Клайв Къслър
Възкръсналите (53)

51.

— Този огромен танкер за втечнен природен газ прилича на бременни жени, легнали по гръб една до друга в минерален извор — подметна Джими Флет, който стоеше зад щурвала и приближаваше подводния си съд до „Монгол инвейдър“.

— Един хеликоптер и два изтребителя F-16, превърнати в скрап само за двайсет минути — измърмори Джордино, оглеждайки останките, плаващи между вълните, образувани от по-малките лодки, които се врязваха в тях. — На вид той дори изглежда повече смъртоносен, отколкото грозен.

— Те вече изобщо няма да могат да го спрат — обади се Пит, като гледаше през бинокъл грамадния кораб, който плаваше неотклонно към Манхатън и срещата си с кошмарната разруха.

— Вече е на около хиляда метра от моста — прецени Флет. — Това ни предоставя достатъчно време да го пресрещнем, да се потопим и да атакуваме гребните винтове и кормилата му.

От гледна точка на Джордино това положение висеше на косъм.

— Ще имаме време само за един подстъп. Изпуснем ли момента, няма да успеем да направим кръг и да подходим отново към него. Скоростта му е много висока. Няма да можем да излезем на повърхността, да го изпреварим и пак да се потопим за втори опит, тъй като дотогава той отдавна ще е минал под моста.

Пит го погледна и каза с усмивка:

— В такъв случай просто ще трябва да успеем от първия път, нали?

„Корал уондърър“ се плъзгаше по вълните като гладък, плосък камък, хвърлен от отличен дискохвъргач. Пит насочи бинокъла си към горящите катери на бреговата охрана. „Уилям Шей“ пълзеше към брега на Бруклин, „Тимоти Фърм“ се накланяше и потъваше откъм кърмата. По-малкият спасителен катер на бреговата охрана се бе върнал, за да докара още хора за установяване на щетите. Пожарните кораби на Ню Йорк също се включиха в операцията и маркучите им обливаха със струи вода горящите секции на корабите. Ето случай, когато хрътките бяха победени с леснина от мечка гризли, направи мислено сравнението Пит. Безкрайно съжаляваше, че не бяха дошли по-рано, за да попречат на това бедствие.

Той самонадеяно вдъхна оптимизъм на Джордино, но дълбоко в себе си чувстваше смразяващия го страх от провала. Беше твърдо решен да попречи на „Монгол инвейдър“ да доближи горното пристанище, дори това да костваше живота му и живота на Джордино и Флет.

Беше късно да се връщат. Този момент отмина. Тревогата и несигурността бяха останали далече назад. Той беше повече от сигурен, че Оно Канай е на борда на танкера. Пит имаше да си разчиства сметки с него и самата мисъл го изпълни с нарастваща ярост.

Той огледа разбитата и надупчена от снаряди кормилна рубка на „Инвейдър“, но не видя хора в нея. Корпусът под димохода имаше повече дупки от тези на решето, но те бяха малки и щетите изглеждаха незначителни.

Стори му се, че на „Корал уондърър“ е нужен половин човешки живот, за да намали разстоянието между двата плавателни съда. На двеста метра вдясно от носовата част на танкера Флет увеличи горивната смес и включи помпите на баластния танк. Много по-бързо, отколкото си бе представял, луксозната подводница се спусна под водата гладко, сякаш бе насочвана от гигантска ръка. След като се потопиха, Флет отвори още дроселната клапа и „Корал уондърър“ запори водата със скорост, по-висока от предвидената от конструкторите й. Оттук нататък място за грешки не биваше да има.

Джордино стоеше на мостика при Флет, а Пит слезе в главната кабина и тръгна към носа и големия му илюминатор. Разположи се удобно на кожен диван и взе телефона, вграден в едната странична облегалка.

— Имаме ли връзка? — попита той.

— Чуваме те по високоговорителя — отвърна Джордино.

Флет предаде показанията:

— Сто и петдесет метра и се приближаваме.

— Видимостта е по-малко от дванайсет метра — докладва Пит. — Следете зорко радиолокатора.

— Имаме компютърно изображение на кораба по време на плаване — каза Джордино. — Ще те уведомя към коя секция от корпуса се насочваме.

Изминаха три мъчителни минути, докато Флет отчиташе гласно намаляващото разстояние.

— Сто метра — уведоми той Пит. — Сянката му започва да се показва на повърхността.

Пит чу тупкането на двигателите на „Монгол инвейдър“ и почувства силното раздвижване на водата под кила му. Той се вгледа в зеления мрак и едва различи бялата пяна, която се плъзгаше покрай корпуса му. И малко след това листовете на обшивката му изплуваха от мрачината, на десетина метра напред и три метра нагоре.

— Стигнахме го! — извика той остро.

Флет мигом измени посоката на гребните винтове и спря „Уондърър“, преди да се блъсне в „Инвейдър“.

— Спусни ни с още три метра, Джими.

— Спускам се с три метра — потвърди Флет и постави „Корал уондърър“ на курс право под десния борд на „Монгол инвейдър“.

За Пит, седнал в носовата кабина за наблюдение, гледката на огромния корпус, който се плъзгаше над подводницата като топъл сух вятър, духащ от Скалистите планини, беше неземна — едно огромно механично чудовище без собствен мозък. Тупкането на винтовете се чуваше като далечен пулс, но скоро се увеличи до гръмкия шум на вършачка. Нещо привлече погледа му — беше голямо тяло, издадено от дъното на корпуса близо до кила. После обаче го изгуби от поглед.

Пит беше нещо като продължение на погледа на Флет. Само той можеше да съобщи веднага, когато бронзовите гребни винтове се покажеха. Движението на огромния кораб през водата замъгляваше видимостта му. Той се измести напред и се просна по корем на килима, с лице на около два сантиметра от илюминатора, напрягайки се да види през пяната и зелената водна завеса магнитния заряд от взривно вещество в единия край на гредата, стърчаща от носа на „Уондърър“, но развълнуваната вода му пречеше.

— Готов ли си, Джими?

— Само кажи кога — отвърна Флет с глас, плътен като камък.

— Ще видиш десния винт само три секунди след като той се появи в моето полезрение.

Нищо повече не бе казано, а междувременно напрежението нарастваше. Умът и тялото на Пит бяха изпънати като струни на банджо, кокалчетата на ръцете му побеляха като слонова кост, докато стискаше телефонната слушалка на сантиметър от устата си. После зелената завеса се разтвори във вид на бял взрив от въздушни мехурчета.

— Сега! — изкрещя Пит.

Флет реагира светкавично, като избута напред лоста за дроселите и веднага щом чу рязък шум от предната част на подводницата, го дръпна обратно назад, молейки се времето да му стигне.

Пит можеше само да наблюдава безпомощен и изложен на опасност, когато магнитният заряд се блъсна в стоманените листи на корпуса и се задържа за миг, преди Флет да приведе гребните винтове в реверсивно положение с пълна скорост. Масивната перка започна да се върти като излязла от контрол вятърна мелница, биейки водата на залива във вид на искряща пяна.

От командния мостик Джордино и Флет гледаха като опиянени как гигантските перки на танкера бият към тях. За част от минутата те бяха сигурни, че няма да се измъкнат навреме, че перките ще посекат луксозната подводна лодка на парчета заедно с телата им. Но в последните секунди дизелите на „Корал уондърър“ изреваха и гребните й винтове загребаха водата с бясна скорост. Тя отскочи назад, когато гребните винтове на танкера, с диаметър петнайсет метра, минаха на половин метър покрай носовия илюминатор и разклатиха подводната яхта както торнадо дърво.

Легнал на пода и вкопчил ръце в парапета на кръглата стълба за по-голяма опора, Пит виждаше през илюминатора водовъртежа от разбунена вода заедно с оглушителното барабанене на въртящите се перки. Само трийсет секунди по-късно яхтата престана да се клатушка, водата в килватера на „Монгол инвейдър“ се успокои и тупкането на винтовете започна да заглъхва.

— Сега е моментът, Ал — каза Пит и се изправи на крака.

— Мислиш, че сме достатъчно далече ли?

— Ако тази лодка е построена да издържи на водното налягане на дълбочина триста метра, тя може да поеме напрежението от детонацията от разстояние сто метра.

Джордино хвана устройството за далечно командване с двете ръце и отмести едно мъничко лостче. Проехтя силен тъп звук, подсилен от акустиката през водата. Това беше последвано от силна вълна, която се блъсна в „Корал уондърър“ със силата на шестметрова вълна и се разби, след което се стопи и водата наоколо отново се успокои.

Пит подаде глава над палубата през горната част на стълбата.

— Приближи ни, Джим, за да видим дали сме се справили добре. — Той се обърна към Джордино. — Веднага щом излезем на повърхността, трябва да монтираме още един заряд.

 

 

Макар да не разбра източника на приглушената подводна експлозия, адмирал Доувър почувства мимолетно облекчение, като видя как „Монгол инвейдър“ започна да се отдалечава от водния канал и, описвайки широк завой, се обърна обратно по посока на пътя, откъдето беше дошъл. Той не можеше да знае, че това се дължеше на Пит и Джордино, които се намираха на борда на подводница. Онези на борда на „Уилям Шей“, които не бяха ранени, нямаха време да обърнат внимание на необичайния плавателен съд, преди той да се спусне под вода и да нанесе удар с магнитния заряд от взривно вещество точно пред десния гребен винт на „Монгол инвейдър“. Взривът бе отворил двуметрова дупка в корпуса, под основата на гребния вал, и го бе разцепил, а кормилната машина, вече повредена от героичното самоубийство на моряка от бреговата охрана, бе изкривена на четирийсет и пет градуса наляво.

Гребният винт се бе килнал надолу и едва се държеше на разцепения вал, а големият турбинен двигател в машинното отделение рязко утрои оборотите си и заработи извън контрол, преди главният механик да успее да го изключи.

С все още въртящ се на пълен ход ляв гребен винт и със силно повреден десен, носът на кораба бавно, но неотклонно се завърташе по обратния курс, който или щеше да го върне в открито море, или да го върти в кръг.

Най-страшното бе предотвратено, помисли си Доувър. Но дали лудият, командващ танкера за ВПГ, щеше да доведе все пак плана си докрай и щеше да взриви кораба, знаейки, че все още може да причини огромен брой жертви и щети за милиарди долари.

Доувър се бе приготвил за катастрофа, след като изгуби битката, но сега, когато стана внезапно чудо, той се помоли масовата разруха да бъде предотвратена.

 

 

Ако адмирал Доувър се изненада, като видя как грамадният танкер изведнъж промени курса си в обратна посока, то Оно Канай направо онемя от пълно объркване. Макар да бе почувствал и чул взрива дълбоко под кърмата на „Монгол инвейдър“, той не се бе обезпокоил, тъй като никой плавателен съд или самолет в радиус от двайсет мили нямаше да се осмели да го нападне. После обаче, когато корабът му започна непредвидено да се завърта, той изкрещя по телефона в машинното:

— Върни се на предишния курс! Не виждаш ли, че се въртим!

— Изгубихме десния винт от някакъв взрив — отвърна главният механик с ясно доловима тревога в гласа. — Преди да успея да изключа левия двигател, винтът му започна да върти кораба.

— Компенсирайте с перата! — нареди Канай.

— Невъзможно е. Преди това нещо се удари в лявото перо, някаква корабна отломка може би, и го изметна и това доведе до неконтролируемото ни въртене.

— Какви ги приказваш? — попита Канай, започвайки да чувства за първи път, че губи самообладание.

Думите в отговор прозвучаха твърдо и бездушно:

— Или ще продължим да се въртим в кръг, или ще спрем и легнем на дрейф. Истината е, че наникъде няма да вървим.

Това беше краят на пътя, но Канай все още отказваше да приеме поражението.

— Твърде близо сме до целта, за да се предадем. Минем ли веднъж под моста, никой не може да ни спре.

— Аз пък ти казвам, че с дясно перо, изкривено под четирийсет и пет градуса наляво, и с десен винт, неизползваем поради счупения му вал, колкото по-бързо напуснем тази консерва с газ, толкова по-добре.

Канай разбра, че е безполезно да спори с главния си механик. Той вдигна глава към големия мост. Видя как висящата магистрала започва да се отдалечава. По-малко от сто метра ги деляха от успеха и пълния провал, когато загадъчният взрив отклони „Монгол инвейдър“ от пътя му. Беше стигнал толкова близо, с толкова много преимущества — не му се вярваше, че триумфът бе грабнат от ръцете му в началото на края.

Погледът му пробяга върху водата. И тогава видя, че някаква частна яхта плава в килватера на „Инвейдър“. Много странен вид има, помисли си той и тъкмо понечи да се обърне и да си върви, яхтата неочаквано изчезна под вълните. Мигом разбра какво става и се изпълни с ярост.

 

 

— Браво, Джими — каза Пит на шкипера на яхтата. — Отклонихме го от пътя. А сега дай да изпратим ония грамадни кълба с газ на дъното.

— Надявам се ония зверове там да не възпламенят зарядите — отвърна Флет, докато боравеше с приборите, за да подготви „Корал уондърър“ за поредния удар в танкера. Ако в ума на стария моряк мина някаква мисъл на колебание, то по лицето му не пролича. Дори напротив, той изглеждаше така, сякаш се радваше за първи път от години насам.

„Уондърър“ се плъзгаше през водата като риба. Флет като че ли се беше успокоил вече, когато му стана ясно, че може и да не повредят ценната му лодка. Той съсредоточи поглед в екрана на радиолокатора и системата за глобално позициониране, за да поддържа прав курс към „Инвейдър“.

— Къде искаш да го ударя? — попита той Пит.

— Под машинното, в левия борд на кърмата, но внимавай да не причиниш взрив в корпуса под един от ония танкове. Ние сложихме заряд доста напред и целият кораб може да се взриви заедно с всекиго в радиус от две мили.

— Ами третият ни и последен заряд?

— На същото място, само че на десния борд. Ако можем да направим две големи дупки в кърмата му, той ще се спусне под водата бързо, тъй като няма дълбоко газене.

Джордино заговори със странен израз на задоволство:

— След като няма гребни винтове, с които да се състезава, този набег трябва да бъде фасулска работа в сравнение с предишния.

— Рано е да слагаш тигана на печката — предупреди го Пит, както бе правил и друг път. — Рибата е още в морето.