Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (28)

Петък, 23-ти юни

Окръжна болница Кингс, Бруклин

05:30

Сестрата, която крачеше насреща му имаше същото изражение като сестрата, която преди шест години беше излязла от операционната на една друга болница, за да каже на Ники, че майка му умира. Тъмната й кожа сякаш заблестя, когато мина под лампите в коридора, светлозелената й униформа стана синя и отново зелена, след като влезе в по-тъмната чакалня.

Хората се отдръпваха от пътя й — тежкари от вътрешния отдел с омачкани костюми и разхлабени вратовръзки, шапки в синьо и месинг, скупчени пред вратите на спешното отделение, началнически месинг от АТО — отличаваха се от градските ченгета и детективи основно по подстрижките и цените на костюмите; тук беше и собственият му началник лейтенант Пит Льотурно, неугледен в синьото си спортно сако и черни панталони, имаше и разни типове от централата, тук беше Грейси Меншън, на която всички се стараеха да освободят пространство. Ники гледаше как сестрата идва към него, как го поглежда в лицето — и в съзнанието му изникна образ на свещеник: крачеше през черквата, носеше лоши новини и миришеше на сандалово дърво. Най-лошият спомен в живота му бе свързан с аромата на сандалово дърво, същия, който бе доловил в косите на майка си, когато преди шест години се беше навел да я целуне в ковчега. Сестрата спря пред него и го загледа с толкова съчувствие, колкото й бе останало след двадесет години такива идвания.

— Офицер Цицеро. Приключиха с тялото. Детективите казаха, че вече можете да влезете.

— Да. Благодаря.

Тя кимна и отстъпи. Ники стана от стола. Левият му крак беше изтръпнал, долният клепач на лявото му око потрепваше. Той последва сестрата по коридора покрай другите полицаи и официални лица. В дъното чу гласове и зададени на висок глас въпроси — долитаха от една отворена стоманена врата.

През прозорците до нея, с изписан от другата страна надпис „Не влизай“, се виждаше масивният гръб на шефа на нюйоркската полиция, в пълна униформа и син ореол от лампите на телевизионните екипи. Главата му мърдаше — явно отговаряше на някакъв репортерски въпрос, който не се чу сред цялата суматоха на жужащите камери и надвикващите се репортери. Ники стигна до края на коридора и сестрата отвори вратата на залата, без да променя изражението си. Той спря за миг, стегна се и пристъпи вътре.

В стаята имаше двама — бледолик униформен полицай, застанал мирно до болничното легло, вперил поглед в нищото, спокоен, с идеално изгладена синя униформа, медал за заслуги над обвитата с черна лента сребърна значка и права квадратна униформена шапка — и една дълга неподвижна покрита с чаршаф фигура на леглото.

Миришеше на дезинфектант, на белина и на още нещо — ръжда или мед, или засъхнала кръв. Ники погледна униформения полицай, а после и покритото с бледосин чаршаф тяло.

Наведе се и вдигна края на чаршафа, после бавно го отметна. Беше страшно лек и плуваше над тялото като мъгла над езеро. Лицето на мъртвеца беше сковано като каменна маска, тънките устни бяха стиснати и синьо-лилави, сякаш ужасната болка продължаваше да изпепелява нервите. Широките бинтове на гърдите му скриваха огромната рана. Витаещата около тялото неподвижност изглеждаше нереална и изкуствена, сякаш трупът бе изображение, хванато в стопкадър, и в следващия миг някой щеше да натисне копчето и мъртвецът щеше да премигне и да започне да диша, и да се надигне, и да огледа необятното чудо на живия свят. Ники се улови, че очаква този момент, и задържа илюзията, колкото можа, но след малко отново закри с чаршафа лицето на Джими Скалата, лице, превърнало се в камък, в изваяние от кварц и сив мрамор. След това се обърна и излезе в света на светлината, въздуха и звуците.

Пит Льотурно го чакаше до кафемашината в средата на коридора. Държеше две чаши кафе и разговаряше с Кейси. Ники не я беше виждал от сутринта, когато двама полицаи от вътрешния отдел я бяха набутали в един черен линкълн и я бяха откарали нанякъде, следвани от втора кола, в която откараха Декстър Зарнас и Карло Суарес. Него го бяха откарали отделно, защото беше щатско ченге. Очите на Кейси бяха подпухнали от плач. Изглеждаше като че ли някой я беше завързал за стол, след което беше бутнал стола по пожарното стълбище.

Беше се облегнала на стената и притискаше до корема си ужасното си кафяво куфарче — според Ники това й беше станало мания. Куфарчето бе неописуемо грозно и изобщо не й отиваше. Той си помисли, че наистина я харесва — дори шокът не й пречеше да изглежда като статуя от абанос. Дали да не й купеше по-хубаво куфарче? От черна матирана стомана, със солидни златни закопчалки и табелка с името.

Пит Льотурно можеше да мине за неин по-възрастен брат — тъмнокож, прошарен и със същите леко дръпнати китайски очи. Щатските полицаи го знаеха като корав, но свестен човек. Ако смяташе да му връчва заповед за уволнение, щеше да го направи сега. Ники се приближи към тях, но шефът му връчи само чаша кафе и топла усмивка.

— Как си, Ники?

— Защо? Добре ли изглеждам?

— Да бе. Тъп въпрос. Поговорихме с Шпандау. Тя каза, че си се представил много добре.

Ники изгледа Кейси, подпухналата й физиономия, зачервените очи и свитото й от умора и вина тяло.

— Така ли? Според мен всички се представихме ужасно непрофесионално. Благодаря ти все пак, Кейси.

Тя кимна и впери поглед над рамото му към мъжете от вътрешния отдел, които разговаряха с единия от патрулните на Седем Шест, който беше пристигнал тъкмо когато застреляха Джими. Не чуваше разговора им, но предчувстваше, че кариерата й в полицията ще приключи до една седмица.

Пит Льотурно помълча, после каза:

— Ники… говорих с шефа на ОСД Винсънт Сарагоса. Познаваш ли го?

— Да. Видяхме се в Ред Хук десет минути след като застреляха детектив Рул. Поприказвахме си.

— Според него той е приказвал, а ти си слушал.

— Да, така беше всъщност.

— Искаш ли да се прибереш у вас?

Ники погледна Кейси.

Тя сви рамене и заби поглед в ръцете си.

— Отзовавате ли ме от случая в Блу Сторс?

Пит Льотурно го огледа внимателно. Погледът му бе строг, но не и зъл, и Ники имаше усещането, че решението му зависи от онова, което ще разчете върху физиономията му. Гласовете в залата бяха тихи и приглушени като на погребение. Миришеше на повехнали цветя и лизол. Ники търпеливо зачака съдбата си.

— Не, не те отзовавам. Никой не е можел да предвиди тая гадост. От АТО е трябвало да информират пристанищните власти, но са го направили чак след като са заели позиции. Пристанищните изобщо не съобщили на полицията, така че никой от вас не е знаел в какво се забърква. Не ти си преебал нещата, Ники. Не се набутвай да носиш отговорност. Справил си се добре. Кейси каза, че си взел ДНК от оня тип. Ако съвпадне с кръвта по жертвата, ще му предявим обвинение и ще видим накъде ще тръгнат нещата. Ако не друго, поне ще му развалим уикенда. В теб ли е пробата?

Ники бръкна в джоба на коженото си яке и извади плика с ножчето. Пит го взе и го вдигна срещу светлината. По острието се виждаха бели люспици кожа и петънца от кръв.

— Става. Как се сдоби с него?

Лицето на Кейси не трепна и Ники реши, че буквално е спряла да диша. Пит Льотурно беше честен човек и добро ченге и Ники не можеше да го излъже. Но искаше Ърл Пайк. Вече беше абсолютно убеден, че Пайк е в дъното на всичко. Защо беше направил онова в Ред Хук оставаше загадка. Засега. Но Пайк бе единственият, който разполагаше с нужния опит за тази работа. Трябваше да се доберат до него на всяка цена. Което означаваше да използват ножчето.

— Детектив Рул и Кейси проследиха Пайк. Докато беше извън хотела, аз се качих на неговия етаж. Камериерките тъкмо почистваха стаята му. Помолих една от тях да ми донесе боклука. Намерих ножчето в кофата.

— Подкупил си я?

— Не.

— Подкупил си я, защото не си имал заповед за обиск, нали?

— Не, сър.

— А тя защо ти го даде?

— Искаше да помогне на полицията.

— Сериозно? Много мило от нейна страна. И защо искаше да помогне на полицията?

— Защото беше от Тегусигалпа. Може да е помислила, че съм от имиграционните власти.

— Ти така ли й каза?

— Не. Но не й казах, че не съм.

Пит помълча, после попита:

— Ще можеш ли да се закълнеш пред съда, че това е извадено направо от кошчето на Ърл Пайк? Да не стане някакво объркване? Трябва да имаме солидни доказателства.

— Видях я да влиза вътре, видях я и да излиза.

— Тя ще потвърди ли?

— Налага ли се?

— Може би? Проблем ли е?

— Ами ако съм я изплашил? Ами ако вече е напуснала града?

— Не знам. Може и да не ни потрябва. Имам предвид, че ако я повикаме като свидетел, ще я изхвърлят от работа, а ако е и нелегална, ще я изхвърлят от страната. Още повече, всеки нов свидетел увеличава рисковете да провалим случая в съда. И преди е имало случай да приемат ДНК, взета от кофа за боклук. Според съда отпадъците от хотелската стая не се третират като лични вещи. Ами ако… да речем, че просто си наблюдавал да изнасят боклука от стаята на заподозрения… следиш ли мисълта ми? Това е истина. Искам да кажа буквална истина. И като добър следовател си видял възможност да събереш ДНК… което ти е работата, защото си полицай. Нали? Не. Не бих казал, че ще ни е нужен свидетел. Ако ДНК е същата. Какво стана с мерцедеса? Сарагоса каза, че колата била чиста.

Кейси сякаш се събуди.

— Сър, професията на Пайк му дава достъп до какви ли не възможности. Може да са му намерили друг мерцедес. Ние нямахме право да подложим колата на истински сериозен оглед. Пайк просто бе поредният от списъка и регистрационните номера съвпадаха. Ако ДНК анализът е положителен, ще вземем колата и ще я огледаме до последното винтче. Каквото и да са направили, под боята трябва да са останали следи.

— Значи твърдиш, че е намерил друг мерцедес? И е подправил номера на двигателя толкова добре, че не сте го забелязали? Или че е привел колата си в идеално състояние с помощта на толкова печени майстори, че две опитни ченгета да не забележат ремонта? И е успял да се справи само за един ден?

— Това е единственото обяснение, което ми хрумва.

— Ясно. Е, аз също имам обяснение. Ами ако е невинен?

Ники поклати глава.

— Видях се с този човек, Пит. Способен е да извърши престъпление. Бил е в района на Блу Сторс — свидетелят го описа много точно. Закупил е бензин с кредитната си карта. Ръката му е била превързана. Единственото, което го спасява от обвинение, е мерцедесът, но според мен Кейси е права. Аз също смятам, че някак е изчистил колата. Ако неговата ДНК съвпадне с тази по жертвата, проклетата му кола даже няма да ни трябва.

Пит погледна и двамата и се замисли. Накрая каза:

— Добре. Така става. Ники, още сега ще отнеса това в Олбъни за сравнение. Имате ли някаква представа къде е Пайк?

— Не. Дори не съм го търсил. Но ние не сме единствените, които искат да си говорят с него. Момчетата от АТО смятат, че Пайк може да има нещо общо с…

— С преебавката ли? — подпомогна го услужливо Пит.

— Да, с преебавката в Ред Хук. Снайперистът беше професионалист. Това е факт. Трима от АТО плюс детектив Рул. При това със заглушител.

— Четирима от АТО. Трима са мъртви, а Камбъл може и да не оживее, защото половината му гръден кош липсва. Детектив Рул е бил последен. От цял километър, в мъгла, със силно насрещно осветление. Всички са единодушни, че само опитен военен може да постигне нещо такова с петдесеткалиброва пушка, и то със заглушител.

Ники се опули.

— Петдесети калибър? Господи! Какво е оръжието?

— „Барет“. В армията го наричат М82А1.

Извади от джоба си компактдиск и го подаде на Ники.

— Тук са всички бойни оръжия. Прегледай ги, като ти остане време. Има филм. Изгледай го внимателно. Ако Пайк използва това оръжие, значи сме загазили здравата.

Ники прибра диска в джоба си и сви рамене.

— И какво е правил в Ред Хук, по дяволите?

— Опитвам се да измъкна някаква информация от АТО. Този Пайк военен ли е?

— Полковник от запаса. Никой не пожела да ни осведоми за миналото му. Но дотук той е най-подходящият заподозрян.

— Значи АТО също го искат?

— Ужасно.

— И ако се докопат първи до него, ще го издухаме с Блу Сторс.

— Точно така.

— Освен това, ако го обвинят и за стрелбата, ще минат години преди да лежи заради нюйоркското ченге. Затова всички сме заинтересовани. Прав ли съм, Шпандау?

Кейси поклати глава и най-сетне проговори:

— Сър, дори Пайк да е виновен за смъртта на полицай, все пак трябва да бъда откровена с вас. Ако го заловим, ще възникне конфликт.

— Прокурорът да се оправя с тая работа. Ние сме полицаи. Вие отстранена ли сте от работа?

— Засега не. Първо ще има разбор на стрелбата, защото един от нашите, Карло Суарес, стреля по агент на АТО. Има убит полицай. Има да се разчистват лайна до гушата. Но Винсънт каза, че не съм отстранена.

— Значи ОСД продължава да се занимава със случая?

— Ами… да. Ако Винс искаше да ме отстрани, щеше да ми каже.

— А другите двама? Декстър Зарнас и Карло Суарес? Те ще помогнат ли?

— Винс разкара Суарес при патрулните. Но Декстър е в екипа.

— А ти? В екипа ли си?

Кейси вдигна глава и очите й блеснаха.

— Да. В екипа съм.

Пит сви рамене, подметна плика с ножчето във въздуха и го улови.

— Добре. Отивайте да се наспите, и двамата. След това излезте, намерете този задник Ърл Пайк и ми го доведете в окови.

— Жив или мъртъв? — попита Ники.

— Трябват ни доказателства, а не признаци на живот.

— Какво правим с АТО? Ще си сътрудничим ли?

— С федералните? Абсолютно. Ще си сътрудничите със заинтересованите федерални агенции толкова, колкото и те си сътрудничат с вас. Ясно?

— Тъй вярно, сър — отвърна Ники. — Ясно.