Джон Бърдет
Банкок 8 (43)

41.

Никой никога не е имал никакви съмнения как болницата Чармабутра е намерила капитала да построи този прекрасен двайсететажен комплекс и да закупи най-съвременно медицинско оборудване, макар основният й продукт никога да не се появява страниците на гланцираната брошура.

— Какво означава „транссексуален“? — пита ме доктор Суричай, вдига ръце и сгушва глава в раменете си. — Има различни мнения, дори в медицинската професия. Дори по-скоро трябва да кажа: особено сред професионалистите. Е ли това напълно функциониращо човешко същество, открило най-сетне половата си идентичност, на която е имало право още с рождението си, или това е някакъв „нередовен“ средновековен евнух, натъпкан с естроген? — Доктор Суричай слага показалец върху устните си, сякаш размишлява над въпроса. Лицето му просветлява. — Някои психоаналитици смятат, че моите клиенти до един са откачени. За тях не съществува такова нещо като жена, родена в мъжко тяло. Тя смятат, че онова, което правя, е престъпно. — Лъчезарна усмивка. — Или би следвало да е.

— А какво е вашето мнение?

Намръщване.

— Моето мнение е, че целият проблем е по-сложен от възможностите на една отделна личност да го обхване. Както сигурно предполагате, мислил съм за тези неща много. Първият въпрос, който трябва да си зададете, е: какво представлява полът? Има анатомичен пол: гърди, влагалище, матка, яйчници, пенис, тестиси. Има хромозомен пол, който е възможно най-фундаментален. Тук говорим за ядрата на клетките като изграждащи блокове на тялото, но заключенията на хромозомния анализ не са лишени от двусмисленост и не съвпадат задължително с анатомията. С други думи, възможно е да имате хромозомен мъж с полови органи на жена. В крайна сметка хромозомният подход се използва основно за тестовете на професионални спортисти, защото трябва все пак да разполагате с някакъв критерий дали шампионът е най-добър при мъжете, или при жените. Идва ред и на хормоналния пол, който е изцяло въпрос на химия и може да се смени с вземането на няколко лекарства. Най-сетне трябва да споменем за психологическия пол, или с други думи, какъв чувствате, че сте, как реагирате на света: като мъж или като жена. Големият въпрос е: кой вид пол стои на първо място? За много от нас той не съществува, ние без проблем се изживяваме като такива, какъвто е полът на телата ни. Но ако не е така? Да предположим, че разполагате с чудесно функциониращ пенис с нормални размери, но прекарвате съзнателния си живот, вярвайки, че сте жена, попаднала в сбъркано тяло. Това изобщо не е някакъв феномен на новото време, има свидетелства от антични времена, особено в Азия, за съществуването на хора, които са били транссексуални в епоха, когато не я е имало технологията, която да им помогне. Разликата днес е, че такава технология вече съществува. Всичко, което правя аз, е да адаптирам тялото.

— Какво по-точно правите?

— Грубо казано, отрязвам им пишките и топките. Нарича се вагинопластика, което означава, че се прави влагалище. Използвам техниката за инверсия на кожата. По същество, оголваме пениса — „събличаме“ го — обръщаме кожата обратно и я зашиваме във влагалищната кухина. Между другото, всички мъже имат такава. Отваряме я, облицоваме я с кожата на пениса и използваме останалата кожа, за да оформим мукозната гънка на клитора, дори правим на мъничето качулка и толкоз. Е, не съвсем, но това е най-същественото. Има много подготвителна работа, основно хормонални инжекции и психиатрични тестове.

— Разкажете ми за тестовете.

— Както казах, има психиатри, които не приемат понятието „жена в мъжко тяло“, но за тях се смята, че са задръстени. Профилът на истинския транссексуален е много прост. Убеждението, че е със сгрешен пол, се проявява удивително рано — между три и петгодишна възраст. Най-интересното е, че нуждата не е сексуална. Много от транссексуалните изобщо не се интересуват от секса. В категорията „мъж-към-жена“, която е единствената от значение в момента, желанието е просто да бъде възприеман като нормална жена, което е почти перверзно, понеже няма нищо по-предизвикателно към нормалната идентичност от това да си транссексуален. Тези хора са истинските революционери на нашето време — хората, които правят дори човешкия пол нещо гъвкаво и подлежащо на промяна… Всъщност не е чак толкова лошо. Травеститът, гей кралицата, който се облича в женски дрехи, ходи по барове и клубове, за да се покаже — това по-скоро е екстроверт, шоумен. Истинският транссексуален обаче пак се облича в другите дрехи, но излиза да си разходи кучето, той просто се чувства по-удобно в женските дрехи и живее в тях. В своите мечти той е хетеросексуална жена и когато един ден дойде при мен, е готов на всичко — повярвайте ми, на абсолютно всичко — за да заживее в тялото на жена. Тъй като подобни мъже са често съпрузи и бащи, цялата работа предполага отказ от децата и всичко постигнато в живота им като мъже.

— Не се ли случва и обратното — жени, които смятат, че трябва да бъдат мъже?

— Разбира се, но тази операция е много по-сложна. Докато наистина е доста лесно да се направи от пенис влагалище, почти невъзможно е да се направи напълно функциониращ пенис. Може да се каже, че „жена-към-мъж“ е тежък случай. Нямам никакви съмнения, че когато един ден ще можем да правим истински, а не хилав кур и да го прикачим успешно, по улиците ще се извият опашки от желаещи. Да не забравяме, че живеем в епоха на недоволство. Всеки иска да е нещо друго.

Докторът не прилича на човек, който някога е искал да бъде нещо друго. Възпълничък е, над четиридесет, но най-силно ме впечатлява златното сияние, което идва от него — това е човек, за когото бедността е непозната дума. Включва в думите си западни медицински термини и американски сленг, а в един момент заговори направо на английски, като видя, че го разбирам.

— В конкретния случай мъжената отговаряше ли на всички изисквания?

Едва доловимо поколебаване.

— Разбира се. — Махване с ръка. — Той си беше мъжена, когато дойде при нас.

Поглежда ме и продължава:

— Знам, ужасна, модно звучаща дума. Възприе се при нас, когато разбрахме, че на улицата всички знаят какво означава. По същество мъжената е мъж, който е приключил с хормоналната фаза, започнал е да развива гърди, но няма намерение да продължи с операцията. Хормоните са го направили да прилича на жена и го карат да се чувства като такава, но той запазва половите си органи, за да изживява оргазъм. Естествено, при хомосексуална връзка по правило приема пасивната роля.

— А вашата пациентка — Фатима — тя беше ли в това преходно състояние, когато дойде при вас?

— Не бива да го наричаме преходно, защото много мъже изживяват живота си в него. Понякога продължават да вземат естроген до най-напреднала възраст.

— Значи Фатима е била в тази категория, нали? Може да не е възнамерявала да се подлага на операцията, освен при добро стечение на обстоятелствата.

Доктор Суричай се намръщва и пръстите му започват да барабанят по бюрото. Самото бюро е единствената мебел в кабинета му, която не е бяла или бежова. Дори завесите на прозорците са бежови, стените са бели, доктор Суричай е в бяла манта, а и пластмасовите му столове са бели. Бюрото е светло, от някакъв лакиран чам с позлатени инкрустации. Клиниката е постигнала по перфектен начин преходното състояние между модерна болница и суперлуксозен хотел.

— Вижте, разбирам накъде биете, но какво може да направи човек? Живеем в епоха на знанието, интернет е достъпен за всички. Все повече и повече хора идват тук, знаейки отговорите на въпросите — те са намерили цялата информация в интернет и знаят всичко, което току-що ви разказах. Така че някой като Фатима идва и просто казва: да, за първи път поисках да съм жена на тригодишна възраст, а когато се облека в женски дрехи, не отивам в клуба, за да се покажа, а излизам да се разходя в парка.

— Но Фатима е дете от улицата, мъжка проститутка без образование.

Доктор Суричай свива рамене.

— Ако ме питате дали е била обучена какво да говори, отговорът ми е „да“.

— От кого?

— А вие от кого мислите? Както казахте, тя е била улична курва, така че няма никакъв начин да може да си позволи такъв като мен без помощ. Единственият начин, по който тези същества получават достъп до медицинско обслужване, е чрез спонсор. Тайланд е световната столица на ОСП — това означава „операции по смяна на пола“. Тук предлагаме микрохирургия и разполагаме с едни от най-добрите специалисти в света. При нас идват хора отвсякъде. Да, Монреал са добри и да, има няколко чудесни клиники в Щатите, специализирани в тези техники — „Джон Хопкинс“ са сред световните лидери — но англосаксонският свят е страшно объркан по тази проблематика. Психологическите тестове са убийствени и продължават три месеца. Цялата подготвителна фаза в Щатите отнема до две години. Хората не искат да се разголват пред мъже и жени в бели манти за толкова дълго, затова идват при мен. В резултат ние трупаме опит. Правим хиляда операции, докато еквивалентна на нашата клиника на Запад ще направи само сто. Съвсем естествено е, че нашите хирурзи са по-опитни. Също така — лека усмивка — тайландските доктори са много добри, когато опре до рязане на хора. Ние сме най-изкусните на света. Сигурно е свързано с азиатските ни гени. Казвам всичко това, за да обясня, че услугите на нашата клиника са доста скъпи за местните и са безбожно евтини за западняците, разбира се. Може да се каже, че местният бизнес — говоря за хората от улицата — отива в по-долния сектор на пазара, с други думи, в други клиники. При тях обаче резултатите са непредсказуеми.

— Значи сте се запознали с него?

Това беше първият ми въпрос, който изненада доктора.

— С него? Морският пехотинец ли имате предвид? Вие шегувате ли се с мен? — Повдигам вежди. — Че аз прекарах повече време с него, отколкото с моя пациент. Когато не беше тук, за да ме консултира, ми се обаждаше по телефона. Направих грубата грешка да му дам номера на мобилния си телефон. В резултат ми звънеше посред нощ, сякаш бях някакво джипи.

— И това е необичайно?

— Необичайно беше напрежението. Той е много напорист човек. Перфекционист. Понякога изобщо не ми приличаше на войник, но в такива случаи си мислех: „Да, точно такъв трябва да бъде професионалният войник, да обръща внимание на подробностите, винаги да е загрижен да не пропусне нещо“. Господи, какво око имаше този човек! Та той практически я проектира и когато стигнахме до края, трябваше да му призная, че продуктът се получи идеален. Мога да го заявя без никакво съмнение: Фатима е най-доброто ми творение.

— И негово?

— Да, справедливостта изисква да му го признаем. Той намери всичко в интернет, купи професионален софтуер за проклетия си компютър и често идваше с идеи, за които не бях чувал. Овладя медицинския латински, вникна в най-големите подробности на техниката за инверсия на кожата, за която ви разказах, задълба в гласа.

— В гласа?

— Това е големият проблем. Сексуалните органи не са чак толкова сложни, разликите между нашите и на другите бозайниците са толкова големи, те са, така да се каже, най-старите органи, датиращи от времето, когато Бог е разделил света на женски и мъжки същества, и в резултат ние знаем адски много за тях. Освен това, по социални съображения, те рядко се променят. Гласът е нещо друго. Не съм психиатър, но ако искате мнението ми, гласът е много по-важен за половата ви идентичност от онова, което имате между краката. Бих могъл да ви отрежа атрибутите и да ви сътворя най-удивителната вагина, но вие няма да сте щастлив, ако говорите като мъж всеки път, щом си отворите устата. Адамовата ябълка може да бъде изравнена… и в случая с Фатима се наложи съвсем малка корекция, лек разрез на антериорната шия. — Той посочва собствената си адамова ябълка и придвижва нокътя на палеца си около сантиметър надолу. — Но тя си беше готова, още преди корекцията почти нямаше издутина. Остана й практически незабележим белег и в началото носеше огърлица, за да го прикрива, но с течение на времето той се превърна в една от естествените гънчици там. Не мисля, че някой би могъл да го забележи или да се досети какво е, дори ако случайно се загледа. Но това няма нищо общо с гласа, разбира се, само с козметиката на антериорната шия. За гласа трябва терапия, най-често комбинирана с една особена техника, известна като „индиректна крикотироидна апроксимация“. Идеята е да се стегнат гласовите струни, за да стане диапазонът по-широк. — Кратка пауза, през която доктор Суричай като че ли разглежда моята шия. — Битува погрешното мнение, че женският глас трябва да е по-висок от мъжкия, за да звучи по женски. Обаче някои жени имат доста басови гласове и съумяват да звучат прелестно по женски. Идентификацията на пола чрез гласа е нещо, което научаваме от най-ранна възраст, и тук става дума за милиони трудно обясними белези. Всъщност гласът е този, който казва на света що за същество си, при това много по-добре от половите органи или дрехите. Вашият глас например, детектив, е модифициран за нуждите на вашата професия. Вие сте вежлив, но твърд, и можете да сплашите, без да се налага да повишавате тон. Обзалагам се, че знаете как да вцепенявате човек, като вкарате малко лед в речта си, нали не бъркам? Да научиш някой да излъчва с гласа си обратния пол, без да звучи фалшиво или като травестит, е изключително трудна задача. За щастие проблемът не е хирургически.

— Фатима говори точно като жена. В гласа й няма нищо мъжко.

— Точно така. Именно за това трябва да поздравим Брадли. Честно казано, в хирургически план той беше просто един трудно поносим досадник. Получи точно онези цици, които искаше, но това ни отне двайсет часа дискусии, рисуване на скици и диаграми, имейли с подробностите около зърното — можете ли да си представите? На практика, за да се направи добър бюст, просто трябва да се следват естествените контури на торса — проблемът е по-скоро естетически, така че трябва око на художник. Брадли обаче си бе внушил, че единствен той разбира законите на красотата, а аз съм само надарен касапин. Лазеше ми по нервите, разбира се, но трябва да призная, че поне знаеше за какво говори. С гласа обаче ситуацията беше съвсем различна. Той вложи много усилия, използва касетофон и я изпрати на гласов терапевт, след като малко й постегнахме гласовите струни. Мисля, че точно там тя научи английския така добре, защото терапевтът се оказа американец. В крайна сметка или терапевтът, или Брадли, а може и двамата, осъзнаха ауралните контури на женската идентичност и ги предадоха на Фатима. Това е истинската й тайна — нещо, което хората не долавят. Те не откъсват поглед от дългите й крака, перфектните й гърди и лицето в стил афро Модиляни, и дори не предполагат силата на нейната сексуалност, докато тя не си отвори устата. Тогава чукът ги удря по главата и те си казват: „Ето, това е истинска жена“. Все още ме побиват тръпки, когато я чуя да говори, с този неподражаем негроиден тембър и невероятната си женственост.

— Моля ви да помислите над този въпрос, докторе. Оставали ли сте някога с впечатлението, че има и някой друг, освен Брадли, който е помагал в дизайна на Фатима?

Той смръщва вежди, накланя глава на една страна и впива поглед в мен.

— Наистина… това възможно ли е? Никога не съм се замислял, но честно казано, имало е моменти, когато съм се питал откъде черпи идеите си този морски пехотинец. Понякога говореше повече като търговец на предмети на изкуството, отколкото като войник.

— А някаква идея откъде дойде името Фатима?

Блеснал поглед.

— Любопитно, нали? Присъствах, когато решиха какво да й е името. Брадли попита: „Как ще се казваш, мила?“ и тя отговори: „Фатима, дъщеря на Пророка“. Излишно е да ви казвам, че успя да ни изненада. По-късно осъзнах, че като Карен щеше да стане жертва на всякакви мисионери, мюсюлмани и християни. „Сигурна ли си?“, поиска да се увери Брадли. Тя каза: „Да“. И това беше единственото нещо, в което не допусна компромис.

Той става. Оказва се изненадващо нисък. Докато беше седял, излъчваше сила и власт; сега е просто мъничък човек, който трябва да се доказва.

— Вижте, ако наистина ви интересува, можете да получите копия.

Компютърът на доктор Суричай е в другия край на стаята — вертикална колона, вързана към двайсетинчов монитор. Зървам за миг скица на пенис, но докторът започва чевръсто да движи мишката и да въвежда команди от клавиатурата. Намира и отваря файл на име Фатима. Бързо минава през няколко графики на полови органи и адамови ябълки и спира на чертеж на гърда.

— Ето, това имах предвид — казва той и ми сочи екрана. Някой е използвал компютърна програма, за да очертае контура на гърдата върху мрежа от тънки линии, които като че ли представят човешки торс. — Това е вариант номер двайсет и шест. Не се шегувам, те са номерирани и той ми ги изпращаше по имейла. Големи по обем графични файлове, който ми задръстваха системата, докато накрая не си инсталирах високоскоростен интернет. Нали разбирате, това е само най-горното ниво. Ако сега кликна на зърното… ето такаа… ще отидем на подробностите в него. — Образът се сменя с нещо, което прилича на пречупена кула в антични руини. Реалните размери се виждат по градуировката на зелената координатна мрежа. — Вижте, той е решил какъв размер зърно иска, колко да е дълго, какъв да е диаметърът на ареолата. Ето… — Екранът е изпълнен от гигантско зърно с черна ареола. — Едно нещо трябва да му се признае на този човек — той никак не се притесняваше, че е чернокож. Гордееше се с африканските си корени и това ми харесваше най-много в него.

— Единствено това?

Докторът свива рамене.

— Както можете да си представите, аз се срещам с най-различни хора. Фанатично влюбеният мъж е нещо много типично за моята професия, макар че рядко ми попадат хора, толкова интелигентни и упорити като Брадли. Онова, с което не можах да свикна при него, бе способността му да гледа с абсолютно хладнокръвие на хирургическите интервенции, макар и с окото на лаик. Вярно, хирурзите трябва да сме такива, но ако на масата лежи мой любовник или някой много близък, не мисля, че ще съм така вманиачен за естетиката… предполагам, просто бих искал близкият на мен човек да получи пола, който желае, на условията, които е поставил, с минимална психологическа травма. В крайна сметка, такава е целта на операцията. Сега вижте… — Образът се сменя на обща скица на гърдата с множество стрелки и места на разрези. — Той беше изчислил как точно иска да сложим торбичките с физиологичен разтвор. Виждате ли, при увеличаването на гърдите торбичките се вмъкват зад млечната жлеза и се опират върху ребрата на гръдния кош. Задържат се в това положение от самата гърда, но могат малко да се мърдат, което им придава реализъм и което е причината в наши дни всички да предпочитат физиологичния разтвор пред онези нелепи силиконови вложки, които не само стоят като циментирани, ами дори кънтят, ако ги почукаш! — Докторът прави гримаса на професионално отвращение. — Но Брадли отиде една крачка напред. Той поиска да изчисли положението на торбичката с физиологичен разтвор с точност до десета от милиметъра, с цел да осигури желания от него контур на гърдата. Никога не бях срещал нещо подобно. Честно казано, когато говорим за гърдата, винаги има известна свобода — повечето пациенти осъзнават, че истинските гърди променят формата си непрекъснато в зависимост от това дали жената стои, седи, навежда се, лежи и така нататък, и са щастливи, ако увеличението просто спазва физическите закони. Брадли обаче целеше нещо конкретно… това, предполагам, беше еротичен образ — гърдата от неговите фантазии. Ето, вижте сега… — Образът се сменя с обща скица на торса върху координатната мрежа, видян челно и в странична проекция. — Всъщност той е много добър. Това е ефектът, както ми го обясни много пъти. Гърдата трябва да бъде малко, съвсем малко по-голяма от нужното за торса, с което оставя впечатление на здрава и пълна, но не и провиснала — той обичаше да повтаря тази дума „провиснала“. Много мъже имат свой идеал за гърдите, но никога не бях срещал човек, способен да ги анализира в такива подробности. Твърди, но не неестествено, меки и податливи на пипане, големи — но не до степен да бликат нагоре или да са раздути — друга негова дума. Казвах му, че преследва непостижимото, че няма начин да направим нещо, което да не си мени формата, нещо повече — че тя така или иначе ще се променя през цялото време. На това той ми отговаряше: „Знам, докторе, знам, просто трябва да търсим идеалния баланс, това е всичко“. Прекарахме часове, къде ти часове — дни, занимавайки се с гърдите й. Той наистина ме подлуди с подробности, за които не бях предполагал, че може да съществуват. В края на краищата измислихме идеалните гърди. Наистина са хубави, не мислите ли?

Изведнъж гледам Фатима, гола до кръста, познатите ми гърди са обърнати към мен, усмивката й е точно като на портрета срещу леглото на Брадли.

— Кажете ми, докторе, докато се занимавахте с всичко това… какво правеше Фатима? В крайна сметка, обсъждали сте нейното тяло.

— Беше… пасивна, макар думата да звучи обидно. Но не беше от онези, които обичат да се налагат. Обикновено Брадли ме посещаваше сам, но когато идваше с нея, проявяваше тактичността да я включи в разговора. „Добре ли е така, мила? Ще ги побъркаш…“ — фрази от този тип. Според мен тя вярваше, че той иска най-доброто тяло за нея и разбира красотата по-добре от нея. Освен това трябва да имате предвид, че този човек излъчваше могъщо присъствие. Не само беше гигант, беше освен това и гений в своята област. Беше ми много трудно да споря с него или да му противореча. А тя го обожаваше — това се виждаше в очите й. Този човек, този бог, се бе появил от нощта, беше обърнал живота й наопаки, беше й дал самоуважение… нека не забравяме все пак, че говорим за улична проститутка, която никога не би имала нищо и която изведнъж бе трансформирана в звезда. О, тя беше готова да го последва във всичко. Но не бих казал, че й липсваше характер. Така че думата е не „пасивна“, а „благодарна“.

— И никога не са спорили пред вас?

Докторът се замисля. Намръщва се.

— Не бих го нарекъл спор, но не бива да забравяме културната бариера. Корените на Фатима са в джунглата. Тя обичаше да говори как двамата ще правят любов, когато всичко приключи, с други думи, стигаше направо до същността на цялото упражнение, докато той се държеше превзето скромен, по американски. Не обичаше да говори на интимни теми с нея пред мен, което и аз, и Фатима намирахме за странно. Та нали аз създавах тялото, което той щеше да боготвори, когато всичко приключеше? Фатима искаше да е сигурна, че нейната вагина ще го задоволи, ще му даде максимално удовлетворение, а той не желаеше да говори за тези неща. При всичките ни дискусии той се интересуваше само от визуалния аспект на нещата и по правило не споменаваше какво изживяване ще бъде сношението с нея.

— Това необичайно ли е за вас?

Той кимва.

— Да, във висша степен. Защото, разбирате ли, големият въпрос е „Ще може ли пациентът да изживее оргазъм“ и „Влагалището ще се усеща ли като истинско“. Ако ви интересува, отговорът и на двата въпроса е „да“. Ние използваме еректилна тъкан от пениса, за да осигурим усещане на удоволствие и стигане до оргазъм. Понеже използваме кожа от пениса, за да моделираме влагалището, то наистина се усеща като влагалище. Стига да се използва вазелин.

— Извинявам се, забравих да попитам… Казахте, че когато Фатима е дошла при вас, тя вече е вземала хормони — естроген, мисля, казахте — известно време. Знаете ли дали Брадли е започнал терапията?

Поредното намръщване.

— Не знам. Ще трябва да попитате нея.

— А вие не я ли попитахте?

Устните му се стягат.

— Нямаше защо. Тя вземаше естрадиол, което е получен от растения естроген, широко използван в Щатите и Европа. Това е доста съвременен препарат. За ваше сведение, местният естроген все още се изработва на базата на кравешка урина. Няма разлика във въздействието, но има основания да се смята, че синтетичният естрадиол е по-безопасен.

— С други думи, оставена на себе си, Фатима е щяла да взема местния вариант. Не ви ли се струва, че тя е била напътствана на по-ранен етап, докторе? — Изсумтяване. — Това не ви ли разтревожи?

Изглежда, най-сетне успявам да спукам мехура на изтънчеността му. Той зарязва английските пояснения в речта си и реагира на чист тайландски:

— Да ме тревожи? Кое, че е била креатура на любовника си? Говорите като фаранг, защото сте наполовина фаранг. Че кой от нас не е креатура на някой друг? Той й даваше по-добър живот, живот, какъвто тя искаше, и това бе единственото, което я интересуваше — нещото, за което бе готова да заплати всякаква цена. Това бяха подсъзнателните сигнали на моя пациент до мен, останалото са фарангски дивотии, глупости, които фарангите измислят, за да оправдаят армията от консултанти, струващи цяло състояние. Трябва да се радваме, че Тайланд още не е стигнал дотам. — Преглъщане и малко по-умерен тон. — Трябва ли наистина да напомням на вас какъв живот предлагаме на безпаричните незаконородени метиси, негроидните метиси, в тази земя уж на състраданието?

— Благодаря ви, докторе. Съжалявам за последния въпрос, той наистина ще е последен: имахте ли някаква представа как така Брадли е могъл да си позволи вашите услуги?

Наблюдавам внимателно за симптоми на несигурност, но не забелязвам такива.

— Беше американец. Американците намират начини да се сдобият с много пари, дори когато са бедни. Може да е имал богат роднина или нещо такова. Не ми влиза в работата да питам. Плащаше си сметките редовно, без пропуски.

— И за колко пари говорим? Грубо, не искам точната сума.

Доктор Суричай поглажда брада.

— Е… наложи се да включим в сметката цялото време, прекарано с Брадли, събужданията в два през нощта, когато той измисляше поредната си нова идея или естетическите си съображения, споделянето на които не търпеше отлагане. Към сто хиляди американски долара.

— В сравнение с колко за средностатистически клиент без усложняващ нещата любовник?

— Около пет процента от тази сума.

— Пет процента!? Вие наистина сте работили доста ентусиазирано върху Фатима.

— Както казах, той можеше да си го позволи.

 

 

Джоунс не проговаря дълго след като съм свършил. Вече сме из покрайнините на Крун Теп, когато най-накрая се обажда:

— Това ли разбра онзи ден в галерията на Уорън? Отиде там, хвърли й един бегъл поглед отблизо и веднага видя, че е транссексуална? Аз съм жена и не можах да позная. Не съм сигурна, че ако не знам и прекарам цял ден с нея, ще мога да разбера. Но ти я видя и веднага разплете целия случай, така ли?

Вдигам ръце и ги оставям да паднат.

— Не целия случай. Но в общи черти, да.

— И сега сигурно ще ми кажеш, че медитацията изостря мисленето ти.

— Не е медитацията. Но аз съм израсъл на улицата, не забравяй това.

— Това ли е необходимо на една жена, за да те възбуди? Да е излязла от канавката? Не, не ми отговаряй. Значи имаме жертва на дизайнер?

— Да — отговарям късо.

— И бизнес партньорство, поставило си за цел да произвежда продукт след продукт, точно както с нефрита?

— Животът в нашето кралство е евтин, а животът на мъжката проститутка не струва нищо.

— Вземаш тяло за изхвърляне, превръщаш го в обект на своите фантазии, правиш каквото пожелаеш с него, после, когато твоят спонсор и шеф ти каже, че е време, му го предоставяш за използване по неговия уникален начин, изхвърляте го и се приготвяте за следващото. Играеш едновременно ролята и на бог, и на дявол.

— Да — съгласявам се, — точно така. Кое може да е по-опияняващо за хора, свикнали да притежават само най-доброто във всичко? С тази разлика, че не се е получило.

— Отказваш се от своя пол, разделяш се с половите си органи, превръщаш се в евнух за човека, когото обожаваш, за да откриеш един ден неговите истински планове за теб.

— Към който момент вече си разбрал, че той е страхливец и се ужасява от змиите.

— Ммм… аз бих избрала кобрите.

— И аз.

— Но как и защо питонът? Според аутопсията питонът не му е направил нищо, той просто е бил налапал главата му, когато сте се появили вие.

— Питонът и кхмерите.

— Питонът, кхмерите и една видеокасета.

Не за пръв път Джоунс ме изненадва с проницателността си. Чакам я да развие мисълта си, но не поддържам темата. Решавам, че не е чак толкова съобразителна, но изведнъж, точно преди да ме остави пред моя хотел, тя казва:

— Обаче защо Уорън стои тук толкова дълго? При неговото положение би трябвало да се държи по-далеч поне докато не завършиш следствието.

Поддавам се на импулс, който би трябвало да потисна, хващам ръката й и я целувам. Пръстите й се вкопчват в моята ръка като стоманен капан и за един кратък миг тя отказва да ме пусне. Налага се да се дръпна, за да се измъкна, а когато вдигам поглед, на лицето й се е появило малко злобничко изражение.

— Не възприемай това по грешен начин, Сончай, аз просто се опитвах да се придържам към местните обичаи, но ще сбъркам ли, ако си мисля, че когато си станал полицай, възможностите пред теб не са били чак толкова много?

— Полицай или курва — отсичам и влизам в хотела.