Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (3)

Харлем, Ню Йорк, 10:15

В същия този прекрасен първи летен ден в Харлем, в ивицата светлина между два строящи се небостъргача, едно момиченце със зелена рокличка и яркочервени маратонки бе отвлечено направо от тротоара пред Уогнър Хаус на улица „Паладино“. От двама — или трима — бели мъже в ръждясал тъмносин микробус. Някакъв свидетел твърдеше, че регистрационният номер бил от Ню Джърси. Името на момиченцето беше Шауана Кориел. На девет годинки. Тази сутрин дежурна в Отдела по сексуални престъпления в Двадесет и пето управление беше Касандра Шпандау.

Касандра — позната и като Кейси — беше поредната чернокожа полицайка, но хората я запомняха със странните й китайски очи — светлокехлибарени със златисти ивици — високите скули и черната като око на хрътка кожа. Не беше красива — очите й бяха малко по-дръпнати, отколкото трябва, и устните й бяха прекалено тънки — но присъствието й се запомняше: движенията, гласът, пулсирането на вената на гърлото й, докато говореше. Притежаваше онова, което учените глави наричат началническо присъствие, но използваше цвета на кожата си като броня и освен по работа не контактуваше с нито едно бяло ченге в Две Пет, без значение мъж или жена. Кейси беше убедена, че търговията с крек се върти от Агенцията за борба с наркотиците, че СПИН-ът е заговор на ЦРУ с цел унищожаване на черните и че Мая Ангелу е велика американска поетеса. Беше млада, а младите винаги са таралеж в гащите.

Работата беше там, че в Две Пет наистина я харесваха — незнайно защо — но впоследствие това се оказа важно. Колегите й не знаеха нищо за семейството или за детството й, но в досието от полицейската академия се споменаваше, че е от Картейдж, а в графата за името на баща й с нервен почерк и едри букви беше изписано „починал“, сякаш на пишещата й беше призляло от тази мисъл.

Сега Отделът по сексуални престъпления на Две Пет работеше на последния етаж на управлението, в едно зеленикаво като повърня и жълто като бебешки дрисък помещение, до което се стигаше по дървени стълби. Нямаше прозорци и затова на тавана денонощно светеха две двойки луминесцентни лампи, така че всички бели изглеждаха зеленикави, а черните изглеждаха виолетови. Отделът се състоеше от осем мъже и две жени, излезли от академията преди две или малко повече години.

В десет и нещо, докато Кейси и партньорът й — безвратият бивш футболист Левон Джамал, играл допреди четири години в „Джетс“ — се занимаваха с някакъв битов скандал в квартал Тафт, получиха съобщение, че някакъв мъж видял да отвличат чернокожо момиченце, деветгодишно, познавал го — казвало се Шауана Кориел.

Забелязал я от прозореца си на третия етаж, докато вървяла по „Паладино“, зелена рокля, червени маратонки „Кег“ и черно копринено яке с емблемата на „Янкис“; носела огромна торба с хранителни продукти; явно се връщала от супермаркета на ъгъла с Джувилие Парк. В нормалните квартали никой нямаше да накара деветгодишно дете да носи такъв товар, но майката беше изпратена на принудително лечение за наркомания, леля й беше прикована на инвалидна количка и умираше от СПИН, прихванат от заразена спринцовка, а малкият й брат Антовейн имаше грип и трябвало да му купи аспирин, хладилникът бил празен и нямало кой друг да отиде — и така.

Както и да е, тя вървяла по улицата и в този момент двама — а може би трима — мъже в ръждясал син микробус с номер от Джърси, отбили и спрели до момиченцето и тогава — странно защо, хлапетата в Харлем са по-предпазливи и от улични котки — малката Шауана Кориел се приближила до предното дясно стъкло. И бум! Изчезнала.

Всичко това се случило за шест секунди, а може и за по-малко. След това синият микробус изчезнал в северна посока още преди свидетеля, бивш охранител в бижутерския магазин „Гондорф“ на 125-а улица, да успее да стане от стола си. Но той беше видял всичко, включително и зацапания регистрационен номер, и се беше обадил на 911, откъдето го бяха пренасочили към Две Пет, а оттам право към Кейси Шпандау.

Кейси и Левон стигнаха до местопроизшествието бързо. Докато всички РПК — радио патрулни коли — плъзнаха по улиците да търсят синия микробус, тя и Левон откараха свидетеля право в управлението, където той описа похитителите като бели мъже, шофьорът почти не се виждал, защото стъклата били затъмнени, но онзи, който я отвлякъл, се навел през прозореца и свидетелят го зърнал в светлата просека между сградите, бил тридесет и няколко годишен, блед, с налудничав поглед и дълга лъскава черна коса.

Кейси и Левон веднага поеха на север да търсят буса от Джърси и по-късно Кейси каза, че имала предчувствието, че ще го видят всеки момент, на следващия завой. Толкова й се искаше да го хване, че чак й пареше на гърлото. Само че не го намериха. Микробусът от Джърси се беше изплъзнал от кордона.

Случваше се. Можеше да е слязъл в някой подземен гараж или да се е отправил към някой от мостовете. Закова Кейси и Левон тръгнаха от бардак на бардак и прекараха следващите два часа в увещания и заплахи към търговците на секс — операция, която предпочитаха да наричат ПСУ — печелене на сърца и умове — и към един часа успяха да се свържат с една мъжка проститутка с бебешко лице на име Тупак; изглеждаше единадесетгодишен, но не беше — работеше с педофили — и вонеше така, че можеше да задуши хиена чак на другия край на 125-а улица. Кейси описа на Тупак мъжа с дългата черна коса и — бинго! — измъкнаха от него името. Тони. Второто му име звучеше нещо като „гаш“.

Тупак им описа слаб, нисък и жилест тридесетгодишен мъж с италиански акцент, съвпадащ до последната подробност с онова, което им беше разказал свидетелят. За този Тони се носел слух, че през ден влизал в затвора и че миналата година бил пуснат под гаранция за сексуално престъпление. Обикалял с двама братя, чиито имена Тупак не можа да си спомни, но били много вътрешни в мрежата за детски секс, непрекъснато се ровели из порносайтовете и търгували с адски перверзни видеокасети.

— Но не посягат на живо, така ли? — попита Левон.

Тупак се замисли, а Кейси и бившият футболист мълчаха и се мъчеха да овладеят гнева си.

Накрая Тупак каза, че последния път като бил с Тони… който бил нещо като редовен клиент… май го чул да казва, че трябвало да опитат истински, да намерят „свежо манго“.

— Какво точно каза? — попита Кейси.

— Не помня. Беше ми го наврял до гърлото и освен това непрекъснато гледах да не влезе някой. Беше доста напечено.

— Тия братя имат ли имена?

Тупак нямаше представа.

— Къде да намерим тоя Тони?

— Знаете ли онова място във Вилидж, няма табелка, една малка пряка близо до „Гансворт“? Нещо като клуб по водни спортове? Частен?

Бяха чували за него.

— Ами ако отидете довечера и се поогледате, може и да го намерите. Нали ви казах: нисък, слаб, много блед, дълга черна коса, но никога не я връзва, обича да я носи пусната. Лъскава черна коса, на уличните лампи изглежда синя. Не може да го сбъркате.

Левон остана с Тупак, в ДТ-то — детективската кола — в случая цивилна тъмносиня „Краун Виктория“, докато Кейси, чийто клетъчен телефон се беше изтощил, отиде да позвъни на помощник районния прокурор по сексуални престъпления за Харлем Вероника Стейн. Вероника Стейн беше двадесет и няколко годишна, от североизточните щати, с черна коса и шикозна прическа, винаги носеше маратонки и Кейси я харесваше, защото прокурорката мразеше сексуалните насилници от дън душа и винаги успяваше да вкара в пандиза онези, които залавяха. Кейси изложи случая дотук. Сведения от нещатен информатор, въз основа на които може да се предяви обвинение.

— Какви сведения?

— Модел на поведение. Вербално изразена пред информатора фантазия за педофилско отвличане. — Кейси знаеше, че доводът е слаб.

— При какви обстоятелства?

— По време на… сексуален контакт.

— Значи информаторът ти е проститутка?

— Да.

— Добре. Какво намери на НПБД?

Бяха пуснали търсене в Националната полицейска база данни и бяха открили Тони Логашио, дата на раждане 18 октомври 1969, Агригенто, Сицилия. Натурализиран през 1978 година. Влязъл направо в престъпния свят. Лежал по член 130, освен това и за наркотици и побой. Плюс присъда по член 120 — нападение на полицай. Снимката от ареста отговаряше на описанията на свидетеля по осем от девет показателя.

— Не е достатъчно за задържане под стража — каза прокурорката.

Кейси се замисли.

— Какво ще кажеш да го задържим по член 130?

— С какво разполагаш?

— Нашият информатор твърди, че миналата седмица този Логашио е встъпил с него в содомия по взаимно съгласие.

— Информаторът ти има ли седемнадесет години?

— Не.

— И казваш, че Логашио е роден на осемнадесети октомври 1969? Значи е на тридесет и една. Посегателство срещу личността клас Е. Информаторът ти ще подкрепи ли обвинението? Ще даде ли информация?

— Да. Ако му кажа.

— Отивам при съдията — каза Вероника Стейн. — Ти къде си?

Кейси каза, че с Левон ще слязат в центъра до Гансворт, ще накарат информатора да даде показания в дежурното бюро и ще ги изпратят на Стейн по факса. И че ще я чакат да звънне в Шесто управление на Десета Западна, на телефон 741–4811. Става ли? Става.

Докато пътуваха за центъра, дежурният от Отдела по сексуални престъпления при Две Пет съобщи по радиото, че Шауана Кориел е намерена и Кейси и Левон да се обадят по телефона, а не в ефир. Кейси спря на Трета и Четиридесет и девета и се обади от сградата на Смит и Воленски. Дежурният описа състоянието на жертвата. Малката Шауана Кориел щеше да живее, но с официалното й детство беше свършено.

Кейси се върна в колата. Левон я погледна. Тя не каза нищо и той въздъхна. Отидоха в Шесто и зачакаха. Телефонът на дежурния звънна след тридесет и седем минути.

Беше Стейн. Имаха заповед за задържане.