Клайв Къслър
Възкръсналите (30)

28.

Пит веднага уведоми адмирал Сандекър, който изпрати реактивен самолет на НЮМА да го вземе от аеродрума „Джийн Тейлър“. По обратния път покрай реката Кели форсира още повече колата и стигна минути преди самолетът да се приземи. Тя настояваше, че може да бъде полезна и никакви възражения от страна на Пит не бяха достатъчно основателни, за да я отклонят от намеренията й да се качи на самолета и да го придружи до Вашингтон.

Джордино и Руди Гън чакаха край пистата на летището на Лангли, когато самолетът зарулира и спря. Те бързо се качиха на борда и самолетът отново излетя — за Форт Лодърдейл, Флорида, където се намираше корпоративното главно управление на морските туристически линии „Блу сийз“. Гън беше уредил за придвижването им един линкълн и само минути след кацането на реактивния самолет, с Джордино на волана, те поеха към пристанището.

Сградата на „Блу сийз“ се издигаше на 275 метра над брега на остров, където домуваха корабите на фирмата. Отвън конструкцията имаше формата на гигантски ветроход. Външните асансьори се движеха в огромна шахта, наподобяваща мачта. Самата сграда, построена предимно от стъкло, се извиваше като гигантско ветрило. Стъклата бяха сини, като централната стена представляваше опънато бяло платно, което можеше да издържа на вятър, духащ със скорост 240 километра в час. Долните четирийсет етажа поместваха кабинетите на дружеството, а горните петдесет бяха оборудвани като хотелски стаи, където се настаняваха пътниците, преди да се качат на туристическите кораби.

Джордино навлезе в подземен тунел, който минаваше под водата и отвеждаше към огромното здание на острова. Едно пиколо пое колата, а те се качиха в един от външните асансьори и пропътуваха три нива нагоре до главното фоайе, разположено под атриум, издигащ се на двеста метра в средата на административните и хотелските етажи. Секретарката на корпоративните директори на „Блу сийз“ ги чакаше и ги поведе към частен служебен асансьор, който ги качи до дирекцията на четирийсетия етаж. Президентът на морските туристически линии, Уорън Лаш, стана и заобиколи бюрото си, за да ги посрещне.

Руди Гън ги представи и всички седнаха.

— И тъй — започна Лаш, висок мъж с прошарена коса и с тегло малко над нормата. Нищо чудно да е играл футбол в колежа. Имаше тъмнокафяви очи, които се местеха от Пит към Кели, към Джордино, към Гън и обратно като панорамна камера, заснемаща живописен пейзаж, — защо е всичко това? Адмирал Сандекър доста настоятелно ми нареди по телефона да отложа отплаването на „Голдън марлин“.

— Има опасност корабът да бъде сполетян от същата съдба, каквато сполетя „Емърълд долфин“ — поясни Гън.

— Ще ми се да видя доклад, в който се твърди, че се касае за всичко друго, но не и за нещастен случай — каза Лаш с лице, изразяващо съмнение. — Не ми се вярва да се случи отново подобно бедствие.

Пит се наведе напред.

— Уверявам ви, господине, НЮМА откри неопровержимо доказателство, че пожарът е бил умишлен, както и улики, които недвусмислено сочат, че са били използвани взривни вещества за потопяването на кораба, докато е бил на буксир.

— Това е първото, за което чух. — Внезапният гняв в гласа на Лаш беше ясно доловим. — Компаниите, застраховали кораба, не са уведомили нито мен, нито директорите на корпорацията, че пожарът е бил умишлен. Единственото, което ни казаха, беше, че по незнайни причини противопожарните системи не са се задействали. „Блу сийз“, разбира се, ще даде под съд фирмите, произвели системите.

— Може да стане проблем, ако се докаже, че противопожарните системи също умишлено са били извадени от строя.

— Никога няма да се хвана на подобни приказки.

— Повярвайте ми — настоя Пит, — това съвсем не са приказки.

— Какъв мотив би имал някой да разруши „Емърълд долфин“ и да убие хиляди пътници?

— Според нас мотивът е бил да бъдат разрушени новите магнитохидродинамични двигатели на доктор Елмор Еган — поясни Джордино.

— Защо ще иска някой да разруши най-великата технология на движеща сила на новия век? — попита Лаш, видимо объркан.

— За да елиминира конкуренцията.

— Честно казано, господа… — Той кимна към Кели и добави усмихнат: — и дами, не мога да погледна на историята ви по друг начин освен като на изфабрикувана.

— Ще ми се да можех да ви обясня нещата по-подробно — обади се Гън, — но за момента, докато ФБР и ЦРУ не се произнесат официално, ръцете ни са вързани.

Лаш не се хвана на думите му.

— В такъв случай това не е официално разследване от страна на НЮМА, нито пък законно.

— Честно казано — призна Гън, — така е.

— Надявам се, няма да дадете гласност на тази чудата теория.

— Адмирал Сандекър също е на мнение да не се правят никакви официални изявления, докато не приключи разследването на всички агенции, занимаващи се със случая — каза Пит. — Ще добавя също, че според него ще бъде във вреда на туристическото корабостроене, ако медиите направят сензации от инцидента с материали, в които се твърди за терористи, разрушаващи кораби и убиващи пътници.

— Не мога да не се съглася с подобно нещо — призна Лаш. — Но защо трябва да спра точно „Голдън марлин“ да отплава? Защо не други стотици туристически кораби? Ако потопяването на „Емърълд долфин“ е било терористичен акт, защо не предупредите и другите морски туристически линии в света? — Лаш разпери ръце. — Не можете да ме убедите, че се налага да отложа първото плаване на „Голдън марлин“. Като първа подводна туристическа лодка, тя ще открие нова ера в луксозното мореплаване. Хората са си направили резервации от две години. Не мога с чиста съвест да разочаровам четиристотин пътника, които са си запазили места. Мнозина от тях вече пристигнаха и са настанени в хотела. Съжалявам, но „Голдън марлин“ ще отплава утре, както е предвидено.

— Тъй като не сме в състояние да ви склоним по друг начин — каза Пит, — ще можем ли да ви убедим поне да засилите мерките за безопасност и да осигурите екип от морски инспектори, които да правят непрекъснати проверки на всички съоръжения и системи на борда на кораба по време на плаването?

— На лодката — поправи го Лаш усмихнат. — Подводниците се наричат лодки, подводни лодки.

— А не е ли луксозен лайнер? — попита Кели.

— Когато плава на повърхността, да, но този плавателен съд е построен да плава под вода.

— Ще се съгласите ли на допълнителни предохранителни мерки и на екип от инспектори? — настоя да чуе мнението му Гън.

— Да, разбира се — отвърна любезно Лаш.

Пит не беше свършил с изискванията си.

— Бих искал също така водолазен екип да направи оглед на корпуса под водолинията.

Лаш кимна рязко.

— Това ще го уредя. Ние имаме щатни водолази за подводни ремонти и поддръжка както на плавателните съдове, така и на сградата.

— Благодаря ви за съдействието — вметна Гън.

— Въпреки че смятам предпазните мерки за необходимост, не искам да се повтаря трагедията с „Емърълд долфин“. Ако не от „Лойдс“ в Лондон, „Блу сийз“ със сигурност ще бъде картотекирана за банкрут.

— Ако не възразите, Джордино и аз бихме искали да се включим в плаването — каза Пит.

— Аз също — настоя Кели. — Имам законно придобити права над работата на баща ми.

Лаш стана от стола си.

— Не виждам никакъв проблем. Въпреки различията в мненията ни, ще ми бъде приятно да ви настаня тук. Всички стаи за пътниците са резервирани, но може и да има някой и друг неявил се пътник. Ако не, положително ще мога да уредя нещо в общото жилищно помещение за редовия състав. Лодката ще пристигне в пристанището на хотела утре сутринта в седем часа. Тогава ще можете да се качите на борда.

Гън се ръкува с Лаш.

— Благодаря ви, господин Лаш. Надявам се да не сме ви изплашили прекомерно, но адмирал Сандекър настоя да бъдете уведомен за всяка потенциална опасност.

— Напълно съм съгласен. Моля, предайте на адмирала, че съм му признателен за загрижеността му, но не виждам сериозни проблеми. „Голдън марлин“ премина през разширени подводни ходови изпитания и резултатът е, че двигателите на доктор Еган, както и аварийните системи на лодката функционират безупречно.

— И аз ви благодаря, господин Лаш — каза Пит. — Ще ви държим в течение за всяко ново развитие на събитията.

Когато напуснаха кабинета на Лаш, в асансьора Джордино въздъхна и рече:

— Е, поне опитахме.

— Не съм изненадан — каза Гън. — Бедствието с „Емърълд долфин“ даде на компанията свобода да си чупи главата. Отлагането на отплаването на „Голдън марлин“ като нищо щеше да закрие туристическата линия. Лаш и директорите му нямат избор, освен да пуснат кораба на първото му плаване и да се надяват то да мине без произшествия.

 

 

След като Гън се върна на летището, за да отлети обратно за Вашингтон, Пит, Джордино и Кели уредиха чрез личната секретарка на Уорън Лаш преспиването си в хотела. Още щом се настани в стаята си, Пит се обади на Сандекър.

— Не успяхме да склоним Лаш да отложи отплаването — поясни Пит.

— Така и предположих — въздъхна адмиралът.

— Аз, Ал и Кели ще плаваме с подводната лодка.

— Съгласува ли го с Лаш?

— Да, той се съгласи без възражения.

Пит чу по телефона шумоленето на хартия, докато Сандекър разлистваше книжата върху бюрото си.

— Имам малко новини за тебе — каза адмиралът. — ФБР смята, че е установил самоличността на мъжа, който стои зад пожара на „Емърълд долфин“, по описанията, дадени от оцелелите пътници.

— И кой е той?

— Мръсник от класа. Истинското му име е Оно Канай. Роден в Лос Анджелис. Натрупал пет страници с углавни престъпления до осемнайсетгодишната си възраст и се записал в армията, за да избегне обвинение в изнасилване. Издигнал се до чин офицер и се прехвърлил в строго секретна военна организация, наречена ТЕДИЕ.

— Изобщо не съм чувал за нея.

— Като се вземе предвид с какво се занимава, само малцина в правителството знаят — поясни Сандекър. — Съкращението ТЕДИЕ означава Тайна елитна дейност за избирателно елиминиране.

— Пак нищо не ми говори — каза Пит.

— Първоначално организацията била сформирана да се бори срещу терористи, като убива лидерите им, преди техните действия да застрашат американските граждани. Но преди десетилетие президентът съкратил проектите им и им наредил да се разформироват, което се оказало недобра идея за тях. Високообученият в политически и тайни убийства Оно Канай, сега капитан, напуснал заедно с още дванайсет негови съмишленици и създал компания за търговски убийства.

— На узаконените убийства.

— Нещо такова. Назначавали хора за извършване на убийства. От две години насам има цял списък на неразкрити убийства, включващи политици, директори на корпорации и някои известни личности. Убивали са дори босове на Мафията.

— Не са ли били разследвани?

— ФБР има досиета, но тия момчета са печени. Те не оставят никакви улики, издаващи тяхно участие. Следователите са напълно объркани, защото тепърва ще трябва да набедят Канай и неговата банда убийци. Все по-голям става страхът, че бъдещите икономически войни ще доведат до създаването на смъртоносни отряди.

— Тия, които предвиждат подобно нещо, едва ли имат предвид убийства и хулиганство.

— Колкото и отвратително да звучи — каза Сандекър, — малко са корпоративните директори в света, които биха се спрели пред нещо, за да постигнат власт и монопол.

— Което ни води до „Цербер“.

— Точно така. И става все по-очевидно, че Канай не само стои зад пожара на борда на „Емърълд долфин“ и взривяването на корпуса му, докато е бил на буксир, но пак той, представяйки се за корабен офицер, е саботирал противопожарните системи.

— Само един човек не е в състояние да извърши всичко това — изрази съмнението си Пит.

— Канай невинаги работи сам. Затова предупреждавам теб и Ал да бъдете нащрек всяка секунда, докато сте на борда на „Голдън марлин“.

— Ще следим зорко всяко подозрително поведение на членовете на екипажа.

— Най-добре гледайте да не изпускате от очи Оно Канай.

— Не те разбирам — почуди се Пит.

— Неговото его е прекалено голямо. Той няма да остави работа като тази на подчинените си. Бъди сигурен, че сам ще я свърши.

— Поне знаеш ли как изглежда?

— И ти трябва да знаеш, срещал си го.

— Срещал съм го? Къде?

— Току-що получих съобщение от полицейските следователи в Ню Йорк. Оно Канай е пилотът на стария самолет, който се опита да те убие във въздуха.