Клайв Къслър
Възкръсналите (38)

36.

Джордино изненада всички с приготвената от него закуска. След това Пит, уморен и с помътнели от недоспиване очи, изпълни задължението си да се обади на Сандекър и го уведоми за всичко станало. Адмиралът, от своя страна, нямаше много информация за разследването на „Цербер“, но спомена мимоходом, че Хирам Йегър бил озадачен как Пит е успял да напълни зад гърба му коженото куфарче на Еган с машинно масло. Пит също бе озадачен и нямаше представа кой стои зад този номер.

Джордино отиде при Томас, който работеше нещо в лабораторията, а Пит и Кели се върнаха в библиотеката. Кели забеляза подредените върху писалището книги и бележници.

— Изглежда, че някоя приказна фея се е трудила тук до среднощ.

Пит я погледна.

— Не беше фея, уверявам те.

— Сега разбирам защо си такъв махмурлия — усмихна му се тя, като се приближи и го целуна по бузата. — Надявах се снощи да навестиш мен, а не библиотеката на татко.

Пит понечи да каже „работата преди всичко“, но размисли и вместо това отговори:

— Не ме бива много да ухажвам жени, когато умът ми е на километри оттук.

— И на хиляда години назад във времето — добави тя, оглеждайки книгите за викингите върху писалището. — Какво всъщност търсиш?

— Нали каза, че баща ти пътувал из страната и разчел трийсет и пет скални рунически надписи.

— Два-три повече или по-малко. Не помня точно.

— А помниш ли местата?

Тя заклати глава, напрягайки се да си спомни, и дългата й, с цвят на кленов сироп коса затрептя върху раменете. Накрая тя разпери ръце.

— Само пет-шест, но те са толкова отдалечени от утъпканите пътища, че едва ли ще мога да ти кажа дори как да се доближим до тях.

— Не е нужно.

— Тогава каква ти е целта? — предизвика го тя.

— Ще предприемем експедиция по стъпките на баща ти към скалните надписи и ще ги разчетем.

— И докъде ще стигнем?

— Наречи го вътрешно чувство, но според мен баща ти не е бродил из страната, за да търси викингски надписи, а после да ги крие или унищожава тълкуванията им за развлечение. Той е имал предвид да направи нещо. Имал е мисия. И си мисля, че тя е свързана по някакъв начин с експериментите му.

Тя сви устни в знак на съмнение.

— Ако е така, значи ти виждаш нещо, което на мен ми убягва.

Пит се изхили.

— Няма да загубя нищо, ако опитам.

— След като баща ми е унищожил всичките си бележки с упътвания към местата с рунически камъни, тогава как ще ги откриеш?

Той се наведе над писалището, взе една книга и й я подаде. Заглавието й беше „Послания от древните викинги“ от доктор Марлис Кайзер.

— Тази дама е събрала изчерпателен летопис от над осемдесет рунически надписи върху камъни, пръснати в Северна Америка, и техните тълкувания. По-ранните й трудове се намират тук, в библиотеката на баща ти. Мисля, че няма да е лошо да посетя доктор Кайзер.

— Осемдесет рунически… — Тя млъкна, когато една мисъл я зачовърка. — Но татко е изследвал само трийсет и пет. Защо е спрял дотам и не е проучил останалите четирийсет и пет?

— Защото се е интересувал само от надписи, отнасящи се до определен проект, който е преследвал тогава.

В сините очи на Кели проблеснаха искри на любопитство, заровено дълбоко в съзнанието й.

— Защо баща ми не е оставил архив от надписите, които е разчел?

— Надявам се доктор Кайзер да ни даде отговори — каза Пит и стисна ръката й.

— Кога тръгваме? — В гласа й се долови нарастващо вълнение.

— Днес следобед или веднага щом новата охрана около фермата ти заеме постовете си.

— Къде живее доктор Кайзер?

— В малък град, наречен Монтичело, на стотина километра северозападно от Минеаполис.

— Никога не съм била в Минеаполис.

— По това време на годината там е пълно с буболечки.

Кели отмести поглед към книгите за викингите по лавиците.

— Чудя се дали доктор Кайзер е познавала татко.

— Очевидно се е съветвал с нея — отговори Пит. — До неделя по това време ще сме научили някои от отговорите.

— Това значи след четири дни — погледна го тя учудена. — Какво следва оттук нататък?

Той я изведе от библиотеката и затвори вратата.

— Първо, ще трябва да проведа пет-шест телефонни разговора. После отлитаме за Вашингтон. Там има хора, на чиито експертизи мога да разчитам. Искам да събера възможно най-много данни, преди да поемем на път през пущинаците към древните рунически камъни.

 

 

Този път, когато реактивният самолет на НЮМА кацна на летището край Лангли, конгресменката Лорън Смит чакаше да посрещне Пит. Когато той стъпи на настилката, тя го прегърна и зарови пръсти в къдравата му черна коса, после наведе главата му и го целуна.

— Здравей, моряко! — поздрави го тя със страстен глас, след като го пусна. — Моят скитник си е пак у дома.

Кели се задържа за миг на вратата на самолета, наблюдавайки как Пит и Лорън са впили погледи един в друг. Веднага й стана ясно, че това съвсем не беше приятелска прегръдка и болка от ревност я прониза. Лорън беше красива жена. Лицето и тялото й имаха здравия вид на човек, израсъл в ранчо на западните планински склонове на Колорадо. Завършена ездачка, тя се беше кандидатирала за член на Конгреса и беше спечелила. Сега течеше шестият й мандат.

Лорън беше облечена подходящо за влажната вашингтонска жега и изглеждаше изумително с кафеникавите си къси панталони, златни сандали и жълта блуза. С изпъкналите скули, виолетовите очи, оградени от коса с цвета на канела, тя приличаше повече на фотомодел, отколкото на народен слуга. В течение на десет години връзката й с Пит на няколко пъти преминаваше от интимна в платоническа и обратно. Преди време двамата бяха разговаряли сериозно за брак, но тъй като всеки от тях беше женен за работата си, се оказа, че ще им е трудно да живеят под един покрив.

Кели се приближи и двете жени мигом се измериха с поглед от горе до долу. Пит ги представи една на друга, но като мъж не забеляза мигновения подмолен конфликт за територия между двете.

— Кели Еган, запознай се с конгресменката Лорън Смит.

— За мен е чест, конгресмен Смит — каза Кели със стегната лека усмивка.

— Моля те, наричай ме Лорън — отвърна мило тя. — И за мен е чест. Познавах баща ти. Моля те, приеми моите съболезнования. Той беше блестящ мъж.

Лицето на Кели просветна.

— Познавала сте баща ми?

— Явяваше се пред комисията ми за разследване фиксирането на цените сред петролните компании. Освен това сме се срещали отделно, за да обсъждаме въпроси по националната сигурност.

— Знаех, че баща ми е идвал от време на време тук, във Вашингтон, но никога не е споменавал, че се е срещал с членове на Конгреса. Винаги съм мислила, че пътуванията му са били свързани със срещи в Министерствата на търговията и транспорта.

В този момент се приближи и Джордино и прегърна Лорън. Двамата си размениха целувки по бузите.

— Все тъй прелестна, както виждам — каза той, като измери с поглед от своята височина — малко над метър и шейсет — целия й ръст от малко над метър и седемдесет.

— Как е любимият ми римлянин?

— Продължава да се бие с варварите. А ти?

— Продължавам битките си с филистимците в държавната столица.

— Трябва някой път да си разменим местата.

Лорън се разсмя.

— Сигурна съм, че ще извлека най-доброто от сделката.

Тя отново целуна страстно Пит.

— Точно когато си помисля, че си потънал вдън земята, и ти цъфваш отново.

— С коя кола си дошла? — попита Пит, знаейки, че тя винаги идваше да го посреща с някоя кола от колекцията му.

Тя посочи с глава един елегантен тъмнозелен пакард от 1938 г., с дълги, широки калници и две резервни гуми в калъфи, разположени дълбоко в гнездата си. Красивите линии на изработената по поръчка каросерия по проект на Ърл С. Антъни — известен от пет десетилетия дилър на пакарди, символизираха самата същност на класическата кола. Тази кола специално, модел 1607, беше градска и за всички сезони, с кормилна база малко над 139 инча и великолепен безшумен V-образен мотор с 473 кубически инча, който Пит бе пипнал оттук-оттам, за да извлече мощност 200 конски сили.

Между жената и импозантния автомобил има нещо като еротична любов. Кели погали с върховете на пръстите си хромовия талисман, изобразяващ корморан, върху решетката на радиатора и очите й заблестяха от благоговение при допира на шедьовъра на инженерното изкуство.

— Да се каже просто, че е красива — каза тя, — няма да е достатъчно.

— Искаш ли да я покараш? — попита я Лорън, хвърляйки на Пит повелителен поглед. — Сигурна съм, че Дърк няма да има нищо против.

Пит разбра, че няма голям избор по въпроса и се оттегли, за да помогне на Джордино да натоварят багажите си в колата, след което се настани на задната седалка до Лорън. Джордино седна на предната пътническа седалка до Кели, която беше на седмото небе зад големия волан.

Прозрачната стъклена преграда между предните и задните седалки беше вдигнат. Лорън погледна предизвикателно Пит и го попита:

— Тя при теб ли ще отседне?

— Ама че злонамерени мисли имаш — разсмя се Пит. — Всъщност се надявах да я настаня при теб в градската ти къща.

— Това не е онзи Дърк Пит, когото познавам.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но животът й е в опасност и тя ще бъде на по-сигурно място при теб. Корпорацията „Цербер“ се ръководи от маниаци, които няма да се поколебаят да я убият, за да сложат ръка върху формулата за супер масло, създадена от баща й. Предполагам, че са научили къде живея, затова смятам за по-разумно тя да стои по-далече от мене.

Лорън взе ръката му в своята.

— Какво щяха да правят жените по света без тебе?

— Имаш ли нещо против да наглеждаш Кели вместо мен?

Лорън се усмихна.

— Бих могла да се възползвам от женска компания за разнообразие. — После усмивката й изчезна и тя додаде: — Не, сериозно, нямах представа, че си се забъркал с „Цербер“.

— ФБР и ЦРУ пазят в тайна разследването.

— Бих казала, че при това го правят добре. Нищо не е изтекло към медиите. Какво знаеш, което аз не знам?

— НЮМА доказа убедително, че пожарът и потопяването на „Емърълд долфин“, както и взривът, който прати „Голдън марлин“ на дъното, са били умишлени. Сигурни сме, че „Цербер“ и тайна операция на тяхната „Вайпърс“ стоят зад бедствията.

Тя го погледна право в очите.

— Сигурен ли си?

— Ал и аз сме вътре в нещата от самото начало.

Тя се облегна назад на удобната кожена седалка и се загледа през прозореца. След малко заговори:

— Случи се така, че оглавих комисия, разглеждаща нечестните машинации на корпорацията „Цербер“. Уверени сме, че те се опитват да създадат монопол, като купуват повечето от петролните и газови кладенци в Северна Америка.

— С каква цел? — попита Пит. — Близо деветдесет процента от нашия петрол идва от чуждестранни производители. Не е тайна, че американските производители не могат да се конкурират със стойността на един барел петрол.

— Вярно е — потвърди Лорън. — Ние не можем да си позволим да произвеждаме петрола, който ни е необходим. При наличието на чуждестранни производители, играещи опасна игра, като намаляват продукцията си, за да покачват цените, всяка друга страна в света може да се изправи пред сериозен недостиг. Онова, което влошава положението, е, че американските находища на практика се изчерпват. Затова вътрешните производители с радост продават наетите си имоти и нефтени находища на „Цербер“ и се задоволяват с рафинирането на суров петрол, внесен отвън. Има дълга верига за снабдяване от находището до складирането, до петролоносачите, до складирането отново и накрая до рафинериите. Пресъхне ли веднъж снабдителната линия поради намаляване на продукцията, ще са необходими от три до пет месеца, за да тръгне потокът отново.

— Говориш за икономическо бедствие с епични размери.

Лорън стисна устни.

— Цените на горивата ще се покачат стремглаво. Авиокомпаниите ще трябва да вдигнат значително цените на билетите. Цените горивото по бензиностанциите ще скочат до небето. Инфлацията — също. Ще заговорим за цени на петрол, достигащи осемдесет долара на барел.

— Не мога да си представя галон бензин да струва пет или повече долара — отбеляза Пит.

— Това ни чака.

— А то няма ли да се отрази зле и на чуждестранните производители?

— Не, при положение че намалят продукцията си, а печалбите им станат почти тройни. Страните от ОПЕК например са много недоволни от начина, по който Западът ги манипулира години наред. Те ще трябва да играят настъпателно за в бъдеще и да обърнат гръб на молбите за увеличаване на продукцията на по-ниски цени. И ще подминат и заплахите ни.

Пит се загледа през прозореца в малките лодки, плаващи по река Потомак.

— Което ни връща отново към „Цербер“. Каква е тяхната гледна точка към цялата тази работа? Ако те играят за вътрешен монопол върху суровия петрол, защо не поемат и контролират също и рафинериите?

Лорън направи загадъчен жест с ръце.

— Напълно е възможно да водят тайни преговори със собствениците на рафинерии за изкупуването им. На тяхно място, бих се подсигурила във всяко отношение.

— Те трябва да имат мотив, и то солиден, иначе нямаше да действат така, че да оставят следи от трупове.

Следвайки упътванията на Джордино, Кели отби и мина през портала в края на международното летище „Роналд Рейгън“ и продължи със стария пакард по черен път, който свършваше пред някогашния хангар за самолети, притежаван от Пит. Пит смъкна преградното стъкло и каза на Джордино:

— Предлагам да закараш дамите до градската къща на Лорън, а ти да се прибереш и освежиш. После ни вземи всички около седем часа. Аз ще запазя маса за вечеря.

— Звучи чудесно — възкликна Кели, обърна се и се усмихна на Лорън. — Надявам се да не ви притесня много.

— Ни най-малко — отвърна любезно Лорън. — Разполагам със стая за гости и ще бъдеш добре дошла там.

Кели погледна Пит с блеснали от възбуда очи.

— Беше такова удоволствие да карам тази кола!

— Но не се привързвай прекалено към нея — усмихна й се той. — Искам си я обратно.

Когато пакардът потегли безшумно по пътя, Пит отключи външната врата с код на дистанционното си управление, влезе в хангара, остави си багажа на пода и погледна ръчния си часовник „Докса“. Стрелките му показваха два и половина. Той се пресегна през отворения прозорец на джипа на НЮМА и набра номер по клетъчния телефон.

Обади се дълбок музикален глас със свойствена интонация.

— Тук съм.

— Сейнт Джулиан?

— Дърк! — избоботи Сейнт Джулиан Пърлмутър — добър разказвач, чревоугодник и прочут морски историк. — Очаквах да ми позвъниш. Радвам се да те чуя. Получих доклад, от който разбрах, че си на борда на „Голдън марлин“.

— Бях.

— Поздравления за това, че си се измъкнал на косъм.

— Сейнт Джулиан, дали ще имаш време за малко проучвателна работа?

— Винаги имам време за моя любим кръщелник.

— Мога ли да отскоча до теб сега?

— Да, разбира се. Искам да опиташ новото ми шейсетгодишно порто, което поръчах от Португалия. Надявам се да ми правиш компания.

— Идвам след петнайсет минути.