Шилпи Сомая Гоуда
Изгубената дъщеря (39)

38.
Излишна

Менло Парк, Калифорния — 2004г.

Самър

Самър се поздрави сама, че бе сготвила пилето перфектно, тъй като знаеше, че няма да чуе комплименти от Крис. След като миналия месец Аша замина за Индия, всички конфликти, които бяха потискали с години, избухнаха свободно, настанявайки се под покрива им, като хиляди нежелани гости, нарушаващи покоя им. Самър се мъчеше да разбере защо Аша бе направила този избор. Опитваше се да смекчи гнева към Кришнан, но неговото съучастничество не й даваше мира.

Крис взе няколко хапки без коментар, а после заговори с пълна уста.

— Трябва да решим за Индия. Аша ще продължи да пита, докато не й кажем точна дата. — Тя вдигна поглед и забеляза бутилката с лютив сос до чинията му. Имаше навика да залива всичко, което бе сготвила, с някой от многото лютиви сосове, които държеше в хладилника. Сякаш искаше да заличи всеки деликатен вкус, който тя се опитваше да придаде на ястията си — и който се губеше напълно под червения слой лютивина. Тя заби вилицата си в зърно зелен боб в чинията си.

— Не мога просто да си събера багажа и да замина за Индия, без да го обмисля, имам само една почивна седмица по празниците…

— Просто помоли някой да те замести, Самър. Ще се оправят и без теб. — Тя настръхна от тази забележка, макар че вече трябваше да е свикнала с това, че той се отнасяше с пренебрежение към работата й, сякаш всичко по-малко от мозъчната хирургия, която той практикуваше, бе маловажно. Крис си свали очилата и започна да ги търка с носна кърпичка. — Не разбирам защо ти се струва толкова сложно. Това е най-подходящото време да отидем. Аша е там, това е първото й пътуване, цялото ми семейство е там. Не съм ходил почти цяло десетилетие. А ти не си била там… Бог знае колко дълго. Защо да не отидем сега, Самър? Мислех, че се тревожиш за нея, мислех, че ще искаш да я нагледаш.

Разбира се, че Самър искаше да види дъщеря си, но не бе сигурна дали Аша искаше тя да отиде. Мислеше си за скандала им точно преди заминаването на Аша и за това колко неловко се чувстваха на летището. Дъщеря й я отблъскваше още откакто бе взела решението си да отиде в Индия. Трудно можеше да понесе идеята да я види там, в онази страна, с която я свързваха само мъчителни спомени. Наистина се чувстваше като чужда в собственото си семейство, на което бе отдала целия си живот. Сега не можеше да събере сили да отиде в Индия и да се чувства излишна в страна, пълна с непознати.

— Не съм се виждал със семейството си от осем години — продължи Крис с по-силен глас. — Осем години, Самър. Родителите ми остаряват, племенниците ми растат. Жалко, че не отидох по-рано, но сега непременно трябва да го направим. — Крис си наля още каберне и се облегна в стола си.

— Не изкарвай, че вината е моя — тросна се тя. — Ти винаги си идвал и си заминавал, когато си поискаш. За нищо не съм те спирала. Това си е твоята проклета вина. — Той сумтеше и отпи голяма глътка вино. — На мен ми е по-трудно, Крис. Знаеш, че е така — продължи тя. — Нямам твоята връзка с онзи свят, различно е. Не знаеш как се чувствам.

— Какво имаш предвид, как така нямаш връзка? — попита я Кришнан. — Съпругът ти е индиец и дъщеря ти е индийка, в случай че си забравила.

— Знаеш какво имам предвид — отвърна тя, затвори очи и разтри челото си.

— Не, не знам. Защо не ми обясниш? Според мен има само две обяснения. Или имаш проблем заради това, че Аша ще опознае семейството ми, което, да ти напомня, е и нейно семейство. Или не ти допада, че у нея се проявява нещо малко индийско? И в двата случая, Самър, проблемът в действителност си е твой, а не неин. Отгледахме я много добре. Но сега тя вече е голяма и не можеш да я контролираш постоянно. Ти винаги си казвала, че трябва да я приемаме такава, каквато е, че трябва да подкрепяме интересите й. За бога, на нейната възраст аз прекосих половината свят и родителите ми не изпаднаха в криза.

— Не е съвсем същото — възрази Самър и очите й се напълниха със сълзи.

— О, така ли? Какво е тогава? — Ироничната му усмивка не можеше да прикрие жестокостта в очите му.

Защото те са били твои родители. Не са се тревожили, че може да те изгубят.

— Просто така — бяха единствените думи, които тя успя да изрече на глас.

— Различно е, защото аз дойдох в тази фантастична страна на големите възможности, която никой не иска да напусне? Така ли?

Тя поклати глава и сълзите й рукнаха. Не можеше да намери думите, с които да го накара да разбере, да проникне зад безчувствения поглед в очите му.

Когато той най-накрая проговори, гласът му бе спокоен.

— Аз тръгвам на двадесет и осми декември, а ти, ако искаш, ела. — Всяка дума от устата му реже прецизно като скалпел. Тя вдигна поглед към него и не можеше да повярва на думите му. — Да, купих билети. По това време на годината всички билети се купуват предварително, така че не исках да рискувам.

Тя усети как празнината в стомаха й се уголемява.

— Кога… направи това?

— Има ли значение? — тросна се той и отпи от чашата си. — През септември. След като Аша замина.

— Значи това е, а? Всичко е решено. — Вече е ясно. Тя нямаше глас в това решение, точно както при избора на Аша.

— Това е. — Той стана и занесе чинията си и сребърните прибори до мивката и ги пусна вътре. — Ела, ако искаш. Или недей. Може би така е по-добре.

На следващия ден Самър се чувстваше странно. Прегледа пациентите си, консултира се с картоните им, написа рецепти. Изпълни същите рутинни задължения като всеки друг ден, но нещо се бе променило. Сякаш светът й се бе сринал. Всичко познато й се изплъзваше. Крис и Аша не само не се нуждаеха от нея, те като че ли вече не я искаха в живота си, изоставяха я, за да кроят своите планове.

На обяд тя измина няколкото преки до магазина за здравословни храни и си взе обичайната кутия салата и лимонада. На връщане тя спря пред таблото с общинския бюлетин. Огледа съобщенията за водачи на кучета и за гаражни разпродажби и накрая видя, че някой е пуснал обява за пренаемане на жилище в Пало Алто.

Вечерта тя заяви на Кришнан, че няма да отиде с него. Че може би е добра идея да поживеят разделени, само за малко, за няколко месеца. Постигнаха съгласие, че Аша не бива да разбере за това. Самър се бе подготвила да каже още неща, но се изненада от това колко спокойно го прие той.

— Надявам се да намериш начин да бъдеш щастлива, Самър — това бе всичко, което й каза. След като той се качи горе, Самър остана на дивана в дневната и се разплака. На следващата сутрин започна да си събира багажа.