Клайв Къслър
Възкръсналите (48)

46.

Морската повърхност се вълнуваше и движеше във вид на безкрайна формация. По нея „зайчета“ нямаше и браздите на надигащите се вълни приличаха на браздите на разорана нива. Странна тишина се беше слегнала над водната шир. Лека мъгла над вълните приглушаваше всеки звук от неспокойната вода и звездите, клонящи към западния хоризонт, едва се виждаха. Светлините на Сан Франциско блещукаха като кремав облак на фона на тъмното небе на изток.

Беше един час преди зазоряване, когато катерът на бреговата охрана „Хюрън“, плаващ на пълен ход, пресрещна огромния супертанкер „Пасифик троуджън“ на двайсет морски мили от Голдън Гейт. Два хеликоптера на бреговата охрана надвиснаха над огромния кораб, придружени от последното допълнение към базовата морска пехота — хеликоптера „Гошок“, превозващ капитан Гарнет и неговия разузнавателен отряд от 30 морски пехотинци. Бърз, брониран патрулен катер на сухопътните войски следваше танкера зад кърмата му. На борда му бяха капитан трети ранг Майлс Джейкъбс и неговият отряд от „тюлени“ от ВВС, готови да изстрелят абордажните куки, закачени за стълби, върху широката палуба на танкера.

Вицеадмирал Еймос Доувър, който щеше да ръководи абордажната операция, стоеше изправен с бинокъл пред очите си.

— Много е голям. Дълъг е колкото футболно игрище.

— Да, това е свръхогромен танкер за суров нефт — отбеляза капитанът на катера на бреговата охрана, Бък Комптън. През двайсет и трите си години служба Комптън беше обиколил света като корабоводител на катери, като извършваше спасителни акции в бурни морета или спираше кораби, които превозваха незаконни емигранти или наркотици.

— Нямаше да знам, че осемдесет процента от масата му е под водолинията му. Според техническите му характеристики той може да превозва над шестстотин хиляди тона петрол.

— Не ми се ще да съм в радиус от десет мили от него, когато товарът му от петрол се взриви.

— По-добре да се взриви тук, отколкото в Сан Франциско.

— Капитанът му не прави никакви опити да се спотаи в залива — каза тихо Доувър. — Всичките му светлини, от носа до кърмата, са включени. Като че ли иска да демонстрира присъствието си — каза той и свали бинокъла си. — Странно е, че известява пристигането си толкова очебийно.

Както оглеждаше танкера, Комптън ясно видя как корабният готвач изхвърли куп зеле в морето, което накара чайки да се стрелнат към водата, разпенвана от огромния корпус.

— Плаши ме този кораб — отбеляза той.

Доувър се обърна към радиста си, който стоеше наблизо с преносима радиостанция, включена към високоговорителя на мостика.

— Свържи се с нашите хеликоптери и ги питай дали забелязват някакви враждебни действия.

Радистът изпълни нареждането и зачака отговор. След малко по високоговорителя се разнесе глас:

— Адмирал Доувър, тук лейтенант Хукър от Преследвач номер едно. Освен моряците, които, както се вижда, проверяват тръбните фитинги, и корабния готвач, палубата изглежда пуста.

— А кормилната рубка? — попита Доувър.

Съобщението бе предадено и отговорът дойде бързо.

— Крилото на мостика е празно. Доколкото мога да видя през прозорците на мостика, вътре има двама офицери на вахта.

— Предай наблюденията си на капитан Гарнет и капитан Джейкъбс и им кажи да бъдат в готовност. Ще спра танкера.

— Той има екипаж от петнайсет офицера и трийсет матроса — поясни Комптън, гледайки компютърните данни за танкера. — С английска регистрация е. Това означава, че ще се надигне огромна врява, ако се качим без съответното разрешение на кораб, плаващ под чужд флаг.

— Това е проблем на Вашингтон. Ние изпълняваме стриктните заповеди да се качим на борда му.

— Поне докато ти и аз излезем от затруднение.

— Хайде, каяк, изпълни си задълженията.

Комптън взе предавателя от ръцете на радиста.

— До капитана на „Пасифик троуджън“. Говори капитанът на катера на бреговата охрана „Хюрън“. За къде плавате?

Капитанът на супертанкера, който се намираше в кормилната рубка, докато корабът му се приближаваше до американския бряг, отговори почти веднага.

— Тук капитан Дон Уолш. На път сме към офшорните нефтени съоръжения край нос Сан Педро.

— Точно такъв отговор очаквах — измърмори под носа си Доувър. — Кажи му да легне на дрейф.

Комптън кимна.

— Капитан Уолш, тук капитан Комптън. Моля, легнете на дрейф, за да се качим на борда за проверка.

— Толкова ли е необходимо? — попита Уолш. — Спирането ни ще струва на компанията загуба на време и пари и ще наруши графика ни.

— Моля, подчинете се — настоя Комптън с авторитетен глас.

— Корабът плава дълбоко във водата — отбеляза Доувър. — Сигурно танковете му са препълнени с петрол.

Капитан Уолш не потвърди нищо, но след минута Доувър и Комптън видяха, че дирята на танкера, която оставяха гребните му винтове, започна да намалява. Носът му продължи да прави пяна, но и двамата мъже знаеха, че спирачният път на плавателен съд с такава огромна маса не е по-къс от една миля.

— Нареди на капитан Джейкъбс и капитан Гарнет да се качат на борда му с техните ударни групи.

Комптън погледна Доувър с почуда.

— Не искаш ли да изпратим абордажна група от „Хюрън“?

— Ония там са по-добре екипирани за съпротива от нашите момчета — отвърна Доувър.

Комптън подаде командата и заедно с Доувър застана да наблюдава как пилотът спусна хеликоптера на морската пехота над кърмата на супертанкера и мина с тупкащите му лопати над надстройката, стараейки се да не закачи радарната мачта и димохода. После увисна във въздуха за минута, докато Гарет огледа палубата за някакви признаци на враждебност. Като се увери, че огромната палуба е чиста, той направи знак с ръка на пилота да кацне на открито място на палубата пред надстройката.

Ниско долу във водата патрулният катер на Джейкъбс се доближи до корпуса непосредствено зад кърмата. От пневматична пушка бяха изстреляни абордажни куки, които се забиха във фалшбордовете. „Тюлените“ бързо се покатериха по въжените стълби и се пръснаха из палубата, придвижвайки се към главната надстройка с приготвени за стрелба оръжия. Освен един изплашен матрос друг признак на живот наоколо нямаше.

Няколко мъже, под командата на Джейкъбс, намериха велосипеди, използвани от моряците и ги яхнаха, за да патрулират огромната палуба и тунелите с петролните танкове, за да търсят взривни вещества. Гарнет раздели мъжете си, като част от тях прати долу, в машинното отделение, а другите поведе към кърмовата надстройка. След като постави под охрана екипажа, продължи с останалите към кормилната рубка. Когато Гарнет стъпи на мостика, капитан Уолш се втурна към него с изписано по лицето му възмущение.

— Какво значи всичко това? — попита той. — Вие не сте от бреговата охрана.

Гарнет не го удостои с внимание и заговори по портативната си радиостанция.

— Адмирал Доувър, тук Първи отряд. Жилищните помещения на екипажа и кормилната рубка са под наш контрол.

— Капитан Джейкъбс? — прозвуча гласа на Доувър. — Докладвайте за Втори отряд.

— Все още ни остава да покрием пространство — отговори Джейкъбс. — Но в отсеците за течни товари, които проверихме, няма никакви взривни вещества.

Доувър се обърна към Комптън.

— И аз се качвам.

Една лодка беше спусната във водата и адмирал Доувър тръгна с нея към танкера, откъдето хората на Гарнет бяха спуснали задбордната стълба на пилота на хеликоптера. Доувър се качи на палубата и се запъти направо към мостика, където завари вбесения Уолш.

Капитанът на „Пасифик троуджън“ не скри изненадата си, че вижда адмирал от бреговата охрана на кораба си.

— Настоявам да узная какво става, по дяволите? — почти кресна Уолш на Доувър.

— Получихме сигнал, че корабът ви превозва взривни вещества — отвърна Доувър. — Затова правим рутинна проверка, за да установим истината.

— Взривни вещества! — избухна Уолш. — Да не сте полудели? Та това е петролоносач! Никой разумен човек не би качил взривни вещества на борда му.

— Точно това смятаме да установим — отвърна спокойно Доувър.

— Сигналът ви е абсурден. Откъде е дошъл?

— От много високопоставен служител на една от петролните компании на „Цербер“.

— Какво общо има „Цербер“ в случая? „Пасифик троуджън“ принадлежи на английската корабоплавателна компания „Берик“. Ние превозваме петролни и химически продукти за голям брой чуждестранни клиенти от цял свят.

— Чий петрол превозвате сега? — попита Доувър.

— На „Зандак ойл“ в Индонезия.

— Откога „Берик“ превозва петрол за „Зандак“?

— Повече от двайсет години.

— Докладва Първи отряд — намеси се гласът на Гарнет по радиостанцията на Доувър.

— Адмирал Доувър слуша.

— Не намираме никакви следи от взривни устройства в машинното отделение, нито в кърмовата надстройка.

— Добре — отвърна Доувър. — Идете да помогнете на капитан Джейкъбс. Той има да покрива много по-голяма територия.

Цял час мина, докато ядосаният капитан Уолш крачеше насам-натам из мостика, тъй като знаеше, че с всяка изминала минута закъснение компанията му губеше хиляди долари.

Капитан Комптън се прехвърли от „Хюрън“ на танкера и също се качи на мостика.

— Преливам от нетърпение — усмихна се той. — Надявам се да нямате нищо против идването ми да видя как вървят нещата тук.

— Не вървят — отвърна отчаяният Доувър. — Засега няма и следа от взривни вещества или детониращи устройства. Капитанът и екипажът не се държат като хора, тръгнали на самоубийствена мисия. Започвам да се опасявам, че сме били изиграни.

Двайсет минути по-късно Джейкъбс докладва:

— Корабът е чист, адмирале. Никъде не открихме следи от взривни материали.

— Е, видяхте ли! — избухна Уолш. — Нали ви казах! Вие сте луди.

Доувър нямаше никакво намерение да успокоява ядосания капитан на танкера. Той започваше да натрупва огромни съмнения относно искреността на Сали Морс. Но в същото време почувства и дълбоко облекчение от факта, че корабът няма никакво намерение да взриви половината Сан Франциско.

— Извинете, че нахлухме така и ви забавихме — обърна се той към Уолш. — Тръгваме си.

— Бъдете сигурни, че правителството ми ще отправи протест срещу вашето — отвърна гневно Уолш. — Нямате никакво законно право да спирате кораба ми и да се качвате на борда.

— Приемете моите извинения за създаденото ви неудобство — каза Доувър е искрено съжаление. После, докато двамата с Комптън излизаха от мостика, той му прошепна тихо: — Хич не ми се ще да видя лицата на всички във Вашингтон, когато ги уведомя, че са били подведени.