Клайв Къслър
Възкръсналите (22)

20.

Странно беше, че екипажът изпълняваше задълженията си с такова спокойствие, сякаш корабът напускаше пристанището на Сан Франциско. Не се приказваха никакви празни думи. Не по-малко странно беше и това, че никой не обсъждаше опасността, в която се намираха. Никой не бе изпълнен с лоши предчувствия. За да не се пречкат, научните работници се прибраха и останаха в каютите си.

Капитан Бърч клекна ниско на крилото на мостика и се взря в тъмнината в работния кораб на похитителите. После вдигна корабния преносим телефон до устата си и каза тихо:

— Ние сме готови, Чийф.

— Тогава вдигнете котвата — отвърна Хаус. — Веднага след като се отдели от дъното, ми се обадете и аз ще потегля с възможно най-високата скорост, която могат да развият двигателите ни.

— Изчакай на телефона — каза Бърч.

Навремето котвите биваха вдигани от матросите чрез превключватели и лостове. С модерните системи на борда на „Дийп инкаунтър“ обаче Бърч трябваше само да подаде код в компютъра и цялата процедура щеше да се извърши автоматически. Само че нито той, нито някой друг от екипажа можеше да предотврати шума от дрънченето и стъргането на прибиращата се в нишата си котва.

Благодарение на дългогодишния си опит Бърч мигом разбра, че котвата се е отлепила от дъното.

— Готово, Чийф, пълен напред. Изведи ни час по-скоро оттук.

Долу, в своето царство, ръцете на Хаус заиграха по командното табло. Задоволство го изпълни, когато почувства как винтовете разбъркаха водата и дръпнаха надолу кърмата, когато корабът подскочи напред.

Джордино взе двете автоматични пушки от повалените от него и Пит похитители и се разположи зад планшира на един-два метра от трапа, водещ към пиратския кораб. Просна се на палубата, като притисна едната пушка в свивката на лакътя си, а другата постави до револвера си, лежащ до него на палубата. Изобщо не се заблуждаваше, че е в състояние да спечели неравна битка. Но огневата му линия можеше поне да държи нашествениците далече от изследователския кораб, когато той потеглеше. Можеше да бутне трапа във водата, но реши да не вдига излишен шум. Съоръжението така и така щеше да цамбурне, след като „Дийп инкаунтър“ започнеше да се отдалечава от пиратския кораб.

Почувства вибрациите през палубата, когато главният механик Хаус включи големите генератори и зададе на дизел-електрическите двигатели максимална скорост. Двама от матросите на изследователския кораб запълзяха по палубата до стоманените перила на планшира и откачиха котвените въжета от кърмовите кнехти, после се прибраха вътре пак крадешком под прикритието на надстройката.

Сега идва ред на забавната част, помисли си Джордино, като чу дрънченето на котвата. За хората на борда на „Дийп инкаунтър“ звукът проехтя като двайсет чука, удрящи едновременно в наковалня. Както се очакваше, трима от похитителите се втурнаха навън от офицерския стол да разберат какъв е този шум.

Като видяха, че котвата на „Дийп инкаунтър“ се вдига и без да подозират, че двама от съучастниците им в престъплението са извадени от играта, те се сбъркаха и единият закрещя с пълно гърло:

— Спри, спри! Не можеш да тръгнеш по-рано от графика. Не и без екипаж!

Не беше в природата на Джордино да лежи кротко.

— Не ни трябва екипаж — обади се той със стържещ глас, имитирайки крякащия като жаба похитител. — Сам ще свърша работата.

Объркването на пиратите нарасна, като излязоха на палубата. Тогава познатият дрезгав глас извика:

— Кой си ти?

— Сам.

— Не, ти не си Сам. Къде е той?

Джордино почувства как туптенето на корабните двигатели зачестява с нарастването на скоростта. Още няколко секунди и задбордният трап щеше да падне във водата.

— Сам вика, че не може да се разчита на тъпанар като тебе, дето не може да вдигне дори капака на тоалетна чиния.

Ругатни и крясъци изригнаха, когато тълпа от похитители се затича към трапа. Двама от тях успяха и тръгнаха по него, но едва стигнаха до средата и Джордино се прицели внимателно и ги простреля в коленете. Единият падна назад върху палубата на работния катер, а другият се преви надве, хвана се за перилото и зави от болка. В този момент изследователският кораб потегли и трапът пропадна.

Похитителите веднага се окопитиха. „Дийп инкаунтър“ не беше изминал и стотина метра, когато котвата на пиратския кораб бе вдигната и с кърма, забита във водата, той запрепуска след плячката си. Залп от куршуми изтрещя и ехото се блъсна във вулканичните хълмове. В отговор Джордино изстреля няколко куршума през ветроотбойника на командния мостик.

Завивайки, за да навлезе в пролива, изследователският кораб временно изчезна от обхвата на противниковите оръжия. Джордино използва случая и преустанови стрелбата, за да се качи тичешком по стълбите в лоцманската кабина.

— Тия лагерници хич не са радостни — каза той на Бърч, който обслужваше щурвала.

— Те не могат да направят нищо, освен куршумите им да рикошират в нас — отвърна Бърч и лулата, която стискаше между зъбите си, заподскача нагоре-надолу, докато говореше. — Този път няма да се качат тъй лесно на борда както преди.

Корабът вече запори водите на пролива. Хаус експлоатираше големите двигатели до крайна степен. Водният канал приличаше на черна яма. Само неясните очертания на стръмните скали се извисяваха над тях на фона на звездите, като не предоставяха никакво чувство за видимост на посоката. Но Делгадо, наведен до локаторния екран, съобщаваше спокойно промените в курса. Останалите в лоцманската кабина започнаха да хвърлят тревожни погледи през задните отвори за наблюдение, когато светлините на пиратския катер се появиха отново зад тях.

Той напредваше със скорост, два пъти по-висока от тази на „Дийп инкаунтър“. Черен и страшен в нощта се очертаваше той на фона на назъбените очертания на палмовите дървета на брега. После всички очи се обърнаха и погледнаха нагоре към стръмните скали и малката светлинка, идваща от караулката на охранителя. Всеки в лоцманската кабина се запита дали Пит ще успее да стигне там, преди те да са излезли от водния канал. Само Джордино изглеждаше уверен, когато изстреля последните си амуниции в бързо приближаващия се катер.

Пътеката, ако изобщо можеше да се нарече така, беше широка едва трийсет сантиметра и се виеше от лагуната нагоре по стръмните скали. Ходилата на Пит го боляха от вървенето по вулканичната почва и започнаха да кървят. След като свали плавниците си, остана само по къси чорапи, които бе заел от възрастния човек, и те скоро се превърнаха в парцали. Той тичаше с всички сили и въпреки че сърцето му биеше все по-ускорено, нито за миг не забави ход. Пот започна да се лее от порите му и се стичаше по лицето чак до гърдите му.

Беше закрил писалката фенерче с ръка, за да не може охранителят в караулката да зърне светлинния лъч. Именно в такива моменти на Пит му се приискваше да е тренирал повече бягане. Сандекър щеше да вземе тичешком това разстояние, без дори да се задъха, но гимнастиката на Пит се свеждаше единствено до физически активен живот. Вече дишаше трудно и имаше чувството, че краката му стъпват върху жар. Той хвърли бърз поглед през рамо, като чу стрелбата. Беше сигурен, че приятелят му няма да допусне нападателите да минат по трапа. По движението на светлините, идващи от отворите за наблюдение, и отражението им във водата на лагуната разбра, че „Дийп инкаунтър“ е потеглил. А виковете, отекващи в каменните стени, говореха, че пиратският кораб бързо го застига. Последва нова стрелба, когато Джордино направи на пух и прах командния мостик на преследващия ги кораб.

Оставаха му по-малко от петдесет метра до караулката. Той забави ход и след малко се закова на място, като видя една сянка да минава пред светлината, струяща от прозореца. Охранителят беше излязъл от караулката и стоеше на ръба на скалата, вперил поглед в изследователския кораб, който пореше водите на пролива. Пит пристъпи напред, без да прави опит да се крие. Изтича приведен зад охранителя, чието внимание бе съсредоточено върху събитията долу. Вратата на караулката беше отворена и оттам излизаше достатъчно светлина, за да се види, че охранителят държи в ръката си оръжие. Той или беше чул ехото от стрелбата, или беше предупреден по радиостанцията, че екипажът на НЮМА е успял по някакъв начин да избяга от кораба им и сега прави опит да стигне до открито море.

Приближавайки се, Пит се напрегна, като разпозна оръжието в ръката на охранителя — беше гранатохвъргачка. До краката му лежеше малка дървена кутия, пълна с гранати. Пит видя как мъжът вдигна гранатохвъргачката до рамото си.

Всяка мисъл за предпазливост му се изпари. Усъмни се, че ще вземе разстоянието до охранителя, без онзи да го забележи, въпреки мрака. Нападението му щеше да е акт на отчаяние. Защото, ако охранителят изстреляше граната в „Дийп инкаунтър“, щяха да загинат петдесет невинни хора, включително най-добрият му приятел. И той безразсъдно се втурна с главата напред по последната десетметрова права.

Пит се появи в нощта като ангел на смъртта, тичайки с цялата си решителност, която успя да събере. Болката, изригнала от раните и ожулените му ходила, беше забравена, докато спринтираше последните метри. Той нито трепна, нито се поколеба. Прекалено късно охранителят го забеляза. Той беше вглъбен в задействането на ударно-спусковия механизъм на гранатохвъргачката, когато почувства, че някой търчи към него. Пит скочи високо във въздуха и се хвърли върху охранителя точно когато последният натисна спусъка.

Двамата паднаха на земята, а снарядът, чиято траектория се бе изместила, когато Пит се блъсна в охранителя, присветна в тъмнината и се вряза в склона на скалата на петнайсетина метра над и малко зад кърмата на „Дийп инкаунтър“. От взрива вулканични отломъци се разхвърчаха над канала, част от които се посипаха върху научноизследователския кораб, без обаче да вземат жертви или да причинят щети.

Охранителят, смаян и с две пукнати ребра, се изправи на крака и събра длани за кос удар, но не улучи врата на нападателя си, а главата му. Пит беше на косъм да загуби съзнание, но мигом се овладя, изправи се на колене и с всичка сила заби десния си юмрук ниско в корема на охранителя. Последният се преви надве, а звукът от изкарания му въздух се чу като ръмжене. Тогава Пит грабна гранатохвъргачката и я размаха като сопа. Улучи охранителя и го отхвърли настрани. Въпреки раните си, мъжът беше жилав, със заякнало от годините физическа подготовка тяло. Той се олюля за миг, после изопна тяло и се нахвърли върху Пит като ранен глиган.

Използвайки ума си вместо мускулите си, Пит светкавично скочи на крака и отстъпи настрани. От набраната инерция охранителят се завъртя в кръг, препъна се и полетя надолу от ръба на скалата. Неочакваното му поражение дойде толкова бързо, че той не успя дори да извика. Единственият звук, който се чу, беше далечният плисък на вода ниско долу. Със студена пресметливост Пит грабна една граната от кутията, пъхна я в гранатохвъргачката и се прицели в пиратския кораб, който беше скъсил разстоянието до „Дийп инкаунтър“ до стотина метра. Мислено благодари на боговете, че боравенето с това оръжие не беше сложна работа, дори всеки бавноразвиващ се терорист можеше да се справи. И натисна спусъка.

Гранатата излетя със свистене в нощта и се заби в средната част на корпуса на катера, малко над водолинията. За миг взривът се чу като слаб пукот. Но когато снарядът проникна през обшивката в машинното отделение, последва оглушителен грохот, придружен от пламък, и пиратският кораб се разцепи на две. После ярко оранжево-червено кълбо оцвети стръмните скали и обля със светлина целия пролив. Детонацията беше пробила резервоарите за гориво, превръщайки катера в бушуващ ад. Надстройката се повдигна нагоре във въздуха, сякаш невидима ръка я откърти от корпуса. В следващия момент яркият пламък внезапно угасна и потопи отново в мрак водния канал. Само тук-там останаха да просветват горящи отломки около умиращия катер, който бавно изчезна под черните води на пролива. Краткотрайният погром отне живота на похитителите.

Пит стоеше и гледаше със задоволство как само преди минути катерът бе порил водите на канала. Мъжете на борда му бяха убийци, възнамеряващи да погубят всичките петдесет души на борда на научноизследователския кораб. И ето че сега „Дийп инкаунтър“ и хората в него останаха невредими. А за Пит това беше най-важното.

Той захвърли гранатохвъргачката във водата. Болките в порязаните му и кървящи крака се върнаха и той закуцука обратно към караулката. Влезе вътре и затърси в шкафчетата аптечка. Намери такава и минути след като проми раните си и превърза краката си, продължи да претърсва малкото затворено пространство за някакви документи. Най-накрая откри един бележник. Прегледа го набързо и установи, че в него пазачът си бе водил бележки. Пъхна го в джоба на късите си панталони. После изпразни един метален бидон, наполовина пълен с бензин, използван за портативния генератор, който произвеждаше ток за осветлението и радиоприемника, и го запали с клечка кибрит.

След това излезе от караулката, запали кутията кибрит и я хвърли вътре през вратата. Когато вътрешността избухна в пламъци, той закуцука обратно по пътеката, водеща към лагуната. На брега го чакаха Джордино и Мисти. Подпряла нос в пясъка, лежеше моторна лодка с двама от екипажа на изследователския кораб.

Джордино се приближи до Пит и го прегърна.

— За момент си помислих, че някоя чувствена местна девойка те е отклонила от пътя ти.

Пит на свой ред го притисна в прегръдките си.

— За малко и това да стане.

— А охранителя?

— Той е на дъното на канала при приятелчетата си.

— Ти свърши добра работа.

— Корабът или някой на борда пострада ли? — поинтересува се Пит.

— Една-две дупки, малко драскотини, но нищо сериозно.

Мисти се втурна към Пит и обви ръце около него.

— Не мога да повярвам, че си жив.

Пит я целуна по челото, после обходи с поглед лагуната.

— С корабната моторница ли си дошла?

Тя кимна.

— Човекът доближи яхтата си до „Дийп инкаунтър“ и ме прехвърли в нея.

— А той къде е?

Мисти сви рамене и отвърна:

— След като си поприказва малко с капитан Бърч, отплава, за да продължи околосветската си обиколка.

— Така и не можах да му благодаря — съжали Пит.

— Странен човек е той — вметна Джордино. — Каза, че било твърде вероятно да се видим отново.

— Кой знае — отвърна замислен Пит. — Всичко е възможно.