Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (57)

Петък, 23-ти юни

14:15

Пайк огледа снимката и се постара да не диша тежко.

— Очарователна е. Какво трябва да ми говори?

Гневът я душеше, но Кейси отговори съвсем монотонно:

— Казали сте на агентите от АТО, че в петък сте били в южна Дакота. И че сте тръгнали за там към полунощ. Точно преди детектив Джеймс Рул и трима агенти на АТО да загинат на пристанище Ред Хук. А това тук е вашата снимка пред пощенските кутии в квартал Пийкскил, Ню Йорк в два и петнадесет по обед в петък. Куфарчето, което държите, е било откраднато два часа преди това от кола на нюйоркската полиция. Имате проблем, господин Пайк.

— От къде на къде? Аз не съм съгласен, че този размазан образ тук е моят. Виждам това куфарче за пръв път и в петък следобед бях в южна Дакота заедно с още двама мои партньори.

— Те сигурно ще променят показанията си, господин Пайк. Приятелите ви едва ли ще стигнат чак дотам заради вас. АТО вече разговарят с тях. Те също разполагат с копие от тази снимка.

— Това е формен тормоз, госпожице.

— Надявам се. Тъкмо това целим. Сега ще дойдете с нас. В управлението. Можете да ни обяснявате къде грешим по пътя. Налага се да ви сложим белезници.

Пайк се усмихна.

— Не искам да ме застреляте, защото съм се опитал да си оправя вратовръзката.

Ники пристъпи с белезниците.

Пайк не оказа никаква съпротива.

— Обвинен ли съм в нещо?

— Още не.

— Но ми слагате белезници.

— Така ни е по-приятно.

Двамата полицаи го поведоха към асансьора. Когато стигнаха до вратите, Пайк се усмихна на Кейси.

— Ти си една упорита и зла кучка. Между другото, как е скъпата ти майка?

— Имаш право да си затваряш шибната уста.

Влязоха в асансьора и Кейси застана от едната му страна, а Ники от другата. От колоните се разнасяше някаква лирична класика. Асансьорът стигна до първия етаж и отвори врати. Един старец в черен костюм и мръсна бяла риза стоеше пред тях и държеше пистолет. На лявата му буза имаше окървавена превръзка. Някаква друга част от съзнанието Пайк разпозна в оставащите секунди колт питона. Мъжът задържа вратата и насочи пистолета към тримата. Никой не помръдна. Ники и Кейси се взираха в мъжа. Той погледна Пайк и заговори само на него.

— Джулия Мария Джането.

Пайк погледна стареца в очите и позна името.

Фабрицио Сенца видя, че го е разбрал. В този миг Пайк се опозна в една съвършено нова светлина. Като мъртвец. От дулото на колта разцъфна бял огън. Така и трябваше. Това им беше работата на пистолетите. Но горещината го шокира. Това бе последната му мисъл преди куршумът да премине през черепа му и да изрисува кървавочервени реки и острови по зеленикавото огледало отзад. Горещината…