Джон Бърдет
Банкок 8 (41)

39.

Полковника, истинска кибер девица (мишка? двойно кликване? клавиатура?), е изненадан и впечатлен, че майка ми е купила срещу солидна сума от гангстер в Атланта списък от имейл адреси с определен профил (актуализиран на всеки трийсет минути), който автоматично се изпраща на друг гангстер в Пномпен (опитвали ли сте се някога да осъдите някого в Пномпен?), който практически за без пари засилва реклами на „Клуба на стареца“ на всеки сърфист, имал непредпазливостта да „слезе“ макар и за наносекунда на уебстраница, съдържаща ключови думи като виагра, секс, Банкок, гоу (-гоу), порно, импотентност и простата. Не вярвам да са останали много сексуално активни мъже над петдесетте, използващи интернет, които вече да не са получили майчиния ми еквивалент на „Здрасти, пич!“.

 

 

На път съм за работа, този път с мототакси, и отново слушам предаването на Писит. „Тай Рат“ съобщава, че крадците на коли са измислили нов номер: наема се кола, пресича се с нея границата до Камбоджа, където думата „закон“ не е позната, продава се на кхмерски главорез, съобщава се на камбоджанските власти за липсата й и се оставя компанията, от която е взета под наем, да се бори да прибере застраховката. Според „Тай Рат“ извършителите са до един тайландски полицаи. Следва обичайният порой от обаждания на слушатели, оплакващи се от корупцията, а после Писит ни представя своя гост — експерт по застраховките.

Писит (смее се):

— Трябва да им го признаете на полицаите — най-сетне измислиха престъпление без жертва. Мен ме интересува кой е губещият тук?

— Всички, защото това качва застрахователните премии.

— Нима средният тайландски шофьор плаща застраховка?

Застрахователният експерт (смее се):

— Не. Ако стане страна в произшествие, той подкупва полицая.

Слушател:

— Означава ли това, че парите, които иначе биха отишли в застрахователната компания, така отиват в полицията?

Писит (смее се):

— Май наистина така изглежда, а?

Слушател:

— Правилно ли е това, или не? Искам да кажа, че ако полицаите не получат парите, тогава ще трябва да им вдигнат заплатите, а това ще означава вдигане на данъците, нали?

Писит, с възхищение:

— Въпрос, достоен за тайландец.

 

 

Джоунс вече е в участъка, в оперативната стая. Решавам да започна динамично, с известна доза американска агресивност — или поне така си мисля — която се надявам тя да оцени по достойнство:

— Кимбърли, трябва да има още нещо, което е правил Уорън. Защо криеш от мен?

Сядам при нея. Продължаваме започнатото преди два дни и на масата има кутия с наредени в нея аудиокасети. Джоунс е съобразила, че нямаме техниката за просвирване на записаните на висока скорост ленти на ролка, която използват в Куонтико, и е поискала да копират телефонните разговори на Илайджа върху обикновени касети. Досетила се е освен това — истинско ясновидство — че няма да можем да прослушаме дори касетите, така че на път за насам е купила два евтини уокмена и сега си почива, свалила слушалките на врата си. На голата маса няма нищо друго, освен уокмените и лактите ни. Няма химикалки, няма хартия, няма компютри, няма папки. В единия ъгъл на стаята има купче използвани корици на папки, които някой е захвърлил там, а в другия — свободен стол.

— Кое те кара да мислиш, че се е занимавал с нещо друго, освен с измама с предмети на изкуството? — отговаря ми тя с въпрос, без да ме поглежда.

— Най-вече защото не мисля, че се е занимавал с измама с антики. Мисля, че ти мислиш така за него, защото си му ядосана. Така че се запитах какво можеш да имаш против него и отговорът, който ми хрумна, е полът. Ти не мразиш мъжете, защото са богати, имат власт и притежават по-голяма част от световния капитал във всякаква форма — ти ни мразиш, защото имаме пишки.

Изморено:

— Сончай, митът за завистта към пениса е бил погребан в моята страна още преди да съм се родила и в момента не съм в настроение да съживявам тази праисторическа битка. Снощи направих грешката да пия малко повече тайландска бира, а сега седя и слушам онези двамата да бучат в ушите ми с харлемския си акцент, което никак не ми помага. Впрочем, за да не се заблудиш, това последното не е расистки коментар, а социологическо наблюдение. На всичко отгоре на идване насам си изкълчих за трети път за три дни глезена в един капак на улична шахта. Кажи ми, мъдри човече, защо е нужно капаците на шахтите във вашия град да стърчат два сантиметра над нивото на тротоара? Зная, че това вече е шовинистично наблюдение, но в моята страна имаме ексцентричния навик да ги изравняваме с плочите. И добре че се прави така, защото иначе кметството на Ню Йорк ще банкрутира от искове за компенсация с обвинение в небрежност. Сигурна съм, че има причина. Карма е, нали? Всички тайландци в предишните си животи са спъвали хора, така че сега е техен ред да го изпитат.

Усмихвам й се мило.

— Ние не се спъваме. Само фарангите се спъват. Според мен ти си спъвала другите в предишен живот.

Поклащане на главата.

— Окей, да оставим този спор. Както и да е, защо си така палав тази сутрин?

Въпросът е добър. Пет душа ми бяха необходими, за да измия миризмата на „Джонсън“ от кожата и косата си, но вероятно ще минат няколко дни, докато загубя вътрешното сияние, фалическата гордост, на която никой добър медитатор не позволява да осквернява мозъка му. Никога не бях допускал, че ще мога да се справя с подобно предизвикателство, но изглежда, все пак бях успял, въпреки кратковременните загуби на концентрация от страна на трите „Н“ при всеки гол на Бекъм. Подобни изпълнения обаче не гъделичкат егото ми. Решавам да говорим за случая.

— Мисля, че Уорън е наранил жена, вероятно проститутка. И освен това мисля, че е прикрил случилото се толкова умело, че никой в цялото ви Куонтико няма да може да събере веществени доказателства, които биха издържали обвинение в съда.

— Ако е така, ще е доста недискретно от моя страна да обсъждам тези неща с теб, нали? Сега чуй това. Мисля, че е каквото търсеше, не че ми е ясно защо.

Тя ми подава нейния уокмен и слушалките.

„Брат ми, ще ти кажа нещо, за което досега не съм споменавал. Взех пари назаем. Знам, че нямаш представа какво означава това тук. Вземеш ли пари, връщаш ги, няма начин да протакаш. Говоря ти за лихвари акули, брато, такива, каквито Щатите не са виждали. Тези хора даже не трябва да те заплашват.“

„Да, досетих се, че може да има нещо такова, Били. Мина ми тази мисъл. За колко става дума?“

Неразбираема реплика.

„Това е страшно много, хлапе. Нямам толкова сега, а дори да имах, сигурно щях да ги използвам за инвестиция. Сещаш се, нали, вече се занимавам с бизнес и трябва да се грижа парите ми да работят по най-добрия начин.“

„Не ти искам пари. Питам за изход, Или. Трябва да изпълзя от това веднъж завинаги. Само ме посъветвай какво да правя… както едно време.“

Уилям шепне със свито гърло, шепотът на човек, готов да рухне психически.

„Познаваш ме и всичко, което някога си казвал за мен, е истина. Аз съм вечно вторият, просто олицетворявам синдрома на второто дете. Не стига това, ами и прекарах трийсет години, изпълнявайки заповеди. Страшно съм добър да правя каквото ми наредят, Или, знаеш ме. Мога да изпълня перфектно всяка твоя заповед, до най-малката подробност. Знам го със сигурност. Но, да се шибам, не мога да измисля и една оригинална мисъл. Една-едничка!“

„Били, мислиш ли, че е умно да водиш този разговор по телефона с осъден углавен престъпник?“

„Окей, окей… ще го направим по друг начин. Съжалявам, Или, съжалявам, че трябваше да ми го напомняш. Не бях прав…“

Много дълга пауза, поне пет минути, и точно когато съм готов да приема, че това е било краят, в слушалката се разнася вой на такава душевна агония, каквото никога не съм чувал от устата на възрастен мъж. Продължава трийсет секунди.

„Дръж се, Били.“

Въздишка.

„Ще гледам да измисля нещо.“

„Лоша работа, брато, лоша. Страх ме е… до смърт.“

С нежен глас:

„Виждам, хлапе, виждам.“

Спирам уокмена, свалям слушалките и кимам с благодарност на Джоунс.

— Окей, сега ще сключим сделка — казва тя. — Ти ще ми кажеш защо си толкова сигурен, че Уорън е направил нещо лошо на жена, а аз ще ти кажа дали това е вярно, или не.

— Имаше преди време тук един скандал, който опъна нервите на всички. Изглежда, сякаш половината старши полицаи в Банкок имат пръст в прикриването му. Не знам какво точно е било, но Полковника заобиколно призна, че е замесена жена. Прецених, че ако го е направил тук, може да го е правил и в твоята страна.

Джоунс просто не може да чуе споменаването на моя полковник, без да стисне зъби с всичка сила. После започва да говори: подбира думите си много внимателно.

— Двайсет и девет годишна проститутка, специализирала в „покорство“. Искала много големи суми за това да бъде връзвана и малтретирана от богати мъже, като се преструвала, че това й е приятно. Корава млада жена, корава и умна, и можела да симулира оргазъм по начин… добре, по начина, по който го може всяка жена. Избирала само клиенти, които можело да загубят много, ако отидат прекалено далеч. Знаела как да ги подбира. Мисля, че е била отличен психолог и никога не е приемала мъж, когото първо да не е проучила. Предполагам, решила е, че Силвестър Уорън е безопасна кандидатура, естествено в нейните рамки на това понятие. Мисля, че това е била единствената й грешна преценка.

— Наранил ли я е?

— Човешкото тяло не може да оживее при загубата на повече от шейсет процента от кожата. Проблемът не е в кръвта, а във водата. Губиш влага по-бързо, отколкото можеш да я набавиш, дори ако приемем, че не си вързана и в невъзможност да си налееш нещо за пиене.

— Умряла ли е?

— Да. Гладис Пиърсън. Умряла на петнайсети февруари деветдесет и шеста. Още беше завързана. — Джоунс си слага слушалките, но веднага ги сваля. — Всички, работили по случая, знаеха, че го е направил Уорън, но нямаше никакви веществени доказателства, нямаше косми, влакна, сперма, ДНК. Беше толкова чисто, че вероятно е наел екип да почисти след него — специалисти, които нормално работят за мафията.

— Нож ли беше използвал?

— Бич. На това му казват „да ти смъкнат кожата от бой“. — Тя включваше и изключваше уокмена, без да съзнава какво прави. — От курса ми по профилиране знаех, че в този момент двете страни на Уорън са се слели в едно. Мисля, че преди това е използвал други жени с подобна специализация, но онзи път нещо го е тласнало отвъд границата. Мисля, че това е бил моментът на най-върховен екстаз в живота му, нещо, към което се е стремял от пубертета си, но е бил прекален умен, прекалено силно се е контролирал, бил е твърде силен, за да му се отдаде до онзи момент. Само че това е нещо, което той рано или късно е щял да опита да повтори. Обикновено психозите с корени в пубертета се проявяват между трийсет и пет и четиридесет и пет годишна възраст. Говорим за мъже, бели мъже. Само че Уорън е бил дисциплиниран човек, стената между съзнателното му его и кипящите му фантазии трябва да е била много масивна. Според мен той е започнал да се занимава с тези неща относително късно. Може да е използвал наркотици като заместител, но се съмнявам. За мен той е истински психар и му трябва лекарска помощ. — Дълга пауза. Джоунс явно е развълнувана. — Прав си, когато схванахме, че няма да намерим веществените доказателства, които ни трябваха, останалите от екипа вдигнаха ръце, но аз настоях, че той се занимава с измами с предмети на изкуството. Това беше претекст да продължа да го разследвам… и да уча за източното изкуство. По дяволите, бях ядосана и наистина не вярвах, че всичките му операции са напълно законни. Изкуството е толкова по-сложно от убийствата, че никой в Бюрото не можеше да спори с мен, след като кажех, че има съмнение за измама — как биха могли, без да прочетат енциклопедия върху антиките на Югоизточна Азия? Рано или късно ще ми падне. За бога, нали са прибрали Ал Капоне за укриване на данъци! Имаш ли някаква представа какво се е случило тук?

— Не, но подозирам, че е била руска проститутка. Имаш ли снимка на онази жертва?

— Мога да я изискам. Но описание мога да ти дам веднага: изумителна афроамериканка със светла кожа, красиви дълги крака, стегнат едър бюст, страхотно лице, коса в цветовете на дъгата, дискретен пиърсинг в пъпа за нефритово топче на златна карфица. Висока, малко под метър и осемдесет. Почти сме сигурни, че бижуто е било на Уорън. При този вид проституция обикновено има предварително събеседване — в края на краищата заплащането е солено. Жената обикновено се интересува какви дрехи и бельо да носи, държи да разбере еротичните фантазии на клиента си и после гледа да се приближи максимално към тях. Мислим, че Уорън е искал да промени в интимен план някои неща за себе си, настоял е за топчето и тя се е съгласила.

Спираме, защото вратата се отваря. На прага е Контрольора.

Името му го измисли Джоунс. Всъщност се казва Анусорн. Мутра детектив полицай — появи се вчера в ролята на постоянен представител на Петнайсети участък, благодарение на полковник Сувит. Седи в ъглите на стаите и ако изключим редките му отивания до тоалетната, е вързан за мен с невидима нишка. Има ниско чело, провиснали бузи и меланхолична уста — прилича на олигофрен — но е ефикасно програмиран да ме държи встрани от всяка линия на разследване, която може да ме изведе до Уорън. Най-умното нещо в него е новата „Нокия“, която държи в левия джоб на ризата си и която изисква натискане само на един бутон, за да го свърже с господаря му в Петнайсети участък. Не използваме името Уорън в негово присъствие, макар да не говори английски. Вече се оплаках на Полковника, като използвах аргументи, които досега не ме бяха подвеждали: как е възможно един уважаващ себе си племенен вожд да толерира шпионин на конкуренцията в центъра на своя стан? На това Викорн загадъчно отговори, че ако се грижа за Контрольора, може един ден той да ми спаси живота. Двамата с Джоунс проследяваме Контрольора, който пресича стаята и се намества в любимия си ъгъл.

— Да му дадем една купа и да проси там? — шегува се Джоунс.

Игнорирам шегата, защото изведнъж съзирам възможна линия на разследване.

— Няма ли да е по-лесно за теб или мен, Кимбърли — държа се вежливо, по американски, дори възпроизвеждам усмивката, — да намерим разписанието на бижутера през последните няколко години и така да открием точно кога е пребивавал в Банкок?

— Така… Нека ти го кажа по следния начин: ако го направя аз и разбере не който трябва, ме пращат в Архивата и започвам да местя папки. Ако го направиш ти, тогава няма начин да не се разбере и ти преминаваш към следващия си живот. Така че ще видя какво мога да направя. Ти, от своя страна, виж дали би могъл да разбереш колко руски проститутки са умрели млади в Банкок, да кажем… през последните пет години. Ако прецениш, че няма да е достатъчно дискретно да прегледаш вашата архива, винаги можеш да използваш вестниците. Виждаш ли, тук едва ли минава ден без полицейски скандал. Вероятно полицейската машина за печелене на пари работи денонощно.

Игнорирам убождането, защото искам да продължа с работата си. По-конкретно искам да прегледам още веднъж разменените между Уорън и Уилям Брадли имейли, а това означава да открия къде е прибран компютърът на Брадли, който се оказва в т.н. „стая за веществените доказателства“. Нареждам на Контрольора да отиде и да ми донесе ключа и веднага съжалявам за решението си, заради неминуемото забавяне. Заслушваме се в провлечените му крачки отвън. ФБР слага ръка на бедрото ми и веднага я маха.

— Извинявам се. Проблемът е, че този град освобождава всички сексуални желания, не само у белите мъже. Отидох на онова място, за което толкова си ми говорил… Нана? Очаквах да се отвратя, но разбрах какво си имал предвид. Тези момичета са родени ловджийки. Не бих казала, че са щастливи с работата си, но не им личеше да страдат. Не видях нито една без мобилен телефон на колана. И на повечето можеше да се прочете в очите, че са пристрастени към комбинацията секс, пари и лов. Почувствах, че ги разбирам. Много жени биха ги разбрали. От друга страна, трудно е да наблюдаваш толкова много с нищо несдържан промискуитет, без да почувстваш сърбежа. На всичко отгоре някои от мъжете не бяха никак за изхвърляне. Изобщо не бяха застаряващи, както подмяташе. Ти самият изглеждаш доста добре, ако не ти е неприятно, че ти го казвам… — Тя поглежда встрани, така че се затруднявам да видя дали се усмихва лукаво, дали се изчервява, или си хапе устната от неудовлетворена страст.

— Трябва да помниш откъде идват — казвам, за да избегна основния въпрос. — Всичко е по-добро от провинциалния публичен дом. Всичко. В сравнение с онова фарангите им дават петзвездни изживявания.

Тя пак се обръща към мен:

— А истина ли е, че повечето момичета идват от провинцията?

За момент ми минава мисълта да я заведа някъде, където има легло, но веднага осъзнавам, че това е резултат от вчерашното оскверняване. Това е точно пътят, по който се създава карма — чрез копнежи, жадуване и страсти. Справил съм се успешно с прелестите на три красиви жени, благодарение на астрономическата инвестиция на моя полковник, и сега си въобразявам, че мога безнаказано да изчукам ФБР. Но Буда Повелителя ни учи в продължение на две хиляди и петстотин години, че няма такова нещо като безнаказаност. С елегантен речник, за какъвто не мога и да мечтая, той ни предупреждава, че винаги заплащаш за ласките на жена… по един или друг начин. Да речем например, че отидем в стаята на Джоунс в „Хилтън“. Могат да се случат едно или две неща: на нея може да й хареса повече, отколкото на мен, или на мен може да ми хареса повече, отколкото на нея. Този, на когото му хареса повече, веднага се превръща в роб на другия, с катастрофални последици и за двамата. Мисля си, че е неизбежно тя да ме омае и че магията й ще става все по-силна с всеки изминал ден. След като ме е хванала в капана си, тя ще използва абразивния си гений и ще изстърже от мен всичко, което й е чуждо: вярата ми в прераждането, духовната ми широта, медитацията ми, будизма ми, предпочитанията ми към големи дози люто във всичко, което ям. Тя няма да разбере, че така ще ме превърне в американец, но когато най-сетне заживеем заедно в луксозна, но бездушна къща в красиво предградие в един от онези градове на Америка, които са толкова неотличими един от друг, и аз съвестно се хвана да работя онова, което там дават на емигрантите да работят, когато заговоря с американски акцент и почна да крия престъпното си пристрастие към лютото, тя вече ще е започнала да ме мрази, понеже съм се превърнал във воденичен камък на шията й, а страстта ще си е отишла много преди това. Може, разбира се, да има и дете, което само ще направи нещата по-лоши, защото взаимната ни карма вече ще включва и трети човек. А след смъртта, колкото и да се стараем, ще се преродим при обстоятелства, които ще ни принудят да продължим оттам, където сме спрели. Тогава вече ще бъдем заклети врагове, а аз може би ще бъда доминиращият, защото нещата във вселената търсят начин да се балансират взаимно. Не… днес няма да я чукам.

— Сончай, какво правиш?

— Медитирам.

— Налага ли се да го правиш точно сега, когато говорим? Все пак се предполага, че работим.

Виждате какво имам предвид.

Няма никакъв смисъл да чакам Контрольора, който сигурно се е загубил, така че оставям Джоунс с касетите и излизам да намеря сам ключа.

Установявам, че съм подценил Контрольора, който е намерил ключа без проблеми. Бил е в ключалката, защото трима млади полицаи играят някаква разновидност на „Космически нашественици“ на компютъра на Брадли. Полиетиленовото платно, което сме използвали да завием веществените доказателства, е на пода, а трите момчета — те са между осемнайсет и деветнайсет години — са донесли столчета, храна в картонени кутии и няколко кутии „7 Up“. И изглежда, като че ли са тук от доста време. Контрольора стои зад тях и наблюдава как облечените в черно космически нашественици са избивани един по един от неуморните и сновящи навсякъде защитници. По лицето му преминава нещо, което наподобява възбуда.

Ситуацията, както всичко останало в живота, е полезна задачка за практикуващия будист. Ако сега се разкрещя и им се скарам, това ще генерира повече отрицателна карма, отколкото момчетата вече са създали. Прекалено мекият подход от моя страна пък ще ги окуражи да продължат по наклонената плоскост. Как би постъпил при създалите се обстоятелства моя наставник от манастира?

Установявам, че това ни най-малко не ме интересува, и тръшвам вратата с всичка сила зад себе си. Това им взема ума. Три бързи вай, компютърът е светкавично изключен, храната е събрана, кутиите са затворени, полиетиленът е сложен обратно, напитките са изпити с минимум глътки и стаята е изпразнена, така че в нея оставаме само аз и Контрольора. Необмислената ми постъпка довежда до това, че трябва отново да разопаковам компютъра и пак да го включа, така че стратегията ми явно не е била възможно най-добрата. Имам още доста грехове да оправям, дори да не легна с ФБР.

Казвам на Контрольора да доведе Джоунс и почвам да търся имейлите на Брадли. Джоунс влиза, когато вече съм започнал да чета. Установявам, че е най-добре да разпределя имейлите на фази.

Фаза 1 юли — септември 1996:

Бил, получих пратката ти вчера с ФедЕкс. Съгласен съм, че момчетата започват да се ориентират, но още са далеч от истината.

 

 

Бил, виж какво, това наистина е нещо хубаво, което бих могъл да продам където и да е било, но не е онова, за което си говорихме. Пристигам следващия вторник с „Таи Еъруейс“. Ще поговорим.

 

 

Бил, трябва да ти призная, че съм много впечатлен от последния предмет. Все още не е в десетката, но е доста близо. Днес освобождавам втория транш. Продължавай в същия дух.

Фаза 2 ноември 1996 — юли 1997:

Бил, трябва да призная, че успя да ме впечатлиш доста. Не съм съвсем сигурен как ще продължим, но съм съгласен, че можеш да продължаваш да търсиш в Мрежата. Според мен най-добре ще е, ако ми изпратиш по имейл дизайна на онова, което имаш предвид, аз ще ти пиша обратно с общите ми забележки, ти ще модифицираш проекта, ще уточниш подробностите (нещо, с което се справяш прекрасно) и ще продължим по този начин, докато не стигнем до съгласуван комплект документи за триизмерния проект. Ще ти изпратя специална сума за допълнителните разходи. Трябва да ти призная, че съм адски развълнуван. Като дете пред Коледа. С разликата, че това е нещо истинско, ако ме разбираш.

 

 

Бил, получих скиците. Съгласен съм, че интернет си има своите ограничения, така че ще е най-добре да ми пратиш разпечатките с ФедЕкс. Ще продължа да ти връщам общите си коментари по интернет, а по-подробно — когато се видим. Ще бъда в Банкок в края на следващата седмица. Но ще отседна в „Ориентал“ — мисля, че ти обясних какво означава това. Босовете на чю-чоу дават в моя чест един от любимите си приеми. Все пак ще ти се обадя и ще организираме дискретна среща. Когато съм в „Рачада“, нещата стоят по-иначе. Сигурен съм, че ме разбираш.

 

 

Бил, получих вчера твоя пакет по ФедЕкс и съм по-възбуден от всякога. Това наше начинание изисква напълно нов поглед. Казват, че не можеш да научиш старо куче на нови номера, но аз възприемам будистката гледна точка: само като учиш нови номера можеш да се предпазиш да не се превърнеш в старо куче!

Фаза 3 септември 1997 — края на 1998:

Бил, разбирам съмненията ти относно твоята работа и нейната крайна цел, но честно казано, това е най-неподходящият момент да имаш резерви. Трябва да завършиш каквото си започнал. Бъди морски пехотинец.

 

 

Бил, това е фантастично! Не мога да изчакам всичко да свърши! Идвам в Банкок в началото на следващия месец и… дали ще ми позволиш да хвърля само един поглед? Ще се видим тогава и се извинявам, че бях малко безчувствен в последния си имейл.

Джоунс гледа екрана над рамото ми. Поглеждам я. Смръщена е и стиска зъби. Мисля, че започва да схваща кой го е направил, което ще ми създаде проблеми, както вече виждам — неизбежни. Наблюдавам я и се възхищавам на начина, по който професионалистът в нея излиза на повърхността и поема нещата в ръцете си.

— Никога не съм ги чела по този начин. Много умно да ги групираш така. Ще ми обясниш ли как ти хрумна?

— Тонът от касетите. Абсолютно отчаяният, но надарен втори, изпълнителят на заповеди, готов на всичко за пари, прави точно това. Симбиозата само е започнала с нефрита. Но се е развила към нещо по-различно.

— Но ние не сме сигурни, че Брадли е знаел… всичко, което Уорън може да си е мислил.

Въздъхвам. За мен е очевидно, но интуицията явно не е на уважение в американското правоохраняване.

— Така е, с разликата, че ако Брадли е знаел, това вече би бил силен мотив да бъде убит. Както и да е, замисли се над промяната в тона, като се започне от фаза две. Можеш ли да си представиш Уорън да проявява този донякъде детински ентусиазъм, ако не е ставало дума за нещо съвсем различно? Този човек се е занимавал с търговия на скъпоценни камъни през целия си живот… възможно ли е Брадли да го заинтригува в такава степен с някакво копиране на статуетка на ездач и кон?

Джоунс клати глава. Поглеждам я в очите и установявам, че още не се е гмурнала в неизбродните дълбини, което може би е добре. Предстои още много работа. Змиите си остават проблем, а и държа да науча какво толкова е направил Уорън, че Викорн и Сувит са решили никога да не разбера.

 

 

Джоунс се връща в посолството, за да донесе получената там снимка на Гладис Пиърсън, а аз излизам от участъка, с идеята да използвам някое интернет кафе, за да прегледам „Банкок Поуст“ — ежедневник на английски, който има онлайн издание и прекрасна архива, обхващаща последните десет години. Кликам търпеливо през хилядите документи, материали и репортажи, излезли с ключова дума „убийство“, и все по-отчетливо започвам да осъзнавам, че си губя времето. Въвеждам „руски проститутки“ и незабавно излиза името на Андрей Ямской. Мистериозно и неумолимо нещо е кармата. Убеден, че няма да мога да изживея това прераждане без нова брутална среща с Ямской, се отказвам от интернета, плащам петдесет бата за петдесетте минути включване и докато чакам да ми върнат рестото, оглеждам останалите посетители, седнали пред двайсетината монитора в кафето. Всички са жени на възраст между осемнайсет и трийсет и си помагат взаимно с английския. „Благодаря ти за… алай?“, „Пари“, „Окей, благодаря ти за парите“, „Благодаря ти, мили, за парите“. Кискане.

Връщам се в участъка. ФБР — вече е усвоила умението да се возиш на мототаксита — е успяла да се върне от посолството, без да се пребие. И докато Контрольора гледа с блеснал поглед, ние сравняваме снимките на голата Гладис Пиърсън с голата Фатима. Джоунс обяснява, че Пиърсън е използвала подобни снимки като част от своята маркетингова кампания. Слагаме ги една до друга и поставяме лист хартия върху лицата им, които не си приличат много. После се споглеждаме.

— Еднакви! — обажда се Контрольора. — Едно и също тяло! Дори едно и също нещо в пъпа!

Това явно е по-интересно дори от космическите нашественици.

Джоунс изважда друга снимка, тази от аутопсията, на която Гладис лежи по корем на масата на патолога. Очите на Контрольора продължават да блестят. Аз отмествам поглед.

— Според твоята теория той е правил секс с нея, докато е вършил и… това? Бичът не е ли нещо дълго?

— Направихме много следствени експерименти. Прав си, за тази дълбочина на проникването бичът би трябвало да е поне два метра дълъг. Според нас е имал помощник.

— О — казвам. — Помощник…

— Има хора, които биха го направили. Не само мъже, но и жени. Освен това не забравяй колко богат е бижутерът. Освен това обърна ли внимание колко равномерни са браздите? Онзи, който е въртял бича, е имал опит. Като гледам тези снимки, си представям маркиз дьо Сад и личния му помощник.

Джоунс изважда нова снимка: Пиърсън обърната по гръб на масата.

— И гърдите!

— Точно така. Не можеш ли да отпратиш този кретен някъде, преди да съм го зашлевила?

— Иди да ни донесеш кафе — нареждам на Контрольора.