Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (48)

Шосе „Гаванус“, Бруклин

12:15

Дери Флин и Мая Бергман летяха с черния хеликоптер на АТО. Флин управляваше машината, а Бергман следеше зеления микробус сред множеството други превозни средства по „Гаванус“. Слънцето беше пробило облаците и блясъкът от колите на триста метра отдолу я заслепяваше. Флин се оглеждаше за други въздухоплавателни средства и летеше на около километър зад микробуса.

Разполагаха с още две коли и с камион, които трябваше да се включат в преследването. Флин им даваше указания, докато Мая следеше движението на микробуса на Джак. Върховете на небостъргачите в долен Манхатън тънеха в кафеникав смог, Ийст Ривър приличаше на разлят живак. Ревът на вертолета докарваше на Мая главоболие.

— Защо просто не заловим този кучи син? — извика Мая и нагласи бинокъла си.

— Защото вече се срещна с човек на Торинети. Както предположихме. И ще го направи пак. Виждаш ли онези сгради в началото на тунела Бруклин-Батъри? Това е Ред Хук. Всичко започна там. Може да се връща на местопрестъплението. Дай да изчакаме какво ще направи.

В началото на тунела имаше задръстване. Зеленият микробус намали ход пред естакадата.

— До всички. Мисля, че отива на пристанището Ред Хук. Всички да държат връзка. Имаме предавател, така че сме го покрили отвсякъде.

Микробусът се намираше само на няколко метра от естакадата за Бруклин-Куинс Експрес. За неделя сутрин движението беше просто отвратително — пълноводна река от коли и камиони, броня до броня, спиране — тръгване. Беше едва първата седмица на лятото, а градът вече се задушаваше от туристи. Камионът на АТО беше на няколко коли разстояние от микробуса. Флин натисна бутона на радиото.

— Делта, много си близо.

— Пекар, не искам да го изпускам. Задръстването е жестоко.

— Знам. Не забравяй, че и ние го следим.

— Прието, Пекар.

Зеленият микробус спря и задържа колите отзад.

— Май се чуди — каза Мая.

— Да. Имай готовност.

Микробусът тръгна, отмина отклонението за БКЕ и остана на лентата за „Гаванус“.

— До всички, не е Ред Хук. Обектът пое по Бруклин-Батъри. Делта, върни се. Чарли и Алфа, поемете го. Като влезете в тунела, ще изгубите връзка с нас, затова стойте близо до него. Като излезе, го поемаме ние.

— Прието, Пекар.

— Тук Делта, потвърждавам. Оттеглям се.

— Алфа, поемам. Прието.

— Мразя тунели — обади се Мая, облегна се на дясната седалка и разтърка очи. — В тунелите стават какви ли не простотии.

— Следим го с три коли и микробусът има предавател. Даже да изгубим визуална връзка, ще го намерим по джипиеса. Спокойно.

Хеликоптерът набра височина. Зеленият микробус стигна до будката за плащане и спря.

— Тук Алфа. Плаща таксата. Виждам го, той е.

— Прието, Алфа.

— Ето го — каза Мая. — Защо, по дяволите, не го следим през мобилния му телефон?

— Мая, следенето с хеликоптер струва хиляди долари. Освен това имаме и предавателя в микробуса.

— Имам лошо предчувствие, Дери.

Зеленият микробус изчезна в единия от черните квадрати близнаци на тунела. Хеликоптерът се понесе отгоре, а Алфа спря пред будката. Камионът и зеленият форд на АТО се намираха по-назад в опашката. Ситуацията беше рискова, но все пак разполагаха със сигнала от предавателя. Той обаче започна да заглъхва с навлизането в тунела.

— Пекар, тук Алфа. Имаме проблем.

— Алфа, тук Пекар. Какво става?

— Спряха да пускат коли в тунела.

— Защо?

— Чакай малко…

— Казах ти — обади се Мая.

— Бутни някой долар на човека и влизай!

— Спуснали са бариерата. Вътре имало задръстване и нямало да пуснат никого, докато не се разчисти. Човекът каза да си завра парите отзад.

— Алфа, влизай пеш. Веднага!

— Прието!

Хеликоптерът се снижи на сто и петдесет метра и Флин и Бергман проследиха с поглед двамата агенти, които изскочиха от бялата кола и хукнаха към тунела с пистолети в ръце.

— Делта и Чарли, чухте ли?

— Тъй вярно, Пекар.

— Делта, вие отивайте на помощ на Алфа пеш. Чарли, остани на позиция. Ние отиваме на изхода за Батъри. Размърдайте се!

— Прието, Пекар.

Хеликоптерът се понесе с пълна скорост над Ийст Ривър и скоро увисна над изхода.

— Ами ако излезе от тунела за „Франклин Делано Рузвелт“?

— Ще го видим. Мая, днес си настроена доста песимистично.

Изминаха няколко минути. Дери Флин продължаваше да се бори с вятъра и с теченията между високите сгради наоколо, без да изпуска от око сигнала от приемника. Ето го. Усилваше се. След тридесет секунди микробусът изскочи от тунела и пое към Гринуич.

— До всички. Тук Пекар. Виждам го. Пътува към Гринуич… завива надясно по „Ректор“… тръгва към Бродуей. Спря на светофара на Бродуей и „Ректор“. Имам сигнал от приемника.

— Тук Чарли. Делта и Алфа още са в тунела. Нямам връзка с тях. Да стоя ли тук?

— Нямаш избор. Аз поемам микробуса. Стой и чакай Делта и Алфа.

— Прието, Пекар.

— Дери, микробусът не помръдва.

Флин погледна надолу. Микробусът беше спрял насред улицата. Зад него вече имаше задръстване.

— Какво прави?

— Не знам.

— Имам лошо предчувствие, Дери. Кацай.

— Ти добре ли си? Това е Уолстрийт. Погледни какви са сгради и течения. Ще разбия хеликоптера. Ще утрепя хора.

— Нещо става. Той изобщо не помръдва.

Движението зад зеления микробус спря напълно. Хората започнаха да слизат от колите си. До микробуса се приближи полицейска кола.

— Мая, включи на градската честота и предупреди полицията. Бързо!

Двама полицаи слязоха от колата и тръгнаха към микробуса.

— Централа, тук въздушното звено на АТО. Намираме се над Бродуей и „Ректор“. Ваш патрул Б1 се приближава до зелен микробус. Субектът вътре е въоръжен и опасен.

— Идентифицирайте се.

— Говори специален агент Мая Бергман от АТО. Веднага се свържете с патрула.

— Б1, обади се.

Единият полицай спря. След това и другият. До вратата на микробуса оставаха не повече от три метра. Полицаят включи радиостанцията си и гласът му се разнесе в ефира.

— Б1 до Централата.

— Б1, над вас е въздушно звено от АТО.

Полицаят вдигна глава. Бялото му лице се открои на фона на синята униформа.

— Виждам ги, Централа.

Мая се включи в ефир.

— Офицер, тук специален агент Мая Бергман от АТО. Следим зеления микробус. Субектът е въоръжен и опасен. Не се приближавайте. Повтарям, не се приближавайте. Това е федерална операция. Не се приближавайте до субекта.

— Как да не се приближавам? Той е задръстил цялото движение, агент Бергман. Всеки момент ще го линчуват. Трябва да се приближа.

— Имате ли видимост?

— Имам. Човекът е на шофьорската седалка. Облечен е в маршалско сако със златна звезда. Хили ми се.

Полицаят вече беше извадил оръжието си, а партньорът му беше заел позиция за нападение от лявата страна на микробуса. Хората започваха да се трупат наоколо. Операцията беше провалена.

— Майната му! — изруга Дери Флин. — Да се оправят с него.

— На улицата ли?

— Не, в ареста. Бозата стана голяма.

— Б1, тук АТО.

— Момент, АТО. Б1, тук Централа. Докладвай.

— Докладвам, Централа. Изчакайте малко.

Флин снижи хеликоптера колкото можа и започна да лавира между небостъргачите на Уолстрийт. Дърветата и тревата в Батъри Парк полегнаха и по улиците се понесоха прашни вихрушки. Двамата полицаи се приближиха до вратите на микробуса с извадени пистолети. Единият се втурна към шофьорската врата и я отвори рязко. В същия миг другият нахлу през дясната врата. Микробусът се разлюля и първият излезе, повлякъл след себе си някакъв белокос мъж в маршалско сако.

Изблъскаха мъжа на земята и го оковаха в белезници. Тълпата се развълнува, но не стана ясно дали аплодира полицаите, или ги освирква. Нюйоркчани бяха странни хора. Ченгето, което беше арестувало мъжа, го изправи на крака и включи радиостанцията си.

— Централа, прати ни звено за детоксикация. Задържаният е бездомник.

Мая Бергман се включи.

— Б1, тук въздушно звено. Повторете.

Полицаят вдигна глава, придържаше шапката си.

— АТО, това ли е престъпникът, когото издирвате?

— Не можем да го идентифицираме оттук.

— Аз мога. Викат му Фреди Гъзаря. Живее в тунела Бруклин-Батъри. Целият е в тиня като тритон. Освен това вони.

— Познавате ли го?

— Да. Често излиза от тунела. Всички в района го познават. Има запазено място в приюта. Каза, че някакъв мъж спрял в тунела, метнал му ключовете и се качил на друга кола. Какво викаш, Фреди?

Полицаят наведе ухо към устата на задържания, след това отново обърна глава към небето.

— Каза, че колата била много хубава. Синя. Иска да ви помогне. Освен това иска да отиде с микробуса до Флорида. Цял живот бил мечтал да отиде във Флорида. АТО, вие как мислите? Може ли да задържи микробуса?

— Може ли да опише мъжа, който му е дал ключовете?

— Госпожо, Фреди не може да си опише и пръстите. Май са ви изпързаляли. Фреди казва, че човекът се качил в синя кола. Вземете я потърсете. И ако обичате, разкарайте си хеликоптера от кръгозора ми.