Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (42)

Събота, 24-ти юни

Плъховете, звено 552

Междущатска магистрала 81 при разклонението за Делано, Източна Пенсилвания

19:00

Ники спеше дълбоко на задната седалка, а Кейси мислеше за майка си. Мобилният телефон на Декстър иззвъня. Декстър го извади от джоба си и натисна бутона.

— Зарнас слуша.

— Сержант Зарнас?

— Да. Вие кой сте?

— Дери Флин. От АТО. Бяхме се разбрали да ви се обадя.

— Спомням си. Какво има?

— Къде се намирате?

— На около километър от Делано на Осемдесет и втора.

— Имате ли компютър?

— Точно пред мен.

— Хейзълтън.

— Какво Хейзълтън?

Телефонът млъкна. Декстър го остави и погледна Кейси Шпандау.

— Кейси, включи ни, ако обичаш, към НПБД. Виж какво ще излезе на Хейзълтън.

— Някакво име?

— Не знам. Този каза само „Хейзълтън“.

Ники се събуди и се надигна.

— На картата има едно градче Хейзълтън. Вдясно на Осемдесет и първа, на петдесетина километра на север оттук.

— Добре. Кейси, я опитай.

Кейси въведе кода си за достъп и на екрана на компютъра изникнаха цифрите и буквите на многобройните юридически бази данни.

EPIC MIRAC NADDIS

NESPIN / WSIN / MAGLOGEN / RMIN / MOCIC / ROCIC

VICAP INTERPOL FINEST CATCH CPIC NCIC 2000

Кейси чукна на НПБД 2000, намери търсачката и написа „Хейзълтън“. Екранът премигна и по синия екран запълзяха жълти букви:

ФАЙЛ НА НПБД ИЗВАДКА ЗА ПРОИЗШЕСТВИЕ ХЕЙЗЪЛТЪН (МЕСТНА ПРЕСА)

Полицията в Хейзълтън съобщи за тройно убийство. Жертвите са трима младежи, за които се предполага, че имат връзка с престъпния свят. Убийството е станало в гаража „Тикнор“ на Апалачиан Уей, №11356. Жертвите са пребити с железен прът и застреляни от упор с деветмилиметров пистолет. Според свидетелите извършителят отговаря на описанието на обявения за национално издирване Джак Вермилиън. Евентуалните свидетели се умоляват да се обадят в офиса на шерифа или в АТО. Разследването продължава. Пристигането на агентите на АТО се очаква към 18:30.

Кейси изчете извадката на глас.

— Добре — отвърна Декстър, — сигурно е това.

— Кой го е въвел в НПБД? — попита Ники. — Тези доклади обикновено закъсняват с по цял ден. Чий е кодът?

— На Министерството на правосъдието. Искам да кажа, че е въведено от компютър на Министерството.

— Твоят човек Флин ли? — обърна се Ники към Декстър.

— Сигурно. Сядай, Ники. Сега ще побързаме.

Декстър включи полицейските светлини и настъпи газта. Изпревари един влачещ се автобус на „Грейхаунд“ и колата започна да гълта километрите по дългата права отсечка. На хоризонта се очертаваше тъмният силует на планината. Местността бе зелена и хълмиста. Беше толкова горещо, че по асфалта се виждаха илюзорни локви. Кейси включи климатика. Полицейската кола вдигна сто и деветдесет и премина в аварийната лента, за да изпревари дългата колона превозни средства.

След шест минути пристигнаха в покрайнините на Хейзълтън. След още четири минути спряха пред „Тикнор“.

— Тука трябва да е — отбеляза Ники.

— Да — съгласи се Кейси.

Триетажната сграда бе плътно заобиколена от държавни коли, включително полицейските на Хейзълтън и два джипа „Чероки“ с емблемата на Щатската полиция на Пенсилвания, една черна „Каприс“, три линейки с пуснати светлини и петдесетина ченгета, които удържаха събралата се тълпа. Декстър пусна сирената за секунда и някаква помощничка на шерифа се приближи до колата им, свали каубойската си шапка и се наведе към прозореца. Беше червенокоса, загоряла и имаше най-сините очи, които Ники беше виждал. Гласът й бе равен, носов и с някакъв акцент от Средния запад.

— Кои сте пък вие?

Декстър й показа златната си сержантска значка.

— Нюйоркска полиция. Къде е екипът на АТО?

— Още не са дошли. Ще пристигнат с хеликоптер. Всеки момент. Ние само охраняваме местопрестъплението. Кои сме ние, че да работим, да ги вземат дяволите? А вие от Ню Йорк какво търсите чак тук?

— Преследваме един тип. Смятаме, че има нещо общо с тази история. Можем ли да влезем?

Тя сви рамене, изправи се и взе радиостанцията си.

— Капитан Били, Пепър съм, долу на рампата. Дойдоха трима полицаи от Ню Йорк. Малко са объркали пътя за вкъщи. Искат да се качат.

От радиото се разнесе някаква ужасна смесица от статично електричество и реч, но Пепър явно я разбра, изключи станцията и каза:

— Давайте. Паркирайте на втория етаж и се качете пеша. Труповете са на третия. Там командва капитан Били. Няма как да го объркате, защото прилича на разярен плешив морков. Ще ми кажете ли какво всъщност става?

Декстър се засмя.

— Ще видя какво можем да направим. Но и ние още не знаем.

Минаха покрай неколцина намръщени полицаи. Кейси обра най-голямата част от вниманието им. Тя си помисли, че в щатската полиция сигурно нямат много чернокожи жени детективи и го каза на глас. Ники, като щатско ченге, беше на друго мнение, но реши да го запази за себе си. Паркираха линкълна на второто ниво и се качиха на третия етаж по прашната бетонна рампа. Слънцето се беше спуснало ниско и през зарешетените прозорци проникваха меки златисти ивици светлина. Миришеше на прах и терпентин. И на нещо гадно.

В края на рампата ги очакваше нисък набит мъж в черен костюм с жилетка, бяла риза с висока твърда яка, тясна червена вратовръзка и черни обувки с дебели подметки, разкрачен, скръстил ръце, очертан на фона на залязващото слънце. Главата му бе обрамчена в корона от бели коси, а на носа му стърчаха очила с тънка сива метална рамка. Лицето му беше обветрено, устата му беше стисната, очите му приличаха на гвоздеи, ръкостискането му бе кратко и здраво, а кожата на ръцете му беше суха и груба.

— Аз съм капитан Били Фрик. Пепър каза, че сте от Ню Йорк. Какво търсите тук?

Декстър пое беседата като най-старши.

— Капитан Фрик, издирваме един мъж, който тази сутрин е избягал от колата на шерифа. Казва се…

— Джак Вермилиън. Знам.

— В НПБД пише, че е бил разпознат от свидетел.

— Айда Мей.

— Моля?

Капитан Фрик се обърна, направи няколко крачки, спря и ги погледна през рамо.

— Казах Айда Мей. Работи в супера. Елате да видите мястото на престъплението. Прилича на лично отмъщение в момент на афект.

Последваха го. Капитан Фрик крачеше като петел с пришка на крака. Стигнаха до дъното на етажа, което беше заградено с кордон и охранявано от трима щатски помощник-шерифи и един полицай от Хейзълтън. И четирите ченгета застанаха мирно, щом чуха стъпките на Фрик.

— Свободно, момчета. Едни нюйоркски ченгета са дошли да позяпат. Вие, тримата, продължавайте. Приятно гледане.

Нюйоркчаните се приближиха до жълтата лента и спряха. На пода зад лентата лежаха три вкочанени тела, кръвта им бе изтекла в локва зелена боя. Миризмата на клоака и терпентин беше убийствена. Жегата изобщо не подобряваше ситуацията. Раните бяха ужасяващи, излезли сякаш от най-грозните кошмари на някой месар.

— Майко Божия — промълви Ники.

— Не богохулствай, момче — скастри го Фрик. — Идентифицирахме ги. Онзи с якето е Джейсън Бългър. Непълнолетно лайно, ама досието му е по-дълго от хуя ми, извинете, мадам. Онзи големия, дето е полегнал на една страна с пробит череп и дупка на мястото на лицето, е Ратко Круковач. Също боклук. Сега изглежда по-добре отпреди. А онзи с учудената физиономия е Дилан Къри, отдавнашен познайник на полицията, както обичаме да се изразяваме. Наркодилър. Получил е два куршума в челото и определено е станал по-добър човек.

Франк млъкна, запали някаква ужасна на вид пура и килна шапката си на тила. После се засмя.

— И тримата ни бяха сериозни клиенти преди да изкарат деветмилиметровата терапия. Този път май са объркали човека. Само тъпанар като Джейсън може да тръгне с арматурно желязо срещу пистолет.

Декстър погледна пребледнялата Кейси.

— Това не може да е работа на Джак Вермилиън — каза тя.

— На бас, че е той. Ако не вярваш, питай Айда Мей.

Въздухът внезапно се взриви и през решетките нахлу прах. Флинт подскочи и се блъсна в някакво желязо.

— Мамка им! Хенри!

Един от помощник-шерифите побърза да заеме стойка „мирно“.

— Слез долу и виж дали това не са тъпаците от АТО. Ако се канят да кацнат на покрива, имаш личното ми позволение да ги застреляш всичките. Мърдай!

Хенри мръдна. Декстър се опита да каже нещо по темата, но не се чуваше нищо — въздушните вълни от хеликоптера се блъскаха в затвореното пространство, а облаците прах разкашляха всички. За по-малко от половин минута всичко бе обгърнато в прашна пелена. Фигурата на Фрик заприлича на призрак.

— Дотук с веществените доказателства. Еба ти идиотите! — Той изрита една тенекия от боя. — Две такива са били закупени от „Уол Март“. И за последния глупак е ясно, че са улики. Отидох лично в супера и говорих с хората. Айда Мей е продала тази боя на мъж, чието описание отговаря на вашия Джак Вермилиън. Каза, че там се бил спречкал с Джейсън Бългър. Така, както аз ги виждам нещата, Бългър го е проследил дотук и е довел приятелчетата си на помощ. Сигурно са искали да докопат наградата, но им е дошло нанагорно.

Откъм рампата се чуха гневни гласове и тропот на обувки. Щатският помощник-шериф Хенри се появи отново, следван по петите от още петима души — елегантна чернокоса жена с черен костюм най-отпред и четирима от АТО в пълно бойно снаряжение, подтичващи след нея като пилци след квачка. Кейси позна жената — Валериана Греко от новините на Си Ен Ен от тази сутрин. Декстър Зарнас се направи, че не познава Дери Флин, як посивял мъж с грубо лице и дълбоки бръчки покрай кафявите очи. Греко се приближи до Фрик, без да обръща внимание на останалите трима полицаи.

— Капитан Фрик? Греко, помощник щатски прокурор. Кои са тези хора?

— Госпожо, не ми дръжте такъв тон пред собствените ми подчинени. Казах ви да не кацате тук с шибания си хеликоптер. Погледнете какво направихте.

Греко го изгледа, като че ли я беше зашлевил, но веднага се окопити.

— Капитан Фрик, това е федерално разследване и изобщо не е ваша работа. Това е моя работа. Мога да отнема чиято юрисдикция си пожелая и в момента правя тъкмо това. Всяка намеса във федерално разследване ще бъде най-строго дисциплинарно наказана. Ясна ли съм, капитане?

Ники, Декстър и Кейси, които вече имаха някаква представа за капитана, наостриха уши. Не останаха разочаровани.

— Хенри!

Всички подскочиха. Хенри се промъкна покрай жълтата лента и застана до Фрик.

— Хенри, ти си ми свидетел. Госпожичке, докато губернаторът на щата не ми съобщи, че вече не ръководя това разследване — не че ми е работа да ви уча, но такъв е законът в Пенсилвания — смятам да го водя така, както намеря за добре. Вие и скапаният ви хеликоптер издухахте веществените ми доказателства в четирите посоки на света, и макар че се познаваме отскоро, госпожице, ви намирам за изключително невъзпитана и неприятна личност и това момче Хенри — мирно, Хенри! — ще ви помогне да опразните района ми на действие. Веднага.

Греко започна да мести поглед по лицата на присъстващите и Кейси си помисли, че ей сега ще избухне като ръчна граната. Но тя просто се врътна и излезе. Тримата от АТО запристъпваха от крак на крак, спогледаха се нервно и я последваха. Дери Флин остана последен с широко ухилена физиономия.

— Капитан Фрик, не помня откога чакам този момент. Доставихте ми истинско удоволствие.

Фрик не се поддаде на ласкателството, а изръмжа:

— Вие какво още чакате?

Вместо Флин отговори Декстър.

— Капитане, агент Флин е свестен човек. Съжаляваме за този… диспут. Това е вашата територия. Бихте ли ни услужили с малко информация?

— Ще ми кажете ли какво става, по дяволите?

Декстър кимна на Кейси и тя изложи накратко предисторията, престрелката в Ред Хук, подозренията по адрес на Ърл Пайк и тяхното убеждение, че Джак Вермилиън не е виновен за касапницата, която беше последвала. Фрик я изслуша, но през цялото време клатеше глава.

— Не познавам този Пайк. Но това тук е работа на Вермилиън. Имаме го на видео. Влиза в „Уол Март“ най-нахално, спира и се оглежда в камерата, като че ли е модел. Накарах ги да ми извадят стопкадър. Вижте сами.

Фрик извади един омачкан лист от вътрешния си джоб и го подаде на Ники. Образът беше черно-бял, но съвсем ясен — едър дългокрак мъж с джинси, ботуши, бяла тениска, големи каубойски мустаци и сресана назад дълга коса. Лицето му беше безизразно и плоско, а очите му бяха скрити в светлосянката. Изглеждаше по-опасен от самия дявол. Ники подаде снимката на Декстър и той се вгледа в нея.

— Това все пак не доказва, че го е извършил Вермилиън.

Фрик почука снимката с пръст.

— Виждаш ли му ботушите?

— Да.

— Хубави ботуши.

— Да.

— Намерихме ги в една строителна тръба. Ей там. Същите.

— Ама…

— Синко, ти си ченге. Това е улика.

Декстър поклати глава.

— И пак не е доказателство…

Фрик поклати тъжно глава, отиде до пластмасовата кутия за веществени доказателства, вдигна капака, извади големия пластмасов плик, в който бяха прибрали ботушите, и го подаде на Декстър.

— Какво има по тия ботуши, синко?

— Зелена боя.

— Да. И?…

— И кръв.

— И кръв. Така вече става ли, синко?

— Да, сър — отвърна Декстър. — Става.