Шилпи Сомая Гоуда
Изгубената дъщеря (60)

59.
Възобновена надежда

Мумбай, Индия — 2005г.

Самър

Самър приготви куфара си, когото някой почука на вратата.

— Влез — извика тя през рамо, очаквайки Аша.

Вместо нея в стаята влезе майката на Крис, понесла голям вързоп.

— Здравей, бети, имам някои неща за теб.

— О, добре, Кришнан тъкмо изтича долу да се сбогува с един съсед.

— Няма значение — отговори Сарла и остави на леглото вързопа от тънък бял плат. — Те не са за него, а за теб.

Самър премести куфара си и седна на леглото; тя и свекърва й, разделени от вързопа помежду им. Сарла започна да развързва канапа и да разгъва пластовете бял плат, под които откри куп сарита, богато украсени с бижута.

— Искам да ги вземеш. Ще раздам другите за благотворителност, но искам тези — които съм носила на сватби, да останат в семейството. — Старицата постави двете си ръце върху купа. — Запазила съм няколко за другите момичета, но те си имат толкова много. Мислят, че моите са старомодни, което си е вярно. Знам, че ти не носиш индийски дрехи, така че можеш да ги използваш като покривки за леглата или за пердета, както искаш, аз нямам нищо против. — Сарла се засмя.

Самър разгъна разкошното оранжево-жълто сари най-отгоре в купчината и прокара ръка по гладката коприна, по златните орнаменти на ръба.

— Би било жалко. С удоволствие ще опитам да ги нося, не знам как, но…

— Аша може да ти покаже. — Усмивката на Сарла подчерта дълбоките бръчки около устата й.

— Благодаря ти. Знам колко са специални. Обещавам да се грижа добре за тях — кимна Самър, усещайки как емоциите се надигат в нея. — Оценявам това. И… благодаря, че се грижи толкова добре за Аша през последната година.

— Е — Сарла покри ръцете на Самър със своите, — никой не може да замести майката, но се опитах да се грижа за нея вместо теб. Тя е много специална девойка. Виждам в нея много от теб. Трябва да се гордееш с това как си я отгледала.

— Благодаря — кимна Самър и се просълзи. Вратата изскърца и Кришнан влезе в стаята. — Но знаеш, че не съм го направила сама. — Тя се разсмя, правейки знак към вратата. — Синът ти също заслужава похвала.

— Да, похвалете ме, моля. Какво съм направил този път? — попита Кришнан.

— Нищо. Абсолютно нищо. Ела, седни — предложи му Сарла. — Имам някои неща за теб.

Самър вдигна вързопа със сарита и отиде до другия край на стаята, а Кришнан зае мястото й на леглото. За момент тя се почуди дали трябва да излезе, да ги остави насаме, но после Сарла се обърна към двамата.

— Знам, че там имате много водоеми, където живеете, в Калифорния, нали? — пита тя. — Може би ще намерите някое хубаво и спокойно място, което баща ви би харесал.

— Тя подаде на Крис малко бурканче, пълно със сив прах.

— Можете да го разпръснете там.

От другата страна на стаята Самър забеляза, че раменете на Крис хлътват, когато пое буркана.

— Ще разпръснем малко тук, в морето, когато стане време, но… — Сарла вирна брадичка и очите й блеснаха, докато гледаше към сина си. — Но той толкова се гордееше, че ти си там. И това е за вас. Малко е старо, но още работи. — Сарла извади от кутията износен стетоскоп.

Самър веднага разпозна инструмента, който бащата на Крис носеше всеки божи ден при последното им посещение. Не се разделяше с този стетоскоп дори на масата, докато вечеряха. Кришнан едва ли се нуждае от нещо такова в своята практика, вероятно не бе използвал стетоскоп от години, но тя разбираше значението на подаръка.

— Сигурна ли си? Не искаш ли да го задържиш? — попита той, въртейки го в ръцете си.

Сарла затвори очи.

— Хахн, бета, сигурна съм. Той изрази желанията си много ясно.

Те стояха в чакалнята на летището, оставаше още час, преди да се качат на самолета. Кришнан пиеше според него последната си чаша индийски чай, а Аша и Самър се освежаваха с тоник с лимон.

— Тази сутрин мама ме научи на слънчевия поздрав — каза Аша на Крис. — Трябваше да дойдеш с нас. Когато се приберем, ще бъдеш скован и всичко ще те боли, а ние ще бъдем в отлична форма. — Крис поклати глава с усмивка и се зачете отново във вестника.

— Знаеш ли, мислех да отида в ашрам за две седмици догодина — сподели Самър.

— Супер. Къде? — попита Аша.

— Майсур^[1].

Крис вдигна поглед от вестника, двамата с Аша се спогледаха, а после заедно впериха погледи в Самър.

— Майсур… Индия? — попита Крис.

— Да — отговори тя. — Майсур, Индия. Там имат голям център за йога. Говорих с инструкторката си за него. Тя мисли, че съм почти готова. — На лицето й бавно се появи усмивка. Първия път, когато дойде в Индия, беше заради Аша. Този път дойде заради Кришнан. Може би следващия път щеше да го направи заради себе си. — Можем да го организираме като семейно пътуване.

— Да — съгласи се Аша, — би било страхотно.

— Само ти — Самър се пресегна и потупа Крис по коремчето, — ти ще трябва да влезеш в по-добра форма, ако искаш да ни догонваш. — Всички се разсмяха.

Аша протегна ръце над главата си и се прозя.

— Не съм очарована от този полет. Двайсет и седем часа? Това ще е най-дългото време, което сме прекарвали заедно. — Тя посочи към Самър на стола отляво и към Крис отдясно.

— Е, не съвсем — поправи я Самър. Крис погледна над очилата си, а Аша впери учуден поглед в нея. — Смятам, че беше преди около двайсет години, когато прелетяхме същата дестинация.

Кришнан се разсмя. Аша се усмихна и я сбута шеговито по рамото.

Самър се облегна в седалката си, наблюдавайки през прозореца как блещукащите светлини на Мумбай изчезват в тъмнината на нощта. Аша вече бе заспала в седалката до нея, а главата и възглавницата й бяха в скута на Самър, краката й — в скута на Кришнан. И двамата трябваше да се опитат да поспят добре, но тя знаеше, че Кришнан, също като нея, не искаше да събуди Аша. Той протегна ръка към Самър и тя я пое. Отпуснаха сплетените си ръце върху спящото тяло на Аша помежду им, точно както първия път, когато предприеха това пътуване.