Джон Бърдет
Банкок 8 (29)

27.

В скромния дом на Кет ароматът е основно на сандалово дърво, благодарение на ароматизиращите пръчици, които е запалила. Също като мен, тя живее в една стая, която националният ни оптимизъм ни кара да наричаме апартамент, макар нейният да е с няколко пръста по-голям. Нейният портрет на обичния ни крал виси на точно същото място, както и моят, а олтарът й на Буда е на висока лавица близо до вратата. Тя се покланя на Буда трикратно, хванала снопче пръчици в двете си ръце. Съсредоточава се и несъмнено се моли за късмет. Облечена е в свободно падаща домашна рокля, под която подозирам, че не носи нищо.

— Трябва да потренирам, Сончай — снощи не улучих пет балона. Нали не възразяваш? Ще бъде както някога. Казвал ли си на майка си как ми помогна? Аз така и не посмях, защото ме беше страх да не ми се скара, че съм те покварила. — Отива до малкия шкаф в срещуположния ъгъл на стаята и изважда оттам пластмасова кутия за храна.

— Казах й преди няколко години. Стори й се много забавно. Искаше да научи дали нещата са отишли по-далеч от това само да ти помогна с номера. Което не се случи, нали така?

— Сончай, та ти беше само на десет години, а аз не съм такава жена.

— Майка ми каза, че вече не се изненадвала от дивия ми пубертет, след като първия ми сблъсък с интимния орган на една жена бил да гледам как изстрелва стрелички от него.

— Не е далеч от истината, особено ако чуеш как някои мъже говорят за жените. Мразиш ли жените?

— Не… Но ти мразиш мъжете.

— Да не задълбочаваме. Мразя мъжете абстрактно. Теб те харесвам. Ти ми помогна да усъвършенствам номера си.

Тя изважда от кутията алуминиева тръбичка и пакетче презервативи. Подава ми пакетчето, а сама ляга на пода. Докато си намества тръбичката, пресичам стаята, надувам първия презерватив до трийсетина сантиметра дължина, завързвам му края и го вдигам. Кет с излишна скромност наглася диплите на роклята си така, че да може да стреля, без да ме „осветява“, сякаш е стрелец с лък, скрил се в храстите. Държа презерватива възможно най-далеко от лицето си, а тя вкарва стреличка в тръбичката. Изведнъж, без дори намек на движение от нейна страна, оформеният като мъжки член презерватив се спуква и стреличката се забива в нашарената със следи стена зад мен.

— Така и не разбрах защо не използваш за тренировка дъска за дартс.

— Клиентите не могат да държат балоните абсолютно неподвижно. Според мен малко им влияя. Така че трябва да мога да улучвам леко клатеща се цел. — Тя се засмива. — Както и да е, винаги е приятно да застреляш хуй.

— Заради Брадли ли намрази мъжете?

— Мамка му!

Стреличката пропуска и се забива в дървената врата, която е доста встрани. Този път забелязвам леко движение в долната част на корема й, в областта на яйчниците.

— Моят пръв и единствен съпруг ме накара да намразя мъжете. Винаги съм си била ревнива и властна натура, а той беше мототаксист. Шляеше се из целия град, особено по барове и масажорни. Не знам имаше ли проститутка, която да не бе чукал. За бога, аз бях само на седемнайсет. Мъжете таи твърдят, че обичали жените, но всъщност обичат само ебането. Ама май дори и него не обичат, а обичат всичко забранено, ново, неизползвано. Умират си за млади момиченца — по-лоши са и от фарангите. И той беше точно такъв. Само че аз съм жена за един мъж — дам ли си сърцето веднъж, вече го нямам. Затова реших, че няма да имам друг. Вместо това се научих да стрелям стрелички с путката си. И ми прави кеф да застрелям цяла армия надути хуйове, та дори и само за тренировка. Още повече че винаги има друга армия, чакаща своя ред.

Разбирам я защо използва груб език.

— Но си познавала Брадли?

— Да, само че не исках да говоря за тези неща на Нана. Да, познавах го. Американски морски пехотинец. Малко е болезнено да говоря за това. Той ме убеди, че трябва да дам на мъжете втори шанс, особено след толкова време. Преди пет години беше обикновен посетител в Нана. Нали знаеш, един от онези чужденци, дето идват и не могат да повярват на очите си, пристрастяват се след няколко месеца, а по-късно очарованието започва да избледнява. Само че той беше голям образ, разбира се. Подобен мъж… величествен и толкова черен… възможно ли е да го забравиш? Каза ми, че бил различен. Голяма съм наивница, нали? Изненадана съм, че не си намерил друга, която да го познае по снимката му.

— Че колко жени остават пет години в баровете? Кажи ми сега с какво беше по-различен.

— Отнасяше се с уважение. Не излъчваше онази противна смес от похот, страх и презрение. Изглежда, жените наистина му харесваха и той се държеше с нас като с хора, с които може да е приятел. Беше много популярен по баровете.

— Той ли те избра? Плати ли ти глобата?

Бам. Чудесен изстрел. Виждам стреличката да пробива презерватива в средата и да го забива върху стената, където той увисва сбръчкан и омекнал, всичката му страст е изпусната.

— Разбира се, че не. Нали ти казах, че не излизам с мъже, та дори да става дума само за продаване на тялото. Това беше различно. Знаеш, че изпълнявам поръчки по домовете — всъщност оттам идват истинските пари, шоуто е само витрината. Имам агент и той казва на клиентите: „Гледаш, без да пипаш. Тази дама не се продава. Тя изпълнява номера си, общителна е, ако много държиш, може дори да ти седне в скута, но толкоз“. Обикновено агентът е много ясен и държи клиентът добре да разбере какво му се казва. Както и да е, преди пет години агентът веднъж ми се обади да ми каже, че ми е уредил частно парти и че парите са двойно повече от нормалната ми тарифа. Не обясни защо са двойно, така че това ме изпълни с подозрение. „Фаранги ли?“, попитах го аз, а той отговори: „Не“. Напомням му: „Каза ли им, че не правя секс?“, а той ме успокоява: „Няма страшно, разбрали сме се, без секс“.

Вече овладявам техниката. Новият надут презерватив е в ръката ми, която държа изпъната встрани. Кат прави кратка пауза и леко се повдига:

— Беше в хотел Дусит Тани. Апартаментът на трети етаж се дава под наем за частни мероприятия. Баснословно скъп. Там беше организирано и партито. Дори бяха монтирали малка въртяща се сцена за мен. Всичко стана скоро след като за пръв път ме показаха по телевизията на фарангите и струва ми се, партито очакваше версията на живо — точно както я бяха показали по Би Би Си. Така че изпълних си номера, без да обръщам много внимание на клиентите. В крайна сметка, цялата работа е да се съсредоточиш върху балончетата. Но можех ли да не забележа грамадния негър, обкръжен от селяндури? — Тя изрича думата с презрение. — То поне да бяха селяни, а те хора от планините. Туземци, нафиркали се до несвяст. Когато един от тях се качи на сцената, за да ме опипва, започнах да търся начин за измъкване. Единият от туземците имаше познато лице, сякаш го бях виждала някъде, но не можех да се сетя къде… може би във вестниците, струва ми се беше един от онези наркобарони, дето се подвизават край границата. Той им беше шефът — говореше, сякаш лаеше, и щом излаеше, другите спираха, за да го изслушат. Беше точно като във филм, в който шефът бандит се опитва да подчини на своята воля бандата си. Двама от тях бяха пияни като свине, но шефът не им обръщаше внимание — говореха си как да ме обладаят на сцената, докато тя се върти. От толкова години бях в играта, но такова нещо не ми се бе случвало. Помислих си: „Ето, сега ще ми се случи“. Започнах да се настройвам за груповото изнасилване — това все пак е професионален риск и си бях мислила, че може и да ми се случи. — Нов презерватив, ново „пук“. — Когато започнаха да си ги вадят и да ги сравняват, разбрах, че се оформя брутална нощ. Тогава черният стана, качи се на сцената, свали ризата си — тя беше огромна, на ананаси и манго, огромно нещо, метна я връз раменете ми и ме скри до петите. — Тя се засмя. — После каза на другите: „Моя е, момчета, окей?“. — Тя бърка в кутията за още презервативи. — А ония дървари от Каменната епоха стоят и се пулят. И на никой не му стиска да си мери силите с черния гигант. Той ме отведе в съблекалнята и тихичко ми каза: „По-добре си тръгни веднага… искаш ли да се видим утре?“. — Ново засмиване. — Не съм от онези, дето хлътват от пръв поглед, но тогава бях на трийсет и шест и вече имах съмнения дали не се държа прекалено кораво с противоположния пол през последните двайсет години. Беше ме спасил от кошмар и беше просто… а бе, честно казано, не можеше да му се устои.

Тренировката явно бе приключила. Тя стана да си прибере изстреляните стрелички, останалите неизползвани презервативи и алуминиевата тръбичка.

— Как беше?

— Как беше ли? Беше странно. Мислех си, че е истински джентълмен — изведе ме на вечеря, държеше се с мен като с дама. Не изглеждаше като мъж, бързащ да ме вкара в леглото. Сякаш искаше да разбере нещо… не знам, може би още се опитваше да проумее що за същества са жените таи, какво ги вълнува. Не легнахме до третата ни среща… — Тя замислено сви устни.

— Ще ми разкажеш ли по-подробно?

— За секса ли? И това ли е част от разследването ти? Мисля, че беше разочарован. Изглежда, като повечето мъже бе очаквал да намери между чаршафите нещо страшно необикновено, като че ли можеше и аз не знам… да имам две влагалища или нещо такова. Правех му намеци, обяснявах му: „Виж, изпълнявам този номер точно защото съм срамежлива и не съм много добра в леглото… изобщо не знам как да доставям на мъжете удоволствие… просто нямам представа какво очакват те“.

— А за теб как беше?

— Съвсем различно от всичко, което бях изживявала, но от друга страна, аз не съм експерт. Момичетата твърдят, че повечето мъже само искали да го вкарат, да се изпразнят и да си го извадят. Е, той не беше точно такъв.

— Не може ли малко по-конкретно?

Кет ме поглежда закачливо.

— Да не би това да те възбужда, Сончай? Искаш да разбереш какво изпитва една жена под подобен мъж? В действителност, струва ми се, че той беше свикнал да му се възхищават. Лежеше си и очакваше от мен да върша цялата работа. Според мен беше свикнал на жените да им текат лигите по него. Или може би така правят секс американците, знам ли?

— Колко голям му беше пенисът?

Тя сложи ръка върху устата си.

— Сончай! Беше си нормален… искам да кажа, че ако беше пропорционален на размерите му, сигурно щеше да ме разкъса. Нормален размер, Сончай, малко по-голям от този при нашите мъже, но същият като при повечето фаранги.

— Но правихте любов, нали?

— Естествено. Но само веднъж, защото имах усещането, че съм го разочаровала, че е търсел някаква екзотика, някакъв особен секс и… нали разбираш. — Тя въздъхна. — После, за да му доставя удоволствие, го попитах не иска ли да му пострелям стрелички. — Засмя се. — Сигурно съм допускала, че ще го поиска, защото иначе щях ли да взема стреличките? Такава като мен не знае какво да очаква от мъжете. Имах чувството, че беше очаквал от мен да му изиграя нещо, да бъда сексуалната му играчка, но… той така и не ме накара да направя нещо по-специално. Искаше от мен да знам какво трябва да се прави. В известен смисъл се държа като… жена. Да стрелям стрелички май е единственото, с което мога да заинтригувам мъжете.

— Добре, изигра ли му номера си? Каза ли „да“.

Тя тъжно кимна.

— Да. Тогава се посъживи. Оказа се, че го е планирал. Дори беше донесъл дъска за дартс и ме сложи на леглото. После направи видеозапис с близки планове и така нататък. Беше планирал нещата предварително, но не искаше да ме моли. Не зная дали беше джентълмен, или някакъв странен романтик. Обаче ми направи впечатление, че при него всичко трябваше да е идеално — осветлението, мястото на камерата… всичко. Видях, че се възбуди, но не правихме повече любов. — Пауза. — Това, което си спомням най-добре, беше коприната.

— Коприна?

— Да. Всичко беше в коприна — страхотно качество и красиви цветове. Завърза ми копринен шал около главата, после завърза и около своята. Не спираше да говори колко приятно било усещането по кожата, искаше да го изживея. Наистина беше приятно, но това си беше само коприна и на мен не ми действаше. Бяхме като някаква ориенталска шоупрограма — той съвсем черен, с виолетов шал. Като си тръгнах, ми подари моя. Искаше да ми даде пари, но отказах. Бях много потисната — не знам, може би бях влюбена в него и исках нещата да продължат малко по-дълго — бях разочарована, че бе пожелал да заснеме номера ми, че е като останалите… дори в по-голяма степен.

Извадих снимка от джоба си и я показах.

Кет примижа.

— Не съм я срещала, но съм чувала за нея. Нали знаеш какви са хората — умират да те видят да страдаш. Около две години след онази нощ с Брадли разни хора започнаха да ми разказват за жената, с която го виждали. По начина, по който ми я описваха… трябва да е същата. Не може в Крун Теп да има много такива. Какво тяло! Не можеш да го обвиниш, че я е предпочел пред мен, няма начин. Сега, след толкова години, мога да го кажа откровено: фантастична проститутка!

— И не си чувала къде работи, с какво се занимава?

Тя само поклати глава.

На път съм да си тръгна, когато внезапно ми хрумва да й покажа и снимка на Уорън. Избирам най-скорошната — онази с Джордж Буш син в Розовата градина. Погледът й се премества няколко пъти между мен и снимката. Страх? По-скоро смайване. Тя слага ръка върху моята.

— Замесен ли е? Сончай, ако той е замесен, по-добре забрави този случай!

— Защо?

— Чувал ли си някога за „специална поръчка“?

— Разбира се. Той от тях ли е?

— Той я е измислил. Едно време беше много добре познат по баровете. Пристигаше веднъж месечно и веднага се разчуваше. Плащаше безумни пари на всяко момиче, което се съгласеше да отиде при него, но никое не искаше да повтаря. Онези, които опитваха, не искаха да говорят, но можехме да се досетим. Фарангите не ни разбират нас, таите. Мислят си, че щом едно момиче продава тялото си, то няма достойнство и е съгласно на всичко. Всъщност по-скоро е вярно обратното. Жени като майка ти са олицетворение на свободата. Можеш ли да си представиш някога Нонг да понася обидни думи от мъж? Една жена може да продава тялото си, защото е по-достойно и по-безопасно от това да се омъжи за пияница, склонен към насилие, който ходи по курви, без да използва предпазни средства. Както и да е, никоя не е повторила при него или поне така се говори.

— И той спрял да ходи по баровете? Ей така, внезапно?

— В средата на деветдесетте надойдоха всякакви рускини от Сибир. Говори се, че те редовно приемат поръчките му и се примиряват с всичко, което им прави, каквото и да е то. Те знаят всичко за „специалните поръчки“. Техните сутеньори се свързват с него сами, така че не му се налага да обикаля баровете. Тези сибирячки, изглежда, са корави кучки. Сигурно е от времето там.

 

 

Копторът на Кет е в квартал, почти идентичен с моя, с разликата, че не е до реката, нито до каквото и да било друго интересно нещо. Стоя в края на сътворената от човека пустиня, чакам такси и се питам дали тази пустош не е още нещо, което сме внесли от Запада. Дали в треската слепешката да награбим колкото може повече западни неща не сме си купили ей така, между другото, и части от Сахара? За щастие, взел съм си уокмена, така че докато чакам, слушам радиошоуто на Писит Шритабот „Позвънете“. Една професорка по социология говори с толкова авторитетен глас за проституцията, че Писит по изключение забравя да я прекъсне.

— Това е една злополучна дума, за която всеки има своя дефиниция. В наше време голям брой жени учат в университети и колежи, субсидирани от така наречените „татенца“ — мъже, често фаранги, но обикновено таи, плащат разноските им, дори под формата на заплата, срещу правото да спят със студентките, когато си пожелаят. Не е незаконно, но момичето определено си продава тялото. При това, ако „татенцето“ не е достатъчно богат, за да плати всичките й разноски, тя ще трябва да си намери втори, понякога и трети. Обикновено такова момиче има три клетъчни телефона, по един за всеки любовник, за да не обърка имената им, когато говори с тях. Друг пример е наивната селянка от Исаан, чула за парите, които можело да се направят в големия град — тя прекарва един уикенд по баровете на Сухумвит и дори може би намира един-двама, които я наемат, за да установи, че изобщо няма представа как да подходи към чужденците, защото не знае и дума английски. Тя вероятно ще бъде ужасена и напълно мистифицирана от самата идея за орален секс и ще вземе с облекчение рейса за фермата в далечния север, след като се е заклела повече кракът й да не стъпи в големия град. На следващо място идват експертките — много талантливи и силно привлекателни млади момичета, които буквално въртят мъжете на пръста си. Подобни момичета по правило получават доходи от трима или повече чужденци, които живеят зад граница и естествено нямат представа за съществуването на другите, освен себе си. Те плащат на момичето, за да не ходи по баровете, докато те броят дните до ваканцията си. Само че тя, разбира се, продава тялото си всяка нощ и най-вероятно общият й доход надвишава този на професионалист от средна категория, например адвокат или лекар. Идва ред на момичетата, които пътуват, доста често с фалшиви паспорти, доставяни от местната ни мафия, която също може да уреди и визи за страни като Великобритания и Щатите. Подобни момичета, ако владеят занаята, могат да си докарат по сто и осемдесет хиляди долара годишно, практикувайки в градове като Лондон, Лос Анджелис, Ню Йорк, Чикаго, Париж, Хонконг, Берлин, Токио, Сингапур. Разбира се, те не плащат данъци и по правило спестяват значителни суми, така че след няколко години са готови да се завърнат и да се присъединят към по-заможните слоеве. По-нататък идва момичето, което е хванато в примката на някакъв заем, обикновено свързан с нуждата от лечение на член от семейството — майка или баща. То се озовава в публичен дом в провинцията или в Малайзия. Това са истинските сексробини, чиято заработка отива изцяло за погасяване на заема и от които може да бъде искано да обслужват мъж през двайсет минути в продължение на дванайсет часа на ден. Най-сетне идва ред на работещите по билярдните зали. Е, нашите момичета не могат да се съревновават с филипинките, които са световна класа, но подобряват нивото си.

— Какво общо има между билярда и проституцията?

— Говорим за таиски билярд. Ами играта се използва само като претекст. Не всички фаранги обичат баровете „гоу-гоу“ или пък мечтаят да прекарат вечерта в наливане с бира. Билярдът забърсва останалата част от пазара. Срамежливите мъже също го предпочитат, понеже той дава възможност за лесно запознанство на базата на общото хоби. Флирт, завързан в билярдна, може да изглежда дори като връзка, започната през уикенда, макар да продължава една нощ вместо цяла седмица.

— Ясно…

— Не може да се прави сравнение между съдбите, душевната настройка и стила на живот при различните категории жени, но понеже всички те са проститутки, ние често говорим за тях, сякаш са на един хал, макар изобщо да не е така. Истината е, че проституцията изпълнява много функции. Тя е заместител на социалното благополучие, на медицинската застраховка, на студентския заем, на доходоносното хоби, а освен това е и път към онази финансова обезпеченост, която съвременните жени очакват от живота. Да не говорим, че привлича огромни средства в чужда валута в нашата страна, което означава, че нашето правителство никога няма да погледне сериозно на исканията да й бъде сложен край.

— Ясно — повтаря Писит с необичайно потиснат глас. — Значителна част от нашите жени ли са въвлечени в това?

— Огромна. Ако помислите колко жени не са подходящи заради възраст или липса на физически чар, можем да заключим, че от жените в Крун Теп, които биха могли да продават телата си, около двайсет процента го правят. А ако включите феномена на „татенцата“ и практикуващите в чужбина — което обхваща значителен брой — процентът става дори още по-висок.

— Може ли да се каже, че сме национално зависими от тази търговия?

— Не бих искала да преувеличавам, нито да правя от тези жени героини, но е истина, че ако не бяха те, всички ние щяхме да сме поне малко по-бедни.

— А има ли нещо в жените таи, което ги кара така лесно да влизат в тази търговия?

Тя се смее.

— Е, фарангите по-специално често ни казват, че сме много красиви, а и нямаме задръжките на повечето западни жени. Западът се опитва да превърне секса в едва ли не религиозно изживяване, макар за нас той да не е нещо повече от почесване при сърбеж. Опасявам се, че не сме толкова романтични, колкото изглеждаме. А може би сме и малко странни. В страни като Япония и Южна Корея проституцията драстично намаля с развитието на икономиката. Докато, макар нашата икономика да бележи растеж, броят на проститутките по-скоро расте, отколкото да намалява.

Изключвам Писит и гостенката му, защото виждам таксито да пристига, но продължавам да си мисля за селянката от Исаан. Просто си представям колко неудобно се чувства без своя саронг в миниполата или по черни гащички и черно бюстие, превърнали се едва ли не в униформа на занаята. Може би краката й са къси и прекалено мускулести или дупето й е голямо. Със сигурност тя изведнъж осъзнава, че си е представяла съвсем друго, докато стои, гледа върволицата минаващи около нея бели мъже и се пита кой ли от тях ще се превърне в нейния избавител. Представям си още изумлението й, когато първият й клиент се опита да я въведе в тъмното изкуство на фелациото, неспособността й да повярва, че той може сериозно да иска това и че изобщо хората го правят. Виждам я как се отправя към автогарата и споделям отвращението й от този град, докато тя чака рейса за дома. Усещам се, че вече започвам да я обиквам, макар никога да не съм я срещал. Ако някога намерим спасението, то ще е заради такива като нея.

 

 

На път за моя коптор размишлявам за своя пенис. Всъщност не само моя, защото загрижеността ми се отнася до всички собственици. Рано или късно в живота си човек стига до кръстопът: дали да го превърне в център на съществуването си, или да го сложи настрани и да го използва само в специални случаи. Тези от нас, които поемат по първия път, със сигурност би следвало да стигат до точка, когато единствената роля на любовника е да обслужва органа ти в пълния му блясък. Можеш да го вкараш навсякъде, да го споделиш с всеки, стига той да е в центъра на вниманието. В един момент установявам, че изобщо не разсъждавам за собствения си хуй, а за този на Брадли: мъжът, поставил перфектния фалос на своята уебстраница. И се сещам за неговия странен партньор Силвестър Уорън, който е толкова голям любител на грубата игра, че могат да го изтърпят само сибирячките.