Клайв Къслър
Възкръсналите (16)

14.

Те се качиха на борда почти в същия момент, когато „Ъбис навигейтър“ стигна до морското дъно и Пит докладва по телефона за състоянието им. Екипажът вършеше всекидневните си задължения, а научният екип наблюдаваше от командния център Пит и Джордино, които разследваха останките на „Емърълд долфин“. Похищението се извърши толкова бързо и неочаквано, че никой на борда на „Дийп инкаунтър“ не разбра какво става.

Бърч, със скръстени пред гърдите си ръце, се беше облегнал назад на стола си и наблюдаваше мониторите, когато застаналият до радара Делгадо забеляза на екрана бързодвижещ се обект.

— Имаме посетител, приближава се към нас от североизток.

— Вероятно е военен кораб — каза Бърч, без да извръща глава от мониторите. — Ние сме на цели две мили встрани от търговските морски линии.

— Не прилича на военен кораб — възрази Делгадо, — но се движи доста бързо и право срещу нас.

Бърч повдигна вежди и без да отговори на Делгадо, се пресегна да вземе бинокъл и излезе на крилото на мостика. Както наблюдаваше далечината през силните лещи, видя как едно ярко оранжево-бяло петно увеличава размера си, порейки водата към „Дийп инкаунтър“. На вид приближаващият се плавателен съд не създаваше впечатление за заплаха.

— Какъв е този съд според тебе? — попита Делгадо.

— Многоцелеви работен катер на петролна компания, при това голям — отвърна Бърч. — И бърз, като съдя по струите пръски, които обливат носа му. Движи се най-малко с трийсет възела.

— Любопитно ми е откъде ли идва. В радиус от хиляда мили наоколо няма нефтени сонди.

— Аз пък съм по-любопитен защо се интересува от нас.

— Виждаш ли име или емблема на компанията на корпуса му?

— Странно — отвърна бавно Бърч, — името на носа и какъвто и да е знакът на компанията, която го притежава, са покрити.

Като по внушение радистът също излезе на крилото и се приближи до тях.

— На телефона е капитанът на катера — обърна се той към Бърч.

Капитанът отвори водонепроницаема кутия и включи високоговорителя на крилото на мостика.

— Тук Бърч, капитанът на кораба на НЮМА „Дийп инкаунтър“. Говорете.

— Аз съм Уилър, капитанът на катера „Пегас“ на петролната компания „Мистрал“. Имате ли лекар на борда?

— Да, имаме. Какво се е случило?

— Сериозно пострада един от хората ми.

— Приближете се и ще ви изпратя нашия корабен лекар.

— По-добре е ние да изпратим човека на борда ви. Не разполагаме с медицинско оборудване или медикаменти.

Бърч погледна Делгадо.

— Чу ли?

— Много странно — отвърна Делгадо.

— И аз тъй мисля. Да нямат лекар на работен катер, както и да е, но никакви медикаменти? Това вече е озадачаващо.

Делгадо тръгна към вътрешната стълба с думите:

— Ще ида да кажа на моряците да се приготвят да поемат носилка на борда.

Работният катер спря на петдесетина метра от научноизследователския кораб. Няколко минути по-късно оттам бе спусната моторна лодка, в която лежеше покрит с одеяла мъж. При него слязоха още четирима мъже и след малко моторницата се доближи и заклатушка върху вълните до корпуса на „Дийп инкаунтър“. Тогава най-неочаквано трима мъже от лодката скочиха на борда и повдигнаха ранения мъж, за да го свалят на работната палуба, като избутаха грубо настрани моряците от „Дийп инкаунтър“.

В следващия миг посетителите отметнаха одеялата, грабнаха автоматични оръжия, скрити под тях, и ги насочиха срещу екипажа на Бърч. Мъжът на носилката скочи на крака, пое подаденото му оръжие и се затича към стълбата на десния борд, водеща към мостика.

Бърч и Делгадо мигом разбраха, че това е похищение. Ако се намираха на борда на търговски кораб или на частна яхта, те веднага щяха да се втурнат към шкафчетата с оръжия и да започнат да ги раздават на екипажа. Но според международното право на научноизследователските кораби не беше разрешено да носят оръжие на борда. Затова сега двамата не можеха да направят нищо, освен да стоят безпомощни.

Похитителят съвсем не приличаше на пират — нямаше дървен крак, папагал на рамото или превръзка на едното си око. Дори можеше да мине по-скоро за чиновник. Косата му беше преждевременно прошарена, лицето му имаше съвсем лек мургав тен. Беше среден на ръст, с малко коремче и спретнато облечен с риза за голф и бермуди. По всичко личеше, че е човек с влияние. Едва ли не като акт на учтивост той не насочи цевта на автомата си към Бърч или Делгадо, но го държеше нехайно насочен към небето.

За миг те се огледаха проницателно един друг. После нашественикът подмина Делгадо и се обърна към Бърч, заговаряйки го вежливо на английски език.

— Предполагам, че вие сте капитан Бърч.

— А вие сте…?

— Името ми няма значение — отвърна нашественикът с тон, който наподобяваше стъргането на пила в метал. — Никой няма да пострада. 

Бърч го гледаше с подозрение.

— Този кораб е собственост на американското правителство. Нямате право току-така да се качвате на борда и да го конфискувате.

— Да, но ние можем. — Той вдигна високо оръжието. — Ето това е нашето право.

Докато говореше, тримата въоръжени мъже на работната палуба започнаха да събират на едно място екипажа на кораба. След малко моторната лодка на катера се върна с още десетима въоръжени мъже, които застанаха на пост из целия кораб.

— Това е лудост — озъби се презрително Бърч. — Какво си въобразявате, че ще постигнете с това престъпно деяние?

Мургавият мъж се усмихна осъдително.

— Едва ли ще схванете каква е целта ни.

В този момент до него се приближи един въоръжен похитител.

— Сър, корабът е под контрол, целият екипаж и изследователите са под охрана в залата за хранене.

— А машинното отделение?

— Чака вашите заповеди.

— Тогава се пригответе за отплаване. С максимална скорост.

— Няма да можете да стигнете никъде достатъчно бързо, без да ви заловят — обади се Делгадо. — Корабът не вдига повече от десет възела.

Похитителят се изсмя.

— Десет възела? Засрамвате кораба си, сър. Случайно разбрах, че сте вдигнали два пъти по-висока скорост, когато сте се притекли на помощ на „Емърълд долфин“. Макар че и двайсет възела е доста ниска скорост. — Той замълча и посочи носовата част, където работният катер се подготвяше да вземе научноизследователския кораб на буксир. — Между нас да си остане, ние ще успеем да вдигнем над двайсет и пет възела.

— Къде ще ни отведете? — попита Делгадо с гняв, който изненада Бърч.

— Това не е ваша грижа — отвърна мъжът нехайно. — Да имам ли думата ви, капитане, че вие и екипажът ви няма да правите опити за съпротива или за неподчинение на заповедите ми?

— Вие сте въоръжените — отвърна простичко Бърч, — ние нямаме никакво оръжие на борда освен кухненски ножове.

Докато разговаряха, влекалното въже бе качено на борда и завързано за предния кнехт на „Дийп инкаунтър“. В очите на Бърч се появи неприкрит израз на притеснение.

— Не можем да тръгнем, още не! — възрази той.

Похитителят го изгледа, опитвайки се да долови признаци на хитруване, но не видя такива.

— Май започвате да поставяте под въпрос заповедите ми.

— Не, не е това — намеси се Делгадо. — Спуснали сме на дъното подводен апарат с двама мъже и една жена. Не можем да ги изоставим.

— Жалко — сви рамене с безразличие пиратът. — Ще трябва сами да стигнат до суша.

— Не е възможно. Това ще е равнозначно на убийство.

— Те нямат ли връзка с външния свят?

— Имат само един малък портативен радиопредавател и подводен акустичен телефон — поясни Делгадо. — Не могат да се свържат с друг плавателен съд или самолет, ако са по-далече от две мили от тях.

— За бога, човече — примоли се Бърч. — Когато се издигнат на повърхността и видят, че ни няма, надеждите им за спасение ще рухнат, тъй като знаят колко са далече от морските пътища. Така подписвате смъртната им присъда.

— Проблемът не е мой.

Обзет от ярост, Бърч пристъпи към похитителя, който със светкавична бързина вдигна автомата си и заби цевта му в гърдите на капитана.

— Не е разумно да се опълчвате срещу мене, капитане.

Бърч стисна ръце в юмруци и изгледа кръвнишки тъмнокожия мъж, после се обърна и отправи празен поглед към мястото, където за последен път беше видял „Ъбис навигейтър“.

— Бог да ви е на помощ, ако хората долу загинат — каза той с глас, режещ като стомана. — Защото вие със сигурност ще си платите за това.

— Ако има възмездие — отвърна с леден глас пиратът, — то няма да сте вие този, който ще го подсили.

Победени и с болка на сърце при мисълта за Пит и Джордино, с отнета им възможност да действат или преговарят, Бърч и Делгадо не можеха да направят нищо друго, освен да се оставят да бъдат отведени от един въоръжен мъж в залата за хранене.

Преди „Ъбис навигейтър“ да се издигне до повърхността, „Дийп инкаунтър“ отдавна бе изчезнал отвъд североизточния хоризонт.