Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (43)

Събота, 24-ти юни

Блу Маунтинс „Бар и грил“, Сейнт Джонс, Пенсилвания

21:45

Тръгнаха от Хейзълтън след около час, след като Декстър спази обещанието си и съобщи на помощник-шериф Пепър какво става. Остана доволен, че го направи — оказа се, че Пепър е племенница на капитан Били.

Кейси спря на изхода за Рамада, за да звънне на майка си. Ники и Декстър влязоха в бара. Дери Флин ги очакваше, сам. Напъхаха се в едно сепаре и Дери Флин поклати мрачно глава.

— Доста зле изглеждате. Que pasa?

— Оплесках нещата — отвърна Декстър.

Флин вдигна ръка, повика келнерката и поръча нещо, наречено бъкет о’брюскис. Бяха нужни цели две келнерки, за да го довлекат. Ники плесна на масата една неразпечатана кутия марлборо и започна да бърка по джобовете си за запалка. Кейси влезе тъкмо когато отваряха първите студени бутилки, разпечата цигарите, взе една и изчака Ники да запали нейната и своята. Декстър наблюдаваше церемонията с жълтеникаво пламъче в кафявите си очи. Усмихна се на Кейси и й се закани с пръст.

— Кейси, ти да не си свалила това грозно полицайче?

За свое най-голямо учудване Кейси се изчерви.

Ники също се сконфузи малко, но успя да се засмее.

— Кейси си пада малко благотворителка. Доставя й удоволствие. Как е майка ти, Кейси?

— Добре е. Някой току-що е звънял и е питал за мен.

— Тъй ли? Кой?

— Някакъв мъж. С плътен глас. Не си казал името. Звучал сексапилно. Питал къде съм.

— Тя казала ли му е?

— Да. Тя е малко… особена.

Ники разбра. И се разтревожи.

— Имаш ли дисплей за проверка на номера?

— Да. Обаче тя не може да се оправи с него. Не се притеснявай. Като се прибера, ще проверя. Агент Флин, радвам се, че ви виждам. Благодаря ви, че дойдохте.

Ники я погледна внимателно. Беше разтревожена. Личеше й. Сериозно разтревожена. Отвори уста да й каже нещо, но тя поклати глава и му каза с поглед, че не е сега моментът. Той я послуша.

Дери Флин отпи яка глътка и остави рязко чашата си.

— А бе вие все пак какво искате? Мислех, че ви трябва Ърл Пайк. Защо сте захапали Джак Вермилиън?

— Двамата са свързани — отвърна Ники и предаде в най-общи линии историята от двойното убийство в Блу Сторс до трагедията в Ред Хук. Ърл Пайк беше свързващото звено, червената нишка в цялата история. И ги беше отвел право при Джак Вермилиън. Случаите не можеха да се разграничат.

Флин го изслуша, приковал поглед в масата, после ги огледа един по един.

— Знаете ли нещо за Ърл Пайк?

— Знаем за СКК — отвърна Кейси. — И се срещнахме с него.

— Значи сте видели що за тип е. Аз имам собствена теория за него, но не мога да накарам Греко да ме изслуша. Вкопчила се е във Вермилиън с нокти и зъби. На вас как ви се стори тая работа в Хейзълтън?

Лицето на Декстър потъмня.

— Работехме по теорията, че Джак Вермилиън не е престъпник — каза Ники. — И че в общи линии е свестен. Сгрешихме.

Флин кимна.

— Капитан Фрик ви каза, че са разстреляни с деветмилиметров пистолет, нали? Ние предполагаме, че Вермилиън е взел пистолета на шериф Калахан. Деветмилиметров глок. Което означава, че най-вероятно го е направил той. Но да застреляш трима боклуци при самоотбрана не е като да застреляш най-хладнокръвно двама пазачи.

— Значи смятате, че капитанът е прав? За наградата?

— Защо иначе са се помъкнали след него?

Кейси поклати глава.

— Видяхме телата. И трите момчета вече са били повалени на земята. Битката е била приключила. Той не просто ги е убил. Той ги е екзекутирал. Щом е способен на това, значи е способен на всичко. Мисля, че Греко е права за него. Когато нещо лае като куче, значи е куче, нали така?

Флин не беше съгласен.

— Вие изобщо знаете ли нещо за Вермилиън? Знаете ли за разследването срещу него?

— Не много. Нас ни интересува Пайк. Гледахме Греко по телевизията. Според нея той е престъпник с връзки в мафията, занимава се с крадени коли и с пари от наркотици. Сега се оказва, че е хладнокръвен убиец. Според мен няма как да не е лош човек.

— Нещата не са толкова прости — каза Флин.

— Нещата никога не са прости — намеси се Ники. — Кажи какво имаш предвид.

Дери Флин ги запозна с разследването срещу Вермилиън, връзката с Ред Хук, споразумението относно Дани Вермилиън, участието на Ърл Пайк, онова, което бяха намерили в контейнера, крадените коли и парите с полепналия кокаин. Трите нюйоркски ченгета го изслушаха, без да го прекъсват, но нищо не успя да натежи над онова, което бяха видели в гаража. След като Флин приключи, Декстър отговори от името на тримата.

— Човек, който е могъл да направи онова, което видяхме, може да направи всичко.

Флин не се предаваше.

— Просто не съм убеден, че Вермилиън е толкова мръсен, колкото се опитва да го изкара Греко. Няма никакви доказателства, че транспортната фирма е свързана с мафията. Бил приятел от дете с някакви мафиоти. И какво от това? В Олбъни го уважават, защитава работниците си и се отнася добре с тях. Даже профсъюзите не са успели да пробият в неговата фирма. Вземат му всичко, което притежава, и Греко го прибира по силата на закона. Всеки си има граници. Вземи който си искаш солиден човек, овършей го както Греко овърша Вермилиън, и гледай какво става. Рано или късно ще се скапе. Добре, скапване не е точната дума. Животът на този човек беше попилян на парчета, взеха му всичко. Възможно е да го заслужава. Нещата, които намерихме, не могат да се обяснят току-така. Но чак да е убиец? Не знам за онези пазачи. Говорих със свидетелката. Всъщност тя не го е видяла да застрелва никого. Чула два изстрела, един след друг, след което Калахан изскочила от телефонната кабина и се затичала към тоалетните. Чула я да крещи: „Хвърлете оръжията“. Схващате ли? Като че ли на двама души. След това чула мъжки глас, който казал нещо от рода на „Никога не поглеждай встрани“.

— Значи Вермилиън й е казал нещо. След като я е застрелял. Това е чула келнерката. Гласът на Вермилиън.

— Не. Тя е приела поръчката на Вермилиън. Твърди, че този глас бил по-мек и по-нисък, с леко западняшко провлачване. Джак Вермилиън е чист нюйоркчанин. Израснал е в Куинс.

— Много ти е добра свидетелката — отбеляза Декстър.

— Ани е умно девойче. Иска да става криминалистка.

— Пайк говори със западен акцент.

— И аз така разбрах. Освен това куршумите, които извадихме от пазачите, не бяха от глок, а техните пистолети са били точно такива. Убити са с голямокалибрен „Смит“. Чий „Смит“? Във всеки случай не на Вермилиън. Той е затворник и шерифите няма как да не са го претърсили до шушка. Кой тогава е вкарал пистолета? Според регистрите Ърл Пайк има три такива. На Греко тази информация изобщо не й хареса. Каза, че всичко било догадки. Още нещо. Някой е оповръщал цялото местопрестъпление. Предполагаме, че е Вермилиън. Избълвал си е сандвича. Но това ми говори, че сцената го е потресла. Потресла го е дотолкова, че е повърнал. Не знам дали това е вашият хладнокръвен убиец. Ако Джак Вермилиън е убиец, той не е хладнокръвен убиец. Колкото до микробуса, на ваше място нямаше да се тревожа толкова. Да речем, че сме по следите му. Все някъде ще цъфне.

— Знаете къде е микробусът ли? — учуди се Ники. — Как така?

— Имаме си начини.

— Нещо не разбирам — намеси се Кейси, — Пайк е най-подходящ за стрелеца в Ред Хук. Но Греко се е вкопчила във Вермилиън и вие не си мръдвате пръста да откриете Ърл Пайк. Защо?

— Поради една-единствена причина: още няма никаква заповед за задържането му. Вермилиън беше този, който от самото начало се насочи към Пайк. Затова стана цялата работа в Ред Хук. И вие бяхте там. Какво се чува по въпроса?

— Голямо прецакване — каза Кейси.

Дери кимна.

— Точно така. Преебавка отвъд всякакви очаквания. Изпозастреляха ни. И когато пушекът се разнесе, разбрах, че съм изгубил приятели. Лий Форд. Лутър Камбъл бере душа. Фаръл Гарбър, добър снайперист. Бъни Крюгер. Отворихме контейнера на Пайк. Какво намерихме? Старинни оръжия, уинчестъри, шарпове, саби, знамена, медали, униформи и така нататък. Всичко е семейно. От двеста години. Повечето въобще не ни вълнуват, но имаше и някои доста хубави неща: автомати М16, М14, един М60 — също автоматичен, стреля със 7.60 — и те са виетнамска история — всичко се конфискува по силата на закона „Брейди“. Е, ще има известна техническа намеса, но като се има предвид славното военно минало на Пайк и връзките му във Вашингтон и Пентагона, най-вероятно ще му наложат глоба и ще го пуснат. В тая работа няма никаква слава за Греко, разбирате ли?

— Той ще си върне ли нещата?

— Не. Всичко е белязано за унищожаване. Е, някои от нашите ще облажат. Нещо като премия за работата. Наричаме го „изваждане на инвентар за тренировъчни цели“. Останалото ще се продаде или претопи. Приходите отиват в Министерството на правосъдието.

— И никаква заповед за задържане?

Дери поклати глава.

— С какво разполагаме? Аз също искам да го окошаря за стрелбата в Ред Хук, но нямам абсолютно никакви доказателства. Намерихме откъде е стрелял снайперистът. Няма нито една гилзичка, нито една следа от обувка, нито един фас, нито една хартийка от бонбон. Някакви драскотини по парапета, които приличат на следи от стойка. Никой не е чул нищо. Поради което предполагаме, че оръжието е било със заглушител. Накратко, имаме дръжки. Този тип е наистина умен.

— Ние имаме нещо — обади се Кейси. — ДНК.

— Откъде я взехте? — Очите на Флин се разшириха от удивление.

Ники му разказа за превързаната ръка на Пайк и двойното убийство в Блу Сторс и Флин се зарадва.

— Браво! Това ми харесва. Какво казаха от лабораторията?

— Преди час говорих с шефа си. Съвпада по четиринадесет показателя с кръвта върху жертвата от мъжки пол, Доналд Кондоти. По Джулия Джането няма нищо. Но Пайк ни е в кърпа вързан.

— Е, олекна ми. Щом ние не можем да го задържим заради Ред Хук, то поне вие можете да го хванете за двойно убийство. ДНК ще издържи ли в съда? Как я взехте?

Ники се загледа в масата, Декстър си наля бира и Флин загря.

— Защо претърсихте целия кораб? — попита Кейси.

Флин я изгледа замислено и се почеса по носа.

— Получихме телефонно обаждане.

— Информатор?

— Да.

— Кой?

— Не знам. Греко го познава. Не казва кой е.

— Значи Греко е набелязала нова мишена.

— Сигурно. Знам, че първата й мишена беше Франк Торинети, който е приятел на Вермилиън. Струва ми се, че е намерила информатор в „Блек Уотър Транзит“. Силно вътрешен човек.

— Това ли е човекът, който се е обадил за другия контейнер?

— Може и да е той. Казах ти, че не съм толкова вътре в нещата. Знаеш ли как й викат? Кралицата на пиратите. Като се стигне до конфискация на активи, няма равна в целия щат Ню Йорк. За шестте години, откакто е помощник-прокурор на Олбъни, е докарала на департамента над седем милиона долара от конфискации. А това е най-големият й случай. „Блек Уотър Транзит“ струва милиони. Парите влизат направо в оперативните й фондове и така може да се захване с още по-големи случаи. Вече е назначена в град Ню Йорк.

— А как стана така, че изобщо се е захванала с Вермилиън? — попита Кейси.

— Нали ви казах, той е приятел на мафиота Франк Торинети. Израснали са заедно и продължават да се виждат. Освен това никога не е имал проблеми с профсъюзите. Вермилиън е италианско име. Което означава, че е корумпиран. Човек вижда онова, което иска да види.

— Всъщност Вермилиън е френско име — обади се Кейси.

Другите я изгледаха тъпо и продължиха да говорят. Ники й намигна. Тя му се усмихна.

— Торинети е собственик на „Хъдсън Вали Файн Карс“ — обади се Ники. — Поршета, ферари, корвети и така нататък. Често ходя там. Зяпам през витрината и точа лиги.

— И аз. Както и да е, Греко прекара Вермилиън през месомелачката и се сдоби с компанията му.

— Какво ще я прави?

Дери Флин сви рамене.

— Ще я продаде.

— Нещо като контрибуция — намеси се Декстър. — И ние го правим. Онзи линкълн отвън също е конфискуван. Взехме го от някакъв руски мафиот, дето го затвориха за пране на пари. И нашият департамент си пада по конфискациите. А Греко на кого ще продаде фирмата на Вермилиън?

— Нямам представа. Никога не се изпуска за такива неща. Аз съм само изпълнител. Не ми казват почти нищо и освен това в момента тя ме мрази.

— Защото дойдохме в Хейзълтън ли? — попита Кейси.

— Да. Видя съобщението в НПБД и обвини мен. Няма страшно. Аз се прибирам вкъщи. Трябва да ходя на погребения на приятели.

След тези думи настъпи продължително мълчание. По някое време Декстър вдигна чашата си. Всички вдигнаха бирите си и отпиха големи глътки.

— А Пайк какво търси в цялата тази история? — попита Кейси.

— Мъст. Според мен Пайк си връща услугата. Опитва се да го начука на Вермилиън, че е предал колекцията му.

— Защо не го е убил, когато е имал възможност в Бийч Хейвън? Имал е оръжие и Вермилиън му е бил на тепсия.

— Де да знам? Може да му е кеф да се гаври с Вермилиън. Котка и мишка. Пайк е луд.

— Ако Пайк е натопил Вермилиън, то най-умното, което може да направи той, е да изпее всичко. Ако не го направи, животът му ще трае колкото пръдня на пеперуда.

Ники не издържа. И той си имаше предел на поносимост.

— Пръдня на пеперуда ли? Какво значи това? Ти помирисвал ли си такова нещо? Декстър, много е тъпо да ръсиш такива глупости. Пеперудите не пърдят. Анатомически е невъзможно.

— Така ли? — възмути се Декстър. — Откъде знаеш?

Ники извади едно марлборо, запали го и зарея поглед в пространството с израз на най-дълбока скръб.

— Ти не беше там, брато. Човек трябва да е бил там.

— Къде бе?

Ники изхлипа театрално и сграбчи ръката на Кейси.

— Във Виетнам…

Декстър се опули.

— Ники, ти си на трийсет. Бил си бебе, като е свършила войната.

— Точно така. Измъкнаха ме. Направо от детската градина. Цялата ни група замина, без Дони Нъбинс. Майка му не му даде бележка. Направиха ни бойни обущета, много сладки, с мечета. И ранички с мечета, за да си отиват. По целия път до фронта пяхме „Улица Сезам“. Божичко! Бяхме съвсем невинни. Накълцаха ни на лентички във Фу Бей. Редовната войска на Северен Виетнам. Беше ад. Оцелях само аз. Не съм го споделял с никого. Може би сега, ако някоя свястна жена ме заобича, ще го преодолея.

Ники протегна ръка и Кейси му подаде салфетка. Получи се идеално.

Мобилният телефон на Декстър иззвъня, той го вдигна до ухото си и две-три минути само слуша. Останалите го гледаха.

— Приятели, намажете ме с пипер и горчица, защото ще ме пекат на шиш — каза накрая той.

— Кой беше? — попита Кейси.

— Нашият почитаем лидер Винсънт Сарагоса. Познайте кой се е появил?

— Джак Вермилиън? — пробва се Дери Флин.

— Грешка. Не получаваш нова кола. Изхвърлете този невежа от студиото. Друг желаещ?

— Божичко! — възкликна Кейси.

— Не. Но изборът ти е интересен.

— Имах предвид Ърл Пайк.

— Не играеш честно — отбеляза Декстър. — Обаче позна.