Джон Бърдет
Банкок 8 (52)

50.

Загадката не е кой го е направил, а по-скоро какво ще стане после. Докато ФБР беше тук, този въпрос висеше над двама ни, сякаш бе задължително да измислим един от онези приемливи за всички финали, които Западът така обича и след които всичко е обяснено. Може би се е очаквало с Джоунс да тръгнем към залеза, без зад нас да се промъква някой нелицеприятен тайландски скелет. Но Уорън спечели поне тази битка и снощи се наложи да я изпратя на летището. Държахме се вдървено, но с обич и меланхолия. Очите й ме умоляваха, когато ми каза: „Ще ми липсваш, Сончай“, така че трябваше да направя очите си умоляващи и да й кажа: „И ти ще ми липсваш, Кимбърли“. Съжалявах, че прогресът й по Пътя не е толкова голям, колкото би ми се искало. Но, разбира се, тя щеше да се върне. Междувременно „Какво ще направи Фатима?“ се превръщаше в един от онези отворени тайландски въпроси, на които не е задължително да се получи светкавичен отговор. Или дори в това прераждане. Без американската нетърпеливост, която да ме тегли напред, не съм сигурен какво самият аз ще направя в близко бъдеще. Да я арестувам? Полковника се колебае, а възможността едно подло убийство да остане ненаказано вече не ме възмущава толкова силно, колкото си мислиш, че би трябвало, фаранг. Разбира се, че не мога да забравя Пичай… но искала ли е тя да го убие? Всички знаем кой стои зад злодеянието, нали така? Но какво точно се очаква от мен да направя на този мъж, олицетворяващ Запада? Освен това дори не съм ви разказал за нощните ми разговори с моя убит духовен брат. Напоследък той не се вълнува особено от последиците в резултат от унищожаване на химическото му тяло, от което — като се замисля — май се отърва с облекчение. Има много начини да поддържаме контакт, казва ми той, когато споделяме зоната на здрача между съня и будното състояние.

За кратко се подвеждам да си мисля, че Съединените американски щати ще ми спестят решаването на дилемата ми. Без никакво предупреждение съм поканен — макар по-точната дума да е „привикан“ — във втория ми дом, Посолството на Съединените щати на Уайърлес Роуд. Не пропускам да отчета деликатното увеличение на коефициента ми на уважение, когато минавам покрай моя приятел в караулката. Към респекта съвсем естествено се примесва и съвсем откровено любопитство. След това се появява старата ми приятелка Катрин Уайт и ме уведомява, че този път не отивам в офиса на заместник-аташето на ФБР по правните въпроси, а — бърз поглед към лицето ми, за да провери дали напълно съзнавам честта, която ми е оказана — в кабинета на посланика. Минаваме едва ли не на бегом през покоите, предназначени за крале и принцеси.

Посланичката и нейната заместничка — ако забравим за етническия им произход — изглеждат отлети в един и същи калъп: високи стройни жени, наближаващи петдесетте, с дълги ръце, делови маниери и гласове, които очакват подчинение. Самата посланичка е бяла, заместничката й — чернокожа. Въведен съм в съвещанието след клането. Почти виждам кариерите на Розен и Найт окървавени на килима. Нейп разчита на младостта си, за да оживее до края на оперативката, но Розен е съвсем депресиран. Стоят пред писалище с размера на огромно легло, седнала е единствено посланичката. Зад нея от наклонена мачта, закрепена на прозореца, над старателно окосената морава на посолството се вее американският флаг. Заместник-посланичката стои по протокол встрани.

Посланичката се надига любезно и се здрависва с мен, докато Розен ни запознава. Питам се дали подчертаната й вежливост не е форма на осъдителност към останалите.

— Предполагам, сте в течение на последните новини, детектив?

— Имате предвид изчезването на Силвестър Уорън?

— Именно. Вече получих факсове, телефонни обаждания и имейли от двама сенатори, обаждане от Белия дом, спешен факс от неговия адвокат в Ню Йорк и поща от служителите във фирмата му. — Поглед към часовника и после към заместничката. — Но ме чака среща с кралицата, а след това отлитам за Токио. Така че оставям нещата в ръцете ви. Продължете тук, няма никакъв смисъл да се местите в друга стая. Съжалявам, че ви изоставям точно когато дойдохте, детектив. Надявам се да можете да ни помогнете. Вашият полковник Викорн се изказа много ласкаво за вас по телефона тази сутрин. Увери ме, че ще го откриете. — Тя ме поглежда изучаващо. — Надявам се, разбирате важността на случая. — Последен поглед, кимване към заместничката и тя напуска кабинета през вратата зад писалището.

— Е, мисля, че вече можем да седнем — казва заместничката. Отиваме до столовете и дивана в другия край на кабинета. — Заради детектива ще повторя най-същественото. — Поглежда ме, без да бърза, и вдига два пръста. — Възможностите, детектив, са две: или е тероризъм, или не е. Разполагаме само с няколко часа, за да решим. От една страна, Силвестър Уорън е добре известен американец, посещаващ тази страна ежемесечно. Той е приятел с президенти и държавни глави и вероятно е толкова известен в Югоизточна Азия, колкото и в Щатите. Ако не и повече. В тази страна има значително мюсюлманско население. Южно от нас, Малайзия и Индонезия са най-многолюдните мюсюлмански страни на света, в които действат значителен брой екстремистки фракции. Границите не се охраняват, така че всеки, който пожелае, може да влезе по земя или море. Няма нужда да ви казвам какво ще започнат да си мислят хората. Надявам се, разбирате проблема, детектив? Тук става дума колкото за дипломация, толкова и за разследване. Причината, поради която към посолството има на щат аташета по правните въпроси, е, че има преплитане на тези две неща от време на време, а ние бихме желали да разполагаме с някакво предизвестие, когато това се случи. — Тя присвива устни и оглежда изпитателно другите двама.

Тук се разиграва американска пиеса в жанр, който не ми е известен. Не е трудно да се разбере обаче, че колкото по-сериозно се отнесеш към проблема, толкова по-вероятно е да намериш решението му. Какъв обаче е самият проблем? Трябва ми известно време, докато осъзная, че зад непознатата фасада всъщност разиграваме пантомима, с която съм добре запознат. Законите на бюрокрацията в значителна степен напомнят законите на физиката, доколкото са едни и същи във всяко кътче на света. В протокола на тази среща ще бъде записано черно на бяло, че както посланичката, така и нейната заместничка са разговаряли с детектив Джитпличийп във връзка с обезпокоителните новини за изчезването на Уорън. След като са се убедили, че не става дума за акт на тероризъм, те не са имали друг избор, освен да оставят случая на местната полиция и правните аташета на ФБР, на които е била направена остра забележка за безгрижието от тяхна страна, довело до провала в обезпечаване сигурността на виден американски гражданин. Успоредно на официалния протокол ще има и секретно допълнение, в което ще е записано, че Уорън е побъркан мръсник, най-вероятно получил си заслуженото без риск за американската сигурност или безопасността на други американски граждани в Югоизточна Азия.

— Отнасяме се към проблема максимално сериозно — казвам бавно, в случай, че някой пожелае да ме цитира точно.

Заместничката е проницателна и ме поглежда с изненадващо приятна усмивка.

— Чувам това с облекчение — също така бавно казва тя на някаква част на тавана.

— Ние със задоволство констатираме, че в случая не става дума за терористична операция.

Нейп едва сдържа усмивката си, а Розен е изумен да разбере, че тази игра се разбира и от не американци.

— Потвърждавам това — казва той и поглежда заместничката в очите с патологична откровеност.

На теория тук можем да приключим, но оперативката излиза подозрително къса и се налага малко да я удължим. Освен това изведнъж ме обзема желание да блесна. Не съм го правил отдавна, а наистина е пристрастяващо.

— Макар Тайланд да е хуманно будистко общество, уважаващо човешките права и достойнството на своите граждани, по-богатите страни в света би следвало да разберат, че ние имаме ресурсите да прилагаме съответните високи стандарти в правоохранителната система, които, нека си признаем това, са лукс по кесията само на страните, индустриализирали се много преди нас.

Няколко бързи примигвания от страна на заместничката, докато разбере какво правя.

— Можем ли да ви цитираме?

— Абсолютно.

Кимване към Розен, той кимва към Нейп и последният изважда химикалка.

Съвещанието е приключило и всички изглеждат очаровани, че местният полицай така добре владее изкуството да си пазиш задника. Нейп настоява да ме придружи обратно до Тайланд. На портала ми казва:

— Хванала го е онази катой, нали? Дали ще остане нещо, когато приключи с него? Може би палец и две капачки от коленете?

Поглеждам го без думи и спирам мототакси.

Прибирам се в хотела и си свивам джойнт. Мобилният ми телефон показва, че е 12:56.