Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (5)

Гринич Вилидж, Ню Йорк, 17:10

„Гансворт“ беше осветен като в роман на Ан Райс^[1], но вонеше много по-лошо. Едва минаваше пет, но вече беше препълнено. В момента, когато Кейси и Левон измъкнаха Тони Логашио от заведението, Тупак се отдалечаваше от квартала със скоростта на комета.

Набутаха Тони Логашио в колата и метнаха отгоре му едно одеяло, тъй като облеклото му се състоеше от гащи прашки от черна изкуствена кожа и черни гумени чорапи, прикрепени с жартиери към колана на кръста му. Тялото му беше слабо, но мускулесто, млечнобяло, покрито с мрежа от синкави вени. Косата му беше дълга и лъскава като черна коприна. Приличаше на бездомна бялка с кожно заболяване.

— Какви ги дрънкате? Какво обвинение в содомия? — викна той възмутено.

— Ей сега ще ти обясним — отвърна Кейси. — Така и така си тук, затова кажи нещо за днешното отвличане в Харлем.

Той поклати глава и отвори широко очи. Онова в Уогнър Хаус ли? Боже мой! Чул по радиото. Ужасно. В какви времена живеем. Наистина бих желал да помогна, наистина ми е жал за горкото дете, разбирате ме, нали?

Кейси знаеше, че нито една медия не е обявила възрастта на жертвата, и прехвърли топката на Левон.

Той се размърда на седалката и разкърши рамене. Под ризата заподскачаха топки от мускули.

— Хайде да ти задам въпроса по друг начин — кротко каза Левон. — Къде беше и с какво се занимаваше по времето, когато се е състояло отвличането в Харлем?

Над главата на Тони буквално изникна балонче от комикс, на което пишеше „Мисля“.

— Чакайте да се сетя. Ами да. Бях във Флетбуш. Играхме футбол на малки вратички с приятели. В Проспект парк.

— Можеш ли да го докажеш?

— Естествено. Целия следобед. Само че трябва да звънна…

— Ние ще звъннем. Ще ни обясниш ли тогава защо описанието на единия похитител съвпада идеално с твоето?

— Ами объркал се е.

— Откъде знаеш, че свидетелят е бил мъж?

— Ами… предполагам. Шансът е едно към едно.

Показват му робота, направен по описанието на свидетеля. Тони Логашио. Той го наблюдава известно време — ръждясалите предавки в мозъка му направо скърцат — след което свива рамене.

— Значи нямаш нищо против да направим разпознаване?

— Разпознаване? От тоя свидетел ли?

— Не, от жертвата.

— Няма да стане. Още повече, тя няма да може.

— И защо няма да може?

— Жертвата ли? Имам предвид, че няма да е на себе си и няма да може да ни разпознае като хората. Нали е малко негърче. В тежко състояние, нещо такова.

— Откъде знаеш? Никой не е съобщавал възрастта й. И не сме съобщавали, че е черна. Дори не сме съобщавали, че е момиче.

— Ами досетих се. Нали става въпрос за секс. И отвличане. Сто процента е за секс. Нали така? Момиченце. Само че по новините казаха, че е от Харлем. Значи е малко негърче или нещо такова.

— Да бе — каза Кейси. — В Харлем всички са черни или нещо такова. Всички го знаят. А ти защо мислиш, че жертвата, нещо такова, няма да те разпознае?

— Не съм казал такова нещо. Искам да кажа, казах го, само че няма да ме познае, защото не съм бил аз.

Кейси вдигна предупредително пръст.

— Ще те познае, Тони. Преди малко я намериха. Много е зле, но ще може да извърши разпознаване. Освен това ужасно иска да извърши разпознаване.

— А-а? Значи може, а? Е, това е… добре, ами да. Значи е добре, а? Смело момиченце, а? Ако е момиченце де. Нямам нищо лошо предвид. Но това… ами добре, да.

— Да, добре е. Значи нямаш нищо против да се строиш за разпознаване? Ще бъдеш примерен гражданин и ще ни помогнеш да те елиминираме като заподозрян?

— Да бе, да. Обаче ако реши, че аз съм престъпникът? След всичко, което е преживяла, главата й сигурно изобщо не е в ред. И кво ще стане, ако реши, че съм аз? Отивам на кино.

— Значи смяташ, че може да те разпознае?

— Ами нали вече казахте, че приличам на робота?

— Значи няма да участваш в разпознаването и няма да ни помогнеш?

— Не. В никакъв случай. Изобщо не съм бил там.

— Къде?

— В Харлем. Където и да е. Не съм направил нищо на никого. Вижте какво, я си гледайте работата. Какво общо има отвличането със содомията? Арестуван ли съм, или не?

— За содомия ли? Още не. Да те арестуваме ли?

— Зарежи тая работа. Този малкия Тупак го знам. Той е проститутка. Всички знаят, че е проститутка. По същата логика можете да обвините банкомата, че ви е дал пари. Нещо се майтапите. И да съм чукал тоя боклук в задника, той е курва и провинението е незначително. Няма да лежа и един ден. Затова си го заврете където му харесва на Тупак. Търсите повод да ме натопите за харлемската история, нали?

— Да бе, прав си.

— Значи отиваме в управлението, вие ми лепвате обвинение в содомия по взаимно съгласие, аз след три минути по часовник съм навън, а след час съм в клуба и си пия джинчето. Прав ли съм?

Левон кимна и се ухили.

— Така ли? Добре. Кейси, давай ти.

— Само още нещо — добави Кейси.

— Какво? — отвърна Тони и окото му се присви в едва забележим тик.

— Кой ти каза, че провинението е незначително?

Тони си пое дъх и започна да цитира:

— Содомията по взаимно съгласие е посегателство клас В. Четете кодекса, госпожо. Нито един съд в града няма да ви обърне внимание.

— На колко си години?

— Какво? На… двайсет и девет.

Кейси отбеляза наум, че педофилът се изкара по-млад, и неволно се усмихна. Гледай го ти, седи на задната седалка на полицейска кола, всеки момент ще го окошарят за отвличане и ще лежи в панделата хиляда години, и на всичкото отгоре се докарва, като се прави на по-млад. Дами и господа, представяме ви Тони Логашио. Не стига че е престъпник, ами и е абсолютен дебил.

— Посегателството не е клас В. Щеше да бъде, ако беше, да речем, единадесет години по-млад.

— Но ти не си — допълни Кейси. — Поне не физически.

По лицето на Тони пробягна конвулсия. Май нещо го болеше. Може би мозъкът — като мислеше.

— Нищо не разбирам. Какви ги дрънкате?

— Тупак е на шестнадесет години. — Кейси беше самото търпение. — Шестнадесет. Според алинея 130.40 от Наказателния кодекс содомията по взаимно съгласие с лице, ненавършило седемнадесет години, е формено посегателство над личността, клас Е, освен ако и посегателят не е малолетен, което не важи за теб, което означава, че ще прекараш една година в затвора. Освен това вече няколко пъти си съден по алинея 130, я да броим… Колко бяха, офицер Джамал? Документът е в теб.

Левон изчита списъка с церемониалността на оберкелнер.

— Я да видим… Алинея 220.46, криминално инжектиране на наркотик, 221.35, криминална продажба на марихуана, големия удар по 120.11, утежняващо вината нападение над полицай…

— Това беше инсценирано!

— Това е било споразумение с обвинението, Тони, както обикновено. И не отпада като тежко престъпление. Като прибавим и 130-а, мисля, че си готов за алинея 400 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Рецидив на тежко престъпление срещу личността.

— Имам намалени присъди.

Кейси му се усмихна нежно.

— Алинея 70.06, параграф В3 от Кодекса — вземат се под внимание и намалените и условните присъди. Сигурен рецидив. Така или иначе влизаш за дълго… Ей, какво ти стана? Нещо пребледня. Искаш ли водичка?

— Добре съм. Божичко! Не… ей. Добре съм. Аз… мамка му! Мръсно малко копеле!

— Мда. — Левон поклати глава. — Кой да знае?

Тони Логашио погледна на света със съвсем други очи и осъзна, че е пълен с лицемери, измамници и предатели. Кейси забеляза промяната, изразена основно в позеленяване на млечнобялата му кожа и стягането на мускулите около очите и челюстта. Работата по Сексуалните престъпления беше мръсна и неблагодарна, но от време на време имаше моменти като този и тя им се наслаждаваше от сърце.