Клайв Къслър
Възкръсналите (51)

49.

— За първи път виждам такава подводница — отбеляза Джордино, оглеждайки гладкия плавателен съд, който приличаше повече на луксозна яхта, отколкото на подводна лодка.

Пит стоеше на кея на залива Шийпсхед, на юг от Бруклин, и се възхищаваше на дългия 26 метра морски съд, чиято външност по стил се доближаваше до тази на елегантна моторница. Джордино имаше право — над водолинията подводницата приличаше на всяка друга скъпа яхта. Единствените външни разлики бяха под водата. Големите кръгли илюминатори в предната част на корпуса бяха подобни, но по-малки от тези на „Голдън марлин“.

Предназначен да побира единайсет пътника и екипаж, предоставяйки им пълен разкош, „кораловият скитник“ беше най-големият модел от сериите „Оушън дайвър“, построени в корабостроителницата „Меридиан“ в Масачузетс. С водоизместимост 400 тона, подводният съд беше проектиран да работи на дълбочина 366 метра с далечина на плаване 200 морски мили.

Капитан Джими Флет слезе по стълбите от палубата и тръгна по кея към Пит с протегната ръка. Той беше нисък и набит, с лице, червенеещо от любовта му към шотландското уиски, но сините му очи бяха успели по някакъв начин да се запазят ясни и блестящи. Кожата на ръцете му не беше силно почерняла, както можеше да се очаква от човек, преплавал многократно топлите и окъпани от слънце морета. Флет беше прекарал по-голямата част от живота си на кораби по Северно море и беше добил суровия и як вид на рибар, който винаги се връщаше вкъщи с улов въпреки бурното море. Не една и две силни бури го бяха връхлитали, но той бе оцелявал след всяка.

Флет стисна ръката на Пит така, че за малко да я направи на пихтия.

— Дърк, откога не сме били заедно на палуба и не сме пили уиски?

— От осемдесет и осма, на „Арвър III“.

— Когато търсехме „Бонъм Ричард“ — спомни си Флет с изненадващо мек глас. — Но май не го намерихме, нали?

— Не, но се натъкнахме на руски шпионски траулер, потънал по време на щорм.

— Да, помня. Британските военноморски сили ни заповядаха да забравим, че сме го виждали. Винаги съм мислил, че те се гмурнаха към него часове след като ние им дадохме координатите му.

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, запознай се с Джими Флет, добър мой приятел от минали години.

— Приятно ми е — каза Джордино. — Дърк често ми е говорил за вас.

— Едва ли с много добро, предполагам — разсмя се Джими, докато стискаше до счупване ръката му и получи в отговор същото.

— Май си се изнежил, щом си станал шкипер на луксозни лодки? — подметна добродушно Пит, като кимна към подводната яхта.

— Аз съм моряк, който предпочита повърхността. Нищо под водата не привлича интереса ми.

— Тогава защо го правиш?

— Заплащането е добро, работата лесна. Вече остарявам и не мога да се преборвам с природните стихии както някога.

— Поиска ли разрешение от шефовете ти да я използваме? — попита Пит.

— Те не са въодушевени от идеята. Тя все още е на подводни изпитания и не е получила сертификат. Щом премине през всички формалности, по график трябва да отплавам за Монте Карло, където новите собственици смятат да я отдават на чартър на заможни европейци.

— Изпаднали сме в изключително критично положение.

Флет се вгледа в зелените очи на Пит.

— За какво искаш да я използваш? По телефона ми каза само, че НЮМА желае да я наеме.

— Смятаме да я използваме като торпедна лодка.

Флет погледна Пит така, сякаш виждаше как сивото му вещество изтича през едното ухо.

— Разбирам — промълви той, — торпедна лодка. И кой кораб смятате да изпратите на дъното?

— Един танкер за втечнен природен газ.

Сега вече Флет можеше да си представи как сивото вещество на Пит започва да изтича и от другото му ухо.

— Ами ако откажа да изпълня молбата ти?

— В такъв случай ще поемеш вината за повече от петстотин хиляди жертви.

Флет мигом схвана за какво става дума.

— Този танкер… да не би терористи да планират да го взривят?

— Не терористи в точния смисъл, а група престъпници, които възнамеряват да го врежат в брега близо до Световния търговски център и после да запалят леснозапалимия газ.

Не последваха повече никакви въпроси, никакво колебание, никакви възражения от страна на Флет. Той каза само:

— Тъй като „Уондърър“ не е снабден с торпедни тръби, значи си намислил нещо друго.

— Чувал ли си за конфедеративната подводница „Хънли“?

— Да.

— Ще използваме страница от историята — каза Пит със самоуверена усмивка, а в това време Джордино започна да разтоварва един фургон, паркиран на кея.

Двайсет минути по-късно тримата мъже монтираха дълга тръба, която щеше да играе ролята на метален прът, стърчащ девет метра от носа на плавателния съд. После закрепиха други две тръби за палубата под разположената на по-високо ниво кабина. Без да губят повече и минута, те се качиха на подводницата и Флет веднага задейства големите дизелови турбинни двигатели със свръхпълнене. На носа Джордино се зае да прилепи магнитни касетъчни снаряди за краищата на двата допълнителни метални пръта. На единия, вече монтиран, имаше 45-килограмов пластичен подводен заряд, завързан в края за детонатор.

Флет пое щурвала, а Пит и Джордино отпуснаха носовите и кърмовите вързала. Старият капитан стоеше пред приборното табло. Няколко стърчащи от него лоста контролираха надводните и подводните криле и насочващите подрулващи устройства заедно с регулатора на мощността.

С три четвърти отворени дросели „Корал уондърър“ скоро преплава залива Шийпсхед и навлезе в открити води към моста Верацано. Катерите на бреговата охрана и флотилията от малки патрулни лодки вече се бяха пръснали по водата пред носа на „Уондърър“. Два хеликоптера на бреговата охрана и два на полицията кръжаха като лешояди над огромния и отблъскващ на вид кораб, боядисан в мръсночервеникав цвят.

Флет измести двата лоста на дроселите докрай и носът на подводницата се вирна над водата. Той се движеше близо до северната брегова ивица на залива, като заобиколи нос Нортън край Сийгейт и пое курс под ъгъл спрямо средната част на танкера за ВПГ.

— Каква е максималната й скорост? — попита го Пит.

— Четирийсет и пет възела на повърхността, двайсет и пет — под нея.

— Ще ни е нужен всеки възел, който можем да изтръгнем от нея, след като се потопим. Максималната скорост на „Монгол инвейдър“ също е двайсет и пет възела.

— Така ли е името му? — попита Флет, без да сваля очи от големите танкове, които се издуваха върху огромния кораб. — „Монгол инвейдър“?

— Може да се каже, че му пасва^[1] — отвърна язвително Пит.

— Трябва да го настигнем и застанем борд до борд с него, преди да е минал под моста.

— Веднъж навлезе ли в пролива, ще ни бъде доста трудно да го взривим от въздуха, без да разрушим половината от Бруклин и остров Статън.

— Дано планът ти „Хънли“ проработи, ако с помощта на бреговата охрана и нюйоркската полиция стане фал.

Пит посочи през ветроотбойника към армадата.

— Полицейският отряд се задава.

От борда на „Уилям Шей“ адмирал Доувър осъществи връзка с танкера „Монгол инвейдър“.

— Говори Бреговата охрана на Съединените щати. Молим, легнете на дрейф веднага и се пригответе да ни посрещнете на борда ви.

Напрежението на командния мостик на катера се засили от последвалото мълчание в отговор. Доувър повтори и потрети думите си, но отговор нямаше. „Инвейдър“ продължи по курс към нюйоркското пристанище без никакви признаци за намаляване на скоростта си. Екипажът и капитанът, намиращи се на мостика, впериха погледи в адмирала в очакване на команди за нападение.

В следващия момент един спокоен глас долетя до мостика.

— Брегова охрана, тук корабоводителят на „Монгол инвейдър“. Нямам никакво намерение да спирам кораба си. Уведомяваме ви, че всеки опит да повредите моя съд ще доведе до тежки последствия.

Нерешителността и напрежението изведнъж се изпариха. Вече нямаше никакво съмнение — ужасът става действителен. Доувър можеше да завърже разговор с корабоводителя на танкера, но времето не беше на негова страна. Всеки опит да спечели дори минути не беше в негова изгода. Междувременно той нареди на катерите да се доближат с приготвени за стрелба оръжия.

После погледна през бинокъла към мостика на противниковия кораб, който пореше водите в посока на моста над пролива, и се запита какво ли си мисли лудият му капитан. Защото той не можеше да не е луд. Никой разумен човек не би опитал да разруши град с милиони хора само за парична облага. Това не бяха терористи фанатици, отдадени на някаква кауза или религия.

Доувър не можеше да повярва, че някой човек може да е толкова хладнокръвно покварен. Слава богу, че морето е спокойно, помисли си той, докато наблюдаваше как хеликоптерът зае положение над танкера, приготвяйки се за кацане, а катерите се разделиха и описаха плавно сто и осемдесет градусова дъга, за да приближат и оградят огромния кораб.

Двата червено-оранжеви хеликоптера, модифицирани модели „Долфин“, на бреговата охрана, заеха позиция зад кърмата на танкера, а първият синьо-черен полицейски хеликоптер „Джейхок“ се снижи ниско над носовата му част. Пилотът увеличи скоростта, за да я изравни със скоростта на масивния плавателен съд, прелетя над носовото леерно ограждане и увисна за миг във въздуха, за да огледа палубата за люкове, вентилатори или котвени вериги, които можеха да му попречат за безопасно кацане. Висока радиолокаторна и наблюдателна мачта се издигаше между горния ръб на носа и първия танк за газ. Удовлетворен, че има достатъчно място за безпрепятствено кацане, пилотът снижи хеликоптера само на шест метра над носа.

Дотолкова му бяха възможностите.

Доувър се втрещи, когато видя през бинокъла как една малка ракета, изстреляна от горната част на първия газов танк, се заби в хеликоптера и отвори дупка във фюзелажа като фишек в консерва. Пламъци от пробитите резервоари за гориво обгърнаха летателния апарат. Той се задържа за миг във въздуха, после полетя надолу към водата, отнасяйки със себе си полицейския антитерористичен отряд. Секунди след като се загуби от поглед под водата, на повърхността изплуваха само отломъци от него и спираловиден дим, който се издигна към просветляващото небе.