Шилпи Сомая Гоуда
Изгубената дъщеря (57)

56.
Да прекосиш океани

Мумбай, Индия — 2005г.

Самър

Самър погледна към Кришнан, който седеше на седалката до нея, втренчен през прозореца в празното небе. Външно той изглеждаше точно като стотиците други индийци в този самолет, добре облечен, образован специалист, тръгнал на гости към дома. Но Самър усещаше малките признаци, че има нещо друго под повърхността: челюстта на Кришнан, обикновено стегната, днес бе отпусната. Под притворените му клепачи кафявите му очи изглеждаха замъглени и по-малки от обикновено. Ъгълчето на устата му потрепваше леко. Това изражение не бе характерно за съпруга й, който обикновено излъчваше увереност в операционната, енергия на тенис корта, непроницаемост навсякъде другаде.

Тя се пресегна и постави ръка върху неговата. Очите му се насълзиха, докато продължаваше да гледа през прозореца, после стисна ръката й и те преплетоха пръсти. Държеше се за нея, сякаш тя бе от жизненоважно значение за оцеляването му, така се бе държал и в мрака предишната вечер, когато бяха лежали в леглото за втора нощ поред след шест месеца раздяла. През целия вчерашен ден, докато уреждаха самолетните билети и се опитваха да получат визи по най-бързия начин, Кришнан се държеше. Но снощи, след като куфарите им бяха готови в антрето, след като поръчаха таксито за сутринта, той се разплака като дете в ръцете й за бащата, който току-що бе изгубил.

Не бяха обсъждали дали тя ще отиде с него. Щом той я събуди вчера сутринта, за да й каже новината, Самър предложи да го придружи. Не искаше той да я моли и Крис изглеждаше благодарен за това. Мястото й беше при семейството й и сега тя усещаше това с цялото си същество.

Те пристигнаха в Мумбай посред нощ, взеха такси от летището и в апартамента им отвори слуга. Подремнаха неспокойно няколко часа, докато се съмне. Когато влязоха заедно в дневната, Самър забеляза колко бе остаряла майката на Крис, че косата й бе оредяла и напълно бяла. Кришнан падна да докосне краката й, нещо, което Самър никога не го бе виждала да прави преди. Двамата с майка му се прегърнаха и размениха няколко думи на гуджарати. Разговорът им край масата за закуска с чай и препечени филийки бе накъсан, немногословен.

— Бета, трябва да се погрижим за някои документи в банката — каза майката на Кришнан. Той кимна и погледна към Самър.

— Всичко е наред, върви. Аз ще остана тук и ще чакам Аша да се събуди.

Самър отвори вратата на стаята на Аша и видя дъщеря си, заспала дълбоко, с коса, разпиляна по възглавницата. Тя дишаше равномерно и тежко — изведнъж й се стори пораснала, откакто замина, но в същото време й напомняше за детето, което бе наблюдавала да спи толкова пъти. Самър затвори тихо вратата и се върна в дневната. Погледна си часовника, вдигна мобилния си телефон и набра един номер.

— Ало, тук е доктор Самър Тхакар. Можете ли да звъннете на доктор Уудс? Ще почакам. Благодаря. — През няколкото минути, през които чакаше, тя се взираше в покривката на масата, проследявайки цветните шарки с нокът. Накрая чу глас.

— Доктор Уудс. — Гласът му издаде факта, че са го събудили.

— Джеймс, Самър е. Съжалявам, че те безпокоя толкова късно, но…

Той се прозя.

— Няма нищо. Опитвах да се свържа с теб. Новината е добра, Самър. Резултатите от биопсията са отрицателни. Доброкачествена киста. Чиста си.

Самър затвори очи и отговори бързо.

— О, слава богу. — Издиша продължително. — Благодаря ти, Джеймс. Заспивай отново. Чао. — Тя затвори телефона и отпусна глава в ръцете си.

— Мамо?

Самър се обърна и видя Аша по нощница, с разрошена коса.

— Аша, скъпа. — Тя стана, разтвори обятия и Аша потъна в тях.

След прегръдката Аша се отдръпна назад, за да я погледне.

— Мамо? Какво беше това? С кого разговаряше преди малко?

Самър погали дъщеря си по косата и забеляза, че бе пораснала с няколко сантиметра.

— Ела тук, скъпа, трябва да ти кажа нещо. — Тя хвана ръката на Аша и те седнаха заедно до масата. — Добре съм, искам ти да научиш първа. Преди два дни си правих биопсия за бучка на гърдата и се оказа доброкачествена. Така че всичко е наред.

Аша остана със сбръчкано чело и сериозен поглед.

— Наистина съм добре — повтори Самър и докосна коляното на дъщеря си. — Толкова се радвам да те видя, скъпа.

Аша скочи напред и се притисна силно в Самър.

— О, мамо. Сигурна ли си, че си добре? Напълно?

— Да, напълно. — Тя сграбчи ръцете на Аша и ги стисна. — Ти как си?

Аша се отпусна на стола си.

— Наистина ми липсваше, мамо. Радвам се, че си тук.

— Разбира се. — Самър се усмихна. — Къде другаде да бъда?

— Знам, че това означава много и за дадима — продължи Аша. — Опитва се да не го показва, но й е много тежко. Нощем я чувам как плаче в стаята си.

— Трябва да е голям шок — съгласи се Самър. — Да изгуби съпруга си след… колко, петдесет години?

— Петдесет и шест. Оженили са се в годината след обявяването на независимостта — уточни Аша. — Тя е удивителна жена. Научих толкова много от нея. Всички са страхотни — знаеш ли, че тук имам трийсет и двама братовчеди и братовчедки? Добре е, наистина е добре.

Самър се усмихна.

— А как върви проектът ти?

Очите на Аша светнаха и тя изпъна гръб.

— Искаш ли днес да дойдеш с мен в „Таймс“? Мога да ти покажа.

 

 

Самър вървеше след Аша през лабиринта на новинарската зала, впечатлена от това колко уверена изглежда дъщеря й в тази обстановка.

— Меена? — Аша най-после спря да почука на нечия врата. — Искам да те запозная с майка си.

Дребната жена скочи от стола си.

— А, значи това е прочутата доктор Тхакар. Аша говори много хубави неща за вас. За мен е удоволствие.

Тя протегна ръка и Самър се здрависа с нея, осъзнавайки колко добре се чувстваше да я разпознаят като майката на Аша още от пръв поглед.

Меена се обърна към Аша.

— Показа ли й?

Аша поклати глава и се усмихна.

— Донеси го тук — нареди й Меена. — Аз ще изгася.

— Филмирахме интервютата, които направих в бордеите — обясни Аша и сложи лаптопа си върху бюрото на Меена. — А аз монтирах някои от най-добрите места в кратък филм. — Трите жени се скупчиха пред екрана.

След като отново включиха осветлението, Самър не можеше да каже и дума, все още разчувствана от видяното. Аша бе успяла да намери надежда на най-невероятното място. Насред мизерията и отчаянието в бордеите тя бе показала силата на майчината любов. И как в действителност всички хора сме едни и същи в това отношение. В края на филма имаше посвещение на всички майки, които са спомогнали за създаването на този филм. Аша изброяваше всички жени по име. Името на Самър беше последно, на отделен кадър.

Меена проговори първа.

— „Таймс“ пуска историята й като специална статия другия месец. Името на Аша ще бъде изписано в подзаглавието със специални благодарности за снимките. — Тя прегърна Аша. — Дъщеря ви има огромен талант. Очаквам с нетърпение следващия й проект.

Самър се усмихна, изпълнена с неимоверна гордост. Крис беше прав. Индия й се отрази добре.

— Следващата ми задача е да обядвам. Готова ли си, мамо?

 

 

— Това заведение е страхотно — прошепна Самър, когато вече бяха седнали на масата, застлана с бяла покривка.

— Изглежда ново? — Менюто на хотелския ресторант сякаш бе изготвено във Флоренция.

— Да, открили са го точно преди да дойда — обясни Аша.

— Имат истински италиански готвач и е толкова близо до апартамента, че винаги мога да прескоча тук, когато ми писне от индийската храна. — Поръчаха на сервитьора салати и спагети и започнаха да ровят в панера с хляба.

— Е, татко каза ли ти новината? — попита Аша.

— Не мисля. — Самър усети, че стомахът й се сви неволно, докато прехвърляше всички възможности в съзнанието си. — Каква новина?

— Срещнах едно момче. Санджай — весело подхвана Аша. — Той е умен и забавен, и толкова красив. А очите му са тъмнокафяви, нали разбираш?

— Мисля, че да — кимна Самър и поклати глава. — До болка ми е познато. — Те прихнаха едновременно, докато се наслаждаваха на храната, наваксвайки за месеците на раздяла.

Когато пристигна тирамисуто, Аша се извини.

— Мамо, съжалявам, аз… съжалявам за всичко, което се случи, преди да тръгна от вкъщи. Знам, че не ти е било лесно…

— Скъпа — прекъсна я Самър, пресягайки се през масата. — Аз също съжалявам. Виждам, че тази година е била добра за теб. Толкова съм горда с това, което си направила. Изглежда, си научила толкова много, пораснала си толкова бързо.

Аша кимна.

— Знаеш ли — промълви тя, — научих, че всичко е по-сложно, отколкото изглежда. Толкова се радвам, че дойдох тук, опознах семейството си, научих откъде идвам. Индия е невероятна страна. Има неща, които обичам, които наистина ме карат да се чувствам у дома си. Но в същото време тук има други неща, които просто ме карат да извръщам глава, разбираш ли? — Тя погледна към Самър. — Не звучи ли ужасно?

— Не, скъпа. — Тя докосна бузата на Аша с опакото на ръката си. — Мисля, че разбирам — заяви сериозно Самър. Тази страна й бе дала Кришнан и Аша, най-важните хора в живота й. Но когато се бореше срещу силата на нейното влияние, тя бе станала причина за най-голямото й объркване.