Джон Бърдет
Банкок 8 (27)

25.

Като използваме Мрежата и клюките в участъка, за нас с Пичай не е проблем да сглобим парчетата от пиянските брътвежи на Полковника, макар по-дълбокият им смисъл да продължава да ни убягва.

Ремфове^[1] е съкращение за „тилов шибаняк“, използвано от американските войници за презрените офицери, които си стоят на сигурно в Сайгон и въртят оттам катастрофално развиващата се война. „Другият театър“ е Лаос, където по силата на международен договор на американците е забранено да предприемат военни действия, но където Америка е извършила едни от най-жестоките бомбардировки във военната си история. „Гарваните“ са прочути с професионализма си американски пилоти, презиращи ремфовете и съгласили се да летят на самолети О-1^[2] в зелените лаоски планини, за да откриват позициите на редовната северновиетнамска армия, която малко по-малко се прокрадвала в Лаос. „Американска закуска“, „Яйца на очи“ и „Пат Блек“ си останаха загадка.

По някакъв начин Викорн бе успял да натрупа състояние в Лон Тиен. По-голямата част от парите бе отишла да му купи поста в Кралската тайландска полиция. Имаше още слухове за връзки в ЦРУ и известни на Полковника разни черни тайни, които американците не искали да излизат на бял свят.

Два часа са необходими на Нейп и Джоунс да се доберат до тиковия дом на Брадли и да докладват на Розен, че нефритовият ездач е изчезнал. Розен мушва ръце в джобовете си и отива до прозореца.

— Изглежда, разбрахме мотива за атаката срещу теб.

— Но той си тръгна без ездача. Не успя да влезе по-навътре от коридора.

Розен свива рамене.

— Защото си го сритал в топките. Или се е върнал по-късно, или са пратили друг.

Знам какво си мисли Розен. Ако ездачът и конят са оригинал, върху който Брадли в работил в момента, когато са го убили, ще е трудно да се игнорира забъркването на Уорън в случая. Виждам как бремето на противоречивото следствие се отпуска върху мощните му рамене, как ги огъва надолу и го натиска в негативната карма, която го преследва.

Казвам:

— Направихте ли снимки, или ще искаш моите?

— Естествено, че сме направили снимки — казва той с кисела гримаса.

Към следобеда болничната ми стая започва да се превръща в библиотека. По някакъв неизвестен начин ФБР успява да открие всяка съществуваща в Крун Теп книга върху нефрита. Вече са изпратили сканираната снимка на ездача и коня в Куонтико. В стаята се възцарява прекрасна тишина, нарушавана само от прелистването на страниците, докато четиримата ровим търпеливо из книгите и търсим репродукция на явно безценната статуетка. Така ли провеждат следствията си и на Запад? Тук никога не сме вършили работата си така и започвам малко по малко да се пристрастявам към този новаторски начин да се прилага законът, без нужда от стрелба, заплахи или подкупване.

Нейп и Джоунс практически едновременно доволно извикват „Ааа!…“. Като се мъчи да овладее ентусиазма си, Нейп показва на Розен страницата от книгата, която е преглеждал, а Джоунс се опитва да го накара да погледне в нейната. Розен поглежда и в двете и се обръща към мен:

— Какво ти казах?

Показва ми страницата в книгата на Нейп, на която е изобразена красива репродукция на познатия ни експонат със загадъчното обяснение: „Кон и ездач от Колекцията на Уорън, бивша собственост на Колекцията Хътън, за които се смята, че са били взети от Пу И — последния император на Китай, при бягството му от Забранения град. Закупени за Хътън от Ейб Гъмп“.

В този момент клетъчният телефон на Розен започва да звъни. Прави ми впечатление, че е избрал тематичната мелодия от филма „Междузвездни войни“, докато моята любима е „Синият Дунав“ (която показва, че съм самозванец в западната култура или най-малкото наивен турист с музикалния вкус на бабичка; нямам отговор на въпроса защо не съм си избрал и аз темата от „Звездни войни“, която всъщност предпочитам). Гласът в другия край принадлежи на човек, когото той нарича „сър“ и който го прави по-сив и измъчен.

— Разследваме го, сър… Точно така, изпратихме по електронната поща снимката от мястото на опита за убийство срещу разследващия местен детектив… Зная, че случаят Брадли прилича на отмъщение между враждуващи наркодилъри, но… Статуетката беше открадната от дома на Брадли, сър… Господин Уорън е разменил няколко имейла с Брадли… Не, не е задължително да има връзка… Не, не бих желал нова издънка… Точно така, съгласен съм, нито аз, нито Бюрото се нуждаем да ни подхванат… Е, не зная дали бих могъл да го направя, понеже нямаме никаква власт за провеждане на следствие тук… Да го оставя на местната полиция? Точно това правя, сър… Дочуване, сър. — Той сгъва телефона си и ме поглежда. Очите му блестят. — Куонтико няма коментар относно снимката. Казват, че не била излязла достатъчно добре в имейла.

Лицето на Нейп е изкривено от цинична усмивка, но аз най-много съжалявам Джоунс, която явно се срамува и отказва да ме погледне в очите. Тя прошепва на Розен:

— Този човек едва не загуби живота си.

— Но аз не съм американец — уточнявам с лека усмивка.

Дълга пауза. Накрая Розен проговаря:

— Излиза, че сте оставени сами на себе си. Кимбърли ще ви придружава навсякъде, където решите, че имате нужда от нея. Тя… тя ще ви помогне във всичко, което не води към Уорън. — Той за пореден път свива рамене.

— Мога ли поне да получа снимка на Уорън?

Тримата сбърчват вежди. Кимбърли Джоунс предпазливо се обажда:

— Разбира се, че ще ви дадем. Предполагам в публичното пространство могат да се намерят хиляди негови снимки. Та той е сниман десетки пъти дори пред Белия дом.

— Да, да — съгласява се Розен. — Но все пак нека не се разбира, че сме му я дали ние.

— Ще използвам обикновен кафяв плик — обещава Джоунс с язвителен сарказъм.

„С какво съм заслужил това?“, казва недоумяващият поглед на Розен.