Клайв Къслър
Възкръсналите (26)

24.

Пит почувства опасността, преди да се посипе градушката от куршуми. Той мигом направи 360-градусов завой и видя, че фокерът, който продължи да лети под и вляво от него, също направи вираж и се върна за нова атака. Той затвори дроселите докрай, с надеждата да се изплъзне. Но напразно. Ако и трите му мотора бяха в изправност, Пит щеше да накара фокера и побъркания му пилот здравата да се изпотят. Максималната скорост на тримоторника беше с близо петдесет километра в час по-висока от тази на стария изтребител. Но сега, след като загуби единия си мотор, предимството в скоростта му бе отнето от ловката маневреност на фокера.

Дим излизаше от изпускателните тръби на централния мотор и беше само въпрос на секунди, преди той да се подпали. Пит се пресегна между краката си и върна до нулево положение превключвателя за гориво, после изключи и централния мотор и видя как лопатите му спряха в хоризонтално положение.

Лицето на Мери беше зачервено от пълно объркване.

— Но той стреля в нас! — ахна от ужас тя.

— И не си прави труда да ме питаш защо — избухна Пит.

На вратата на кабината се появи Кели.

— Защо ни подмяташ така из небето? — скастри го тя гневно. — Плашиш децата. — После, като видя димящия мотор, разбитото предно стъкло и почувства нахлуващия въздух, се стресна и попита: — Какво става?

— Нападнати сме от лунатик.

— Той стреля в нас с истински куршуми — добави на висок глас Мери, прикривайки с ръка лицето си от силното въздушно течение.

— Но на борда има деца — възрази Кели.

— Той го знае много добре, но явно не го е грижа. Върви отзад и успокой децата. Накарай ги да си мислят, че това е игра, накарай ги да пеят, прави каквото и да е, само и само да ги разсейваш да не усетят опасността. — Пит обърна леко глава към Мери и й кимна окуражително. — Вземи микрофона за радиовръзка и изпрати „Мейдей“. Съобщи за положението ни на всекиго, който отговори.

— Може ли някой да помогне?

— Не и навреме.

— Тогава какво ще правиш?

Пит видя как червеният фокер направи завой за поредна атака срещу тримоторния самолет.

— Ще опазя всички живи, стига да мога.

Кели и Мери се възхитиха на непоколебимото му спокойствие и твърда решимост. Мери започна да крещи „Мейдей“ в микрофона, а Кели се втурна обратно в пътническата кабина.

Пит огледа небето, търсейки да мерне облаци, зад които да се скрие, но малкото, които плуваха в небето, се намираха на няколко километра от него и на цели шест хиляди метра над земята — с близо хиляда метра над тавана на тримоторния самолет. Нямаше облаци, зад които да се скрие, нито място, където да избяга. Старият транспортен самолет беше беззащитен като агънце, дебнато от вълк в пасбище. Защо пилотът, с когото бе разговарял преди малко, вършеше това? Съзнанието на Пит кипеше от въпроси, но прости отговори нямаше.

Той можеше да опита да приводни самолета в река Ийст. Ако го направеше, нямаше да повреди машината, нито да нарани децата и ако самолетът се задържеше на повърхността достатъчно дълго, те можеха да излязат от него невредими. Мисълта дойде бързо, но веднага бе отхвърлена. С неприбираемия си колесник вероятността за несполучливо приводняване беше голяма, а и той не можеше да е сигурен, че лудият пилот на фокера няма да обстрелва безпомощните пътници, ако не са се наранили при приводняването. Щом оня възнамеряваше да ги свали във въздуха, продължи да разсъждава Пит, каква беше гаранцията, че няма да стори същото и на вода.

Пит взе решение и обърна самолета по курс към моста Бруклин.

Червеният фокер го последва. Пит намали притока на гориво към двата работещи мотора и позволи на нападателя да се приближи. За разлика от съвременните реактивни изтребители с ракети, които можеха да свалят вражески самолет от близо два километра, асовете от Първата световна война откриваха огън едва на по-малко от стотина метра. Пит разчиташе пилотът на фокера да изчака до последната минута, преди да стреля в тримоторника.

Като в историческите дни на Западния фронт, предупрежденията на съюзническите пилоти важаха и за случая. Пит си спомни едно от тях: „Внимавай за шваба откъм слънцето“. Сега то беше точно толкова приложимо, както и тогава. Пилотът повдигна носа на фокера си почти вертикално, сякаш го овеси на витлата му, после го заби надолу в плитко пикиране извън слънчевия диск. Доближавайки се на стотина метра, той откри стрелба и се спусна към тримоторния самолет. Куршумите се забиваха в алуминиевите листи на дясното крило зад мотора. Но времето беше прекалено кратко — двете картечници избълваха огън за по-малко от две секунди, преди Пит да предприеме почти вертикално пикиране.

Самолетът заби нос към реката, следван непосредствено зад опашката от фокера, който обаче прекъсна стрелбата, за да се прицели отново. Пит продължи надолу дотогава, докато хората, разхождащи се по двата бряга, струпалите се на горната палуба пътници на увеселително корабче и на пожарникарите на борда на минаващ пожарен кораб, не помислиха, че самолетът ще се разбие във водата. Но в последната минута той върна назад лоста за управление и насочи тримоторника по курс, който щеше да го прекара право под Бруклинския мост.

Известният мост се извисяваше срещу него като гигантска паяжина със своя лабиринт от подпорни въжета. По завършеното през 1883 година съоръжение минаваха над 150 000 коли, 2000 велосипедисти и 303 пешеходци на ден. Сега движението по него спря и хората, подали глави от колите си, зяпаха гледката от двата стари самолета, които препускаха към отвора му. Пешеходците и велосипедистите на дървения тротоар, издигнат над автомобилното платно, също се заковаха на място, после се втурнаха към парапетите. Никой не можеше да повярва, че изтребител от Първата световна война наистина обстрелва стар тримоторен самолет.

— О, боже! — промълви Мери. — Няма да минеш под моста, нали?

— Само стой и гледай — отвърна самонадеяно Пит.

Той почти не обърна внимание на кулите, извисяващи се на осемдесет и три метра във въздуха. Бързо изчисли наум разстоянието между автомобилното платно на моста и водата на 46 метра, което в действителност беше 41 метра. С дим, струящ от централния мотор, самолетът мина светкавично под моста и излезе на открито, прелитайки над един тласкач, бутащ два шлепа.

Възбудени, че виждат как мостът минава над тях, децата помислиха, че това влиза във въздушната обиколка. Кели ги накара да запеят. Без да съзнават смъртната опасност на положението, те подхванаха песен.

Авиодиспечерите на „Ла Гуардия“, „Кенеди“ и по-малките летища наоколо получиха сигнала за бедствие, изпратен от Мери, а полицейските радиостанции бяха залети от съобщения за въздушната битка.

— Получих мейдей от жена в стар тримоторен форд от онова аерошоу. Тя казва, че са нападнати от стар изтребител от Първата световна.

Главният авиодиспечер се разсмя.

— Да бе, а пък марсианци кацат на Статуята на свободата!

— Трябва да има нещо нередно. Получавам полицейски обаждания за червен триплощник, преследващ тримоторен самолет под Бруклинския мост, и единият му мотор димял.

Хуморът бързо изчезна.

— Знаеш ли дали транспортният самолет е с пътници на борда?

— Полицията съобщава, че в него има петнайсет деца с физически увреждания. — Мъжът замълча и след малко добави с колебание в гласа: — Чувам… чувам ги да пеят.

— Пеят?

Авиодиспечерът кимна безмълвно.

Лицето на главния авиодиспечер доби болезнен израз. Той се доближи до редицата от радиолокатори и сложи ръка на рамото на диспечера, наблюдаващ пристигащите самолети.

— Какво имаш за Манхатън?

— Два самолета над река Ийст, но по-големият току-що изчезна от екрана.

— Разбил ли се е?

— Така изглежда.

Очите на главния авиодиспечер помръкнаха.

— Горките деца — измърмори той с тъга.

 

 

Пилотът на фокера издигна машината си и прелетя над извитите стоманени въжета на моста само на метри над тях. После продължи напред, за да набере допълнителна скорост и направи завой от 180 градуса, насочвайки се право към тримоторния самолет.

Вместо да чака да бъде обстрелван като консерва с камък, Пит наклони самолета си, като го изправи на върха на лявото си крило, извършвайки възможно най-острия завой, и се отправи право над кейове 11 и 13, прелитайки над Саут стрийт под ъгъл от деветдесет градуса. След като мина на по-малко от шейсет метра над Уолстрийт и над статуята на Джордж Вашингтон, запечатала момента на полагането му на клетва при встъпването му в длъжност, грохотът от изгорелите газове на моторите „Прат и Уитни“ отекна в сградите и раздрънча стъклата на прозорците им. Крилете на самолета минаваха на косъм от фасадите на сградите, докато Пит се стараеше да излезе благополучно от този каньон от стъкло и бетон.

Мери, изпаднала в шок, със струйка кръв, която се стичаше по бузата й, срязана от парче стъкло, промълви:

— Това е лудост.

— Съжалявам — рече равнодушно Пит, — но нямам избор.

Той отмести назад ръчката за управление, като видя напред широка улица, която се оказа по-ниската част на Бродуей. С по няколко метра свободно пространство от двете страни, той направи остър завой и прелетя над известната улица, само на една пресечка от Нюйоркската стокова борса, а след това над църквата „Сейнт Пол“ и над Сити Хол Парк. Полицейски коли, надули сирените си, се опитваха да следват пътя на самолета, но напразно. Те не смогваха да си проправят път през автомобилното движение.

Пилотът на червения фокер изгуби за известно време Пит в джунглата от сгради. Той направи кръг над река Ийст, преди да се издигне на триста метра и да се отправи над долен Манхатън. Той мина над високите кораби в пристанището на Саут стрийт и подаде глава навън от кабината, за да открие отново тримоторния самолет. След малко зърна сребристо отражение от слънцето. Повдигна очилата си над очите и загледа смаян как тримоторникът лети под върховете на сградите на Бродуей.

Пит съзнаваше, че ако червеният фокер го свалеше в пламъци заедно с децата, това щеше да застраши и живота на хората по уличните платна и тротоарите. Надяваше се единствено да продължи да се изплъзва от преследвача си достатъчно дълго, за да спечели преднина и да излезе извън града и да остави червения фокер да се разправя с полицейските хеликоптери. Тъкмо взе твърдо това решение и чу децата да запяват отново.

Изведнъж видя, че настилката долу под самолета му изригна във вид на фонтан от асфалтови парчета. Червеният фокер се бе доближил зад него и бе изстрелял залп от 7.62-милиметрови куршуми. Куршумите бяха пронизали капака на мотора на едно жълто такси и се бяха забили в пощенска кутия на ъгъла на улицата, без обаче да засегнат никого. Отначало Пит помисли, че тримоторникът му се е измъкнал невредим, но след малко почувства, че приборите не се подчиняват на командите му. След бърз поглед му стана ясно, че вертикалното кормило откликва бавно, а хоризонталните кормила изобщо не помръдват. Единствено елероните функционираха нормално. Пит предположи, че куршум е улучил шайбите на кабелите за управление, които минаваха от пилотската кабина до вертикалното и хоризонталните кормила по външната част на фюзелажа.

— Какво има? — попита Мери.

— Последната стрелба засегна хоризонталните кормила. По тази причина не мога да се издигна.

Фокерът вече го застигаше, но видът на сградите, издигащи се над крилата му, разколеба пилота и той изпревари тримоторника и продължи напред, преди картечниците му да нанесат фатални поражения. После се издигна почти вертикално и извърши маневра „Имелман“, за да полети в обратната посока. На Пит веднага му стана ясно, че опонентът му няма да губи време за нанасяне на челен удар. Той предпочиташе да се появи отзад и да нападне откъм голямата опашна част на тримоторника.

— Можеш ли да го държиш под око? — попита той Мери.

— Ако е точно зад нас, не — отвърна тя спокойно, после разхлаби предпазния си колан, за да може да се извърти на седалката си. — Ще се наведа доколкото мога навън и ще наблюдавам опашката ни.

— Добро момиче.

На вратата се появи Кели.

— Децата са невероятни. Справят се чудесно с положението.

— Защото не знаят, че времето ни е назаем.

Пит погледна надолу и предположи, че летят над Гринуич Вилидж. После мина над Юниън Скеуър Парк и видя насреща да се приближава Таймс Скуеър. Знаеше, че театралният район е само на една пресечка вляво от него. Светлините на огромните реклами присветваха, докато минаваше над статуята на Джордж М. Кохан. Той опита да издигне по-високо самолета, но хоризонталните кормила не реагираха. В момента Пит не можеше да направи нищо друго, освен да поддържа курс хоризонтален и право напред. Това положение беше добро, докато Бродуей завиваше леко на запад, но когато започнеше да лъкатуши от 48 улица, близо до Парамаунт Плаза, щеше да изпадне в затруднение. Хоризонталните кормила не помръдваха и той трябваше да натиска педалите с всичка сила, за да може вертикалното кормило да откликне поне малко. Разполагаше само с елероните, но и най-незначителна грешка, най-лекото изместване на щурвала щеше да запрати самолета в някоя сграда. Той беше ограничен да поддържа прав курс над Бродуей, като боравеше само с ръчната газ.

Пит се потеше обилно, а устните му бяха пресъхнали. Отвесните стени на нюйоркските сгради му се струваха толкова близо, че сякаш само да се пресегнеше и щеше да ги докосне. Улицата напред изглеждаше безкрайна и той изпита чувството, че тя се стеснява все повече и повече. Тълпите от хора по тротоарите или пресичащи кръстовищата застиваха онемели на място, като видеха тримоторния самолет да лети насред Бродуей, само на десетина етажа над пътната настилка. Грохотът от двата мотора беше оглушителен и те го чуваха отдалече. Чиновниците, които го гледаха от прозорците, не можеха да повярват на очите си. Всички мислеха, че самолетът всеки момент ще се разбие.

Пит отчаяно се мъчеше да издигне носа, но безрезултатно. Той намали скоростта почти до сто и десет километра в час, само десет километра над пределната граница за загубване на скоростта. Пилотът на червения фокер беше опитен летец. Пит водеше битка, изискваща огромна смелост и безстрашие. Това беше сблъсък на двама мъже с равностойни умения и техника, търпение и издръжливост. Той не се бореше само за собствения си живот, но и за живота на двете жени и петнайсетте деца в самолета. Само бог знаеше колко хора ще загинат, ако самолетът паднеше и се взривеше на някоя от оживените улици на града.

Като виждаха колко са близо сградите до прозорците им, децата като че ли започнаха да чувстват първите пипала на страха, но въпреки това продължаваха да пеят, подтиквани от Кели, която от страх не смееше да погледне през прозореца и да види размазаното петно от прелитащи покрай самолета сгради и лица на смаяни хора зад прозорците им.

От височина триста метра пилотът на фокера погледна надолу към тримоторния самолет, който си проправяше път между магазините и сградите по Бродуей. Той притежаваше търпението на дявол, очакващ душата на почтен човек. Все още не чувстваше необходимост да пикира и обстрелва транспортния самолет. Смяташе, че той всеки момент сам ще се разбие. Наблюдаваше с опиянение как един полицейски хеликоптер се появи и предприе преследване, летейки между форда и фокера, на височина няколко метра над покривите.

Хладнокръвно и точно той измести напред щурвала, насочвайки фокера право към хеликоптера. Полицаят в него, който държеше под око червения самолет, започна да крещи силно и да сочи нагоре на пилота. Хеликоптерът се извъртя, за да посрещне очакваната от тях атака, но личните оръжия на екипажа не можеха да се сравнят със скорострелните картечници, чиито куршуми бълваха от двойните цеви и се забиваха в мотора под ротора. Нападението беше извършено с целенасочена злоба и жестокост. Стрелбата продължи не повече от три секунди. Но тези секунди превърнаха хеликоптера от гладка летателна машина в развалина, която падна върху покрива на една административна сграда.

Няколко души на тротоарите бяха засегнати от горящи отломъци, но като по чудо нямаше сериозно пострадали или убити. Двамата полицаи, които работници по поддръжка на сградата бяха извадили от разбития хеликоптер, се отърваха само със счупени кости.

Беше нечовешко. Нечовешко действие, без никаква полза. Пилотът на фокера можеше да преустанови преследването, след като се увери, че тримоторният форд щеше да се задържи във въздуха само още секунди. Единствената причина да свали полицейския хеликоптер не беше акт на самозащита, а най-хладнокръвно забавление. Той хвърли само бегъл поглед назад към разрухата и поднови преследването на форда.

Пит нямаше представа за катастрофата зад самолета му. Мери, която гледаше назад през страничния си прозорец, видя какво бе станало, но беше онемяла от гледката. Улицата правеше лек завой и Пит се бе съсредоточил да маневрира самолета.

От Кълъмбъс Съркъл Бродуей завиваше наляво. Когато обаче самолетът излезе от дългата бездна от високи сгради, Пит натисна докрай десния педал на щурвала. Върхът на лявото крило мина на по-малко от три метра от високата двайсет и един метра статуя на Христофор Колумб, докато самолетът завиваше над Сентръл Парк Уест и Петдесет и девета улица. Като стигна югозападния вход на Сентръл Парк, той заобиколи паметника на жертвите от бойния кораб „Мейн“ и продължи над парка. Ездачи по конската пътека едва се задържаха на седлата си, когато конете им се надигнаха на задните си крака, подплашени от грохота над главите им.

Хиляди хора, излезли на разходка в парка в топлия летен следобед, вдигнаха глави и загледаха изумени разиграващата се във въздуха драма. Полицейски коли от всички краища на града се струпаха в парка с виещи сирени. Още полицейски хеликоптери проникнаха в парка откъм Пето авеню, придружени от ескадрон хеликоптери на телевизионни канали.

— Той се връща! — извика Мери. — Намира се на двеста метра над нас и се спуска към опашката ни!

Пит можеше да завие, но нямаше как да набере височина, тъй като елероните му бяха направени на решето от куршумите и не действаха. В ума му се оформи план, план, който щеше да заработи, ако червеният фокер откриеше стрелба и продължеше напред. Той включи средния мотор и подаде гориво. Макар и разнебитен, моторът „се изкашля“ няколко пъти, после зацепи и започна да се върти. Тогава Пит извъртя машината рязко надясно в мига, когато ненормалният му нападател откри огън. Маневрата на Пит го завари неподготвен и двойният поток от куршуми се изля в свободното пространство отляво.

Старият транспортен самолет не можеше да се сравни с маневреността на триплощника, с който бяха летели с огромен успех най-добрите пилоти на империалистическа Германия преди осемдесет години. Сегашният му пилот бързо навакса и Пит усети ударите на куршумите, забиващи се в горното крило на самолета и в десния мотор. Пламъци изригнаха в гондолата зад мотора, но цилиндрите му продължиха да тупкат силно. Пит извъртя стария самолет в обратната посока, изчаквайки с безкрайно търпение подходящия момент за атака.

Изведнъж градушка от куршуми се посипа върху пилотската кабина и разби приборното табло. Лудият пилот явно предугаждаше всеки ход на Пит. Мъжът беше хитър, но когато червеният фокер прелетя над разбитото челно стъкло и с грохот продължи напред, дойде ред на Пит да действа.

Той отвори докрай трите дросела. С два действащи мотора скоростта на самолета му се изравняваше с тази на фокера, но с изпускащия кълба дим и гориво централен мотор, който въпреки това работеше, тримоторният самолет подскочи напред като чистокръвен кон на състезание.

Пит, чието лице беше окървавено от парчетата разбито челно стъкло и оплескано с гориво и той едва виждаше от дима, изкрещя с тържествуващо предизвикателство:

— Проклет да си, Червени бароне!

Твърде късно обгърнатата в кожено боне глава в червената пилотска кабина се обърна и видя сребристия форд да пронизва въздуха на пет-шест метра от него. Той извърши рязък завой, бръсвайки го с върховете на крилете си. Погрешен ход. Пит бе предугадил намеренията му. Ако се беше издигнал вертикално, тогава тримоторният самолет щеше да е безпомощен да го последва поради повредените си хоризонтални кормила. Но при деветдесетградусов ъгъл, с трите десни криле, издигащи се към небето, червеният фокер стана уязвим. Един от големите колесници на тримоторния форд се вряза в дървото и платното на горното крило и го раздра на парчета.

Пит имаше време само набързо да зърне пилота, докато фокерът закатапултира бясно в неконтролируема спирала. В израз на безочлива дързост той размахваше юмрук към него. После Пит изгуби от поглед червения самолет, който се вряза в дърветата около Шекспировите градини. Дървеното витло се удари в ствола на огромен бряст и се разцепи на хиляди трески. Фюзелажът и крилете се пречупиха като детско аеропланче, изработено от крехка дървесина, тънка хартия и лепило. За минути самолетните останки бяха заобиколени от полицейски коли, чиито червени и сини лампи присветваха като цветни мълнии.

Със сила на духа, за която Пит не вярваше, че е възможна, Кели продължаваше да кара децата да пеят, докато той се мъчеше да задържи разнебитения самолет във въздуха.

Пит изключи централния и десния мотори, преди те да са превърнали летателния апарат във факла. Като лошо ранен боен кон, който никога не се колебаеше да се втурне напред, старата птица продължаваше да се вкопчва във въздуха. С единствения изправен мотор, от който излизаха пламъци и дим, но въпреки това се въртеше на пълни обороти, Пит направи широк кръг и насочи самолета към най-широкото открито пространство пред погледа му — просторна затревена площ, известна като Овчарската поляна.

Тълпи от хора, излезли на пикник или препичащи се на слънце, мигом се пръснаха като мравки, като видяха надупчения от куршуми самолет да губи височина и да се приближава към тях. Никой не се съмняваше, че самолетът ще падне и избухне в пламъци насред тях. Показал глава от страничния си прозорец, за да не диша дима, изпълнил пилотската кабина, Пит присви очи към зелената поляна и се приготви за кацане. Знаеше, че при нормални обстоятелства щеше да се приземи благополучно, но сега, останал без прибори, не можеше да се обзаложи за подобно нещо. Той измести назад ръчната газ и бавно спусна машината към тревата.

Две хиляди души стояха в гробно мълчание, мнозина от тях се молеха наум осакатеният самолет, обгърнат в дим и пламъци, да се приземи, без да избухне при удара. Повечето бяха затаили дъх и стискаха палци. Всички изтръпнаха от страх, когато машината бръсна върховете на дърветата в периферията на поляната. Години по-късно никой, станал свидетел на невероятната гледка, не можа да я опише точно. Паметта им се бе замъглила, опитвайки да възстанови картината на стария самолет, който тромаво се спускаше към зелената ливада.

В главната кабина децата пееха последния стих на песента.

Самолетът се заклатушка, когато Пит го плъзна на крило. После като че ли увисна за миг неподвижен, след което големите колела опряха в тревата, подскочиха два пъти и стъпиха на земята, а след тях и опашното колело. За огромна почуда на всички тримоторният форд спря след не повече от петдесет метра. Никой не можеше да повярва, че е възможно.

Като видя, че тълпата се втурна към самолета, Пит изключи основния мотор и загледа витлото, докато лопатите му не спряха в хоризонтално положение. Тогава се обърна към Мери и понечи да й каже нещо, да я поздрави за храбрата й помощ. Но дума не отрони, като видя лицето й, останало без цвят. Пресегна се и сложи пръст отстрани на врата й, за да напипа пулса й. След това отдръпна ръката си и я сви в юмрук.

В този момент Кели нахълта задъхана в кабината.

— Ти успя! — възкликна тя радостно.

— Как са децата?

— Всички са невредими.

Тогава Кели видя гърба на Мери на седалката на втория пилот, видя отдалечените на съвършено точно разстояние една от друга малки дупчици от куршумите на картечниците. Смрази се на място, когато Пит поклати мрачно глава. Отначало тя отказа да приеме, че Мери си е отишла, че нейната дългогодишна приятелка е мъртва, но като погледна надолу и видя разширяващата се локва кръв на пода, проумя ужасната истина.

Дълбока скръб помрачи лицето и изпълнените й със смут очи.

— Защо? — промълви тя. — Защо трябваше да се случи това? Нямаше причина Мери да умре.

Хора заприиждаха от близките улици и паркираха, за да видят отблизо почернелия стар самолет. Стотици викаха и размахваха ръце към пилотската кабина. Но Пит като че ли не ги виждаше и не ги чуваше. Чувстваше се заобиколен не от хора, а от цялото това безсмислие. Погледна Кели и каза:

— Тя не е единствената жертва на мъжа в онзи самолет. Още много други загубиха безпричинно живота си.

— Всичко е толкова нелепо — промълви тя, както хлипаше, захлупила с длани лицето си.

— „Цербер“ — изрече той тихо и едва чуто сред радостните викове навън. — Някой, още не знам кой точно, ще иде в Хадес да се срещне с него.