Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (11)

Централен арест Долен Манхатън, 21:00

Юфония Шабаз бе не коя да е, а Нейна Чест Юфония Шабаз, известна сред ченгетата и адвокатите на Сентър стрийт като Осемте топки, защото беше кръгла, лъскава и черна и разполагаше с цифром и словом три отговора на всички правни въпроси — да, не и не знам, ще видим. Съдия Шабаз бе дежурна вечерта, когато Еди Рубинек внесе искане за незабавно оттегляне на обвиненията спрямо Тони Логашио въз основа на това, че дадените от неговия клиент показания, докато се е намирал на задната седалка на детективската кола на Сексуални престъпления са взети по незаконен начин при обстоятелства, представляващи въпиещо нарушение на абсолютното право на защитник в щата Ню Йорк.

А, да, каза съдия Шабаз и отвори жълтото си око. Знаела за това право. Законното изискване за абсолютно право на защита, познато и като АПЗ, постановява, че заподозреният не може да бъде разпитван, докато не му бъдат разяснени правата, и то във физическото присъствие на адвокат.

Нещо повече — Еди Рубинек много обичаше тази фраза — нещо повече, ако заподозреният бил под действителен арест, под контрола на полицейски служител и ако нямал право да си тръгне по своя воля, то АПЗ важало за всички случаи и въобще не можело да се провеждат никакви разпити. Поради това информацията, получена при ареста и разпита на неговия клиент, включително информацията, довела до арестуването на братята Скарпа, била напълно несъстоятелна от юридическа гледна точка и следвало да бъде пренебрегната, тъй като била получена вследствие на незаконен разпит. Поради това употребата на тази информация щяла да бъде, ако можел да употреби класическата фраза, шок за съдебната съвест.

Като че ли такова животно съществуваше. По подметките на хората залепват неща с повече съвест, отколкото има съдът. Законът е машина за обработка и консервиране на мърша.

Тогава обаче помощник районният прокурор — самата Вероника Стейн — спокойно и уверено възрази, че според протоколите и показанията на служителите, извършили ареста — Кейси Шпандау и Левон Джамал — Логашио не е бил под формален арест и всъщност напълно доброволно е дал юридически състоятелна информация за отвличането на Кориел и тъй като в същия момент към него не е имало отправени обвинения относно съучастие в похищението на Кориел, не е имало какви права да му бъдат разяснявани.

Това предизвика бурен протест от страна на Еди Рубинек, който стана и заяви, че във въпросния момент е имало инструмент на обвинението, а именно по алинея 130, содомия с малолетен, престъпление срещу личността клас Е, поради което е било нарушено абсолютното право на защита на подзащитния, от което следва, че всичко, казано във връзка с други въпроси, при нарушение на правата на подзащитния, не променя факта, че АПЗ е нарушено и затова всичко следващо, колкото и да няма връзка с първоначалното обвинение, е опорочено и поради това е абсолютно неприемливо от техническа гледна точка.

Глупости, каза прокурорката. Дори да е имало нарушение на гражданските права на Логашио, тези права не съставляват конституционно право и фактически са само инструмент за профилактика за защита от неволни изявления, които биха могли да навредят на изявителя, по който повод и въз основа на делото Харис срещу щата Ню Йорк Върховният съд е постановил, че дори умишленото незапознаване с гражданските права от юридическа гледна точка не обезсилва изявлението.

„Ха!“ отбеляза господин Рубинек.

В този момент съдия Шабаз се наведе напред, коженото й кресло изскърца и тя разпери ръце върху безпорядъка от юридически документи и обвивки от сладкиши по бюрото.

— Достатъчно. Възнамерявам да прегледам решението по случая Харис и да го обмисля. Ще ви известя за решението си след… след необходимото време. — След което прекъсна арията на Рубинек по средата, вдигайки лявата си ръка с розова длан и широко разперени дебели пръсти. — Изчакайте, господин Рубинек. Ще ви осведомя за решението си възможно най-скоро. Излезте и двамата от кабинета ми, ако обичате.

С други думи, не знам, ще видим. Е затова й викаха Осемте топки.

Двадесет и шест минути по-късно, след кратко съвещание със Сладкиша и Чудовищната хапка в кафенето, съдия Юфония Шабаз се върна в покоите си, повика участниците в битката и отсъди, че получената от Логашио информация, каквато и да е тя, не се приема и че поради това всичко, възникнало вследствие на тази информация, е възникнало при очевидно и въпиещо — думичката определено й бе харесала — нарушение на АПЗ на заподозрения — включително уликите, иззети при обиска на апартамента на Скарпа, бельото, веществените доказателства — и според дървената глава на правосъдната машина тези улики били абсолютно неприемливи и опорочени. Вследствие на това решение Тони Логашио и братята Скарпа излязоха от предварителния арест на Сентръл стрийт още преди девет вечерта. Натовариха се на някакво раздрънкано такси и минаха месеци преди отново да привлекат сериозното внимание на нюйоркската полиция. Тогава бяха прибрани завинаги. Тогава. Нека да наблюдаваме какво се случи по-нататък.

Час по-късно, докато се прибираше към къщи от станцията на Девета улица на линия Д на метрото, общественият защитник Еди Рубинек бе пребит съвсем професионално от неизвестен, но сериозно мотивиран извършител. Единственото, което успя да обясни на полицаите от Шесто управление, и то докато седеше на задното стъпало на линейката с двойно уголемена морава физиономия и устни, приличащи на сурова наденица, беше, че нападателят бил жена, черна и с телосложение на артилерийски снаряд.

— Колко милиметра? — Ченгето от Шесто, ветеран разузнавач, прекарал четири кошмарни години във Виетнам, които така и не се бяха изличили от паметта му, още от самото начало беше решил, че пребитият никога не е подушвал барут и че най-вероятно е прекарал целия Виетнам в Торонто, като е пушел ганджа и е драскал тъпи марксистки лозунги по стените.

— Какво имате предвид? — попита Рубинек и повече от всякога заприлича на лайно. Кръвта от носа му се стичаше по козята му брадичка, едното му око беше подпухнало, а очните му ябълки бяха яркочервени. Имаше вид на гадно адско изчадие.

Полицаят въздъхна и повтори въпроса.

— Казахте, че приличала на снаряд. Попитах колко милиметров.

Рубинек попи малко кръв от зъбите си с носната си кърпа и изхрачи кръвта на тротоара, като опръска ботуша на ченгето. Еди Рубинек просто не знаеше кога да се откаже. И между другото още не знае — ако го видите някой път на Сентръл, попитайте го как му е носът. Изобщо не проумява. И никога няма да проумее.

Както и да е, малко след рапорта на Шесто шефът на Двадесет и пето се обади в Сексуални престъпления и нареди на Кейси Шпандау веднага да си довлече задника при началството. Попита я къде е била, когато се е случило произшествието, и има ли да каже нещо по въпроса.

Кейси Шпандау се настани на неудобния дървен стол, който стоеше там точно за такива случаи, изгледа го с китайския си поглед и попита дали може да повика за свидетел на разговора някой член на Сдружението на чернокожите в Нюйоркската полиция. Началникът на управлението я гледа безмълвно почти цяла минута.

След това я попита още веднъж, съвсем направо, има ли нещо общо с побоя над Еди Рубинек? Тя така и не сведе поглед и не обели нито дума. Той се опита да прогони червения облак в крайчеца на периферното си зрение, преглътна и си напомни, че Кейси е добра полицайка.

— Шпандау, може ли да ти задам един съвсем хипотетичен въпрос?

— Да, сър.

— Ако Шауана Кориел беше бяло дете и беше изнасилена от трима чернокожи, още ли щеше да се занимаваш със случая.

— Да, сър! Разбира се, че щях да се занимавам. Детето не е виновно за нищо.

— Добре. А ако на мястото на Еди Рубинек беше Джони Кокрън и както обикновено беше направил голям удар, беше омазал съдебната зала с гадните си черни лайна, беше заслепил журито и го беше докарал до интелигентността на прогнил пън и мръсниците се бяха измъкнали? Щеше ли да причакаш Джони Кокрън на станцията на линия Д?

— Аз твърдо вярвам, че процесът срещу О’Джей беше инсцениран, сър.

— Нима? Значи той е Исус Христос и никога не е накълцвал Мария Магдалена с швейцарски армейски нож. Кейси, спести ми шантавите си възгледи по процеса Симпсън и отговори на въпроса ми.

— Ако ви отговоря… може да си навредя, сър.

— Да си навредиш ли! Мамка му! Че ти си била по-голям адвокат и от Кларънс Дароу бе. Добре тогава. Осемте топки е по-черна от мухлясала маруля, Шпандау. Признаваш ли, че е най-тъпата съдийка в целия Християнски свят?

— Тя трябва да бъде уволнена, защото е позор за расата си.

— Олеле. Коя е твоята раса, Шпандау?

— Каква раса?

— Няма значение. Виж какво ще ти кажа. Ти си от расата на сините. В града сте тридесет хиляди сини. Всички останали са и винаги ще ви бъдат напълно чужди. Сега. Наби ли Еди Рубинек, или не го наби.

— Сър, не мога да отговоря на този въпрос.

— Защо, по дяволите!

— Каквото и да ви отговоря… ще е нечестно.

— Спести си сополите, малката. Знаеш, че така няма да стигнем доникъде. От мен зависи дали да ти взема значката.

— Знам, сър. Знам, че трябва да постъпите така, както е редно.

— Шпандау, голяма си късметлийка. Можеше да не съм ти шеф.

— Благодаря ви, сър. Оценявам го. Това означава много за мен.

Мълчание. Какво щеше да направи той?

Каза й да изчака отвън, наля си скоч от бутилката, която държеше в бюрото си точно за такива случаи, когато непоносимото бреме на командването го смазваше, и след известен брой консултации с „Чивас“, получи, както се казва, прозрение. Направо гениален проблясък.

Обади се в Първо управление и получи от търтея, който се занимаваше с персонала, едно „може би е възможно да стане“. Облегна се на стола, лапна една дъвка и извика Кейси. Прочете й алинея 9 от Устава, третираща неподчинението на команди, и й заповяда за шестдесет секунди да си е обрала партакешите и задника от неговото управление.

— Къде? — попита тя и той е доволен, че е разтревожена.

— В ОСД. При плъховете.

Тя го изгледа неразбиращо.

— ОСД ли? Какво е това?

— Съкращение. Отдел за съвместни действия. Работят с щатските и федералните ченгета по случаи със спорна юрисдикция.

— Какви например?

— Това не ти е университетска лекция, Кейси.

— Съжалявам, сър. Но…

— Ако например се случи нещо в Покипси или в Нюарк, или в Бъфало и щатското ченге реши, че случаят има връзка с нещо в Ню Йорк, се свързва с момчетата от ОСД. Те му оказват съдействие. Сега разбра ли? Не е чак толкова сложно.

— Това… вие сериозно ли говорите? Не съм уволнена, така ли?

 

 

ОДС се помещаваше в необозначен офис на площад Алби в най-мрачната част на Бруклин. Началникът беше едно говедо на име Винсънт Сарагоса. Шефът на Двадесет и пето бе решил, че ако някой може да направи от Кейси Шпандау ченге на място, това е Винс Сарагоса.

Тя се озова на стъпалата пред офиса след шестдесет и четири минути, понесла очукан кафяв куфар с лепенка на Организацията на доброволните патрули. Сарагоса седеше зад бюрото си — огромно творение от палисандър с интарзия на клипер от по-светло дърво отпред — и я наблюдаваше над златните рамки на очилата си за четене. Беше огромен, с дебел врат, широки рамене, покрито с белези лице, кафяви очи и многократно чупен нос, който заемаше по-голямата част от лицето му.

Беше с еднореден сив костюм, бледосива вратовръзка и антрацитночерна риза. Вратовръзката се крепеше от златна игла. На безимения пръст на дясната му ръка имаше масивен златен детективски пръстен, който проблясваше на светлината на зеленикавата настолна лампа.

Кейси се настани на стола пред бюрото, сложи отвратителния куфар в скута си така, сякаш съдържаше тайната за значението на вселената, и отправи към Сарагоса китайския си поглед и стиснатите си устни. Гърбът й бе изправен до такава степен, че чак се чуваше пукот. Сарагоса я изгледа уморено и се обади на бившия й началник в Двадесет и пето.

— Пратката ти се яви. Седи тук пред бюрото ми. Установихме многозначителен визуален контакт. Какво да правя с нея, мамка й?

— Дължиш ми услуга, Винс.

— Така ли? За какво бе, откачен ирландецо?

— За Мълбъри стрийт, гвинейски тъпако.

— Къде е тая Мълбъри стрийт бе?

— Тя е добро ченге, Винс. Не искам да я уволнявам.

— Какви ги е забъркала при теб?

— Почти е сигурно, че е разгонила фамилията на един обществен защитник, Еди Рубинек.

— Сигурно ли е, че си го е заслужавал?

— Напълно. Нали чу за случая Кориел?

— Да. Неин ли е?

— Беше. Общественият защитник им го начука.

— Как?

— Осемте топки. Нарушение на АПЗ. И оная го приела.

— Значи пак са на улицата?

— Още същата вечер. Дори сега, както си говорим с теб.

— Мамка му. Според теб Шпандау ще продължава ли да се държи по същия начин?

— Как? Да пребива обществени защитници или да я хващат, че ги е пребила?

— И двете.

— Не. Не мисля. Май я сплаших здравата.

— Има ли изгледи да я обвинят за този Рубинек?

— Не, поне доколкото зависи от мен.

— Ще покриеш случая ли?

— Не е нужно. Доказателствата не са достатъчни за повдигане на обвинение. Но не й го казвай. Нека се поизпоти няколко месеца.

— Добре. Какво още й има?

— Има лично отношение към работата.

— Сериозно? Нещо не го виждам така, както е застанала пред мен. Ето, виж. Не се усмихва. Не понасям черни жени, дето са си натъпкали главите с разни боклуци от клуба на книголюбителя на Опра, от рода на „татко ми беше емоционално недостъпна гад“.

— Тя е млада, Винс. Ще се научи.

Настъпи продължително мълчание. Сарагоса чуваше дишането на началника от другата страна. Продължаваше да се гледа право в очите с Кейси Шпандау, която продължаваше да стиска ужасния си куфар като спасителен пояс. Забеляза, че едва се сдържа да не зареве. Едва ли щеше да се разреве. Но самият факт, че едва не го правеше, е, това наистина означаваше нещо.

— Добре, Мик. Само заради теб. Затова помни, че вече ти си ми задължен. Имам един тип точно като за нея.

Сарагоса изрече още няколко ругатни, затвори телефона и се зае с Кейси. Директно, без следобедна дрямка, без чай и бисквити — и после я прати при Джими Рул Скалата, който беше изключително ченге, но проявяваше изключителна нетолерантност към черните и влиянието им върху политиката на наемане и уволняване на служители в нюйоркската полиция.

Оттук нататък стана интересно.