Джон Бърдет
Банкок 8 (18)

16.

Мерцедеса при моста Дао Прия го няма, несъмнено е откаран някъде от полицията. Спирам за момент, за да разгледам нещо, което, изглежда, е било под колата. Това са телата на две кобри, смазани от бой, а не застреляни.

Още докато слизам от мотоциклета и се готвя да платя, чувам откъм колибите звук, който само наподобява човешки глас. Крача натам и започвам да различавам излизащия дълбоко от гърдите на мъж мощен рев, наподобяващ мученето на разгневен бик: „Да ви еба, да еба феберето, да еба майката на феберето, дайте ми да пииия!“.

Стигам до поселището. Старейшината излиза да ме посрещне. Лицето му е обезпокоено.

— Закъсня. Каза ми обяд, сега е един и половина.

— Имах натоварена сутрин. Какво става?

Бяха завързали Стария Тоу за дъска с въже, което обхващаше ръцете, тялото и краката му в яркооранжева спирала. Единствено главата и шията му бяха оставени свободни. Дъската беше подпряна на една от по-здравите колиби. Той ревеше и жилите на врата му се издуваха до скъсване.

— Каза, че го искаш трезвен. Това беше единственият начин.

— Не може ли да му дадете вода?

— Дадохме му. Цяла кофа. Не е жаден за вода.

— Развържете го.

— Шегуваш ли се? Няма да го развържа, преди да сме му дали да се напие. Ако започне да буйства, ще разруши всичко. Искаш ли да го разпиташ, или не?

Старецът ме гледаше с кървясал поглед.

— Ти ли си полицейското копеле, за което ми говорят? Ще ти отхапя носа!

— Искам само да ти задам няколко въпроса.

— Да ти еба въпросите. Искам ракия! Оризова ракия.

Кимнах на старейшината и той донесе пластмасова бутилка, пълна с прозрачна течност.

— Дай му малко, но внимавай — съвсем малко.

Старейшината отля три пръста в пластмасова чаша. Старецът отметна глава като птица, докато алкохолът се изливаше в гърлото му.

— Още!

— Отговори на няколко въпроса, после можеш да се самоубиеш, колкото бързо пожелаеш.

Той облиза устни.

— Когато ме освободят, първо ще убия теб. Казвай си шибаните въпроси.

— Видя ли вчера мерцедесът да пристига с черния фаранг в него?

— Естествено, че го видях — изсумтя той. — Нали седях до стената на моста и пиех. Всичко видях.

— И какво видя?

— Видях червените кхмери.

Публиката вкупом се изсмя. Въздъхнах.

— Участвал си в камбоджанската гражданска война, така ли?

— Идиот нещастен, в никаква война не съм се бил. Преди две седмици някой тук донесе дивиди за някакъв тъп американски журналист в Камбоджа, който вкара приятеля си в беда… шибан скучен филм, но ми хареса, когато режеше врата на бивол с бръснач и пиеше кръвта му. Аз не бих се сетил за това, но камбоджанците са кораво племе.

— Не разбрах какво точно каза за червените кхмери.

— Във филма червените кхмери са увили тъпите си глави с червени шалове — точно каквито носеха онези вчера.

— Прав е за филма — обади се старейшината. — Всички го гледахме. С шалчета бяха.

— Кои?

— Мотоциклетистчетата хулигани. Петима-шестима гадняри, доколкото видях.

— След мерцедеса ли пристигнаха, или преди него?

— Горе-долу по същото време. Наобиколиха го.

— Видя ли някой от тях да отваря вратата?

Стария Тоу се изсмя.

— Не, те направиха както теб и партньора ти. Слязоха от моторите, отидоха при колата, надничаха и ахкаха, после започнаха да бърборят. Май не бяха чак такива пичове, на каквито се правеха. След това се събраха в кръг, наведоха глави да си кажат нещо, изтичаха при моторите си и отпрашиха.

— Тай ли говореха, или кхмерски?

— Бяха далеч и не ги чух. Как, по дяволите, да разбера дали говорят на кхмерски, или на китайски чю-чоу?

— С тях имаше ли момичета?

— Дай ми още една глътка, задник такъв! — Кимнах на старейшината и той наля в гърлото на Стария Тоу нова доза. — Женски? Не, бяха някакви нафукани пишлигари, не ги ли знаеш, сигурно се бяха надрусали с яа-баа или ганджа, нищо мъжко нямаше в тях… та те дори не можаха да издържат на гледката в колата. След като си тръгнаха, отидох да видя какво чак толкова става. Някакъв питон се опитваше да изяде жив черния фаранг. Имаше и кобри.

— Ти какво направи?

Стария Тоу облиза жадно устни.

— Ами… не бях сигурен, нали се сещаш. — Начинът, по който го каза, накара няколко души сред публиката да се изсмеят. Други дори клекнаха, за да се посмеят на воля.

— В какво не си бил сигурен? Не разбирам. — Нови смехове.

— Ами… нали ми се привиждат разни неща.

Публиката вече се кикотеше неудържимо. Двама мъже и една жена дори легнаха, защото краката им не ги държаха. Неколцина се подпряха на близката колиба, за да се задържат прави.

Старейшината се ухили широко.

— На него непрекъснато му се привиждат разни неща. Главно змии.

— В колата имаше ли жена?

— А бе ти идиот ли си? Нали ако имаше някой в колата, сега щеше да е мъртъв като черния.

— И не си видял висока жена, наполовина негърка, наполовина таи, да излиза от колата преди пристигането на мотоциклетистите?

— Не. Жена щях да запомня. Никога не ми се привиждат жени. Защо са ми? Та аз не съм го дървил от трийсет години.

Нови прихвания, хората клатят глави, старейшината се извръща, за да се посмее дискретно.

— Добре. — Обръщам се към публиката: — Някой друг видя ли мотоциклетистите?

Всички насочват погледите си към старейшината.

— Мотоциклетистите са истински, не си ги е измислил. Но никой не иска да даде показания. Мислят си, че това е разчистване на сметки между банди, и не искат да се набъркват.

— Но може ли да се приеме, че са съгласни с онова, което той каза току-що, неатрибутивно казано.

— Неатрибутивно? Хубаво звучи, но не знам какво означава. Анонимно? Да, доста от тях са видели мотоциклетистите и как Стария Тоу отива при колата, поглежда вътре и започва да си блъска главата в покрива. Всички го видяхме. И още хора също отидоха при колата. Не ги ли видя, когато пристигнахте с партньора ти?

Старейшината изля още ракия в гърлото на Стария Тоу. Този човек беше като гъба. Изпразни половин бутилка преди старейшината да го приеме за достатъчно пиян, за да го развържат. Като предпазна мярка обаче оставиха наблизо друга бутилка и се отдалечиха на безопасно разстояние, преди да разхлабят въжето. Старецът се насочи право към бутилката и я надигна.

Благодарих на старейшината.

— Значи няма да изпратиш ФБР да ни разследва? Варенето на ракия е единственото ни препитание и без него сме загубени.

Това беше първият белег на слабост и трябваше да се възползвам. Спогледахме се и той ми кимна с брадичка да го последвам в колибата му, където се дестилираше ракията. Старейшината взе една пълна бутилка от ъгъла и намери две чисти пластмасови чаши. Пожелахме си взаимно късмет, после силният алкохол изгори гърлото ми и се изпари по пътя към корема ми. В колибата беше уютно, за което допринасяше наситената с алкохолни пари атмосфера.

— Ти си от Осми участък, нали?

Гледах го, без да отмествам поглед.

— Е, и?

Свиване на рамене.

— Вашият полковник е прочут. Викорн ли беше?

— Познаваш ли го?

Внимателно присвиване на устни.

— Не, не лично. Както казах, много е известен.

— Искаш да говориш лично с него ли?

Обезоръжаваща усмивка.

— Не исках да кажа нищо лошо. Виж, не искаме ФБР или каквото и да е да идва тук и да ни задава въпроси. Хората наистина не знаят нищо. Те са или пияни, или играят карти. На Стария Тоу едва ли му е останала и една мозъчна клетка.

— А може би ти си видял нещо?

Поколебаване.

— Всъщност бях в началото на отбивката, когато дойде мерцедесът.

— Когато те питах вчера, ми каза, че изобщо не си бил тук.

Свиване на рамене.

— Връщах се от бизнес в другата част на града.

— И?

— Всичко стана горе-долу както го описа Стария Тоу, с тази разлика, че мерцедесът спря в началото на отбивката и тогава се появиха мотоциклетистите. Някой слезе от колата и се качи на един от моторите, но беше от другата страна на колата и не можах да видя добре. И един от моторите замина с него.

Само още ракия можеше да донесе повече подробности. Бях изпил по-малко от една трета от чашата си, но парите вече раздуваха главата ми. Той напълни чашите още веднъж, отпи с рязко отмятане на главата като професионален пияч и облиза устни. Опитах се да съхраня концентрацията си, докато го наблюдавах с размит поглед.

— Нещо друго?

Лукава усмивка.

— Добър си, а? — Той довърши чашата си. — Мотоциклетистите бяха въоръжени. С нещо като онези малки автомати, дето ги показват по филмите. Насочиха ги към колата. Като че ли отвличаха черния фаранг. — Той ме погледна. — И естествено…

— И естествено ти си се обърнал на другата страна. Последното, от което си имал нужда, е било да станеш свидетел на престъпление и да трябва да даваш показания.

Старейшината не долови иронията. Вместо това се усмихна с очевидно облекчение.

— Благодаря за разбирането.

Довърших питието си и станах.

— Не мисля, че ФБР се интересува от ракия. Не знам, може и да дойдат. Ако дойдат, дай им да говорят със Стария Тоу. И не се безпокой за нищо.

— Искаш ли пари? — попита ме той. — Мога да ти дам малко от продажбите от миналата седмица. Хората ще разберат.

Поклатих глава.

— Успех, братко.

Старейшината опита да ми се усмихне с най-убедителната си усмивка.

— Благодаря ти, братко. Дано отмъстиш за своя партньор и живееш в мир.

Приех пожеланието със свеждане на глава.

Бях наредил на таксито да ме чака. Виждах момчето да се разхожда до мотоциклета си под моста. Повече не можех да отлагам. Беше време да се изправя лице в лице с Полковника.