Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (52)

Вали Милс

Ренселер, Ню Йорк

18:00

През целия път Кармайн не каза нищо — само се взираше в тила на Сенца, сякаш искаше да пробие в него дупка. Джак седеше на предната дясна седалка с глока в ръка и вдишваше натрапчивия мирис на кръв. Миришеше на белина и на ръжда. Отначало раната на Кармайн кървеше доста силно, но сега кръвта беше почти спряла.

Франк ги чакаше в сенките зад желязната ограда. Индианеца не се виждаше никъде. Клер Торинети също. Гаражът на Франк бе достатъчно голям, за да побере пет коли. След като автоматичната врата се спусна, вътре стана тъмно като в рог. Гаражът беше от камък и тухла и вътре беше хладно като в пещера.

Франк Торинети се подпря на тухлената стена. Беше в бледорозова сатенена пижама и изумруденозелен халат. Болезнено бледите му глезени с лилави вени стърчаха над виненочервените пантофи. Прожекторът в гаража осветяваше потното му лице с провиснала като омекнал восък кожа и святкащи с жълтеникав блясък хлътнали очи. Франк пушеше и наблюдаваше Фабрицио Сенца, който покриваше колите с полиетилен. След това Сенца вдигна Кармайн Даджулия от пода, сякаш беше пластмасов манекен, и го стовари на един стол.

Лицето на Кармайн беше като от камък. Дишаше равномерно и спокойно. Ръцете му лежаха вързани в скута. Бяха му свалили сакото и мускулестото му тяло се белееше като гръб на кит, с огромно и гладко кръгло шкембе и напоена с кръв превръзка от собствената му съдрана риза. Кръвта се беше съсирила в отвратителна кафеникава маса, но при всяко негово издишване потичаше тънка червена струйка, която попиваше в панталона му. Бедрото над раната в дясното коляно беше пристегнато със собствения му колан от черна кожа и тока от лазурит с голямо златно „К“. Плътта под турникета беше подпухнала и зачервена. Едната му обувка беше изчезнала някъде по време на пътуването дотук. Няколко минути никой не каза нищо. Накрая Франк се отлепи от стената и застана пред Кармайн. Джак се подпря мълчаливо на тъндърбърда на Клер.

Кармайн вдигна безизразен поглед към Франк. Франк кимна, без да го гледа и Фабрицио Сенца пристъпи под светлината на прожектора. На бузата му имаше чиста превръзка, но цялата му лява страна беше отекла и синьо-черна, а лявото му око сълзеше. Джак го огледа. Търсеше признаци на болка, но лицето на стареца беше като издялано от дърво.

— Покажи му — заповяда Франк.

Фабрицио Сенца бръкна в джоба на омачканото си окървавено сако и извади продълговата кутия от кедрово дърво. Показа я на Кармайн, после отвори сребърната закопчалка. Капакът отскочи и разкри подплатената със син сатен вътрешност. В кутията лъсна дълъг бръснач с дръжка от слонова кост.

Сенца извади бръснача и застана зад Кармайн.

— Франк, не е честно! — възкликна той.

— Така ли? Защо?

— Това беше само между мен и Джаки.

— Между теб и Джаки значи?

— Да. Трябваше да избирам между теб и него.

— Я разкажи.

— Ами. Аз… аз се грижа за теб, Франки, знаеш, че винаги съм бил зад теб. Ти се разболя, отслабна. Някой трябваше да се грижи за всичко. Всичко, което съм направил…

— Федералните наблюдават ли къщата?

— Откъде да знам, по дяволите?

— Наблюдават ли къщата?

Кармайн се поколеба, после поклати глава.

— Не.

— Защо?

— Не знаят, че Джаки е тръгнал насам. След като Фабрицио се обади, им казах, че са поели на юг към Джърси. Хванаха се.

— Значи си искал да ги разкараш, така ли? За да убиеш Джак?

— Не ставаше въпрос за Джак. Той се опитваше да ти натресе федералните. Защото хленчеше и се молеше. Джак винаги е бил прекалено добър за хора като нас. И когато се накисна, дойде да иска помощ. Направих го заради теб, Франк. Ако той изчезне, федералните не могат да стигнат до теб. Опитах се само да ги държа далеч от теб.

— Само дето ти пръв си ги насъскал по Джак.

— Не е толкова просто.

— Доносничил си на федералните, нали? За мен?

Кармайн поклати глава.

— Не. Нещата се развиха съвсем другояче.

Франк също поклати глава и погледна над бръснатата глава на Кармайн. Той проследи погледа му и вратните му жили се изпънаха като въжета. Сенца не помръдна. От мястото, където беше застанал, Джак виждаше идеално и тримата, Сенца в полусянка, изправения на стола Кармайн, обвит от почти неземен конус светлина, и изтъкания от нерви и гняв Франк, който обаче бе спокоен, много спокоен. Джак никога не го беше виждал толкова спокоен.

Реши, че е спокоен, защото е на работа. Ето така изглеждаше Франк, когато беше на работа. И нямаше нищо общо с другаря му от детинство. Това беше мъж, чийто живот бе преминал в дела, за които Джак дори не искаше да повярва, че е способен да извърши. Дела като това. Гласът на Франк бе нисък и мек, но нямаше как да скрие гнева му.

— Фабрицио знае как действат всичките тези гръбначни прешлени. Може да те среже така, че да не си движиш ръцете или краката и ръцете, или оная си работа. А може да те клъцне така, че да не можеш да се движиш целият, но да усещаш всичко.

— Знам… Господи, знам, Франк.

— Затова не ми създавай проблеми. Не съм тук, за да се забавлявам.

— Знам. Господи, Франк — нали сме приятели. Това няма нищо общо с теб.

— Федералните са те пипнали. За какво? Канадската простотия ли?

Кармайн мълчеше. Джак стоеше и гледаше и му се искаше изобщо да не се беше прибирал от войната. Сенца се размърда и обувките му изскърцаха по бетонния под. Кармайн подскочи, сякаш беше бръкнал в контакт.

— Фабрицио, би ли излязъл иззад гърба ми?

Сенца не каза нищо. Франк посегна и вдигна лицето на Кармайн към прожектора така, че да вижда очите му.

— Налага се да обясниш. Няма да излезем оттук, докато не разбера какво става. Не искам да ти причинявам болка, но не мога да оставя нещата така. Кълна се в майка си, ще оставя Фабрицио да направи всичко каквото трябва и много добре знаеш, че накрая пак ще си кажеш всичко. Това не ти е филм, Кармайн. Ще те боли ужасно. Никога повече няма да можеш да ходиш, ще пикаеш в памперси и ще изкараш остатъка от живота си на легло с дихателна тръба в гърлото. С теб сме заедно от отдавна. Не искам да става така. Моля те, дръж се като приятел.

— Аз съм приятел! Дадох им Джаки. Можех да им дам теб! Но те покрих. А сега си ме вързал тук за стола, а този педераст се присмива и на двама ни.

Франк вдигна ръка и го докосна по бузата.

— Чуй ме. Това е между мен и теб. Още от самото начало. С какво те хванаха? С наркотици ли?

— Ами… с колите. И с парите.

— Питай го за Индианеца — обади се Джак.

Кармайн го изгледа с двадесет и четири каратова омраза.

— Индианеца е пълен нещастник. Инструмент. Използвах го. Внася коли от Обърн, а аз го свързвам с един продавач от Канада. Индианеца отива и купува по две коли месечно или на половин месец. Понякога взема Фабрицио за компания и за да му кара втората кола. Попитах го дали може да ми прекарва това-онова и този нещастник каза, че може. Не знае нищо.

Джак искаше да повярва, но не можеше.

— А ти защо си ги прекарвал с неговите коли?

— А бе той е нещастник. Тъпчех багажниците му с дрога и с какви ли не боклуци, а той изобщо не се усети. Толкова е тъп, че минаваше през Улф Айланд, през Кейп Винсънт, там може да имат митничарски кучета и какво ли още не, ама той изобщо не се сеща. Те обаче не го проверяват и той си шари насам-натам с Фабрицио. Дъртакът и каубоят. Митничарите изобщо не ги и поглеждат, гледат само хубавите стари коли. Използвах ги. Искам да кажа, че използвах Индианеца. Не теб, Фабрицио. Кълна се, не съм те използвал. Никога не бих позволил…

— Какво внасяше? — прекъсна го тихо Франк.

— Вършех разни услуги на канадците. Основно пари. За биячите. Франк, имах нужда от пари. Ти вече не се грижиш за работата. Другите измислят нови неща. Наемат нови хора. Ти не обръщаш никакво внимание. Знам, че си болен, по дяволите, но все пак имаш отговорности.

— Знам, че имам съпруга.

Кармайн потръпна.

— Клер няма нищо общо с тая работа.

— Нищо ли не знае?

— Знае… че се грижа за теб.

— Значи двамата сте доста близки?

— Франк, тя… се тревожи. За бъдещето.

— Значи ти си бъдещето на Клер, така ли?

— Не. Няма нищо такова.

— Тъй ли? Кажи тогава какво има. Вечер като си легна, вие май мислите, че като съм натъпкан с лекарства, ме няма. Гледам ви. Теб и нея. Правите го пред очите ми. Виждал съм ви, Кармайн. Не ми казвай, че и това го правите за мен. Значи те спипаха. Как? Индианеца разбра ли? Той ли те натопи?

Кармайн се озъби.

— Ако ме натопи, от него ще остане само едно мазно петно на подметката ми.

— Как стана тогава? Как ви хванаха? Кой?

— Шибаната канадска конна полиция. Имали информатор. А канадците ме предадоха на федералните.

— Кои федерални? На оная путка Греко ли?

— Да. Тя е главната. ФБР ме предаде направо на прокуратурата. Сключиха сделка. Тя сключи сделка.

— Преди колко време?

— Мамка му… преди шест или седем месеца.

— Кого искаха?

— Тебе. Иначе трябваше да й дам друг. Ако не, сделката отпадаше. Тя и без това вече беше решила, че Джаки е мръсен, и беше доста нахъсана. Просто й дадох каквото искаше. Дадох й човек, голяма компания с много активи, и й казах, че Джаки е мафиот. Тя се нахвърли като змия на пилета.

— А този Пайк? Той какво общо има?

— Пайк? Нищо. Тоя тип е някакъв шибан единак.

— Как тогава го забърка и него?

— Той ми се обади заради оръжията. Аз реших, че това е шибаната глазура на тортата. Вече бях нагласил кобрата. Ако Джаки поемеше оръжията, трябваше само да разбера кога ще слезе на пристанището и да направя така, че кобрата да е на борда на кораба. След това се обаждам на Греко и бам, закопчават Джаки и за оръжията. Не можех да пропусна такава страхотна възможност. И тогава съвестта на Джаки да вземе да проговори и той да вземе да издаде Пайк. Това направо ни уби. Греко едва не се насра, като й се обадих. След това реши, че няма значение. Така или иначе, вече им беше в ръчичките. Но беше изпипано, откъдето и да го погледнеш. Закопчават едновременно и Джаки, и Пайк. Двама вместо един.

— Как успя да измамиш Джак?

— Джаки вкара кобрата си в сервиза, а аз имах същата. Казах на Индианеца откъде да я вземе в Монреал.

— Той помогна ли ти да откраднеш другата? — попита Джак.

— Не. Не мога да му имам доверие за такива неща. Защо? Да не е казал, че ми е помогнал?

— Не съм го питал. Още — отговори Джак.

— Той не ти е никакъв приятел, Джаки. Мислиш, че е голяма работа. Заеби. Случайно да си го питал откъде взема толкова пари? Преди месец ми плати сто хиляди за залози. Ако го видиш, попитай го откъде ги е взел.

— Няма. Не е моя работа.

— Така ли? Ти си голям тъпак бе! Толкова си тъп, че цели два дни кара шибаната кобра, без да забележиш, че не е твоята. То си е живо удоволствие да те натопи човек.

Джак стисна устни. Франк отиде до тезгяха с инструментите и наля червено вино за себе си и за Джак. Сложи двете чаши на дървен поднос от четиридесетте с надпис „Лейк Плесид“ във всички цветове на есента. Джак си помисли, че прилича на жрец. Франк взе подноса и отново се приближи към групичката. В очите му се четеше болка, загуба и смърт, но и образът на едновремешния хлапак. Франк докосна чашата на Джак със своята.

— Salud.

— За какво? — попита Джак.

— За теб.

Джак хвърли поглед към Кармайн. Той ги гледаше. Застаналият в полумрака зад стола Фабрицио гледаше тила на Кармайн и бръсначът проблясваше в дясната му ръка.

— Мобилният ти в теб ли е?

Франк извади телефона от джоба на халата си.

— Дай му го.

— На Кармайн ли?

— Да. Трябва да се обади на един човек.

— Няма да се обадя на никого, педераст скапан — викна Кармайн.

Никой не му обърна внимание, Франк вдигна дясната си вежда.

— На кого?

— На Пайк — отвърна Джак.

— Мислиш ли, че е безопасно?

— Не.

— Тогава защо?

— Дължа му го.

— Какво му дължиш?

— Кармайн не е единственият доносник в стаята, Франк.