Джон Бърдет
Банкок 8 (19)

17.

Участъкът ни е типичен за страна от Третия свят: двуетажна железобетонна сграда, увенчана с нашия флаг и украсена с бюстове на обичния ни крал, с голяма приемна, заемаща значителна част от приземния етаж, отворена по дължината на сградата, сякаш са забравили да сложат стената. В тази отворена зона има много наредени в редици пластмасови столове, завинтени към релса под седалките. Безбройни са делата, по които един гражданин може да дойде тук.

Трябва да помните, че сме будисти. Състраданието е задължително, макар корупцията да е неизбежна. Бедните идват за пари и храна, неграмотните идват за помощ при попълване на формуляри, хората без връзки идват за препоръчителни писма и помощ при назначаване на работа, туристите идват с проблемите си, децата идват, защото са се загубили, жените идват, защото са изморени или мъжете им ги бият, мъжете идват, защото жените им са избягали със семейните спестявания, проститутките идват заради проблеми с техните мама-сан, враждуващи семейства идват с оплаквания и заплахи. Не е необичайно да дойде брат или баща, за да уведомят полицията за положената клетва да убият мръсника, обидил сестра или съпруга, може би надявайки се да получат някаква индикация, че при тези обстоятелства полицията ще затвори очи пред обещаното убийство… срещу известно възнаграждение, разбира се. Някои младежи идват, за да се опитат да разберат кои са, защото в нашето общество полигамията не е рядкост и понякога новородени деца се дават на роднини или приятели, така че невинаги е очевидно кой на кого е. Пияници и просяци идват, за да поседят на столовете, монах в шафранени одежди чака реда си за помощ или съвет.

Имаме си един прокажен, който проси, като държи месинговата си купичка между чуканчетата на ръцете си и който срещу десет бата е готов да изкриви лице в жалостива гримаса. Ако перспективата да получи парите е по-ясна, е готов да нададе сърцераздирателен вой и да заблъска глава в пода, докато някой от полицаите не го спре със заплахата, че ще го застреля. А има и един татуировчик, който предлага услугите си на ъгъла, въоръжен с две дълги игли и доста ограничен набор от услуги — всичко, стига да е в черно. Когато вали, дежурният по смяна понякога му разрешава да вкара жертвите си в района на приемната и той ги изтезава на един от столовете. Той е важен, този татуировчик — наполовина художник, наполовина шаман. Боксьори и работещи по небостъргачите монтажници особено остро се нуждаят от защитата, обезпечавана от пълна астрологична карта на гърба или слънчевия сплит.

По-младшите ми колеги, които дават дежурства по приемна, са развили отношение на сдържана любезност — или ако щете умерена готовност да помогнат — закалена от безкрайните лъжи на бедни, защото Осми участък олицетворява самата същност на Крун Теп, той е едновременно сърцето и мишницата му. Не мога да свикна с мисълта, че брат ми Пичай няма да стъпи тук заедно с мен, защото тук израснахме заедно, тук Пичай разви благородното си отвращение и тук аз за пръв път се влюбих в омърсената красота на човешкия живот. И пак тук се научих да прощавам на майка си и да я уважавам, защото съпоставен с Осми участък, животът на Нонг е абсолютен успех и блестящ пример. Ако всички жени бяха като нея…

Когато влизам в участъка, колегите ми извръщат поглед. Всеки от тях е бил монах поне три месеца от живота си, което означава, че всеки съвсем сериозно е обмислил неизбежността на собствената си смърт, разлагането на тялото си, червеите, разпадането и безсмислеността на всичко, освен Пътя на Буда. Ние не гледаме на смъртта, така както гледаш на нея ти, фаранг. Най-близките колеги ми стискат ръката, а двама ме прегръщат. Никой не казва: „Моите съболезнования“ или „Съжалявам“. Може ли да се съжалява за залеза? Никой не се съмнява, че съм се заклел да отмъстя за смъртта на Пичай. Опре ли до честта, дори будизмът има граници.

— Детектив Джитпличийп, Полковника иска да разговаря с вас — казва ми дребничка жена по синя блузка с къс ръкав, черен колан и синя пола.

Тя е младши полицай и работи едновременно като секретарка на Полковника и негов адютант. Освен това е неговите очи и уши в участъка и неговата антена, защото в нашето кралство няма такова нещо като неполитическо назначение. Кимам, изкачвам няколко стъпала и минавам през дървена врата в празен коридор, в края на който чукам на друга дървена врата, точно толкова невпечатляваща, колкото и първата, макар архитектурата на сградата да подсказва, че кабинетът зад нея ще е по-голям от останалата част, а и изгледът ще е по-добър.

В дъното на стаята, разделен от вратата от празно пространство гол под, седи и чака мъж малко над шейсетте. Облечен е в работната униформа на полковник от полицията. Фуражката му виси отляво на пирон на стената, а отдясно е окачен портрет в златна рамка на краля. Дървеното му писалище е празно, с изключение на старомодна попивателна, пластмасова подставка за химикалки и снимка на самия него в компанията на няколко възрастни монаси, единият от които е прочутият настоятел на един местен манастир. Поводът за снимката е полицейската екзекуция без съд на петнайсет контрабандисти на яа-баа. Екзекуцията била невъзможна без благословията на настоятеля, благодарение на която била смекчена обществената реакция, безотговорно разгорещена от мекушави журналисти (безочливо инсинуиращи, че покойните контрабандисти принадлежали към добре известен военен синдикат, конкурент на не по-малко добре известния полицейски синдикат на Викорн). С дребната помощ на монаха бдителните ни граждани веднага проумели, че подобна клевета, дори да е оправдана, не би могла да накърни достойнствата на въздаденото по бързата процедура правосъдие, с което Полковника е спестил едно малко състояние, което иначе щяло да бъде прахосано за съдебни разноски и затворнически издръжки. Скоро след това Полковника финансирал построяването на пристройка към манастира, окомплектована с електричество и канализация, където новите монаси можели да медитират в мир и спокойствие.

Полковника има военна осанка, силна челюст и откровените непримигващи очи на завършен мошеник. Никой не знае колко е богат, най-вероятно дори самият той се чуди. Като се изключи струващата милион долара яхта, първо конфискувана от холандски контрабандист, а след това закупена от него за десет хиляди бата на търг, на който единственият явил се бил той (защото нямало други поканени), той притежава още големи площи земя на североизток, по течението на Меконг, хиляда бунгала в Ко Самуй, които дава под наем на туристи, и имение в провинцията в близост до Чиан Мей, на северозапад. В Крун Теп живее с първата си жена и най-малкото от петте им деца в най-обикновено жилище, подходящо по-скоро за скромен полицай. Защо ли обичам този човек?

По неизвестни на мен причини Полковника е окачил на стената зад писалището си карта на Тайланд, отпечатана от Отдела за потискане на престъпността, която показва географските райони, където полицията в най-голяма степен си затваря очите пред организираната престъпност. Различно оцветени стрелки сочат почти навсякъде. По лао-камбоджанската граница полицията подпомага контрабандата на наркотици и застрашени животински видове, пренасяни за Китай; по границата с Бирма им помагаме да внесат седмично достатъчно метамфетамин, за да остане цялото ни население будно в течение на поне месец. По крайбрежието полицията работи ръка за ръка с митниците и акцизите, за да не спира тайната търговия на петролни продукти, към които риболовната ни флота вече е настроила двигателите на всичките си моторни съдове: те излизат почти всяка нощ до намиращите се на дрейф в офшорни води танкери и пълнят с контрабандно дизелово гориво специално пригодените си стоманени резервоари. Всъщност повече от дванайсет процента от дизеловото гориво в Тайланд е с контрабанден произход. В покрайнините на Крун Теп и на хиляди места из селата полицията защитава нелегално съществуващите игрални домове, като защитата е главно срещу армията и други полицейски части, които вечно опитват да се наместят на тяхно място. А на улично ниво полицейският търговски гений предлага най-добрите сергии с готова храна, притежавани от млади полицаи, имунизирани срещу съдебно преследване за незаконна търговия. Картата е главозамайващ лабиринт от червени, зелени, жълти и оранжеви стрелки, обозначаващи в цветен код разнообразните нарушения, характерни за отделните региони. Към това следва да се прибави щриховката със светлоотразяващи бои, суровите предупреждения в изнесени правоъгълници, песимистичните бележки под линия и грабващите окото заглавия. Не съм първият забелязал, че от всички някога влизали в този кабинет, единствен Полковника не вижда картата, понеже е зад него.

Аз обаче съм я разглеждал много пъти. Като се има предвид, че най-общо казано полицията съществува, за да облекчава нечии незаконни деяния, се оказва, че шейсет и един милиона души са ангажирани в един или друг вид престъпна дейност. Нищо чудно, че моят народ така много се усмихва.

Моят Полковник, лидер по призвание, става, докато извървявам разстоянието от вратата до писалището му. Събирам длани пред челото си и правя почтително вай. Полковника излиза иззад писалището си, за да ме прегърне. Твърда, мъжка, топла прегръдка, от която очите ми се насълзяват.

— Ще ме убиеш ли, Сончай? — И той прави знак да седна на стола до писалището му.

Сядаме едновременно.

— Трябва ли?

Полковника свива рамене.

— Зависи от това дали съм те накиснал, или не, нали така? Ако съм го направил, тогава моля, убий ме на всяка цена. На твое място аз бих го направил.

— А накисна ли ме?

Полковника замислено потрива брадичка.

— Чувствам се виновен заради нехайство… но това е единственото ми престъпление. — Кимам. Това до известна степен е отговорът, който съм очаквал. — Сончай, чакам те цяла сутрин и не съм ял. Отиваме на обяд в моя бар. — Той вдига слушалката на старомодния интерком, натиска един бутон и съобщава: — Отиваме в другия край на града в Пат Пон, така че обади се в бара и им кажи да не отварят. А ако вече са отворили, да го разчистят. И искам ескорт… нямам намерение да прекарвам целия си ден в задръствания. — Затваря и ме поглежда. — Да тръгваме, а?