако списъкът с подкупени служители на мадам Морс е верен, не мога просто да вляза в кабинета на главния прокурор и да съобщя, че го арестувам за взимане на подкуп.

— Направите ли го — вметна Лорън, — отборът на Зейл от убийци от „Вайпър“ ще се погрижи трупът ви да бъде намерен в река Потомак.

Сандекър кимна на Хирам Йегър, който отвори голям кашон и започна да раздава на всекиго прошнурован свитък документи, дебел няколко сантиметра.

— Като оползотворим разказа на мадам Морс и нашите собствени разследвания на престъпната империя на Зейл чрез компютърните средства на НЮМА, ще възбудим съдебно преследване с напълно неопровержими доказателства, с които да убедим честните служители какво трябва да се предприеме. — Той погледна Рейдър право в очите. — Да, вие трябва да сформирате екип от правосъдното министерство, на чиято лоялност можете да разчитате напълно, за да изградите непробиваем казус. Екип от хора, които няма да се плашат от заплахи. Ако Зейл заподозре и най-малкото нещо, той ще изпрати своя ударен отряд.

— Просто не мога да повярвам, че подобно нещо може да се случи в Америка.

— Много престъпни деяния се вършат зад фасадата на бизнеса и правителството, за които хората не знаят — вметна Лорън.

Рейдър се загледа мрачно в дебелия доклад пред себе си.

— Надявам се, че не отхапвам по-голям залък, отколкото мога да сдъвча.

— Можете да разчитате на пълно съдействие от страна на Конгреса — обеща му Лорън.

— Първата ни задача — каза Сандекър, като натисна няколко бутона на дистанционното управление, в резултат на което се спусна един монитор, изобразяващ залива Сан Франциско — е да попречим на въпросния петролоносач да срине половин Сан Франциско. — Той се обърна и погледна последователно Доувър, Гарнет и Джейкъбс, които още не бяха взимали думата в разговора. — Ето къде вие, господа, се вмествате в картината.

— Бреговата охрана няма да позволи на „Пасифик Чимера“ да навлезе в пристанището — заяви твърдо Доувър.

Сандекър кимна.

— Звучи просто, Еймос. Спирал си хиляди кораби, пренасящи всичко — от дрога и незаконно влизащи емигранти до контрабанда на оръжие. Но за да спреш един от най-големите супертанкери, ще ти е нужно нещо много повече от това да изстреляш куршум над носа му и да му заповядваш през рупор.

Доувър се засмя на Гарнет и Джейкъбс.

— Нали затова имаме представители на военноморските тюлени и морските разузнавачи край масата.

— Ти, разбира се, ще ръководиш операцията — продължи Сандекър. — Но ако капитанът на танкера пренебрегне заповедите да обърне и напусне залива, няма да ни останат много отворени пътища за действия. Корабът трябва да бъде спрян извън Голдън Гейт, но да се стреля по него и да се рискува да причини чудовищно голям разлив на петрол, това не бива да се допуска. Като крайна мярка от хеликоптер трябва да се спусне бойна група на борда, която да неутрализира екипажа.

— Къде е сега „Пасифик Чимера“? — попита Доувър.

Сандекър натисна друг бутон на дистанционното и на монитора се появи увеличена карта на океана на запад от Голдън Гейт. На нея се виждаше малко изображение на кораб, плаващ към брега на Калифорния.

— На приблизително деветстотин мили.

— Което значи, че разполагаме с по-малко от четирийсет и осем часа.

— Получихме ужасяващата новина от мадам Морс и конгресменката Лорън едва в първите часове на деня.

— Ще наредя на катерите на бреговата охрана да преградят пътя на петдесет мили от брега — заяви твърдо Доувър.

— А пък аз ще осигуря абордажна група от въздуха като подкрепление — увери го Джейкъбс.

— Моите „тюлени“ ще бъдат в готовност да се качат на борда от морето — добави на свой ред Гарнет.

Доувър погледна Гарнет със съмнение.

— Нима твоите момчета могат да се качат на борда на супертанкер от водата, докато той е в движение?

— Подобно нещо сме упражнявали много пъти — отвърна Гарнет с едва забележима усмивка.

— Това заслужава да се види — отбеляза Доувър.

— Е, дами и господа — заговори спокойно Сандекър, — дотолкова може да направи НЮМА по този проект. Ние ще помагаме за всичко, което ни бъде поискано, и ще предоставим събраните от нас доказателства, отнасящи се за пожара и умишленото потопяване на „Емърълд долфин“ и трагедията на „Голдън марлин“, но ние сме все пак научна океанографска агенция и не сме упълномощени да действаме като следователска агенция. Оставям на Уес и Лорън да подберат сигурен екип от патриоти, който да предприеме първия етап от тайното разследване.

— Това е работа само за нас — каза Лорън на Рейдър.

— Да — отвърна тихо Рейдър. — Някои хора в този списък са ми приятели. Ще остана самичък, когато всичко това свърши.

— Няма да сте единственият — подметна Лорън със суха усмивка. — Аз също имам приятели в списъка.

Доувър отмести назад стола си, стана и погледна Сандекър.

— Ще те държа в течение на всеки час как върви операцията.

— Ще ти бъда благодарен, Еймос, много благодарен.

Един по един те започнаха да напускат съблекалнята. Сандекър помоли Пит, Джордино и Руди Гън да останат. Преди да си тръгне, Йегър сложи ръка на рамото на Пит и му каза да се отбие в компютърната му зала в НЮМА, след като привърши тук.

Сандекър се отпусна на стола си и запали пура. Погледна Джордино раздразнително, очаквайки да го види също да запали една от специалните си пури, но Ал посрещна погледа му само с наставническа усмивка.

— По всичко личи, момчета, че сте извадени от останалата част на играта.

— Сигурен съм, че ти и Руди няма да ни оставите да седим на пейката твърде дълго — каза Пит, местейки поглед от Сандекър към Гън и обратно.

Гън нагласи очилата си.

— Изпращаме експедиция на север от Хавайските острови за изследване и проучване на широко разпространената смърт сред коралите. Искаме Ал да оглави разследването.

— А аз? — попита Пит.

— Надявам се да си запазил зимното си облекло от проекта „Атлантида“ — обади се Сандекър и направи гримаса. — Ще се върнеш на Антарктида, за да се опиташ да проникнеш през леда в широкото езеро, за което учените предполагат, че се намира под ледена покривка.

Израз на несъгласие премина по лицето на Пит.

— Разбира се, че ще се подчиня на нарежданията ти, адмирале, без да възразя. Но най-почтително те моля да дадеш на Ал и мен пет дни, за да изясним загадката около доктор Елмор Еган.

— Да продължите да търсите тайната му лаборатория ли?

— Нима знаеш?

— Имам си източници.

Кели, предположи мислено Пит. Старият дявол се правеше на съчувстващ чичо, докато я е закрилял от гангстерите на Зейл. Тя сигурно му е казала за тяхното търсене на материали за викингите и за загадъчната легенда за потъналата пещера.

— Силно вярвам, че е въпрос на национална сигурност да открием върху какво е работил доктор Еган до смъртта си, преди Зейл да ни е изпреварил.

Сандекър погледна Гън.

— Какво мислиш, Руди? Да им дадем ли на тия негодници пет дни да гонят вятъра?

Гън погледна над очилата си Пит и Джордино като лисица, наблюдаваща два койота.

— Мисля, че можем да се покажем великодушни, адмирале. Така и така, ще ни трябват най-малко пет дни, за да довършим оборудването и снабдяването на изследователските кораби, определени за проекта.

Сандекър изпусна кълбо синкав ароматен дим.

— Добре тогава. Руди ще ви информира къде и кога да се явите на борда на изследователския кораб. — После той смекчи грубия си тон и додаде: — Пожелавам ви късмет в търсенето. Аз също съм любопитен какво се е въртяло във въображението на доктор Еган.

 

 

Йегър седеше отпуснат на стола пред клавиатурата си с изпружени напред крака и разговаряше с Макс, когато Пит влезе при него.

— Искаше да дойда тук, Хирам.

— Да. — Йегър стана и извади коженото куфарче на Еган от един шкаф. — Идваш тъкмо навреме за поредния номер.

— Какъв номер?

— Изчакай само още три минути.

— Не те разбирам.

— На всеки четирийсет и осем часа, точно в един и петнайсет следобед, това куфарче прави фокуси.

— Пълни се с масло — предположи колебливо Пит.

— Точно така. — Йегър отвори куфарчето и направи като фокусник няколко кръга с дланта си над празната вътрешност. После го затвори и щракна закопчалките. Загледа стрелката за секундите на ръчния си часовник и започна да брои. След това каза: — Да перифразираме изтърканото клише: „Сега не го виждаш, сега го виждаш“. — Той внимателно откопча и отвори капака. Вътрешността беше пълна до два сантиметра под горния ръб.

— Знам, че не правиш черни магии — каза Пит, — тъй като същото нещо стана с Ал и мене, след като Кели ми даде куфарчето на борда на „Дийп инкаунтър“.

— Трябва да има някакъв номер или илюзия — каза объркан Йегър.

— Не е илюзия — възрази Пит. — Съвсем истинско е. — Той потопи пръст в маслото и го размаза с палец. — Като че ли няма триене. Мисля, че това е супермаслото на доктор Еган.

— Милиондоларовият въпрос е: откъде идва?

— Макс не го ли разгада? — попита Пит, отмествайки поглед към холографното изображение.

— Съжалявам, Дърк — отвърна Макс, — но и аз съм не по-малко озадачена от теб. Въртят ми се няколко предположения, които бих искала да проследя, ако Хирам не ме изключи, като си тръгне тази вечер.

— Стига само да обещаеш да не влизаш в поверителни или частни обекти.

— Ще се постарая да съм послушна. — Думите бяха изречени ясно, но в тона се долавяше нещо премълчано.

Йегър не сметна това за забавно. Макс неведнъж го бе въвличала в неприятности, като се вмъкваше някъде, където й беше забранил. Пит обаче не се сдържа и се разсмя.

— Съжалявал ли си някога, че не си създал Макс от мъжки пол?

Йегър имаше вид на човек в смокинг, паднал в канавка.

— Имаш късмет — рече той, — че си ерген. А аз трябва да се сражавам не само с Макс, но и със съпруга и две дъщери тийнейджърки вкъщи.

— Не го съзнаваш, Хирам, но си човек за завиждане.

— Лесно ти е да го кажеш. Никога не си допускал жена в живота си.

— Вярно е — призна замислен Пит. — Точно това никога не съм допускал.