Клайв Къслър
Възкръсналите (42)

40.

Най-обикновените на вид прашни джипове със задвижване на четирите колела „Дурангос“ и „Чеви събърбън“ се движеха по частния път към хижата, собственост на „Цербер“, край езерото Тохоно. Никое от двете превозни средства не беше ново — и двете бяха над осем години. Те бяха подбрани по конструкция, за да се сливат с автомобилите, шофирани от местните жители на областта. Докато минаваха през градовете на път за езерото, никой не обръщаше внимание на пътниците в тях, които бяха облечени като рибари.

Пристигнаха с промеждутък от петнайсетина минути едни след други и влязоха в хижата, носейки кутиите с рибарски принадлежности и въдици. Странното беше, че никой от тях дори не удостои с поглед кея или лодките, вързани за кнехтите. Останаха вътре, но изобщо не започнаха да приготвят въдиците си. Мисията им съвсем нямаше за цел да се уединят и наслаждават на риболова.

Не се събраха и в хола с огромна каменна камина и висок таван от дървени трупи. Нямаха никакво намерение да се отпуснат и отпочинат в креслата и на канапетата, с метнати върху тях индиански тъкани покривки, сред западняшкия стил на обзавеждане, допълнен с картини от Ръсел и Ремингтън и бронзови скулптури. Вместо това заедно слязоха в просторен сутерен, отделен с масивна стоманена врата от авариен тунел, дълъг над двеста метра, който извеждаше в гората. Оттам тръгваше осемстотинметрова пътека и стигаше до открита просека, където само след минута от повикването му можеше да кацне хеликоптер. Охранителни системи с алармени сигнализации наблюдаваха пътя и площите около хижата за натрапници. Инсталацията беше замислена да изглежда обикновена и да не бие на очи, но в същото време бяха взети всички мерки срещу разузнавателно наблюдение от страна на правителствени агенти или щатската и местната полиция.

В разточително обзаведената стая около кръгла чамова заседателна маса седяха шестима мъже и две жени. Деветият човек, Къртис Мърлин Зейл, седеше в единия й край. Той раздаде на всекиго по няколко подвързани с кожа папки и се облегна назад на стола си, изчаквайки ги да се запознаят със съдържанието им.

— Постарайте се да запаметите всичко прочетено — нареди им той. — Когато утре вечер напуснем това място, всички книжа и бележки ще бъдат унищожени.

Беше от жизненоважен интерес за империята „Цербер“ стратегически заплануваната сесия да се запази в строга тайна. Присъстващите мъже и жени бяха корпоративни директори на най-големите петролни компании в Северното полукълбо и се бяха събрали да изготвят стратегия за идващите месеци. За икономистите, длъжностните лица от търговския отдел и репортерите от „Уолстрийт джърнъл“ тези гиганти на петролната индустрия ръководеха операциите на автономните корпорации само „ден за ден“ под техния независим контрол. Единствено присъстващите знаеха, че са свързани задкулисно с Къртис Мърлин Зейл и с дългите ръце на „Цербер“. Създаденият монопол не приличаше на нито един от онези в миналото. Параметрите бяха неизменни.

Петролните магнати печелеха милиарди с потайните си връзки с „Цербер“ и никой не бе заплашен да иде в затвора за престъпни търговски сделки. Въпреки че едно широкомащабно разследване от страна на Министерството на правосъдието със сигурност щеше да разкрие дейността на най-огромния след „Рокфелер и стандарт ойл“ картел, сформиран с цел да постави натясно петролния пазар, бяха взети предпазни мерки да се спре всякакво подобно разследване още преди да е започнало. Единствената истинска заплаха беше, че някой от тях можеше да се продаде и да информира правосъдното министерство за престъпните деяния на картела. Но потенциалните дезертьори или изчезваха, или загиваха при нещастни случаи веднага щом се разбереше за измяната им. Веднъж влезеше ли се вътре, бягство нямаше.

Ако рискът изглеждаше голям, очакваният резултат беше стратосферен. Тези хора нямаха нужда от особено много въображение, за да знаят, че най-крайната печалба на нечестното им рисковано начинание ще им докара в крайна сметка от милиарди до трилиони долари. Извън парите властта, която вървеше с пълния успех, можеше да се измери с крайната степен на контрол, който те бяха постигнали над правителството на Съединените щати, над неговите законотворци и изпълнителната власт.

— Всички вие знаете за предвижданията — откри заседанието Зейл. — Бързам да добавя, че това не са преднамерено скалъпени цифри. Между годините 1975 и 2000 населението на света се е увеличило с петдесет процента. Заедно с това нарасна и търсенето на суров петрол. До 2010 година общата световна петролна продукция ще достигне своя връх. Това са по-малко от седем години от днес нататък. Оттогава до 2050 година продукцията ще спадне съвсем малко спрямо днешната.

Четирийсет и шест годишният директор на „Зена ойл“ Рик Шърман, който приличаше на гимназиален учител по математика, но оглавяваше третата по големина в света петролна компания — трета само спрямо компанията майка „Цербер“ — погледна Зейл през дебелите стъкла на очилата си без рамка.

— Статистиките вече сочат недостиг. Постоянният недостиг на петрол започна десет години по-рано от предвиденото. Търсенето превиши глобалната продукция и ще продължи стремително в тази посока отсега нататък.

— Ако състоянието на продукцията изглежда мрачно, то произтичащият спад изглежда абсолютно черен — обади се Джизъс Моралес, директор на „Калтекс ойл къмпъни“. — Шокът ще бъде парализиращ и постоянен. Цените ще хвръкнат до небето, което ще доведе до хиперинфлация и дори до режим на разпределение. Тръпки ме побиват, като си помисля какво ниво ще достигнат цените за транспорта.

— Така е — съгласи се Сали Морс, като избърса очилата си за четене и прегледа доклада на Зейл. Шефката на „Юкон ойл“, най-големия петролен производител на Канада, беше последната, която с неохота прие да се присъедини към тайната клика преди пет години, но се канеше да промени решението си. — За в бъдеще няма да има големи находища. От 1980 година, въпреки предвижданията на геолози, бяха открити само няколко нефтени залежи, които произвеждат над десет милиона барела. Хиляда триста и единайсетте известни големи кладенци, произвеждащи петрол, съставляват деветдесет и четири процента от известния ни световен петрол. С намаляването на тези залежи цените на петрола и газта ще тръгнат стръмно и безкрайно нагоре.

— Лошата новина е — намеси се Зейл, — че проучването открива само един нов барел петрол на всеки десет, които консумираме.

— Положение, което само ще се влошава — вметна Моралес.

Зейл кимна.

— Тъкмо тази е причината, поради която сформирахме нашия съюз. С индустриалния капацитет на Китай и Индия, който изисква повече и повече петрол, с надпреварата между тях, Европа и Съединените щати бързо ще се превърнат в бойно поле заради цените.

— Всичко това ни сблъсква с печалбата на ОПЕК — каза Шърман. — С бързо нарастващото световно търсене страните производителки на петрол от ОПЕК ще изстискат всеки цент, който могат да вземат от един барел петрол.

— Сякаш цялата ситуация ни пада наготово в ръцете — каза уверено Зейл. — Като обединим нашите ресурси, находищата и рафинериите си в Северна Америка, ние ще можем да диктуваме свои условия и цени. Също така ще можем да удвоим продукцията, като пуснем сонди там, където преди правителството не ни разрешаваше. Нашите новоизградени тръбопроводни системи ще пренасят петрол по суша, без да се налага скъпото използване на танкери. Ако стратегията ни заработи според плана, единствените продажби на петрол и газ на север от Мексико ще бъдат от американците и канадците. Или, казано с прости думи, деветдесет процента от дохода ще отива за увеличаване печалбата на нашите съответни организации.

— Страните от ОПЕК няма да се обърнат и да се правят на умрели — забележката изрече старият производител на петрол Гунар Мачовски, който беше започнал със сондажна кула и се бе разорявал пет пъти, преди да се натъкне на огромен резервоар насред Невада. Той беше едър мъж със закръглено коремче и бяла ивица коса, опасваща голата му глава. Единствен собственик на „Гунар ойл“, той държеше неголяма, но добре работеща компания, която всеки път даваше завидна печалба. — Бъдете сигурни, че те ще ни притискат при всяка промяна на цената за барел петрол.

Зейл се усмихна.

— Не се и съмнявам. Всички ние ще банкрутираме, ако се опитваме да се мерим с тяхната цена, но планът е да направим чуждестранния петрол толкова непопулярен сред американските граждани, че нашите високопоставени избраници да чуят врявата и да сложат ембарго върху чуждестранния петрол.

— Колко законодатели имаме в малкия си джоб? — попита Гай Круз, безгрижният очилат директор на „Еврика офшор ойл венчърс“, който говореше тихо.

Зейл се обърна към Сандра Делейдж, главен администратор на картела. Привлекателният й скромен външен вид беше измамен. Светкавичният ум и невероятните организационни умения на жената с пепеляворуса коса и теменуженосини очи предизвикваха възхищението и уважението на всекиго от присъстващите. Тя погледна за миг в големия си бележник, преди да вдигне глава.

— Считано от вчера, спокойно можем да разчитаме на трийсет и девет сенатора и сто и десет конгресмени, които ще гласуват както им наредите.

Круз се засмя.

— Изглежда, че нашите парички са свършили по-голяма работа, отколкото сме се надявали.

— Дори можем да кажем, че Белият дом също ще се съобрази с вашето предложение — добави Делейдж.

— Значи остават лобитата на защитниците на околната среда и онези членове на Сената и Конгреса, които искат да спасят бобрите — подметна сърдито Мачовски.

Зейл се наведе над масата и размаха молив в ръка.

— Техните протести ще бъдат пометени от шума, който ще вдигне обществото, когато недостигът на петрол и високите цени станат болезнено високи и ударят право в целта. Ние вече имаме достатъчно брой гласове, за да открием нови петролни залежи от Аляска до Флорида през главата и протестите на екозащитниците. Американското и канадското правителства нямат друг избор, освен да разрешат проучвателните ни операции да имат достъп и до федерални земи за сондиране в райони, където геолозите са открили богати резерви.

— Да не би да забравим, че правителството само си изкопа гроба, след като започна да разработва стратегическия петролен резерв. Те „бъркаха“ в него още пет пъти, докато остана толкова, колкото да задоволят страната с нужното гориво за не повече от три седмици.

По челото на Мачовски се появи дълбока бръчка.

— Цялата работа беше политически задействана шега. Нашите рафинерии вече работят с пълна пара. Не се постигна нищо друго, освен че се накара лековерната общественост да си мисли, че правителството й прави услуга.

Сали Морс кимна и добави:

— Те като че ли несъзнателно действаха в наша полза.

Сам Райли, председателят на „Пайъниър ойл“, компания, която притежаваше огромни резерви из целия Среден запад, заговори за първи път:

— Не можехме да го планираме по-добре, дори да имахме проект за бъдещето.

— Да — съгласи се Зейл. — Комбинация от късмет и предвиждането ни да излезем на пазара — обърна се той към Дан Гудман от „Дайвърсифайд ойл рисорсис“. — Какъв е последният доклад относно нашата операция за нефтоносни шисти в западно Колорадо?

Гудман, бивш армейски генерал, който бе оглавявал командването по горивни запаси, беше с цели десет години по-възрастен от всички около масата. Със сто и седемте си килограма, той все още притежаваше физическа сила и черен хумор.

— Поради важното технологическо постижение с шлистите, началото на операцията ни ще започне след една седмица. Всички системи и съоръжения за откриване на шлисти са изпробвани и в готовност. Мога спокойно да подчертая, че сега имаме огромен потенциален източник на петрол, въглеводороден газ и твърдо гориво, което може да надвиши количеството въглища. Изчисленият ни добив от четирийсет галона петрол на тон скала е напълно в разумните граници.

— Според теб какво количество съдържа находището? — попита Крус.

— Два трилиона барела.

Зейл го погледна.

— Колко каза?

— Два трилиона барела петрол от шлисти и това е консервативно изчисление.

— Боже мой! — измърмори Шърман. — Това е много под изчисленията върху правителствения енергиен доклад.

— Техните бяха подправени — леко намигна Гудман.

Райли се разсмя.

— Ако докараш твоята цена под петдесет долара за барел, ще извадиш всички нас от бизнеса.

— Не още. В момента смятаме, че цената ни ще се движи около шейсет долара за барел.

Моралес наклони стола си на задните му крака и постави ръце зад тила си.

— Сега единственото, което ни остава, преди да започнем операцията, е да завършим окончателно нефтопроводната система.

Зейл не отговори веднага. Той кимна на Сандра Делейдж, която натисна бутон на далечното командване и от тавана се спусна екран. Почти веднага след това екранът бе изпълнен с голяма карта на Аляска, Канада и долните четирийсет и осем щата. Няколко черни линии минаваха през националните и щатските граници от петролните рафинерии до рафинериите в големите градове.

— Дами и господа, това е нашата петролна преносна система. Шейсет хиляди километра подземен тръбопровод. Последният тръбопровод от „Пайъниър ойл“ на Сам Райли в Небраска, Уайоминг, Канзас и Дакота ще бъде поставен и готов да изпраща петрол до края на месеца.

— Да се надхитрят екозащитниците, като се прокарат тръби под земята, е блестящ ход — отбеляза Райли.

— Земекопните машини за прокарване на тръбите, дело на инженерите от „Цербер“, спомогнаха на нашия строителен екип, работейки на смени, да полага по шестнайсет километра тръби на всеки двайсет и четири часа.

— Гениален замисъл е това — каза Джизъс Моралес — да се вземе под наем земя, върху която е построена железопътна линия, и да се положат тръби покрай релсите.

— Трябва да призная, че това спести несметни милиарди от съдебни спорове и разправии с частни и общински собственици на земя — каза Зейл. — То също така ни позволи да подаваме петрол директно до всеки главен град в двете страни без ограничения или безпокойство за стриктно спазване на правителствени наредби.

— Цяло чудо е, че стигнахме толкова далече без намесата на Министерството на правосъдието — вметна Сали Морс.

— Добре прикрихме следите си — каза Зейл. — Нашите „къртици“ в правосъдното министерство ни уверяват, че всяко споменаване или повдигнати въпроси от техните агенти или от ФБР тихомълком биват затуляни някъде или прибирани в папка за бъдещо разглеждане.

Гай Крус погледна Зейл.

— Разбрах, че конгресната комисия, водена от Лорън Смит, предприема разследване на твоите работи в „Цербер“.

— Проучването на Смит няма да доведе до нищо — увери го твърдо Зейл.

— Можем ли да сме сигурни? — попита Морс. — Лорън Смит е един от членовете на Конгреса, която определено не е на наша страна.

Зейл я погледна със студени очи.

— Въпросът ще бъде уреден.

— Като „Емърълд долфин“ и „Голдън марлин“ ли? — подметна язвително Мачовски.

— Целта оправдава средствата — сопна му се Зейл. — Крайната цел беше постигната, като хвърлихме вината за бедствията върху неизправността на двигателите на Елмор Еган. Всички договори на корабособственици за инсталиране на магнитохидродинамични двигатели бяха анулирани. А със смъртта на Еган е въпрос само на време да имаме формулата за неговото супермасло. Започнем ли веднъж да го произвеждаме, ние ще контролираме и ще си поделяме печалбите от производството и продажбите на неговите двигатели. Както разбирате, покриваме всяка страна на петролния пазар.

— Можеш ли да ни увериш, че повече намеса на НЮМА няма да има? — попита Шърман.

— Това беше временно положение. Те нямат юрисдикция над търговските ни дейности.

— Отвличането на научноизследователския им съд и екипаж не беше разумно — подметна Райли.

— Обстоятелство, което неочаквано се обърна срещу нас. Но това вече е история. Никакви следи не водят до „Цербер“.

Дан Гудман вдигна ръка.

— Аз например аплодирам успешната ви кампания да настроите обществото срещу внасянето на чуждестранен петрол в Съединените щати. От десетилетия никой не го беше грижа откъде идват горивните ни запаси. Но след бедствията със супертанкерите на вашата група „Вайпърс“ във Форт Лодърдейл, Нюпорт бийч, Бостън и Ванкувър, където милиони галони петролни разливи засегнаха гъсто населени и благоденстващи райони в страната, се надигна обществен вой и настояване да станем независими в производството на петрол.

— Пред всички тия планирани злополуки в порядъка на девет месеца разливът от „Ексон Валдес“ в Аляска изглежда като второстепенна мелодрама — съгласи се Моралес.

Зейл сви с безразличие рамене.

— Трагична необходимост. Колкото по-дълго трае прочистването, толкова по-голямо става търсенето на роден петрол.

— Но с намеренията си да установим наша собствена пазарна позиция и монопол не продаваме ли душите си на дявола? — попита Сали Морс.

— „Монопол“ е противна дума, мила моя — каза Зейл. — Предпочитам да използвам израза „пазарен тръст“.

Морс обгърна с ръце главата си.

— Като си помисля за всички тези хора, птици, животни и риби, които унищожихме, за да постигнем целта си, просто се поболявам.

— Сега не е време за угризение на съвестта — смъмри я Зейл. — Ние водим икономическа война. Може и да нямаме нужда от генерали или адмирали, от танкове, подводници и ядрени бомбардировачи, но за да спечелим, трябва да задоволим ненаситния апетит на хората за гориво. Скоро, много скоро ще бъдем в положение да кажем на всеки човек, живеещ на север от Мексико, какво гориво да си купи, кога да го купи и колко ще му струва. И няма да бъдем подотчетни пред никого. След време нашите усилия ще заместят държавния щат с корпоративен щат. Сега не е време да се отпускаме, Сали.

— Свят без политици… — измърмори занесен Гай Крус. — Звучи много хубаво, за да е истина.

— Страната е на ръба на масови демонстрации заради чуждото гориво — каза Шърман. — Нужен ни е само още един нещастен случай, за да ги бутнем от ръба.

По лицето на Зейл се появи лукава усмивка.

— Аз съм с една крачка пред теб, Рик. Такъв нещастен случай ще стане след три дни, считано от днес.

— Още един разлив от петролоносач ли?

— Много по-лошо.

— Какво по-лошо от това? — попита наивно Моралес.

— Разлив, подсилен от експлозия — отвърна Зейл.

— Край брегова ивица ли?

Зейл поклати глава.

— Не, в едно от най-оживените пристанища на света.

Настъпи моментно мълчание, докато конспираторите възприемаха чудовищните последици. После Сандра Делейдж погледна Зейл и тихо поиска разрешение.

— Може ли?

Той кимна безмълвно.

— В събота, някъде около четири и половина следобед, един ултраголям кораб за превозване на суров нефт, „Пасифик каймиъра“, дълъг 490 метра и широк 70 метра, което го прави най-големият петролоносач в света, ще навлезе в залива Сан Франциско. Ще се насочи към котвеното място на нос Сан Педро, където обикновено връзва носовите си въжета и започва да разтоварва. Само че този път той няма да спре, а ще продължи към централната секция на града с пълна скорост, врязвайки се в брега при фериботната сграда на Световния търговски център. Изчислено е така, че той да навлезе близо две пресечки навътре в града, преди да спре. После зарядите ще бъдат детонирани и „Пасифик каймиъра“ и инертният му товар от шестстотин и двайсет хиляди тона нефт ще се взривят и ще разрушат цялата крайбрежна част на Сан Франциско.

— О, боже! — прошепна Сали и пребледня. — И колко хора ще загинат?

— Вероятно хиляди, тъй като това ще стане в най-натоварения час — отвърна безчувствено Крус.

— Какво значение има? — попита Зейл със студенина в гласа, сякаш беше съдебен лекар, пъхащ труп в хладилната камера на моргата. — Къде-къде повече хора са загинали във войни, които не са допринесли нищо. Нашата цел ще бъде постигната и накрая всички ние ще получим облаги. — Той стана от стола си. — Мисля, че достатъчно си поговорихме за днес. Ще продължим утре сутринта, когато ще обмислим респективните ни отношения с правителствата и ще одобрим окончателно плановете ни за следващата година.

После най-мощните петролни магнати на две държави станаха и последваха Зейл към асансьорите, с които се качиха до трапезарията на риболовната хижа, където ги очакваха готови коктейли.

Само Сали Морс от „Юкон ойл“ остана и започна да си представя ужасните страдания, на които щяха да бъдат подложени невинни мъже, жени и деца в Сан Франциско. Както седеше сама, тя дойде до заключение, което щеше да сложи край на живота й. Но тя се съвзе и напусна стаята, решена да оцелее.

Когато след заседанието водачът на джипа й спря пред самолета на компанията й, „Локхийд джетстар“, пилотът я чакаше на стълбичката.

— Готова ли сте за полета до Анкоридж, госпожо Морс?

— Има промяна в плановете. Трябва да бъда във Вашингтон за друго заседание.

— Тогава ще начертая нов план на полета — каза пилотът. — Ще отнеме само няколко минути, преди да излетим.

Когато Сали се отпусна на кожената седалка зад писалище с компютър и няколко телефона и факс, тя знаеше, че навлиза в лабиринт без изход. Никога не беше взимала решение, застрашаващо живота й. Беше много находчива жена и ръководеше операциите на „Юкон ойл“ след смъртта на съпруга й, но в такива неща тя нямаше никакъв опит. Понечи да проведе телефонен разговор, но осъзна, че съществува голяма опасност разговорът й да бъде подслушван от агентите на Зейл.

Поръча на стюарда мартини, за да подсили решението си, събу обувките си и започна да прави планове за разклащане почвата под краката на Къртис Мърлин Зейл и порочните му операции.

* * *

Пилотът на големия служебен „Боинг-727“ на Зейл седеше в пилотската кабина и четеше списание, докато чакаше работодателят му да се появи. Той погледна през челното стъкло и безцелно проследи как самолетът на „Юкон ойл“ се засили по пистата и се издигна към небето с пръснати тук-там плътни бели облаци. Продължи да го наблюдава и когато самолетът направи широк завой и се отправи на юг.

Странно, помисли си той. Очакваше пилотът да поеме по курс на север към Аляска. Той излезе от кокпита и влезе в главната кабина, спря се до един мъж, преметнал крак връз крак, който четеше „Уолстрийт джърнъл“.

— Извинете, сър, но мисля, че трябва да знаете, че самолетът на „Юкон ойл“ отлетя на юг, към Вашингтон, вместо към Аляска.

Оно Канай остави вестника настрана и се усмихна.

— Благодаря ти, че си толкова наблюдателен. Това наистина е интересна новина.