Клайв Къслър
Възкръсналите (2)

Чудовище от дълбините

2 февруари 1894 г.

Карибско море

Никой на борда на стария дървен военен кораб „Кирсардж“ не би могъл да предвиди предстоящата катастрофа. С развят флаг и защитавайки интересите на Съединените щати в Уест Индия, корабът плаваше от Хаити за Никарагуа, когато наблюдателите забелязаха странна форма във водата, на една миля от десния борд. Видимостта под ясното небе се простираше до всяка страна на хоризонта, морето беше спокойно, вълните се издигаха на не повече от шейсет сантиметра от браздата до гребена. Черната гърбица на странното морско чудовище се виждаше съвсем ясно с просто око.

— Какво може да е това според теб? — обърна се капитан Лий Хънт към старшия помощник-капитан, лейтенант Джеймс Елис, и свали месинговия бинокъл от очите си.

Елис се вгледа в обекта през телескопа, пристегнат към леера за по-голяма стабилност.

— Първото ми предположение е за кит, въпреки че не съм виждал досега кит да се движи толкова равномерно, без да подава опашката си на повърхността или без да се гмурка от време на време. А и тази гърбица ми се вижда странна.

— Сигурно е някой рядък вид морски змей — отбеляза Хънт.

— Не знам за такова животно — промълви смаян Елис.

— Не ми се вярва да е плавателен съд.

Хънт беше висок и слаб, с посивяла коса. Обветреното лице и кафявите му очи издаваха човек, прекарал много и дълги часове на слънце и вятър. Беше стиснал между зъбите си лула, която рядко димеше. Като военноморски професионалист той имаше зад гърба си четвъртвековен океанографски опит и отлично досие за корабоводене. Бяха му поверили един от най-известните кораби на военния флот като заслуга преди излизането му в пенсия. Твърде млад, за да участва в Гражданската война, Хънт беше завършил Военноморската академия през 1869 година и беше служил на осем различни кораба, издигайки се в ранг, докато накрая му възложиха управлението на „Кирсардж“.

Старият кораб си бе спечелил слава след една епична морска битка преди трийсет години, в която бе обстрелвал с артилерия и потопил ползващия се с лошо име конфедеративен рейдер „Алабама“ край Шербур, Франция. Макар и равностойни по качества, „Кирсардж“ бе превърнал „Алабама“ в потопяема развалина за по-малко от час след началото на битката. След завръщането им в родината капитанът и екипажът му бяха посрещнати като герои от признателните Северни щати.

През по-късните години корабът продължи да кръстосва моретата в целия свят. Дълъг 60 метра, широк 10 метра и с газене четири и половина метра, той беше снабден с два двигателя и един гребен винт, които го движеха със скорост единайсет възела. Десет години след войната оръдията му бяха заменени с по-нова корабна артилерия, състояща се от две 279-милиметрови гладкостволни, четири 228-милиметрови гладкостволни оръдия и други две с нарезни цеви, изстрелващи по деветкилограмови снаряди. Обслужваше го 160-членен екипаж. Макар и стар, корабът все още беше напълно боеспособен.

Елис остави телескопа и се обърна към Хънт.

— Да го проучим ли, сър?

Хънт кимна.

— Нареди за завой десет градуса надясно. Съобщи на главния механик Грибъл да увеличи максимално скоростта, оръдейната команда да заеме местата си на втори пост и да се удвои броят на наблюдателите. Не искам чудовището, каквото и да е то, да бъде изпускано от поглед.

— Слушам, сър.

Елис, висок и плешив, с широка, грижливо поддържана брада, изпълни нарежданията и много скоро запазеният стар кораб започна да увеличава скоростта си, движейки се срещу вятъра. Носът му се врязваше във вълните, изхвърляйки настрани гейзери от пяна. Коминът избълва стълб гъст дим заедно с взрив от искри.

Палубите на стария боен кон потрепериха от предчувствие за предстоящо преследване.

Скоро „Кирсардж“ започва да се приближава до странния обект, който нито увеличаваше, нито намаляваше скоростта си. Оръдейният разчет се събра, зареди оръдието с нарезна цев и се отдръпна. Офицерът, управляващ стрелбата, погледна стоящия до кърмчията Хънт.

— Сър, оръдие номер две е заредено и готово за стрелба.

— Господин Мериман, произведете изстрел на петдесет метра пред носа на чудовището — нареди Хънт през мегафона си.

Мериман потвърди само с помахване на ръка и кимна на двамата мъже, обслужващи оръдието.

— Чухте какво каза капитана. Насочете изстрела на петдесет метра пред чудовището.

Корекцията беше направена, въженцето бе дръпнато и огромното оръдие изтрещя и отскочи назад. Беше съвършено точен изстрел и снарядът падна право пред огромната гърбица, която без усилие пореше водата. Обектът — животно или машина — не реагира и продължи със същата скорост по същия курс, без ни най-малко отклонение.

— Изглежда, че не се смути от стрелбата ни — отбеляза Елис с лека усмивка.

Хънт се вгледа през бинокъла си.

— Преценявам скоростта му на десет възела срещу нашата от дванайсет.

— След десет минути би трябвало да се изравним с него.

— Когато се доближим на триста метра от обекта, произведете още един изстрел, този път на трийсет метра пред него.

Всички моряци с изключение на машинната команда стояха край леерното ограждане и наблюдаваха чудовището, което доближаваше носа на кораба с всяка изминала минута. Само леки вълнички набраздяваха повърхността, но се виждаше как бялата пяна се вихри зад килватера му. В един момент гърбицата на чудовището проблесна.

— Ако прибързвах със заключенията си — обади се Хънт, — щях да кажа, че слънчев лъч се отрази в стъкло на прозорец или илюминатор.

— Не знам да има морско чудовище със стъкло по тялото си — смотолеви Елис.

Оръдейният разчет презареди и изстреля още един снаряд, който цопна във водата с огромен фонтан от пръски на двайсетина метра пред чудовището. Пак нямаше реакция. То продължи по пътя си, сякаш „Кирсардж“ беше просто някакъв минаващ досадник. Приближили се вече достатъчно до него, капитан Хънт и екипажът различиха триъгълна постройка с големи кръгли кварцови илюминатори на гърба на чудовището.

— Но това е плавателен съд, построен от човешка ръка! — ахна от почуда Хънт.

— Не мога да повярвам — каза смаяният Елис. — Кой би построил подобна невиждана измишльотина!

— Ако не са Щатите, трябва да са британците или германците.

— Знае ли човек. Никакъв флаг не се развява.

В този момент странният обект се плъзна под вода и се изгуби от поглед. „Кирсардж“ мина точно над мястото, където той потъна, но екипажът не успя да види никаква следа от него в дълбините.

— Изчезна, капитане — провикна се един от матросите.

— Следете зорко дали пак ще се появи — извика в отговор Хънт. — Някои от вас да се качат при мачтите за по-добра видимост.

— Как ще действаме, ако пак се появи? — попита Елис.

— Ако не се издигне над повърхността и не се представи, ще открием масиран огън.

Минаха часове, слънцето залезе, а „Кирсардж“ описваше все по-широки кръгове с отслабваща надежда да открие чудовището. Капитан Хънт беше на път да преустанови търсенето, когато един от наблюдателите се провикна:

— Чудовището е на около хиляда метра от левия ни бимс и се насочва към нас.

Офицерите и останалите от екипажа се втурнаха към лявото леерно ограждане и впериха погледи във водата. Все още не се беше стъмнило напълно, така че го видяха ясно. То като че ли наистина напредваше право към „Кирсардж“, и то с много висока скорост.

По време на търсенето оръдейните команди стояха търпеливо по местата си до готовите за стрелба оръдия. Сега артилеристите на левия борд бързо насочиха мерниците си в приближаващото се привидение.

— Вземете предвид скоростта и се прицелете в задната част на носа му — нареди им Мериман.

Мъжете извършиха съответните корекции и наклониха цевите на оръдията, когато чудовището се появи в мерниците. Тогава Хънт извика:

— Огън!

Шест от осемте оръдия на „Кирсардж“ изтрещяха и взривните им вълни разцепиха въздуха, след като цевите им избълваха огън и дим. През бинокъла си Хънт наблюдаваше как снарядите от двете големи 279-милиметрови развъртащи се оръдия разплискват водата от двете страни на плавателния съд. За гейзерите, бликнали около целта, допринесоха и гладкостволните 228-милиметрови оръдия. После видя как деветкилограмовият снаряд от оръдието с нарезна цев улучи гърба на чудовището, отскочи във въздуха и рикошира във водата като хвърлен камък.

— Това чудо е бронирано! — ахна той. — Нашите снаряди отскачат от корпуса му, без да му направят дори вдлъбнатина.

Напълно невъзмутими, техните отмъстители насочиха носа на плавателния си съд право към средата на корпуса на „Кирсардж“ и увеличиха скоростта си, набирайки инерция за удара си.

Оръдейната команда трескаво презареди оръдията за нов залп, но през това време чудовището се беше приближило дотолкова, че те не успяха да нагласят цевите до необходимия ъгъл на снижение, за да го улучат. Тогава групата морски пехотинци на борда на кораба откри огън със своите пушки. Неколцина от офицерите стояха до леерното ограждане, като се държаха с едната ръка за въжетата, а с другата стреляха с револверите си. Но тайфунът от куршуми просто рикошира от бронирания корпус на чудовището.

Хънт и екипажът гледаха изумени кошмара, който беше на път да забие нос в кораба. Хипнотизиран от дългия, с форма на пура плавателен съд, Хънт се хвана здраво за леера в очакване на неизбежния сблъсък.

Но той така и не дойде. Всеки от екипажа почувства леко потреперване под палубите. Силата на удара почти не се различаваше от лекото удряне на плавателен съд в док. Последва само тих звук от разцепващо се дърво. В този застинал миг от времето неземното нещо се беше врязало между големите дъбови бордови ребра на „Кирсардж“ чисто, също като нож на убиец, и проникна в корпуса точно зад машинното отделение.

Хънт онемя от шок. Той зърна лице през широките прозрачни отвори за наблюдение на пирамидообразния кожух, обгръщащ подводния таран. Брадатото лице, както му се стори, изглеждаше тъжно и меланхолично, сякаш мъжът вътре изпитваше угризение от щетите, които бе нанесъл странният му плавателен съд.

После загадъчното чудовище се отдръпна и потъна в дълбините.

Хънт разбра, че корабът е обречен. Дълбоко долу морската вода нахлуваше в задния трюм и камбуза. Зейналата рана представляваше идеална пробойна в корпуса, на метър и осемдесет под водолинията. Буйният поток се увеличи, когато бойният кораб започна бавно да се накланя на левия си борд. Единствено напречните прегради го спасиха от мигновеното му потъване. В съответствие с военноморските разпоредби Хънт нареди те да бъдат затворени херметически, сякаш корабът влизаше в битка. За известно време напорът на водата беше удържан, но накрая напречните прегради се огънаха от огромното налягане.

Хънт се обърна и погледна ниския коралов остров, намиращ се на по-малко от две мили от кораба. Той извика на кърмчията:

— Насочи се към онзи риф там, вдясно на бимса.

После се обади в машинното отделение и нареди пълен напред. Главното му безпокойство беше докога напречните прегради щяха да възпрепятстват нахлуването на водния поток в машинното. Докато котлите произвеждаха пара, корабът все още имаше време да стигне до острова и да заседне в плитчините, вместо да потъне.

Бавно носът промени посоката си, докато корабът набираше скорост и пое курс към плитките води. Старши помощник-капитан Елис не изчака команда от Хънт да приготви спасителните лодки, в това число и капитанската, за спускане на вода. С изключение на машинната команда, останалите членове на екипажа се събраха на палубата. Те до един впериха погледи в ниския гол остров, който се приближаваше мъчително бавно. Гребният винт разпенваше водата, докато огнярите трескаво подсилваха огъня в котлите. Те хвърляха въглища, като с едното си око гледаха отворената решетка, а с другото — пропукващата се отвесна преграда — единственото препятствие между тях и мъчителната смърт.

Единственият гребен винт се въртеше и придвижваше кораба към парчето земя, което всеки се надяваше да бъде тяхното спасение. Кърмчията извика за помощ в преборването си с кормилото, защото корабът започна да намалява скоростта си заради нахлуващата вода, а наклонът наляво се увеличи до шест градуса.

Членовете на екипажа стояха до лодките в готовност да се качат в тях и да напуснат кораба при очакваната команда от Хънт. Всички с безпокойство се стараеха да запазят равновесие на заплашително накланящата се палуба под краката им. Един от моряците беше изпратен в носовата част, за да хвърли оловна тежест и да измери морското дъно. След малко той извика с висок глас, в който нямаше и нотка на оптимизъм:

— Двайсет фатома^[1] и се издига.

Дъното трябваше да се издигне с още трийсет метра, за да може килът на „Кирсардж“ да заоре в него. Хънт имаше чувството, че те се приближаваха до малката ивица корали със скоростта на пиян охлюв.

„Кирсардж“ потъваше с всяка изминала минута. Наклонът му достигна близо десет градуса и беше невъзможно да държи прав курс. Рифът се приближаваше. Всички на борда виждаха как вълните се разбиват в кораловия бряг и изхвърлят блестящи пръски под слънцето.

— Пет фатома — съобщи отново водачът — и се издига бързо.

Хънт нямаше да рискува живота на екипажа си. Щеше да подаде команда да напуснат кораба, когато „Кирсардж“ се врежеше в коравото дъно и корпусът му направеше пътека през рифа и спреше внезапно под наклон от петнайсет градуса.

— Да се помолим на Всемогъщия за спасение — прошепна кърмчията, без да пуска щурвала; лицето му беше почервеняло от усилията да го върти, ръцете му от китките до раменете бяха схванати от изтощение.

— Корабът опира в дъното — каза Елис на Хънт. — Приливът се оттегля, тъй че нашето старче няма къде да ходи.

— Вярно — потвърди с тъжен глас Хънт. — Жалко, че не може да бъде спасено.

— Спасителните влекачи ще могат да го изтеглят, стига дъното да не одере част от корпуса му.

— За всичко е виновно онова проклето чудовище. Ако има Бог, то ще си плати за това.

— Може би вече си е платило — отбеляза спокойно Елис. — То потъна доста бързо след сблъсъка. Сигурно в носовата му част се е пробила дупка и е отворила път на морската вода.

— Не мога да се начудя защо просто не се издигна и не даде обяснение за присъствието си тук.

Елис загледа замислен тюркоазносинята карибска вода.

— Сега си спомням, че навремето четох нещо за един от бойните ни кораби — „Ейбрахам Линкълн“, който преди трийсет години се натъкнал на загадъчно метално чудовище и то откъснало кормилото му.

— Къде е станало това? — попита Хънт.

— Мисля, че в Японско море. Най-малко четири английски военни кораба са изчезнали при загадъчни обстоятелства през последните двайсет години.

— Министерството на военноморските сили никога няма да повярва на станалото тук. — Хънт огледа с гняв разрушения си кораб. — Ще имам късмет, ако не бъда изправен пред военния съд и не бъда изгонен с барабани от службата си.

— Имате сто и шейсетина свидетели, които ще ви подкрепят — увери го Елис.

— Никой капитан не иска да изгуби кораба си, най-малко от някакво непознато механично чудовище. — Хънт замълча и погледна надолу към морето, умът му се върна към предстоящите задачи. — Започнете да товарите продоволствия в лодките. Ще се прехвърлим на брега и ще чакаме спасението си на твърда почва.

— Прегледах морските карти. Островът се нарича Ронкадор Рийф.

— Тъжно място и тъжен край за такъв знаменит кораб — отбеляза капитанът замислен.

Елис отдаде формално чест и започна да направлява работата на екипажа по прехвърлянето на продоволствия, брезенти за палатки и лични вещи на ниския коралов остров. Под светлината на половина месечина те работиха цялата нощ до другия ден, като опънаха палатки и сготвиха първото си ядене на суша.

Хънт напусна последен „Кирсардж“. Преди да се спусне по стълбата в чакащата го лодка, той се спря да погледне неспокойната вода. Щеше да запомни до смъртта си образа на брадатия мъж, който го гледаше от черното чудовище.

— Кой ли си ти? — измърмори той на себе си. — Дали си оцелял? И ако да, коя ли ще бъде следващата ти жертва?

През оставащите няколко години до кончината му, какъвто и рапорт за военен кораб, изчезнал с целия екипаж, да стигнеше до ушите му, Хънт не можеше да не се запита дали мъжът в чудовището не беше отговорен за това.

Офицерите и матросите на борда на „Кирсардж“ прекараха без особени затруднения на брега две седмици, преди да забележат стълб дим на хоризонта. Хънт изпрати лодка със старшия си помощник-капитан Елис да спре минаващия параход. Хънт и хората му бяха качени на борда му и закарани до Панама.

Колкото и да беше странно, когато Хънт и екипажът му се завърнаха в Съединените щати, те не бяха изправени пред никаква комисия за разследване на случая — нещо доста необичайно. Сякаш министърът на Военноморските сили и адмиралите искаха да потулят инцидента. За голяма изненада на Хънт той дори беше повишен в чин, преди да бъде пенсиониран с почести. Старши помощник-капитан Елис също беше повишен и бе назначен да командва най-новия артилерийски катер на ВВС „Хелена“ по време на Испанско-американската война в кубински води.

Конгресът одобри отпускането на 45 000 долара за изтеглянето на „Кирсардж“ от Ронкадор Рийф и за връщането му в роден кораборемонтен завод. Оказа се обаче, че туземците от близките острови подпалили кораба, за да си присвоят всичките му хромови, медни и железни части. Оръдията му бяха свалени и спасителната група са завърна в пристанището, като остави корпусът му да се разпада във вид на коралова гробница.