Клайв Къслър
Възкръсналите (40)

38.

След като се върна в апартамента си, Пит първо се обади на адмирал Сандекър. После си взе душ, обръсна се, преоблече се във всекидневни памучни панталони и трикотажна риза. Като чу клаксона на пакарда, той облече леко спортно сако и излезе от хангара. Вмъкна се на задната седалка и кимна в знак на поздрав към Джордино, който беше облечен като него, само че сакото му бе метнато върху облегалката на седалката му поради топлата и наситена с влага вечер на Вашингтон.

— Всичко наред ли е? — попита го Джордино.

Пит кимна.

— Адмиралът ни е уредил малко отрядче, в случай че имаме проблем.

— Въоръжен ли си?

Пит отметна едната предница на сакото си и му показа стария си колт в презраменен кобур.

— А ти?

Джордино се извъртя на седалката си и вдигна едната си ръка, под мишницата на която висеше автоматичен „Рюгер“ Р94, 40-калибров.

— Да се надяваме, че сме се презастраховали — и без да каже нищо повече, Джордино натисна педала на съединителя, превключи дългия извит лост с ониксова топка на първа скорост и бавно освободи съединителя, натискайки в същото време педала на газта. Големият пакард потегли плавно по пътя към портала на аерогарата.

Минути по-късно той спря пред къщата на Лорън в Александрия. Пит слезе и позвъни на входната врата. След малко двете жени се появиха на входа. Лорън, изумителна в памучната си блуза с висока яка и цепки отстрани и права пола, стигаща до глезените й, изглеждаше самоуверена и сияеща. Кели беше облечена с жакет под рокля от изкуствен жоржет с бродерия, която подчертаваше женствеността й.

След като се настаниха в колата — Кели отново отпред — Джордино се обърна към Пит:

— Сега накъде?

— Поеми по Телеграф роуд към малкото градче Роуз хил. Там има едно ресторантче на име „Нокс ин“, където сервират такива вкусни домашни ястия по селски, че пръстите да си оближеш.

— След тази реклама — вметна Лорън, — най-добре да се доверим на славата му.

— „По селски“ ми прозвуча чудесно — зарадва се Кели. — Умирам от глад.

По пътя до странноприемницата те не спряха да бъбрят, предимно за общи неща. Темата за преживяното или за „Цербер“ не беше подхваната. Жените разговаряха за пътуванията си на различни места, а Пит и Джордино мълчаливо наблюдаваха минаващите коли и пътя напред, готови за непредвидени усложнения.

Лятното слънце залезе късно следобед и пътниците в другите коли се заглеждаха в стария пакард, който се движеше по магистралата като достопочтен вдовец, тръгнал за бал в плантация. Автомобилът не беше бърз като съвременните, но Пит знаеше, че въпреки това е в състояние да накара голям камион да отбие от пътя. Освен това беше построен като танк. Огромните му шаси и каросерия предоставяха солидна защита на пътниците в случай на сблъсък.

Джордино отби в паркинга на странноприемницата и жените слязоха от колата под зорките погледи на двамата им спътника. Пит и Джордино огледаха паркинга, но не видяха нищо подозрително. Влязоха в странноприемницата, която някога, в далечната 1772 година, е била спирка на дилижанси, и веднага бяха отведени от салонния управител до хубава маса в двора под голям дъб.

— Предлагам ви — заговори Пит, — да подминем коктейлите или виното и да поръчаме светло пиво, което се произвежда на място.

Пит и Джордино най-накрая започнаха да се отпускат и времето минаваше бързо, когато Джордино подхвана репертоара си с вицове, от които жените се превиваха от смях. Пит само се усмихваше леко, тъй като ги чуваше най-малко за петдесети път. Погледът му пробяга по зида на двора и другите посетители като телевизионна камера за наблюдение, местеща се наляво-надясно и обратно, но нищо не привлече интереса му.

Поръчаха си мешана скара от свинско и пиле, едро смляно жито със скариди и краби, южняшка салата от сурово зеле и царевица с кочан. Едва след като привършиха с основните ястия и преминаха на десерта от лимонов пай, Пит се напрегна. Един мъж с почерняло от слънцето лице и червеникавокестенява коса, придружен от двама типа с безизразни лица от двете му страни, на които липсваше само табела „Въоръжени убийци“, се приближиха до масата им. Натрапникът беше облечен в скъп костюм и скъпи английски обувки — солидна изработка, а не леки като италианските. Докато вървеше, синьо-белите му очи бяха заковани в Пит. Походката му беше изискана, но арогантно наперена, като че ли притежаваше половината свят.

Мъжът се спря до масата им. Огледа едно по едно лицата около нея, сякаш пълнеше с тях съзнанието си за бъдещи намерения. После очите му се спряха отново върху Пит.

— Господин Пит, никога не сме се срещали, но името ми е Къртис Мърлин Зейл.

Никой около масата не познаваше лично Зейл, но много добре знаеше името му. Реакциите им при вида на легендарното чудовище в човешка плът беше различна. Дъхът на Кели секна и очите й се разшириха. Лорън го наблюдаваше развеселена и с любопитство, докато интересът на Джордино беше съсредоточен върху двамата му телохранители. Пит гледаше Зейл със заучено безразличие въпреки старото чувство в червата си. С други думи, прилошаваше му при вида на мъжа, който явно се наслаждаваше от варварската си жестокост. Той дори не понечи да стане на крака.

Зейл направи лек аристократичен поклон, обръщайки се към двете дами.

— Госпожице Еган, конгресмен Смит, за мен е удоволствие да се запозная най-накрая с вас. — После се обърна към Пит и Джордино: — Господа, вие сте необикновено упорити. Вашето вмешателство внесе доста голям смут в компанията ми.

— Репутацията ви на алчен социопат ви превъзхожда — подметна язвително Пит.

Двамата телохранители направиха крачка напред, но Зейл ги спря с ръка.

— Надявах се да проведем приятен разговор с полза за всички нас — каза той без капка злоба.

Какъв мазник, помисли си Пит и отвърна:

— Не виждам какво общо имаме с вас. Вие убивате мъже, жени и деца. А Ал и аз сме най-обикновени граждани, които спазват законите и си плащат данъците и бяхме въвлечени в щуравия ви план да създадете вътрешен монопол над петрола.

— Което никога няма да стане — заяви Лорън.

Ако Зейл се смая, че Пит и Лорън знаят за грандиозния му план, той с нищо не го показа.

— Вие, разбира се, съзнавате, че моите ресурси далеч превишават вашите. Това би трябвало да ви е станало ясно досега.

— Въобразявате си, ако си мислите, че сте по-голям от американското правителство — възрази Лорън. — Конгресът ще ви спре, преди някой от плановете ви да бъде задействан. Още утре сутринта ще наредя за пълно разследване от страна на Конгреса във връзка с участието ви в бедствията, сполетели „Емърълд долфин“ и „Голдън марлин“.

Зейл й се усмихна покровителствено.

— Сигурна ли сте, че ще е разумно? Никой политик не е имунизиран срещу скандал… или злополука.

Лорън скочи на крака толкова рязко, че прекатури стола си назад.

— Заплашвате ли ме? — изсъска тя.

Зейл не отстъпи назад, нито прибра усмивката си.

— Съвсем не, конгресмен Смит, само изтъквам вероятностите. Ако сте решили да разбиете „Цербер“, то трябва да бъдете готова да понесете последствията.

Лорън едва сдържаше гнева си. Не можеше да повярва, че избран правителствен служител е заплашван с фалшива безчестност и вероятна смърт. Тя седна бавно, след като Пит й изправи стола, и впи поглед в Зейл. Пит изглеждаше отпуснат и не се обаждаше, сякаш се забавляваше на словесната битка.

— Вие сте луд! — каза презрително Лорън на Зейл.

— Напротив, напълно съм нормален. Знам точно къде се намирам по всяко време. Повярвайте ми, не си мислете, че можете да разчитате на подкрепата на вашите колеги в Конгреса. Моите приятели в Капитолия са много повече от вашите.

— Не ще и съмнение, че сте ги подчинили чрез подкуп и изнудване — вметна Пит.

Очите на Лорън засвяткаха.

— И когато се разкрие кого сте подкупили и с колко, вие и вашите съучастници ще бъдете обвинени в повече криминални деяния от Джон Готи.

Зейл поклати важно глава.

— Не съм на същото мнение.

— Споделям мнението на господин Зейл — каза нехайно Пит. — Той наистина никога няма да бъде изправен пред съда.

— Вие сте по-интелигентен, отколкото си мислех — отбеляза Зейл.

— На вас никога — продължи Пит с едва забележима сардонична усмивка — няма да ви бъде повдигнато обвинение за престъпления, тъй като преди това със сигурност ще умрете. Никой човек не заслужава да умре повече от вас, Зейл, заедно с всеки гаден убиец от бандата ви от вайпъри.

В матовозелените очи на Пит имаше такава студенина, че арогантното поведение на Зейл се пропука леко.

— Колкото до това, ще се погрижа, господин Пит. Прекалено сте информиран, за да доживеете до дълбока старост. — Гласът му режеше като стомана.

— Може да си мислите, че сте имунизиран срещу съдебно преследване, но сте напълно уязвим за онези, които работят извън съдебната система. Една група, не по-малко смъртоносна от вашите вайпъри, се събира, за да ви извади от бизнеса, Зейл. Сега е ваш ред да се обърнете и погледнете през рамо.

Зейл не беше очаквал това. Запита се дали Пит и Джордино са нещо повече от океанографи от НЮМА. Първата му мисъл беше, че Пит блъфира. Може би затова лицето му не изразяваше никакъв страх, а по-скоро ледена ярост. Той реши да се потуши огъня с огън.

— Сега, като знам къде съм, ще ви оставя да довършите десерта си. Моите приятели обаче ще останат тук.

— Какво иска да каже той? — попита с уплаха Кели.

— Иска да каже, че когато си тръгне и стигне благополучно до лимузината си, неговите отрепки ще ни застрелят.

— Тук, пред всички хора? — попита Джордино. — И то без маски? Твоята склонност към драматизиране е доста безвкусна.

Около синьо-белите очи на Зейл се появи сянка на предпазливост. Очите на Пит бяха неразгадаеми. Джордино, който седеше престорено сдържан, с ръце в скута, направи знак с глава на сервитьора и поръча „Реми Мартен“. Само двете жени изглеждаха напрегнати и неспокойни.

Зейл почувства, че губи почвата под краката си. Той беше човек, който винаги успяваше да владее положението, но тези мъже тук не се държаха така, както очакваше. Смъртта не ги плашеше. Решителността му се озова в задънена улица, а това никак не му харесваше.

— Е, сега, след като видяхте лицето на врага — заговори Пит с глас, излизащ сякаш от гробница, — ви предлагам да напуснете заведението, докато все още можете да ходите и дори не си помисляйте да нараните госпожица Еган или някого другиго на тази маса.

Това не беше яростна заплаха, а просто обикновено подканяне.

Зейл овладя надигащия се в него гняв.

— Въпреки че негодувам срещу вашата намеса, гледам на вас и господин Джордино като на достойни противници. Но сега разбирам, че сте глупаци, много по-големи глупаци, отколкото съм си представял.

— Как да ви разбираме? — измърмори злобно Джордино, гледайки Зейл над ръба на чашата си с коняк.

В очите на Зейл се появиха злобни пламъчета като на влечуго. Той огледа масите наоколо, но като че ли никой не проявяваше интерес към разговора между тримата прави мъже и четиримата седнали в ъгъла на двора. Зейл кимна на двамата си телохранители и се обърна да си върви с думите:

— Довиждане, дами и господа. Жалко, че имате толкова кратко бъдеще.

— Преди да си тръгнете — подвикна след него Пит, — мисля, че ще е по-разумно да вземете със себе си и приятелчетата си, иначе ще бъдат отведени оттук в линейка.

Зейл се обърна и погледна Пит, а двамата телохранители пристъпиха напред и бръкнаха под саката си. Като по даден знак Пит и Джордино вдигнаха едновременно оръжията си изпод масата, където лежаха покрити със салфетка в скутовете им.

— Сбогом, господин Зейл — смънка Джордино със стегната усмивка. — Следващия път… — Гласът му секна.

Убийците се спогледаха неспокойно. Това не беше елементарното убийство, което бяха планирали. Не им беше нужна висока интелигентност, за да им стане ясно, че ще бъдат мъртъвци, преди да са успели да извадят своите оръжия.

— Извинявайте, че ви нарекох глупаци — разпери безобидно ръце Зейл. — Както виждам, сте дошли на вечеря напълно екипирани.

— Ал и аз бяхме скаути — каза Пит. — Обичаме да бъдем подготвени. — Той безгрижно обърна гръб на Зейл и забоде вилицата си в лимоновия пай.

— Надявам се, като се срещнем пак, да ви видим вързан за маса, със забита в тялото ви смъртоносна инжекция.

— Аз ви предупредих — отвърна Зейл, който владееше лицето си, но кожата му почервеня от ярост. После се обърна и закрачи през двора, мина през вътрешния ресторант и излезе на паркинга, където се качи в черна лимузина мерцедес. Двамата му наети убийци подминаха няколко коли и се качиха в „Линкълн навигейтър“, седнаха в нея и зачакаха.

Лорън се пресегна и докосна ръката на Пит.

— Как успя да запазиш спокойствие? На мен кожата ми настръхна от него.

— Той е същински дявол — прошепна Кели със страх в очите.

— Зейл си разкри картите, когато не трябваше — отговори Пит. — Не мога да си обясня защо.

Лорън се загледа в изхода на двора, сякаш очакваше да види хората на Зейл да се връщат.

— Да, наистина, защо човек в положение като неговото благоволява да се среща със селски демагози агитатори?

— От любопитство — предположи Джордино. — Той трябваше да види със собствените си очи лицата на хората, които осуетиха плановете му.

— Лимоновият пай е превъзходен — каза Пит.

— Вече не ми се яде — смънка Кели.

— Не бива да оставяш такава вкуснотия на вятъра — каза Джордино и на бърза ръка опразни чинийката на Кели.

След като изпиха кафетата си, Пит плати сметката. После Джордино стъпи на един стол и надникна над зида на двора към паркинга, като държеше главата си скрита между гъсталака от бръшлян.

— Двете мутри седят в огромен автомобил под едно дърво.

— Трябва да се обадим в полицията — предложи Лорън.

Пит се усмихна.

— Планът вече е готов — и той извади клетъчен телефон от джоба на сакото си, набра номер, изрече не повече от четири думи и го изключи. После се обърна с усмивка към Лорън и Кели. — Вие, момичета, чакайте на изхода, докато Ал докара колата.

Лорън измъкна ключовете на пакарда от ръката на Пит.

— Ал може да изпадне в затруднено положение. По-добре аз да я докарам. Те няма да стрелят в беззащитна жена.

— На твое място не бих разчитал на това. — Пит беше на път да я разколебае, но дълбоко в себе си знаеше, че тя е права. Хората на Зейл бяха убийци, но не и селски идиоти. Те не биха стреляли по сама жена, защото искаха на мушката си четиримата заедно — и кимна. — Добре, но върви приведена между колите. Нашите приятелчета са на противоположната на пакарда страна на паркинга. Ако запалят и потеглят, преди ти да си завъртяла ключа, Ал и аз ще изтичаме веднага при теб.

Лорън и Пит често тичаха заедно. Тя показваше завидна бързина. Когато се надбягваха, той я изпреварваше с не повече от половин метър след 100 метра бягане. Сега Лорън се наведе и препусна като призрак в нощта. Стигна до пакарда за по-малко от минута. Тъй като бе добре запозната с арматурното табло на колата, тя пъхна ключа в ключалката за запалването, като почти едновременно с това натисна бутона на стартера. Големият V-образен мотор заработи веднага. Тя включи на скорост и натисна педала на газта прекалено силно, при което гумите се завъртяха на място в чакъла. След като спря плавно пред ресторанта, Лорън се премести на пътническата седалка, докато Пит, Джордино и Кели се качиха бързо вътре.

Пит натисна педала за газта докрай и голямата кола потегли безшумно към пътя, като набираше плавно скорост. Тя беше построена за елегантно и тихо возене, а не за състезания и гумите й не оставяха пушилка. В рамките на по-малко от осемстотин метра Пит увеличи скоростта й до сто и двайсет километра в час.

Пътят беше прав и той имаше достатъчно време да наблюдава продължително в огледалото за обратно виждане големия линкълн, който тръгна след тях. Нощта бе паднала над извънградския път и единственото, което виждаше от него, беше проблясването на черната му боя на уличното осветление. Линкълнът ги застигаше бързо с изключени фарове.

— Догонват ни — отбеляза Пит с монотонния глас на водач на автобус, подканващ пътниците да не стоят на вратата.

Пътят беше пуст, само две коли минаха по насрещното платно. Гъстите храсти и дърветата отстрани изглеждаха черни и неприветливи. Никой освен откачен глупак не би спрял да се крие сред тях. Един-два пъти той хвърли бегъл поглед към Лорън. Очите й блестяха от светлините на арматурното табло, устните й бяха леко разтегнати в чувствена усмивка. Тя неприкрито се наслаждаваше на възбудата и опасността от преследването.

Линкълнът бързо настигна стария пакард. За осемте километра от ресторанта, шофьорът успя да скъси разстоянието между двете коли до стотина метра. Черната лимузина беше почти невидима в тъмнината, но се виждаше ясно, когато някоя кола в отсрещната посока й присветваше с фарове, за да предупреди шофьора, че се движи без светлини.

— Всички долу на пода — нареди Пит. — Те всеки момент ще се изравнят с нас.

Жените веднага се подчиниха. Джордино само приклекна и насочи автоматичния си рюгер през задния прозорец в застигащата ги лимузина. Наближаваше завой и Пит насили старата кола, за да изцеди до капка конските сили от якия мотор. Лимузината напредваше откъм външната му страна, навлизайки в платното за насрещно движение. Пит взе завоя със свирещи гуми, които поднесоха странично.

В мига, в който колата излезе отново на прав път, Пит погледна в огледалото тъкмо навреме, за да види как два огромни „Чеви аваланч“ изскочиха от гората като призраци точно пред препускащия линкълн. Появата на аваланчите, от които стърчаха картечници, беше както напълно неочаквана, така и внезапна.

Заварен неподготвен, шофьорът на линкълна изви волана на една страна, от което големият автомобил поднесе неконтролируемо по шосето и върху затревения банкет, където загуби тяга, преобърна се три пъти и се скри от поглед в гъстите храсталаци, вдигайки облак прах и фонтани от листа и клони. Въоръжени мъже в бойни нощни камуфлажни облекла изскочиха от аваланчите и бързо обкръжиха прекатурения линкълн.

Пит отдръпна крака си от педала за газта и намали скоростта до осемдесет километра в час.

— Преследването свърши — съобщи той. — Всеки може отново да се отпусне и диша нормално.

— Какво стана? — попита Лорън, гледайки през задния прозорец към фаровете, осветяващи косо пътя, и слягащия се облак прах.

— Адмирал Сандекър се обадил на неколцина приятели и уредил малко забавление за наемниците на Зейл.

— Тъкмо навреме се появиха — отбеляза Джордино.

— Планът беше да стигнем до място, където два селски пътя се пресичат, за да могат нашите спасители да ни пропуснат да минем, преди да изскочат и препречат пътя на преследвачите ни.

— Трябва да призная, че за момент успя да ме уплашиш — каза Лорън, като се примъкна до Пит и го хвана със собственически жест за ръката.

— Предозирах го малко повече, отколкото възнамерявах.

— Ах, вие мръсни псета — каза тя на Пит и Джордино, — да не ни споменете, че морските пехотинци са чакали да ни спасят.

— Нощта изведнъж стана славна — обади се Кели, вдишвайки въздуха, духащ над предното стъкло и през спуснатата стъклена преграда между предните и задните седалки. — Трябваше да се досетя, че войната е била под твой контрол.

— Ще ви закарам по домовете — каза Пит, поемайки към светлините на града. — Утре сме отново на път.

— Къде заминавате? — попита Лорън.

— Докато ти свикваш комисията за разследване престъпното погубване на туристическите кораби от „Цербер“, Ал, Кели и аз ще потеглим за Минесота, за да разглеждаме стари рунически камъни.

— Какво се надявате да откриете?

— Отговорът на една загадка — отвърна бавно Пит. — Ключ, който може би ще отвори повече от една врата.