Клайв Къслър
Възкръсналите (44)

42.

8 август 2003 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

Конгресменката Лорън Смит се чувстваше така, сякаш е вързана за кон, който я влачи през пустиня. Въпреки че директорите на „Цербер“ бяха призовани да се явят пред оглавяваната от нея комисия по разследване на незаконни пазарни дейности, те така и не дойдоха. Вместо това изпратиха цяла армия адвокати на корпорацията в качеството им на техни представители, които спуснаха непроницаема димна завеса върху цялата процедура.

— Тактика на празни приказки за печелене на време — измърмори тя под носа си и удари чукчето в знак на прекратяване изслушванията до сутринта на следващия ден. — Цяла сутрин ги гледаме как сервилничат.

Тя седеше на мястото си, изпълнена с гняв и безпомощност, когато конгресменът Ленард Стърджис, демократ от Северна Дакота, се приближи до нея и сложи ръка на рамото й.

— Не се отчайвай, Лорън.

— Не мога да кажа, че ни помогна много днес — отвърна тя със строг глас. — Съгласяваше се с всичко, което изливаха върху нас, след като знаеш много добре, че говорят само лъжи и измишльотини.

— Не можеш да отречеш, че всичко, за което свидетелстваха, беше напълно законно.

— Искам да видя Къртис Мърлин Зейл изправен пред комисията заедно с целия му съвет на директорите, а не тълпа адвокати шарлатани, които размътват водата.

— Сигурен съм, че господин Зейл ще се появи, когато сметне за нужно — каза Стърджис. — Не се съмнявам, че ще го намериш за много точен човек.

Лорън му хвърли унищожителен поглед.

— Зейл най-грубо прекъсна вечерята ми онази вечер и за мен той е гнусен червей.

Стърджис свъси вежди, което не беше типично за него. По лицето му рядко липсваше усмивка. В Конгреса той беше известен като голям пацифист. На външен вид приличаше на човек, прекарал по-голямата част от живота си във ферма. Братята му продължаваха да поддържат семейната ферма в Бъфало, Северна Дакота, а той биваше непрекъснато преизбиран заради безкрайната си борба да запази фермерския начин на живот. Според Лорън обаче, той беше добре предразположен към Къртис Мърлин Зейл.

— Срещала си Зейл? — искрено се изненада той.

— Твоят „точен човек“ заплаши живота ми, ако не преустановя разследването.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Повярвай го! — сопна му се Лорън. — И приеми съвета ми, Лио. Стой далече от „Цербер“. Те са го загазили, много са го загазили и Зейл ще бъде късметлия, ако не свърши на бесилото.

Стърджис я проследи с поглед как се отдалечава, безупречна в бежовия си туиден костюм, пристегнат в талията с колан от естествена кожа. Носеше в ръка куфарче от боядисана кожа, в тон с тоалета й. То беше нейната запазена марка.

Лорън не се върна в кабинета си. Беше късно вечерта и тя се запъти направо към колата си в подземния паркинг. Мислите й се връщаха към събитията от деня, докато си пробиваше път в натовареното движение. Четирийсет и пет минути по-късно тя стигна до дома си в Александрия. Когато спря колата и натисна дистанционното управление, за да отвори гаража си, една жена излезе от сянката и се приближи откъм страната на пътническата седалка. Лорън смъкна стъклото на прозореца без страх.

— Конгресмен Смит, простете натрапването ми, но е много важно да говоря с вас.

— Коя сте вие?

— Казвам се Сали Морс и съм председател на „Юкон ойл къмпъни“.

Лорън огледа жената, която беше облечена само с джинси и лека синя плетена памучна блуза. Умолителният й поглед изглеждаше искрен.

— Влезте в гаража.

Лорън паркира колата в гаража и затвори вратата.

— Заповядайте вътре — покани тя жената и я поведе към всекидневната. Обзавеждането беше супермодерно, като всяка отделна мебел беше изработена по поръчка.

— Седнете, моля. Ще пиете ли кафе?

— Предпочитам нещо по-силно, благодаря ви.

— Кажете каква отрова желаете! — Лорън отвори шкафчето с напитки, чиито стъклени вратички бяха гравирани с екзотични флорални мотиви.

— Скоч с лед?

— Вкус точно като на мъж.

Лорън наля върху лед „Къти сарк“ и подаде чашата на Сали. После отвори за себе си бира „Корс“ и седна от другата страна на ниската масичка.

— Е, госпожо Морс, защо дойдохте при мен?

— Защото вие оглавявате конгресното разследване на империята „Цербер“ и нейното влияние върху петролния пазар.

Сърцето на Лорън се ускори и тя се насили да запази самообладание.

— Да разбирам ли, че имате информация, която искате да споделите с мен?

Сали отпи голяма глътка уиски, направи кисела физиономия и си пое дълбоко въздух.

— Надявам се да разберете нещо важно. От този момент животът ми е в огромна опасност, собствеността ми вероятно ще бъде разрушена, а репутацията и общественото ми положение, за което работих дълги и трудни години, ще бъдат очернени.

Лорън не поиска от Сали пояснение, а само отбеляза:

— Вие сте много смела жена.

Сали поклати тъжно глава.

— Не съвсем. Имам само късмет, че съм сама, без семейство, което Къртис Мърлин Зейл да заплашва или убие, както неговите гангстери направиха с толкова други.

Адреналинът на Лорън започна да се покачва. Самото споменаване името на Зейл й подейства като мълния, ударила в покрива.

— Значи сте запозната с престъпните му деяния — опипа почвата тя.

— От момента, когато ме завербува и образува картел с други корпоративни директори на по-големите петролни компании.

— Не знаех за съществуването на картел — каза Лорън и започна да чувства, че е попаднала на златна мина.

— О, да, не се и съмнявам — отвърна Сали. — Планът на Зейл беше да извърши тайно уедряване на компаниите с цел да се създаде нация, която да не бъде повече зависима от чужд петрол. Отначало всичко изглеждаше като благородна кауза. Но после стана ясно, че плановете му надскачат простото пресичане на снабдяването от страните от ОПЕК.

— Каква е крайната му цел?

— Да стане по-могъщ от американското правителство. Да диктува начина си на работа на страна, толкова зависима от петрола и богатите запаси, че да приветства усилията му, без изобщо да подозира, че някой ден той ще издърпа чергата под краката й още щом постигне пълен монопол и вносът на петрол бъде преустановен.

— Не виждам как ще стане това — каза Лорън, на която й беше трудно да възприеме в дълбочина думите на Сали. — Как той ще постигне монопол, без да включва огромните петролни находища в Северна Америка?

— Като вдигне всички американски и канадски ограничения върху сондажните работи и експлоатирането на държавни земи. Като пренебрегне всички възражения на еколозите. И като подкупи и контролира Вашингтон. И най-лошото — като убеди американската общественост да протестира и въстане срещу вноса на чуждестранен петрол в страната.

— Невъзможно! — отсече Лорън. — Никой не може да постигне толкова много власт на гърба на безброй хора.

— Протестите вече започнаха — каза мрачно Сали. — Бунтът е зад ъгъла. Ще разберете, когато ви кажа за последната му планирана катастрофа. В момента малко неща стоят между него и пълния петролен монопол.

— Това е немислимо.

Сали се усмихна тъжно.

— Ще прозвучи като клише, ако ви кажа, че нищо не може да застане на пътя му или че той няма да се поколебае да използва всички средства, включващи дори убийства, за да постигне целта си, но това е самата истина.

— „Емърълд долфин“ и „Голдън марлин“.

Сали погледна Лорън смутена.

— Нима сте узнали, че той има пръст в тези трагедии?

— Тъй като вие ми казвате каквото знаете, аз пък смело мога да ви кажа, че ФБР, което работи съвместно с НЮМА, е доказало, че бедствията не са в резултат на нещастни случаи, а са причинени от агенти на „Цербер“, наричани вайпъри. От събраните от нас сведения подпалването на туристическия кораб и потопяването на туристическата подводница е направено с цел да се хвърли вината на магнитохидродинамичните двигатели на доктор Елмор Еган. Зейл е искал да спре производството им, защото революционното масло, изобретено от Еган, на практика премахва триенето. Ако бъде продавано на пазара, то ще пробие огромна дупка в петролните продажби и ще покаже разликата между печалбите и загубите за рафинерийните корпорации.

— Нямах представа, че правителствените следователи знаят за тайния кръг от наемни убийци на Зейл — призна удивена Сали.

— Въпросът е Зейл да не знае.

Сали разпери ръце в знак на съжаление.

— Но той знае.

Лорън я погледна скептично.

— Как е научил? Разследването се провежда в пълна тайна.

— Къртис Мърлин Зейл похарчи над пет милиарда долари, за да купи всеки във Вашингтон, от когото може да има облага. Повече от сто сенатори и представители са в малкия му джоб наред с чиновници от всяко министерство, включително правосъдното.

— Можете ли да ми назовете имена? — попита настоятелно Лорън.

Лицето на Сали доби почти сатанинско изражение. Тя извади от чантата си дискета.

— Всички са тук. Двеста и единайсет имена. Не мога да ви кажа какви суми са им платени или кога. Но се натъкнах случайно на запечатана папка, попаднала у мен по погрешка, предназначена за Сандра Делейдж, администратор по вътрешните работи на картела. След като я фотокопирах, я запечатах отново и я препратих на Сандра. Имах късмет, че тя не ме заподозря, когато се позамислих за участието си в безумния план на Зейл и „Цербер“, и не изрази никакво съмнение.

— Можете ли да ми кажете някои от имената?

— Ами например на двама лидери и трима високопоставени служители в Белия дом.

— А конгресмен Ленард Стърджис?

— И той е в списъка.

— И аз имах съмнения за него — призна с гняв Лорън. — А президентът?

Сали поклати глава.

— Доколкото знам, той не иска да има нищо общо със Зейл. Президентът не е съвършен, но е разбрал достатъчно за петролния магнат, за да не знае, че е гнил като престоял три месеца товар от плодове.

Лорън и Сали разговаряха докъм три часа сутринта. Лорън се ужаси, когато Сали й разказа за плана на Зейл да взриви супертанкер в пристанището на Сан Франциско. Тя пъхна дискетата в компютъра си и разпечата съдържанието й, чийто обем достигна размера на малък ръкопис на книга. После двете жени скриха дискетата и разпечатаните копия в сейф, който Лорън бе вградила в пода на гаража си под един шкаф, използван за склад.

— Можете да пренощувате тук, но после ще трябва да ви намеря безопасно място, където да се настаните, докато трае разследването. Научи ли Зейл, че ще надуете свирката за коварния му план, той ще направи всичко възможно да ви запуши устата.

— „Да ми запуши устата“… Хубав синоним на „убийство“.

— Те вече се опитаха да измъчват Кели Еган, дъщерята на доктор Еган, заради формулата за масло.

— И успяха ли?

— Не, спасили са я, преди приятелчетата на Зейл — вайпърите — да изтръгнат признанията й.

— Ще ми се да се запозная с нея.

— Ще можете. Тя живееше при мен, но след като Зейл ни видя заедно на вечеря онази вечер, трябваше и нея да скрия другаде.

— Тръгнах само с една пътна чанта. Взех си малко козметика, бижута и няколко чифта бельо.

Лорън измери с поглед Сали от главата до петите и кимна.

— Ние сме горе-долу еднакви на ръст. Можете да ползвате каквото намерите за подходящо от гардероба ми.

— Ще бъда най-щастливата жена, когато тази мръсна работа приключи.

— Нали разбирате, че като постъпвате така, ще бъдете принудена да свидетелствате пред съда и моята комисия по разследване.

— Съзнавам последствията — заяви тържествено Сали.

Лорън обви с ръка раменете й.

— Още веднъж ще го кажа: вие сте много смела жена.

— Това е един от малкото случаи, когато поставям добрите намерения пред амбицията си.

— Възхищавам ви се — каза искрено Лорън.

— Къде искате да се крия от утре нататък?

— Тъй като Зейл има много „къртици“ в Министерството на правосъдието, не мисля, че ще е разумно да ви настаня в правителствена тайна квартира. — Лорън се усмихна дяволито. — Имам приятел, който може да ви приюти в един стар самолетен хангар, обезопасен с по-сигурна охранителна система от тази на Форт Нокс^[1]. Името му е Дърк Пит.

— Може ли да му се вярва?

Лорън се разсмя.

— Мила, ако старият гръцки философ Диоген продължаваше да търси честен човек, той щеше да приключи пътуването си пред вратата на Дърк.