Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (13)

Четвъртък, 22-ри юни

Кабинетът на помощник щатския прокурор

Федералната сграда, Олбъни, щата Ню Йорк

09:50 часа

На сутринта Джак Вермилиън се обади от дома си в Ренселер на своя адвокат Фланъри Колман и установи, че Колман е напълно съгласен с Индианеца Джонсън, който смяташе, че размяната на Ърл Пайк срещу помилване за Дани е пълна гадост, която най-вероятно ще свърши печално, но Джак игнорира всичките му съвети.

Два часа по-късно той и намусеният Фланъри Колман — изпечен лукав адвокат, работил девет години като помощник-прокурор на Ню Йорк, преди да се отдаде на частна практика в Олбъни — се срещнаха със специалния агент за Олбъни от Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия, чернокожото ченге с бяла коса Лутър Камбъл.

Лутър Камбъл беше интелигентен и приятен, изглеждаше компетентен и сделката очевидно му се нравеше, но за съжаление не беше сам. Тогава Джак Вермилиън за пръв път видя самата Валериана Греко, помощник щатски прокурор за този сектор. Тя беше изваяна тридесет и пет годишна миньонка, със страхотни крака, остри черти и лъскава черна коса, подстригана на черта и отметната наляво с помощта на шнола във формата на сребърен гущер с изумрудени очи. Джак забеляза, че очите й са в същия нюанс на зеленото като тези на гущера. Беше облечена в обичайния за федералните тъмносин костюм, с къса пола и аксесоари под формата на лаптоп Dell Inspiron и хромиран мобилен телефон с размер на хамстерски задник. Беше самото олицетворение на деловитостта и арогантността и успя да вбеси Джак от самото начало.

Покани ги в кабинета си, претъпкан с махагонова мебелировка и реликви, увековечаващи професионалните й постижения и дружбата й с влиятелни клечки от Вашингтон, и изчака двата опита на Джак да остави куфарчето си изправено върху килима, който беше толкова дебел, че спокойно можеше да скрие капан за вълци. На третия опит Джак се отказа и остави куфара да легне. Тя го огледа с нескрито любопитство.

— Хубав куфар, господин Вермилиън.

Джак го погледна. Беше паднал на лявата страна, където точно под дръжката имаше сребърна плочка с надпис:

ДЖАК ВЕРМИЛИЪН,

ЧЕСТИТ ПЕТДЕСЕТИ РОЖДЕН ДЕН

ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ В ЛА ДЖОКОНДА

29 ЮНИ 1977

Джак сви рамене типично по италиански.

— Благодаря. Хубав кабинет.

— Ходила съм в Ла Джоконда.

— Така ли?

Джак веднага разбра накъде бие и реши да атакува пръв.

— Израснал съм там и имам много приятели. Включително Франк Торинети. Ако това ви притеснява, да прекратим разговора още сега.

Устата й беше малка, с пухкави устни като на катедрален херувим. Въпреки това усмивката й беше змийска.

— Никак даже. Просто отбелязах факта.

Фланъри Колман се намеси безцеремонно:

— Каква е точно вашата роля в тази среща, госпожице Греко?

Тя му отвърна с високопарна реч, която продължи точно единадесет минути според часовника на стената до снимката от дипломирането й в Правителствения университет „Кенеди“. Даде да се разбере, че случаят е неин. Госпожица Греко беше много заинтригувана от историята на Джак. Възхищаваше се от гражданската му доблест и лоялността към правосъдието. Естествено госпожица Греко не можела да даде никакви обещания относно освобождаването на Даниело Вермилиън, тъй като господин Вермилиън бил под юрисдикцията на щата Калифорния, но определено можело да се предприемат някои стъпки за ефективни съвместни действия между щатските и федералните агенции и в зависимост от резултатите…

Имаше още от този род, но Джак остана с ясното впечатление, подкрепено впоследствие и от неговия адвокат, че съдействието с АТО по случая с Пайк ще доведе до паралелно, но не и официално реципрочно преразглеждане на условията, при които Дани ще излежава присъдата си. Тези условия включваха незабавно прехвърляне в затворническата клиника във Фресно — и това беше най-важното за Джак.

— Това е, което ме интересува, разбирате ли? — прекъсна Джак арията й. — Защото, ако бъде върнат в общото отделение, той е мъртъв и сделката ни отпада. Край. Това не подлежи на разискване.

— Разбрах. Съгласна съм. Незабавно. Ще се обадим още днес. Нещо друго?

Джак имаше някои идеи. Може би един истински опит да се справят с наркоманията на Стрийк и с неговия… Той млъкна и се замисли.

— Нефункционален начин на живот? — бе изразът, който употреби госпожица Греко и устните й се извиха около фразата като на монахиня, издухваща прашен вибратор.

Госпожица Греко също имаше няколко въпроса.

Лутър, който беше наблюдавал дуела изпод гъстите си бели вежди, докато премяташе в ръце един нож за писма и от време на време поглеждаше Джак, установи трайно погледа си върху лицето му и повече не го помести. Джак имаше чувството, че този поглед крие предупреждение. Какви въпроси? Госпожица Греко нападна като кобра.

Всъщност ставало въпрос за мотивацията. Тя направила рутинна проверка на господин Пайк и не открила нищо. Според надеждни източници неговата фирма „Системи за кризисен контрол“ имала дълга и почтена история в областта на корпоративните консултации. Доколкото нейните хора успели да разберат, съдружниците му били пенсионирани военни с безукорни досиета от флота и сухопътните войски. Бил регистриран колекционер на оръжие и дори бил в борда на директорите на музея „Уилям Коуди“ в Коуди, Уайоминг.

Освен това се беше свързала с Военния департамент и те й бяха предоставили внушителен доклад относно военната история на семейство Пайк, която започваше от Войната за независимост и освобождаването на Тексас и стигаше до кариерата на самия полковник Ърл Пайк, стартирала с три блестящи битки като офицер на Г2 към Първа въздушна във Виетнам и продължила с двадесет и четири години активна служба в Централна Америка, Близкия изток, Колумбия, Перу, а накрая и в Централна Африка.

Значи имаме един преуспял бизнесмен и бивш военен, с множество влиятелни познати, който, виждате ли, е готов да рискува всичко това, за да прекара нелегално очевидно проблематични оръжия по Хъдсън, а оттам до Мерида, Мексико, всичко това в пълно нарушение на широко оповестените ограничения на АТО. И договаря превоза с абсолютно непознат човек, въпреки че, честно казано, този непознат е свързан с определени колоритни общности — за което твърдение се надявала Джак да й прости. Поради това сделката й се струвала странна и противоречала на единадесетте й години опит в тази област. А какво ставало с допълнителния риск за „Блек Уотър Транзит Системс“? Тук тя спря, притвори и отвори очи, сякаш бе получила някакво космическо послание или пък имаше стомашни проблеми — фактът, че Джак е предизвикал разследване срещу Пайк, фактът, че е приел статут на информатор, това нямало ли да навреди на отношенията му с чистите пред закона хора на бизнеса в Олбъни? Лично тя мислела, че ще навреди. И затова била озадачена и особено се смущавала от уникалността на ситуацията. Според нейния опит не се случвало често обикновени граждани и влиятелни бизнесмени като Джак да получават пароксизъм на граждански алтруизъм, особено когато това може да навреди на фирмените им интереси. Затова, въпреки убедителните причини, които й изложил Джак, тя все още си задавала много въпроси.

Джак я разбра много добре, наведе се и заговори напрегнато:

— Преди да обясня защо го правя, държа да поясня, че очаквам да остана абсолютно анонимен, а ако не, просто свършваме дотук. Гарантирате ли ми анонимност? В писмена форма?

Госпожица Греко хвърли кос поглед към Лутър Камбъл, който сви рамене.

— Може да се уреди. Естествено, засекретяването има своите проблеми, но източникът може да се упомене в запечатан плик към обвинителния акт, който да се отвори само от съдията. Ние ще прихванем сделката в терминалите на Ред Хук или в открито море. Може би е най-добре да го направим в океана. Ще уточним подробностите допълнително… ако се стигне до операция. Но реакциите са съвсем естествени, както и… последствията. Затова въпросът ми остава. Защо го правите?

— Поради две причини. Първата е, че е възможно да става въпрос за ужилване. Възможно е Пайк да е ваш агент. В най-голямата жега беше облечен със закопчано сако. Свърза се с мен на открито, на паркинга, където имаше възможност за наблюдение и подслушване.

— Вие ни уверихте, че сте готов да го предадете. Ако беше ужилване, то нямаше да има последствия за вас. Спазили сте закона.

— Ами ако не бях докладвал за опита? Ако наистина е било федерално ужилване? Незаконни оръжия? Моята компания има федерален превозвачески лиценз. Според условията на този лиценз пропускът да се докладва опит за подкуп или каквото и да било друго нарушение на щатските и федералните закони е основание лицензът да ми бъде отнет. Което означава край на бизнеса ми. Това е първата причина.

Тя кимна с безизразна физиономия и го изчака да продължи.

— Второ: вие, копелета такива, искате нещо в замяна за сина ми. Нямам друго. Това е.

— Само толкова? Значи нищо повече от бащинско чувство, така ли?

Погледът, който й отправи, бе достатъчен, за да изрази позицията му.

— Не е нужно да проявявате агресивност, господин Вермилиън. Ние сме наясно, че „Блек Уотър Транзит“ е обект на… интерес… от страна на множество федерални и щатски агенции. Както вече казах, вие поддържате социални контакти с елементи от италианската общност. Знаете, че Ла Джоконда е седалището на мафията тук. Не криете връзките си с тях. Пише го дори на скъпото ви куфарче. Знаем, че Франки Булс е…

— Казва се Торинети. Франсис Торинети.

— Той ви е приятел. Не го ли наричате Франки Булс?

— Той не ви нарича Вал Гъркинята.

— Добре. Ще го имам предвид. Та господин Франсис Торинети ви е приятел от детството, но няма абсолютно нищо общо с „Блек Уотър Транзит“ и вие само искате да помогнете на сина си. Както казах в началото, става въпрос за чиста и безкористна бащинска обич, така ли?

Джак не отговори.

Още един кратък транс от страна на госпожица Греко. Лутър остави шумно ножа на масата и изтропването я накара да отвори очи и да се усмихне.

— Колко достойно за възхищение, господин Вермилиън — мило каза тя. — И колко рядко срещано. — После изгледа Лутър с поглед „Престани най-сетне“ и взе мобилния си телефон, с което даде да се разбере, че посещението на Джак и Фланъри Колман е приключило.

Камбъл се надигна, изпрати ги до чакалнята и им предложи кафе.

— Сега какво? — попита Фланъри.

— Трябва да го обсъдим. Ще ни изчакате ли десетина минути?

— Пет — отговори Фланъри.

— Добре. Пет. Не й се оставяйте, господин Вермилиън. Тя е малко закоравяла. От работата й е.

— Тя е абсолютна кучка, офицер Камбъл.

— Агент Камбъл. Пет минути ли казахте? Все пак става въпрос за сина ви.

Минутите се оказаха петдесет. Джак вече крачеше към асансьора, следван от Фланъри, когато Камбъл ги настигна.

— Джак. Извинявам се. Госпожица Греко искаше да обсъди въпроса с началниците си. В тази история са замесени доста нива на управление.

— Искате да кажете, че е разследвала Джак още веднъж — усмихна се Фланъри.

— Няма такова нещо. Най-важното е, че се съгласиха. Ще участваме. Работата е в ход.

— Анонимността? — попита Фланъри.

Камбъл кимна.

— Името на Джак изобщо няма да се споменава. Ако натовари контейнера на някоя от лодките си…

— Корабите си. Имам два кораба. „Агава Каньон“ и „Тикондерога“. За случая имах предвид „Агава Каньон“.

— Става. „Агава Каньон“ ще акостира в Ред Хук. Най-добре ще е да открием пратката още там. Ще го направим да изглежда като рутинна проверка. Лично аз не смятам, че прехващането в открито море е добра идея. Това означава да намесим Бреговата охрана и ФБР, което не е нужно на никого. Аз смятам, че опитът за превозване на оръжия е напълно достатъчен. Ако е това, което мисля, и ако някои от тези оръжия са предмет на ограничение или забрани, Ърл Пайк ще се озове в ареста още същата нощ.

— А какво друго мислите, че може да е? — попита Фланъри.

Лутър видимо се смути и мълча поне половин минута. Сърцето на Джак заби лудо. В какво се забъркваше?

— Имаме… някои причини да смятаме, че „Системи за кризисен контрол“… може… да е замесена в нелегален превоз на оръжие.

Реакцията на Фланъри бе образец на управляем взрив.

— Казахте, че срещу фирмата му няма нищо!

— Няма нищо доказано.

— Значи става въпрос за хипотеза?

Камбъл надяна най-безизразната си физиономия.

— Мога да ви кажа само, че „Системи за кризисен контрол“ е свързана с определени политически елементи във Вашингтон, които са склонни да оказват едностранна военна помощ на известен брой дясноориентирани правителства в Централна Америка и дори в Мексико. Списъкът на клиентите им… не е известен… на нашите агенции, но според разговорите, които проведохме тази сутрин с Държавния департамент, „Системи за кризисен контрол“ е… предмет на интерес за настоящата администрация.

— Коя е тази администрация? И каква част от коя администрация е? Слушай, приятелю, не се опитвай да заблудиш клиента ми с мъгляви глупости за някакви национални интереси. Ако не ми казваш цялата истина и ако всичко това се отрази на фирмата на Джак, ще навра в кучи гъз и теб, и тази харпия Греко, и всички федерални агенти в цялата ви скапана сграда!

Камбъл изслуша гневния изблик на адвоката на Джак с широко отворени очи. Кожата на лицето му стана червеникавокафява.

— Вижте какво, господин Колман, ние сме АТО. Задачата ни е да не допускаме забранените оръжия на улицата. Дори тази мексиканска история да касае частна колекция и дори едно от тези оръжия да подлежи на някакво законово ограничение, това означава, че Пайк е престъпник, и моята работа е да го окошаря дори за това, че си го е помислил.

Атрофиралата съвест на Фланъри проблесна някъде в най-забутаното кътче на адвокатската му душа и го накара да попита за военните заслуги на Пайк пред родината му. Камбъл беше безцеремонен.

— Моите уважения, но да си ги завре отзад. Това е било вчера.

Фланъри погледна към Джак.

— Джак, този Пайк…

— Да?

— Мислиш ли, че ще се върже на номера с рутинната проверка?

— Въобще не ме интересува — намеси се Камбъл. — И да се върже, и да не се върже, няма никакво значение. Нелегален превоз на оръжие? Получателят е някакъв военен от чужда държава? Ха! Лично мен въобще не ме интересува какъв бизнес прави тоя Пайк и кои са приятелите му. На моята територия не може незаконно да се пренася оръжие. Ще го сритам в задника и ще се хиля с кеф. Това ми е работата. Не се притеснявайте за него. Я се появи, докато Челси Клинтън стане кмет на Ню Йорк, я не. Хайде вярвайте ми поне малко, а?

— За какво? — попита Фланъри, но Камбъл вече крачеше към кабинета.

— Остави го — обади се Джак и го проследи с поглед.

— Ти го остави — отвърна Фланъри, но беше твърде късно и Джак Вермилиън така или иначе още преди няколко часа беше престанал да слуша какво говори адвокатът му. Дори не мислеше как ще реагира Франк Торинети, който явно беше замесен по някакъв начин. Франк му беше приятел. Щеше да го разбере. Той също имаше син. В момента Джак чуваше единствено гласа на сина си по телефона на затвора Ломпок и страха, който заглушаваше всичко останало.

„Моля те, татко. Моля те, помогни ми.“