Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (9)

Девета глава

Мървин се ожени за Грета само осем седмици след като я бе видял за първи път в гората. През един мрачен декемврийски ден двамата се заклеха в съпружеска вярност в малката църква в имението в присъствието на петнадесетина гости.

Грета не бе поканила никого. Бе получила мило писмо от Тафи, в което той й се извиняваше, че не може да се възползва от поканата и й пожелаваше всичко хубаво за в бъдеще. Ел Джи също не присъстваше. Бе напуснала къщата си преди три седмици, без дори да се сбогува. Грета изпита дълбоко облекчение. Нейното присъствие би я карало да се чувства неловко.

Сега, когато по-възрастната жена си бе отишла, тя реши да забрави всичко, свързано с „Уиндмил Тиътър“ и с Том. За нея женитбата й означаваше ново начало, възможност да загърби миналото и да погледне напред към бъдещето. Тежката й брокатена рокля бе дълга и широка и дори най-зоркото око не би могло да забележи леко издутия й корем.

По време на сватбената закуска Грета някак странно безучастно наблюдаваше гостите, които ядяха и разговаряха помежду си. Мървин бе поканил трима офицери от частта, в която бе служил, доктор Евънс, двама далечни братовчеди и четирима от местните фермери. Мистър Гленуилям, адвокатът на Мървин, присъстваше в ролята на кум.

Въпреки че всички бяха разговаряли с нея много любезно, тя долови учудването им, че Мървин е решил да се ожени след толкова време, още повече че си бе взел толкова млада жена. Знаеше добре, че след пет месеца, когато се роди бебето, те щяха да клатят глави разбиращо.

— Добре ли си, скъпа? — попита съпругът й и й подаде чаша вино.

— Да, добре съм.

— Радвам се. Ще стана да кажа няколко думи — да благодаря на всички, че са ни уважили и тям подобни.

Той се изправи. Гостите престанаха да разговарят и се обърнаха към него.

— Дами и господа, благодаря ви, че се присъединихте към мен и съпругата ми, за да отпразнуваме това щастливо събитие. Сигурно някои от вас са били доста учудени, когато са получили поканата ми, но сега, след като видяхте Грета, сигурен съм, ще ме разберете. Бяха ми необходими почти шест десетилетия, за да застана пред олтара, и сега съм много благодарен на съпругата си, че прие предложението ми. Трябва да ви призная, че ми се наложи да събера доста кураж, преди да се осмеля да й предложа! И преди да завърша, трябва да благодаря на Морган, моето куче, за това, че ни запозна.

Наоколо гръмнаха аплодисменти и мистър Гленуилям вдигна чашата си за първия тост.

— За булката и младоженеца!

— За булката и младоженеца!

Грета отпи глътка от шампанското си и се усмихна на Мървин — нейния защитник и спасител.

Гостите си тръгнаха рано вечерта и Грета и Мървин седнаха пред камината, за да си допият виното.

— Е, мисис Марчмънт, как се чувстваш като омъжена жена? — усмихна се той.

Грета се прозя и се разсмя:

— Изтощена.

— Вярвам ти, миличка. Денят сигурно беше много тежък за теб. Защо не отидеш в спалнята си, а аз ще накарам Мери да ти донесе там нещо за вечеря? — Той забеляза учуденото й изражение. — Мила моя, като се има предвид състоянието ти, не смятам, че би било честно от моя страна да искам от теб да… ъъъ… да консумираме брака си. Предлагам да спим в отделни стаи, както досега. Веднага след като… след като се освободиш, ще поговорим отново за това.

— Щом така искаш, Мървин — отвърна тя спокойно.

— Да, така искам. А сега върви.

Грета се изправи, отиде до него и го целуна леко по бузата.

— Лека нощ. И благодаря за прекрасния ден.

— И аз се забавлявах. Лека нощ, мила.

След като тя излезе, той си наля още бренди и се загледа в огъня.

Тя му липсваше. Липсваше му ужасно. Единственото, за което бе в състояние да мисли, докато стоеше пред олтара и поставяше венчалната халка на пръста на Грета, бе, че тя трябваше да стои до него и да му се врича във вечна вярност.

Мървин си обеща никога да не разкрива пред Грета истината за чувствата си. Тя щеше да получи всичко, от което има нужда.

Всичко, освен сърцето му.

 

 

Коледа дойде и отмина безшумно. Докато през януари снегът се сипеше навън, Грета наблюдаваше как тялото й постепенно наедрява. Тя се чувстваше зле и не можеше да спи. Забеляза, че глезените й се подуват и много бързо се задъхваше. Мървин настоя да повикат доктор Евънс.

Лекарят я прегледа много внимателно, натискаше корема й и слушаше през някакъв инструмент, който много й напомняше малък тромпет.

— Всичко наред ли е, докторе? — попита Грета разтревожено, когато той започна да събира нещата си в чантата.

— О, да, всичко е наред. Но се надявам, че сте подготвена за двойно изживяване след няколко месеца. Според мен ще имате близнаци, мисис Марчмънт. Точно заради това се чувствате толкова зле. Смятам, че ще бъде най-добре, ако отсега нататък останете на легло. Няма причини да очакваме някакви проблеми, тъй като тоновете и на двете бебета се чуват съвсем ясно, но трябва да бъдем внимателни. Може да се наложи да ви закараме в болница няколко седмици преди раждането. Ала първо ще видим как ще се чувствате. Ще сляза долу, за да съобщя добрата новина на таткото — усмихна се той. — Ще бъдете добро момиче, нали? Ще намина да ви видя идната седмица.

— Да, докторе, благодаря ви.

Грета се отпусна на възглавницата и се усмихна облекчено. Ако някога бе хранила съмнения дали бе постъпила правилно, омъжвайки се за Мървин, сега те се бяха изпарили. Близнаци. Две бебета, които трябваше да гледа, да храни и облича. Един господ знаеше какво щеше да се случи с трима им, ако бе останала сама.

Десет минути по-късно на вратата се почука и в стаята влезе съпругът й. Той се приближи до нея, седна на леглото и взе ръката й в своята.

— Добрият доктор ми съобщи новината, скъпа. Сега трябва да се грижиш за себе си и да си почиваш. Ще кажа на Мери отсега нататък да носи храната ти в спалнята.

— Съжалявам, Мървин. — Грета сведе поглед и очите й се напълниха със сълзи.

— За какво съжаляваш?

— Ти си толкова мил с мен.

— Хайде стига! Ти ме направи толкова щастлив, като се омъжи за мен. Значи близнаци, а? Така шансът ни да имаме син се удвоява. — Той се наведе и я целуна. — Налага се да изляза, но искаш ли да дойда по-късно и да ти почета?

— Да, ако имаш време.

— Разбира се.

Мървин излезе и Грета се замисли над думите му. Той не за първи път намекваше, че би бил много щастлив, ако детето бъде момче. Тя предполагаше, че това е желанието на всеки мъж.

— Моля ти се, Господи — прошепна, — нека да родя син!

 

 

Родилните болки на Грета започнаха посред нощ, близо месец преди термина й. Веднага повикаха доктор Евънс и местната акушерка. Лекарят настояваше веднага да я откарат в болницата, но когато пристигна, се увери, че тя не е в състояние да бъде преместена.

Десет часа по-късно Грета роди мъничко момиченце. След двадесетина минути се появи и синът й. Изтощена, тя притискаше дъщеря си към гърдите си и наблюдаваше как доктор Евънс леко шляпа момченцето по малкото задниче.

— Хайде, хайде — мърмореше той и внезапно дребното същество се закашля и изплака. Лекарят изкъпа бебето, пови го в едно одеялце и го подаде на майката.

— Ето, мисис Марчмънт. Две чудесни бебета.

Грета почувства, че по страните й се стичат сълзи, докато наблюдаваше съвършените черти на малките човечета, на които току-що бе дала живот. Неочаквано бе залята от толкова силен прилив на нежност, че дъхът й секна.

— С тях всичко наред ли е? — запита притеснено.

— Да. Но след като им се порадвахте, ще ги отнеса в другата стая, за да ги прегледам. Момченцето е доста дребничко и ще изисква допълнителни грижи. Ще предложа на съпруга ви да наеме сестра, която да ви помага през следващите няколко седмици. Сега трябва да си починете. Мегън ще остане да се погрижи за вас.

— Няма да ги задържате за дълго, нали? — запита Грета и неохотно подаде бебетата на доктора.

— Не, разбира се — усмихна се той и напусна стаята.

Младата майка се отпусна в леглото и стисна зъби, когато сестрата започна да я шие.

По-късно, унесена в дрямка, тя почувства лек допир до бузата си. Отвори очи и видя Мървин, надвесен усмихнат над нея.

— О, милото ми, храбро момиче. Каква си ми умница! Имаме си прекрасен син.

— И дъщеря.

— Разбира се. Имаш ли нещо против да наречем момченцето Глин, на баща ми?

— Не. А момиченцето?

— Оставям ти да решиш.

— Франческа Роуз — тихо каза тя. — Ческа, за по-кратко.

— Както искаш, скъпа.

— Как са децата?

— Много добре. Сега спят в детската стая.

— Може ли да ги видя?

— Не сега. Ти също трябва да поспиш.

— Добре, но скоро, нали?

— Да. — Мървин я целуна по челото и излезе от стаята.

През следващите четиридесет и осем часа Грета не видя сина си. Прекалено слаба, за да стане от леглото, тя умоляваше новата сестра, която Мървин беше наел, да й го покаже, но тя отказваше и й носеше само Ческа.

— Той е болен, нали? — питаше непрекъснато Грета.

— Не. Има само лека треска и докторът не разрешава да го местим.

— Но аз съм негова майка. Трябва да го видя! — Тя се опита да се надигне, но веднага се отпусна на възглавницата, стенейки.

— Всяко нещо с времето си, мисис Марчмънт — отсече сестрата.

Същата нощ Грета успя да приседне в постелята и да стане от леглото. Бавно прекоси коридора и влезе в детската стая, където завари Мървин да люлее нежно на ръце сина й. Ческа спеше кротко в креватчето си.

— Защо си станала? — намръщи се с досада съпругът й.

— Трябваше да видя детето. Той добре ли е? Сестрата не ми казва нищо. Не ми позволява дори да го нахраня. — Грета се присегна за бебето, но Мървин се отдръпна отбранително.

— Не, Грета. Твърде слаба си. Може да го изпуснеш. Сега той е добре. Имаше треска, но докторът каза, че всичко е минало. Скъпа, защо не се върнеш в леглото? Имаш нужда от почивка.

— Не! Искам да подържа Глин. — Грета изтръгна бебето от ръцете на съпруга си и се загледа във вързопчето. Беше забравила колко е мъничко. — Ще го взема в леглото с мен.

— Хайде, мисис Марчмънт, не бъдете глупава. За него се грижат много добре. — Сестрата се появи иззад гърба й.

— Но аз… — Грета почувства как цялата й сила я напуска. Остави сестрата да сложи Глин в креватчето му, докато Мървин я отвеждаше към нейната спалня като малко дете. Озовала се в леглото, тя избухна в ридания.

— Ще изпратя сестрата при теб, скъпа — някак засрамено каза той и напусна стаята.

— Хайде, хайде, мисис Марчмънт. Всички млади майки се чувстват така. Хайде. — Сестрата й подаде хапче и чаша вода. — Това ще ви успокои и ще ви помогне да заспите.

Но сънят не идваше. Грета лежеше, взираше се в тъмнината и си припомняше погледа на Мървин, докато бе прегръщал сина й.

И за първи път си помисли дали това не бе причината, поради която се бе оженил за нея.

Тя му бе дала онова, което бе искал. Наследник на Марчмънт.